Media Times Review    Google   
___









Фотография
 юли 2006

Петър Дочев - ПЕРКОНИС

Българска митология

 

Октомври

     Това е алегория на есента. Сезон, пълен с топли цветове, разнообразни вкусове и настроения – често твърде противоречиви. От една страна богатството и разнообразието на сезона, изобилието от плодове, всевъзможни багри и миризми, а от друга – предчувствието за предстоящата голяма промяна... прехода към зимата, към съвсем различно състояние на природата и духа. В живота на обикновения човек това е края /било е/ на период на усилена трудова дейност, прибиране на последните плодове, подготовка за времето на спокойно очакване на зимата и зимните празници.

     В България зимата започва с началото на намаляването на деня, т.е. около края на юни месец. Но самото “движение” към края на годината и Коледа е движение към “женското начало”, символизиращо покоя, смъртта и земята. Трудовата дейност е символ на “мъжкото начало” – в противовес на “женското начало”, идващо с увеличаването на нощта и намаляването на деня.

     В същност октомври месец е междинен момент и фиксира прехода между двете сезонни състояния: есен – зима... Октомври е разгара на ловния сезон по българските земи. Дивечът е тлъст и подготвен за дългата зима. България е територия, през която минава пътя на прелетните птици за Африка – така наречения Виа Понтика. Ловецът носи символите на няколкото начина за ловуване по нашите земи: лова с пушка, с куче и – с ястреб. Последният вид е бил привилегия на богатите султански наместници тук. Близо до София, в село Доганово /Соколово/, местните жители били известни с уменията си да отглеждат и обучават грабливи птици.

     Картината Октомври е алегория на “вземането от природата”, демонстрация на богатството, тънкия усет към удоволствията... Тази картина е моята “благодарност” към Ориента с неговата разточителност, пищни дрехи, накити, поезия. Лицето на ловеца е символ на аристократизма на кръвта, насладата от удоволствието да вземаш и убиваш...

     Cotinus Coggigria – растението в задния план, е едно от най-красивите с колорита си през есента /произхожда от земите на Азия/. В България го наричаме смрадлика. Поразителна е хармонията от преливащи светло-жълти, оранжеви, червени, кафяво-виолетови до черни цветове.

     И още едно растение в задния план е натоварено със символика – Ветрогона Трана. Трънлив, сух храст, който ветровете гонят есенно време из полята, символизиращ кръговрата живот – смърт – живот... Докато е живо, това растение има много здрав корен. Когато семената узреят, връзката се прекъсва, мъртвото стебло се откъсва и вятъра го поема. Така то разсява семената и от мъртвото се ражда нов живот – основната идея в мирогледа на българина от онова време за неразривната свързаност на живите с мъртвите...

Петър Дочев - ПЕРКОНИС

MTR галерия:
Работил съм и познавам и други митологии, но така точна, сложно-обвързана и същевременно яснообоснована като българската не съм срещал. Прагматичното и митологичното, християнство и езичничество се преплитат като “българска шевица”, разказвайки за това: Защо и колко? На къде и как? върви човечеството... Къде е началото и къде – края и каква трябва да бъде “средата” на този вървеж...

Какво представлява street фотографията? – Тя е отражение на всекидневния живот; истински, автентични впечатления от обществени места. Места, които всеки посещава редовно – улицата, на която живеем, паркинга пред любимия ни магазин за хранителни стоки, метрото...


Средиземноморски маршрути

За да реализира проекта си Private and Public, Симон Хогсберг в продължение на една година, заемайки една и съща позиция на 3 метра от ъгъла на Еджуеър Роуд и Оксфорд Стрийт в Лондон, прави снимки на пешеходци, случайно попаднали в обхвата на камерата му.

Някои хора намират натрапчивия детайл, акта на близко наблюдение за скандален и неприличен. Но ако това, което търсите, е духа, същността на нещата, смятаме, че разглеждането на тази галерия ще си струва усилието.

Със своите емоционално наситени цветни фотографии, МакКъри, в духа на най-добрата документалистка традиция, уловя същността на човешките мъки и радости.