Media Times Review    Google   
___









общество
 юли 2007

Проституцията не трябва да бъде поощрявана

Интервю на Михаела Джоргова с проф. Дженис Реймънд от "Коалиция срещу трафика на жени"


По инициатива на Министерството на вътрешните работи и на Националния борд по туризма, под натиска на депутати от управляващата коалиция и с подкрепата нa още три министерства през февруари тази година се сформира работна група, подготвяща проектозакон за легализиране на проституцията в България. От прессъобщението на МВР стана ясно, че основните мотиви за това са: "изчистването" на улиците, събиране на данъци и увеличаване постъпленията в държавния бюждет. Възможно ли е закон, легализиращ проституцията, да постигне това? Какви биха били последствията за България, ако такъв закон бъде приет? За да намерим отговори на тези и други въпроси потърсихме проф. Дженис Реймънд от Международна коалиция срещу трафика на жени.

Професор Реймънд, легализацията на проституцията ще подобри ли ситуацията в България?

Няма данни, че легализирането на проституцията подобрява състоянието на жените, въвлечени в нея. Определено нейното узаконяване улеснява ситуацията за правителствата и разбира се секс-индустрията, като двете се наслаждават на ръст в годишните си доходи. Мнението, че с легализиране на секс-индустрията ще бъде постигнато подобряване на ситуацията е нереалистично, поради примера в страни, толериращи проституцията, където няма промяна в деградацията и експлоатацията на жените, както и насилието и злоупотребата спрямо тях.

Узаконяването на проституцията е политика претърпяла провал в страните, които позволиха приемането на подобен закон. Един реален проблем с легализирането и декриминлизирането на проституцията е, че всъщност това допринася за увеличаване на трафика на хора. В страни с узаконена проституция има най-висок процент на жени, жертви на трафик. За това свидетелстват данните от Холандия и Германия. На улиците с червени фенери в Холандия 80 на сто от жените са жертви на трафик. Това е един зашеметяващ процент. Ето как държавите, узаконили проституцията, всъщност насърчават трафика на хора.

Един закон легализиращ проституцията ще се погрижи ли за здравето на жените?

Привърженици на легализацията, твърдят, че там където проституцията е легализирана или декриминализирана борбата с вируса на СПИН се улеснява, защото жените ще бъдат насочвани да минават на здравни прегледи. Това е съмнителен аргумент, защото кой действително предпазват здравните прегледи? Те не предпазват жените. Те предпазват мъжете. Ако сме наистина сериозни в борбата със СПИН, тогава би трябвало да насочим много по-чувствителни анти-СПИН програми към групата със значително по-рисково сексуално поведение: мъжете, купуващи секс. Дори от Световната Здравна Организация смятат, че процентът на предаване на ХИВ вируса от мъже към жени е с около 20% по-висок в сравнение с този от жени към мъже.

Това становище не подкрепя идеята, че двете групи трябва да бъдат проверявани. То има за цел само да посочи лишената от логика политика, според която „Ние ще имаме по-безопасен секс и контрол върху СПИН, ако проверяваме здравословното състояние на жените, намиращи се в една система с узаконена проституция”.

Организацията, която представлявам „Коалиция срещу трафика на жени”, подкрепя становището, че жените, въвлечени в проституция трябва да бъдат декриминализирани, защото никой не бива да е наказван за това, че е експлоатиран. Но ние смятаме, че сводници, управители, наематели на публични домове, както самите домове и места, свързани с проституция трябва да бъдат криминализирани.

Какви са последиците от легализирането на проституцията въз основа на опита от други държави?

В страни с легализирана проституция, секс-индустрията прерасна от безчестна инициатива до законен и модерен бизнес, който печели увереност чрез подкрепата на политическите кандидати и понякога организации за защита на човешките права. Секс-индустрията се превърна в толкова нормално нещо в определени страни от Европейския съюз (ЕС), че публични домове в Германия и другаде печелят сериозно приемане, когато например, даряват средства за благотворителност като канят гости на нецензурирани изложби.

В страни, където проституцията е легазилирана, узаконена и/или декриминализирана правителствата превръщат данъчното облагане на сводниците в различни аспекти на секс-индустрията. Например, в Холандия, където проституцията бе напълно легализирана през 2000 г. секс-индустрията допринесе с 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Легализирането се превърна като подарък за трафикантите и сводниците, които само за един ден се превръщат в законни бизнесмени. Проституцията се превърна в обществено благо и правителствата получиха огромни печалби от нейното узаконяване. Също така в страни, където проституцията е законна, секс-индустрията нарастна експоненциално, както в Холандия, където тя се разшири с 25% след 2000г.

Разрастването на секс-индустрията не спря с нейното законно приемане. Държавата дори подкрепи програми за спонсориране на обучение за по-добро обслужване.

Легализирането на проституцията бе прието с аргумента, че държавното регулиране на проституцията ще спре разширяването на секс-индустрията и ще контролира броят на публичните домове, секс-клубове и дейности. Вместо това легализирането и декриминалзирането в някои страни като Холандия, Германия и Австрия доведе до повишаване броят на публични домове и трафик на жени. Секс-индустрията никога не се задоволява с малко.

Правителствата не могат да дадат нова дефиниция на проститутките като „секс-работнички”, без да дадат и определение на цялата индустрия като „работа”. Много хора смятат, че облагородяват жените като ги наричат „секс-работнички”. Но с това дефинираме цялата секс-индустрия като един законен икономически сектор. Купувачите на секс се превръщат в приети сексуални консуматори. Публичните домове, секс-клубовете и други подобни инициативи също могат да упражняват дейността си безнаказано.

