Media Times Review    Google   
___









Фотография
 юли 2006

Петър Дочев - ПЕРКОНИС

Българска митология

 

Трифон Зарезан - Февруари

     Един от любимите и до днес празници по нашите земи. В края на зимата и началото на пролетта лозарите и винопроизводителите отбелязват празника на своя покровител Св. Трифон.

     Празничният обред се извършва само от лозарите в лозарските краища. По правило обреда се изпълнява от мъже, но в Югозападна България на места „зарязването” се изпълнява и от жени.

     В този ден се изрязват измръзналите краища на лозите. Нагиздени, пременени, с гозби, шише вино и шише ракия, стопаните отиват на лозята. Зарязват една лоза, поливат я с вино та да роди гроздето достатачно плод, че да има за вино и за ракия. Отрязаните краища от лозите се навиват на венец и се слагат на калпаците- „Трифоновски венец”.

     Отиването на лозята представлява едно весело шествие от пешеходци, конници, мулета, магарета... всички са накичени с венци от лозови пръчки. Но истински весело е шествието на връщане от лозята, след общата трапеза на полето и изпитото вино.

     В някои села в Северна България се избира" Цар на лозята". Слагат му корона от лозови пръчки, носят го на ръце из цялото село или го качват на кон. В дома му пиршеството продължава до късно през ноща. Вярва се, че ако е щастлив "Царя", ще има плодородие през идващата година.

     Избирането и оставката на "Царя" е винаги шумно и тържествено: от сутринта глашатай известява, че стария "Цар" си отива и” Нов цар” ще се избира. На мястото на водосвета, в лозята, се изпичат 2 овена и се донася много вино. Старият цар, пременен и накичен, в ръце с икона на Св. Трифон, която пази цяла година, придружен от други лозари, обявява 3 пъти, че е бил 1 година в името на Св.Трифон и в името на Бога "Цар на лозята", но вече не желае да бъде. Подава си оставката и посочва друг лозар, който да бъде” Новия цар" и му предава иконата.

     Този празник и до днес се празнува по всички краища на страната...

Петър Дочев - ПЕРКОНИС

MTR галерия:
Работил съм и познавам и други митологии, но така точна, сложно-обвързана и същевременно яснообоснована като българската не съм срещал. Прагматичното и митологичното, християнство и езичничество се преплитат като “българска шевица”, разказвайки за това: Защо и колко? На къде и как? върви човечеството... Къде е началото и къде – края и каква трябва да бъде “средата” на този вървеж...

Какво представлява street фотографията? – Тя е отражение на всекидневния живот; истински, автентични впечатления от обществени места. Места, които всеки посещава редовно – улицата, на която живеем, паркинга пред любимия ни магазин за хранителни стоки, метрото...


Средиземноморски маршрути

За да реализира проекта си Private and Public, Симон Хогсберг в продължение на една година, заемайки една и съща позиция на 3 метра от ъгъла на Еджуеър Роуд и Оксфорд Стрийт в Лондон, прави снимки на пешеходци, случайно попаднали в обхвата на камерата му.

Някои хора намират натрапчивия детайл, акта на близко наблюдение за скандален и неприличен. Но ако това, което търсите, е духа, същността на нещата, смятаме, че разглеждането на тази галерия ще си струва усилието.

Със своите емоционално наситени цветни фотографии, МакКъри, в духа на най-добрата документалистка традиция, уловя същността на човешките мъки и радости.