Media Times Review    Google   
___









анализи
 юли 2006

Защо Франция отказва капитализма

Доан Бюи, Le nouvel observateur


     Бизнесмени, които слагат в джоба си милиони евро, борсови гиганти, които делокализират производството, въпреки огромните си печалби... Французите не разбират повече глобализацията и отхвърлят пазарната икономика. Ето и анкетата посветена на този тревожен разрив, който прави от Франция едно изключение сред развитите страни.
Смятате ли, че частната стопанска инициатива и пазарната икономика са най-добрата система за бъдещето на света?
Китай
74%
САЩ
71%
Индия
70%
Великобритания
66%
Германия
65%
Испания
63%
Италия
59%
Турция
47%
Франция
36%
     Става въпрос за сондаж, който говори красноречиво за страната ни. Американският институт Глоуб Скан и университета на Мариланд са задали в двадесет страни този привидно безобиден въпрос: смятате ли, че пазарната икономика и частната стопанска инициатива са най-доброто за функционирането на света? За голямото мнозинство от запитаните, средната стойност за всички държави е 61%, отговорът е “да”. Единствената изненада идва от Франция, която е сама в несъгласието си и се нарежда в опашката на групата със само 36% поддържащи пазарната икономика. Тя е далеч в класирането не само от еуфоричните китайци (74% от внуците на Мао са пламенни поддръжници на капитализма) и от САЩ (71%), но и от европейските си съседи Англия (66%) и Германия (65%); и дори ? още по-неочаквано? от страни като Нигерия и Турция.
     Долу капитализма! Ето повика, който набира сили в страната. Французите са намерили новия си демон: той се казва либерализъм, глобализация, пазарна икономика... Именно за да се освободят от него те гласуваха “не” на референдума за европейската конституция миналата година. Неговият призрак витаеше отново тази пролет, по време на големите студентски протести срещу Първия Работен Контракт (закон, разрешаващ на работодателите да освобождават младите си служители без да трябва да мотивират решението си в първите две години от договора им). Сравнени с това страшилище без лице, всички и всякакви донкихотовци се превръщат в новите герои. Като например Майкъл Муур, коронясан на фестивала в Кан през 2004 г. и честван на всяко свое минаване през Франция (антикапиталист, който има вкус към луксозните апартаменти на хотел Роайал Монсо, с нощувка за 1000 евро); Жозе Бове, превърнал се в незаменима икона благодарение на демонтажа на един МакДоналдс; или пък депутатът Жан Ласал, предприел 31-дневна гладна стачка, с цел да предотврати “делокализирането” на едно предприятие на 50 км. от неговия избирателен район. “Това показва в действителност шизофренията на французите по отношение на глобализацията. Във Франция хората предпочитат бунтарските и героични пози, в ущърб на реформизма,” констатира Заки Лаиди, политолог и преподавател в престижния Институт по Политология, наричан просто Сианс-По.
     Отхвърлянето на капитализма, понякога дори и на бизнеса като цяло, започва да буди безпокойство. Хората в Берси (министерството на икономиката) са категорични: причината за недоразумението произтича от “сериозната липса на икономическа култура в страната”, според думите на министъра, Тиери Бретон. До такава степен, че Министерството на финансите сформира комисия, която да обмисли преподаването на икономика във френската образователна система. “Във всеки случай, във Франция икономиката, занимаваща се с факти и цифри, никога не е била считана за благородна наука. Ние смесваме социологията и икономиката, въпреки че тези две науки нямат нищо общо помежду си,” обяснява икономистът Даниел Коен. Не случайно, учениците в гимназиалния курс имат като предмет “социални и икономически науки”. Значи ли това, че антикапитализмът започва в училище? В един учебник по социални и икономически науки от преди пет години четем например, че “икономическият разтеж, генератор на бедност и безработица” е начин, по който “най-богатите могат да си измислят нови луксове, а по-малко богатите и не прекалено бедните, да задоволят нови потребности”. Радикално мислене! Колкото до фирмата, тя често е разглеждана като място на отчуждение (вж. Марксистска алиенация), особено сред преподавателите. Като Никола, 32-годишен, който е изоставил инженерната си специалност, за да стане учител по математика: “Не бих понесъл да работя във фирма. Питам се дори дали бих могъл да живея с някой работещ в банка или консултантски офис, който трябва всеки ден да се бори с логиката на печалбата”. Преподавателите алергични към бизнеса? В Medef, синдиката на частните предприемачи, който организира седмици на бизнеса, си признават, че не е лесно да си осигурят съдействието на гимназиалните преподаватели: като че ли за тях самият контакт с бизнес средите е равнозначен на това да подпишат пакт с дявола.