Какво бихте препоръчали на българското правителство като ефективно разрешение и алтернатива за законопроект?

Правителствата трябва да адресират организираната проституция, секс-индустрията и мъжките потребности към тези услуги. Голяма част от трафика на жени е предназначен за проституцията и действа в контекста на развитието на домашна секс-индустрия. Жени биват транспортирани от едни страни в други или дори в границите на собствените им държави. В лицето на една действителност, в която жени и деца са пренасяни във всички части на земята като част от международна секс-индустрия, законите срещу трафика и проституцията трябва да бъдат още по-силни и здрави.

Независимо дали със или без съгласие жените са въвлечени да проституират те биват експлоатирани. Всяко съгласие за проституиране е една добре разбрана стратегия за оцеляване.

Хората погрешно приемат приказката, че проституцията е най-древната професия. Това е погрешно схващане. Сводничеството е най-старата професия. Често пъти ние чуваме, че проституцията е неизбежна и че без толерантност към нея е нереалистично. Не е по-реалистично да се работи за спиране на проституцията, отколкото за прекратяване на бедността. Във връзка с това защо не кажем, че робството е неизбежно, защото то все още съществува в много части на света, независимо от всички законни начини за неговото премахване. Защо не спорим, че най-доброто решение е да го приемем и узаконим, като по този начин го направим безопазсно за тези, които страдат от него?

Вместо да толерират oбособяването на райони за публични домове, секс-клубове и други – правителствата и местните власти би трябвало да създават центрове, където жените могат да намерят спасение от тези клубове, да напуснат улиците и да им бъде осигурена подкрепа, медикаментозно лечение и създаването на програма, която би им дала бъдеще за сметка на миналото. Властите трябва да намерят начини за затваряне на съществуващата секс-индустрия. Активите трябва да бъдат иззети и използвани за подкрепата на жените, използвани в това.

Проституцията не трябва да бъде поощрявана, но това изисква политическа воля. Град като Глазгоу в Шотландия, напълно отхвърля всякакви форми на легализиране на проституцията. Градският съвет в Глазгоу, Шотландия, като най-високопоставена местна власт, пое своята отговорност да постави на място полицейските органи, които да предотвратяват проституцията и да помагат на жени, опитващи се да излязат от нея. Те разбират, че действителния проблем с проституцията не са жените, а самата секс-индустрия, която в момента е една от основните групи в подкрепа на узаконяването на проституцията, както и мъжете, които искат все повече и повече. В Глазгоу има градска наредба, която забранява създаването на танцувални клубове въз основа на „унижаване и експлоатиране на жени”. Въпреки това никакви мерки няма да имат голяма сила, докато правителствата не адресират сериозно проблема с проституцията. Узаконената проституция усилва нейното търсене. Много мъже, които преди това не биха рискували купуването на секс, сега виждат проститутките като одобрени. Когато законовите бариери изчезнат същото става със социалните и моралните бариери за третирането на жените като сексуални търговци. Легализирането на проституцията изпраща послание към новото поколение от мъже и момчета, че жените са сексуална стока и проституцията е безвредно забавление.

В Швеция бе прокаран проектозакон, според който без търсене няма да има предлагане на жени и, че признаването на проституцията е форма на мъжко насилие срещу жените и децата. Според шведското законодателство купуването на „секс услуги” е забранено и наказуемо. То се основава на политиката, че „проституцията не е желан социален феномен” и, че е „препятствие за развитието на равнопоставеност между жените и мъжете”. Още повече, законът срещу купуването на секс-услуги е част от един обширен закон, който отпуска ресурси за подкрепа развитието на алтернативи за жени, въвлечени в проституцията.

Резултатите от шведското законодателство са забележителни. И най-важното жените, които възнамеряват да напуснат проституцията, подкрепят закона. Уличната проституция намаля през последните три години с приемането на този закон. Процентът на проституиращите жени се понижи с 50% и между 70-80% от купувачите напуснаха обществените места. Според данни на органите на реда няма нарастване на проституцията в секс-клубове и публични домове. Полицията също така свидетелства, че шведският закон, забраняващ купуването на секс-услуги има ефект върху трафика на деца. Правителствата би трябвало да изследват и копират шведския метод вместо да дават зелена светлина на грубо злоупотребяващата секс-индустрия.


Източник: Асоциация «Oбщество и ценности»
www.openeyesbulgaria.blogspot.com


Дженис Реймънд е професор, занимаващ се с изследвания на жените и медицинската етика в Университета на Масачузетс в Амхърст (САЩ). Освен с преповадателска и изследователска дейност проф. Реймънд се бори срещу упражняването на насилие и сексуална експлоатация спрямо женския пол. Тя е изпълнителен директор на Коалиция срещу трафика на жени (КСТЖ). Това е междуродна неправителствена организация със статут на констултант ІІ категория на Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC). Организацията разполага с много представителства в държави из целия свят. Под ръководството на Дженис Реймънд КСТЖ създаде своя мрежа и много партньори, като сред последните представители се нареждат страните от Прибалтика, Балканите и Източна Европа. Коалицията е помогнала в създаването на проекти за предотвратяване трафика на хора във Филипините, Венецуела, Мексико, Мали и Грузия. КСТЖ също така подпомага нигерийските жени, жертви на трафик в Италия.

Повод на посещението на Дженис Реймънд в България бе срещата й с партньорски организации с цел обмяна на опит и бъдещо сътрудничество срещу сексуалната експлоатация и трафика на жени и деца.