Media Times Review    Google   
___









Фотография
 юли 2006

Петър Дочев - ПЕРКОНИС

Българска митология

 

Декември – Януари "МРЪСНИТЕ ДНИ"

     Дните между Коледа и края на първата седмица от януари /12 дни/ в България още се наричат "Мръсни дни". Това е времето на родилните мъки на св. Богородица, раждането на Иисус Христос и къщаването му. Тук се преплита народното християнство с традиционните езически вярвания на българите.

     Хората вярвали, че през този период от годината нощем излизат и бродят караконджоли, върколаци, таласъми, вампири, зли сили и болести... ”Мръсните дни” се смятали за особено опасен период и много строго се спазвали забраните за работа и труд в къщата: пране, сушене на дрехи, миене на глава и ресане, предене на вълна, не се излизало след залез слънце, не се изхвърляла пепел от огнището и т.н. Затова през тези дни жените се въздържали да работят. За предпазване от злите демони всеки носел в дрехите си чесън... По вратите окачвали клони от глог и хвойна.

     “Мръсните дни” завършват по Йорданов ден, когато попът хвърля кръста в реката и млади и стари се хвърлят във водата да го вадят. Който го извади се счита, че през следващата година ще бъде най-здравия и щастлив човак. Случва се да окъпят някого насила, обикновено някой току-що оженен млад мъж.

     “Мръсните дни” се наричат още “Блажни дни”, защото през тях не само било разрешено да се консумират мазни и тлъсти меса, но било задължително да се яде по много от тях – до преяждане.

     Хвърлянето на кръста във водата символизира измиването и кръщаването на Йоан Кръстител в река Йордан и кръщенето на Ийсус Христос. Така се преживява и осмисля тази акт на преход от старозаветната епоха към Новозаветната в старото българско общество.

Петър Дочев - ПЕРКОНИС

MTR галерия:
Работил съм и познавам и други митологии, но така точна, сложно-обвързана и същевременно яснообоснована като българската не съм срещал. Прагматичното и митологичното, християнство и езичничество се преплитат като “българска шевица”, разказвайки за това: Защо и колко? На къде и как? върви човечеството... Къде е началото и къде – края и каква трябва да бъде “средата” на този вървеж...

Какво представлява street фотографията? – Тя е отражение на всекидневния живот; истински, автентични впечатления от обществени места. Места, които всеки посещава редовно – улицата, на която живеем, паркинга пред любимия ни магазин за хранителни стоки, метрото...


Средиземноморски маршрути

За да реализира проекта си Private and Public, Симон Хогсберг в продължение на една година, заемайки една и съща позиция на 3 метра от ъгъла на Еджуеър Роуд и Оксфорд Стрийт в Лондон, прави снимки на пешеходци, случайно попаднали в обхвата на камерата му.

Някои хора намират натрапчивия детайл, акта на близко наблюдение за скандален и неприличен. Но ако това, което търсите, е духа, същността на нещата, смятаме, че разглеждането на тази галерия ще си струва усилието.

Със своите емоционално наситени цветни фотографии, МакКъри, в духа на най-добрата документалистка традиция, уловя същността на човешките мъки и радости.