Media Times Review    Google   
___









Фотография
 юли 2006

Петър Дочев - ПЕРКОНИС

Българска митология

 

Гергьовден – 6-ти май

     Гергъовден е най-големият пролетен празник в България. Причината е в календарния момент – от Геръовден /6 май/ до Димитровден /26 октомври/ сезоните пролет – лято, тази половина от годината, в която кипи усилен труд на нивите, противоположност на периода от Димитровден до Гергъовден – зимната половина от годината. Двойното годишно делене е типично за южните славяни и Балканския полуостров, познато на индоевропейските и други народи, свързано със скотовъдството като първичен поминък.

Св. Георги е може би най-почитаният от българите светец. В Българската митология и вярвания освен конник, убиващ Змея, отключващ изворите и водите, той е и покровител на стадата и овчарите. Затова на този ден задължително се коли агне – кръвна жертва, прави се "курбан" за Св. Георги. Избира се първото родено мъжко агне. Преди да се заколи се окичва с венец, захранва се със зелена трева, на десния му рог се запалва свещ, свещеник или стопанина го прикадяват с тамян. Агнето се коли при огнището или до източната стена на къщата. Кръвта се заравя на мястото на жертвоприношението. Агнето се изпича, разнася се по комшиите и се изяжда за "Да е на помощ Св. Георги"... Понякога кръвта и костите се заравят в мравуняк, за да се плодят овцете, а децата се белязват с кръвта, та да са здрави и червени….

     Замесва се и Гергъовденски кравай – наричан още "овчарник" или "кошара", защото се украсява със символи от тесто, изобразяващи овце и друг домашен добитък.

     До преди години много строго се спазвал обичая да не се консумират мляко, сирене и да не се коли агне месеци преди празника, особено в пастирските семейства.

     Денят на Гергъовден започва с църковна служба и водосвет, после още в църковния двор се повежда хоро, по-късно се раздава месо, сирене и чак след това семействата сядат на трапеза и хапват от жертвеното агне.

     Това е един от най-тачените и до днес български празници.

Петър Дочев - ПЕРКОНИС

MTR галерия:
Работил съм и познавам и други митологии, но така точна, сложно-обвързана и същевременно яснообоснована като българската не съм срещал. Прагматичното и митологичното, християнство и езичничество се преплитат като “българска шевица”, разказвайки за това: Защо и колко? На къде и как? върви човечеството... Къде е началото и къде – края и каква трябва да бъде “средата” на този вървеж...

Какво представлява street фотографията? – Тя е отражение на всекидневния живот; истински, автентични впечатления от обществени места. Места, които всеки посещава редовно – улицата, на която живеем, паркинга пред любимия ни магазин за хранителни стоки, метрото...


Средиземноморски маршрути

За да реализира проекта си Private and Public, Симон Хогсберг в продължение на една година, заемайки една и съща позиция на 3 метра от ъгъла на Еджуеър Роуд и Оксфорд Стрийт в Лондон, прави снимки на пешеходци, случайно попаднали в обхвата на камерата му.

Някои хора намират натрапчивия детайл, акта на близко наблюдение за скандален и неприличен. Но ако това, което търсите, е духа, същността на нещата, смятаме, че разглеждането на тази галерия ще си струва усилието.

Със своите емоционално наситени цветни фотографии, МакКъри, в духа на най-добрата документалистка традиция, уловя същността на човешките мъки и радости.