     Но не само сред професорите частният бизнес е гледан с лошо око. Мениджъри, отвратени от бизнеса, се втурват към държавните конкурси за учители или университетски преподаватели; тридесетгодишни, уморени от поредица временни трудови договори, които му отпускат края в момента, в който се доберат до мечтаното постоянно място... Никога досега частният бизнес не е предизвиквал такова масово отричане, както показва неочакваният успех на памфлета на Корин Майер, “Добър ден, мързел” миналата година. “Вярно е, че ни е трудно да си създадем един позитивен имидж,” казва със съжаление Вероник Морали и допълва: “Остава си идеята, че общественото е добро, частното ? лошо.” [ ... ] Може би защото на страната u липсват болезнено предприемачи от рода на Бил Гейтс, който е положителен герой в Съединените Щати. От 40-те френски фирми най-добре котирани на борсовите пазари, половината са управлявани от бивши елитни държавни служители, често преминали през различни министерски кабинети и завършили авторитетната Политехника, ЕНА (висш държавен институт за управленски кадри), или и двете. Шест от останалите са в ръцете на наследници. В колективното въображение, големият бизнесмен остава свързан с авантюризма на един Бернар Тапи през 80-те години, или екстравагантността на Жан Мари Месие през 90-те.
     Освен това, парите са може би все още табу за нас. Наследство от католическата ни култура? Германският социолог Макс Вебер показа ясно в началото на ХХ-ти век как протестантството, и в частност калвинизма, са основата на зараждането на капитализма. За калвинистите, в действителност, съдбата на хората е предопределена: едни са спасени, други отиват в ада. А натрупването на богатство съвсем не е гледано с лошо око, тъй като то е просто един от начините да заявиш или дори потвърдиш статута си на избранник. “Това е една силно неегалитарна концепция, която все още съществува в англо-саксонските страни, които приемат в много по-голяма степен неравенството, породено от пазарната икономика. Ситуацията е съвсем различна във Франция, която си остава едно дълбоко егалитарно общество”, отбелязва антропологът Еманюел Тод. Една Франция, която, като прочутия чикагски гангстер Ал Капоне, не е далеч от мисълта, че “капитализмът, това е законният рекет, организиран от управляващата класа”...
     Още повече, че на най-високото държавно ниво, самият президент, от десницата, гръмко заявява, че “либерализмът е по-лош от комунизма” [...]. Защото, макар и да е парадоксално, може би именно на десницата, възпитана в традицията на Колбер и етатизма, й е по-трудно да се приспособи към либералните идеи. “Ние имаме президент, който мечтае да се нареди между Чавес и Моралес. Реално погледнато, единственият, който се опита да спечели французите за пазарната икономика, е Митеран от 1983 година”, иронизира Ален Менк. Въпреки това днес, тласкана от анти-глобалистката организация “Атак” и крайно лявата троцкистка партия ЛКР, социалистическата партия също се изкушава все повече да се понесе на гребена на вълната на един все по-уверен антикапитализъм.
     Само повърхностно, обаче... С голямото си самохвалство за френския икономически патриотизъм, по повод на планираното сливане на две основни енергийни компании, Суез и ГДФ, си навлякохме репутацията на непоправимите протекционисти на Европа. Внимание обаче: изненадите не са изключени! Защото, ако в Германия и Япония не се говори за икономически патриотизъм, това съвсем не означава, че зад кулисите те се свенят да защитават непоколебимо интересите на своите фирми и промишленост. Крайно антилиберална и антикапиталистическа в реториката си, в действителност Франция е в голяма степен ? може би дори повече от други страни ? вече прегърнала вярата в пазарната економика. Държавата? Година след година тя се отказва от своите големи предприятия (вж. приватизацията на Франс Телеком, на Ер Франс...). Френският протекционизъм? Нищо подобно: нашите големи фирми са се хвърлили ентусиазирано в процеса на глобализация. [ ... ] Тотал и Л’Ореал реализират оснавната част от печалбите си извън страната. Колкото до производството, често то вече е изнесено в Китай или Източна Европа. Капиталът? 46,4 % от него е в ръцете на чужди инвестиционни фондове... горкият икономически патриотизъм! Икономическата криза? Те не я познават. Четиридесетте най-големи фирми на борсата никога до сега не са процъвтявали толкова много. Както и заплатите на техните висши кадри, които могат без комплекси да се сравняват с чуждестранните си колеги. Освен когато съвсем загубят ум и разум като шефа на Венси, Антоан Закариа, който наскоро бе освободен, след като безумните му финансови претенции станаха публично достояние. Недоволен да бъде само един от най-скъпоплатените бизнес кадри, нашият герой си беше втълпил да поиска извънредна премия от 8 милиона евро по повод сделката по закупуването на автомагистралите в южна Франция; просто дреболия, ако я сравняваме със състоянието от 250 милиона евро, което този мениджър (разбиращ от работата си, но все пак, просто мениджър) е натрупал само за няколко години. Дефиницията на капитализма, предложена от големия икономист Джон Мейнард Кийнс, придобива в тази връзка особен привкус: “Капитализмът е удивителната вяра, че най-лошите хора вършат най-лошите неща в интерес на всеобщото благоденствие.”
 
Превод: Борислава Василева