Media Times Review    Google   
___









Политика
 юни 2003

Отворено писмо

до

Бил Бенет *

Милтън Фридман,
1989 година
*

     С красноречивите думи на Оливър Кромуел "Аз ви умолявам, с милостта на Христос, помислете, че е възможно да грешите" по отношение на курса, който вие и президента Буш ни карате да възприемем, за да се борим с наркотиците. Пътят, който предлагате, с повече полиция, повече затвори, използване на военна сила в чужди страни, жестоки наказания за употребяващите наркотици и цяло въоръжение от репресивни мерки само може да направи една лоша ситуация по-лоша. Войната с наркотиците не може да бъде спечелена с тези тактики без да се подкопае човешката свобода и индивидуалната свобода, която вие и аз толкова високо ценим.
     Вие не грешите, вярвайки, че наркотиците са камшик, който опустошава нашето общество. Вие не грешите, вярвайки че наркотиците разкъсват нашата обществена фабрика, разрушават живота на много млади хора и налагат високи разходи на някои от най-необлагодетелстваните сред нас. Вие не грешите като вярвате, че мнозинството от обществото споделя вашата загриженост. Накратко, вие не грешите за целта, която се опитвате да постигнете.
     Вашата грешка е невъзможността да осъзнаете, че самите мерки, които вие насърчавате са основният източник на злините, които вие осъждате. Разбира се, проблемът е търсенето, но това не е просто търсене, а търсене, което трябва да функционира през потиснати и нелегални канали. Нелегалността създава неприлични печалби, които финансират смъртоносните тактики на наркобароните; нелегалността води до корупцията на длъжностните лица, прилагащи закона; нелегалността монополизира усилията на честните длъжностни лица, така че те са лишени от ресурси, с които да се борят срещу по-прости престъпления като грабеж, кражба и нападение.
     Наркотиците са трагедия за пристрастените. Но криминализирането на тяхната употреби превръща тази трагедия в бедствие за обществото, както за употребяващите, така и за неупотребяващите наркотици. Нашият опит със забраната на наркотиците е повторение на нашия опит със забраната на алкохолни продукти.
     Прилагам извадки от една статия, която написах през 1972 година, "Забрана и наркотици". Най-големият проблем тогава беше хероинът от Марсилия; днес, това е кокаинът от Латинска Америка. Днес, също така, проблемът е много по-сериозен, отколкото преди 17 години: повече пристрастени, повече невинни жертви; повече продавачи на наркотици, повече длъжностни лица, прилагащи закона, повече пари, похарчени за заобикаляне на забраната.
     Ако наркотиците бяха декриминализирани преди 17 години кокаинът ("crack") никога нямаше да бъде измислен (той беше изобретен защото високите цени на нелегалните наркотици направиха печелившо доставянето на по-евтина версия) и днес щеше да има много по-малко пристрастени. Животите на хиляди, може би стотици хиляди невинни жертви щяха да бъдат спасени и то не само в САЩ. Гетата в нашите големи градове нямаше да гъмжат от наркотици и престъпления ничии земи. По-малко хора щяха да бъдат в затворите и по-малко затвори щяха да бъдат построени.
     Колумбия, Боливия и Перу нямаше да страдат от нарко-терор и ние нямаше да изкривяваме своята външна политика заради нарко-терора. Адът нямаше, по думите с които Били Санди посрещна забраната, "завинаги да се дава под наем", но щеше да е доста по-празен.
     Декриминализирането на наркотиците е дори по-належащо сега, отколкото през 1972 година, но ние трябва да осъзнаем, че стореното междувременно зло не може да бъде премахнато, със сигурност не незабавно. Забавянето на декриминализацията само ще влоши нещата и ще направи проблема да изглежда дори по-неудържим.
     Алкохолът и цигарите причинявам много повече смъртни случаи отколкото наркотиците. Декриминализацията няма да ни попречи да третираме наркотиците така както сега третираме алкохола и цигарите: забранявайки продажбите на наркотици за непълнолетни, поставяйки извън закона рекламите на наркотици и подобни мерки. Такива мерки биха могли да се приложат, докато пълната забрана не може. Още повече, че ако дори малка част от парите, които сега харчим, опитвайки се да приложим забраната на наркотиците, бяха използвани за лечение и рехабилитация, в една атмосфера на състрадание, а не наказване, намалението на употребата на наркотици и на злините, причинени на употребяващите, би било огромно.
     Тази молба идва от дъното на сърцето ми. Всеки приятел на свободата, а аз знам, че вие сте такъв, трябва да бъде толкова отвратен, колкото съм аз, от перспективата за превръщане на САЩ във военен лагер, от визията за затвори, пълни с обикновени хора, употребяващи наркотици и за една армия от законоприлагащи, овластени да нахълтват в нашата свобода на граждани при най-малкото доказателство. Една страна, в която свалянето на неидентифицирани самолети "по подозрение" може сериозно да се обмисля като тактика във войната с наркотиците не са тези Съединени щати, които вие или аз искаме да предадем на бъдещите поколения.

* Бил Бенет е директор на Службата за национална политика за контрол на наркотиците (т.нар "цар на наркотиците" - drug czar) при президентството на Буш старши. Бил Бенет е автор на няколко песимистични книги за американската култура. Това писмо е публикувано на 7 септември 1989 година в The Wall Street Journal. Писмото е достъпно на английски на сайта на
The Future of Freedom Foundation - б.пр.
* Професор Фридман, лауреат на нобелова награда за икономика през 1976 година, в момента е старши изследовател в института Хувър.
Превод: Георги Ангелов

писмо до MTR: editor@mediatimesreview.com