Media Times Review    Google   
___









Перспективи
 юни 2004

Премисли отново: Ал Кайда

От Джейсън Бърк


Обикновеното споменаване на Ал Кайда предизвиква асоциации за ефективна терористична мрежа, ръководена от мощен криминален ум. Все пак ал Кайда е по-смъртоносна като идеология, отколкото като организация. "Ал кайдизмът" ще продължава да привлича поддръжници и занапред, независимо дали Осама бин Ладен е техен водач или не.

"Ал Кайда е глобална терористична организация"

Не. Тя е повече идеология, отколкото организация. Арабската дума qaeda може да бъде преведена като "основа за действие" или "фундамент", или съответно като "предписание" или "метод". Ислямските бойци винаги разбират термина в последното значение (метод). През 1987 година Абдула Аззам, водещият идеолог на модерните радикални активисти сунити-мюсюлмани, призова за ал кайда ал сулбах (челен отряд на силните; авангард). Той имаше предвид хора, които действайки независимо, можеха да послужат за пример към останалите в ислямския свят и по този начин да бъде подбудена уммата (глобалната общност на вярващите) срещу техните поробители. По време на разследването на атентата срещу американското посолство в Източна Африка през 1998, ФБР за първи път нарече близко свързаната група от активисти на Осама бин Ладен и неговите помощници "ал Кайда". Решението тази група да бъде наречена така бе продиктувано отчасти поради консерватизма на службата и отчасти защото ФБР трябваше да приложи конвенционалните антитерористични закони към противник, който не беше терористична или криминална организация в традиционния смисъл.

Въпреки че бин Ладен и неговите партньори успяха да създадат структура в Афганистан, която привлече нови попълнения от бойци и да изградят връзки сред съществуващите и по-отрано ислямски войнстващи групи, те никога не създадоха съгласувана терористична мрежа по общоприетия начин. Вместо това ал Кайда съществуваше като акционерно дружество, снабдяващо със средства, договори и експертни съвети голям брой различни войнстващи групи и индивиди, пръснати из целия ислямски свят.

Днес, структурата, която бе изградена в Афганистан, е разрушена, а бин Ладен и неговите съмишленици са разпръснати, арестувани или убити. Вече няма център на ислямските бойци. Но светогледа ал Кайда или "алкайдизма" се развива и разпространява с всеки изминал ден. Тази радикална международна идеология, подхранвана от анти-западна, анти-ционистка и анти-семитска риторика, се просмуква сред много хора и групи, които сега, в голямата си част, не са свързани директно с бин Ладен и неговите хора. Тези групи само следват наставленията му, моделите и методите. Те действат в стила на ал Кайда, но са част от ал Кайда в един много по-различен смисъл. Именно по тази причина разузнавателните служби на Израел днес предпочитат термина "международен джихад", вместо "ал Кайда".

"Залавянето или смъртта на бин Ладен ще унищожи ал Кайда"

Грешно. Дори за бойците с близки връзки с бин Ладен смъртта на "шейха" няма да навреди на тяхната способност да вербуват хора. В действителност способността на бин Ладен да организира терористични действия е много ограничена. Повечето анализатори и разузнавачи сега смятат, че неговата роля е в голяма степен периферна.

Тази промяна не трябва да изненадва никого. Бин Ладен почти не беше замесен в ислямското насилие от началото на 90-те в Алжир, Египет, Босна и Кашмир. Връзката му с атентата срещу Световния търговски център през 1993 година беше периферна. В началото на 90-те ал Кайда нямаше тренировъчни лагери, затова пък имаше други лагери, на други групи, които произвеждаха хиляди добре тренирани фанатици. Дори когато бин Ладен се установи в Афганистан в края на 90-те, не той бе организатор. По-скоро обратното - към него се обръщаха ислямски групи и отделни хора, искайки финансова помощ за вече замислените атаки. Днес ислямските групи могат да се обърнат към други спонсори, като например йорданският активист Абу Мусаб ал Заркауи, който създаде групата Таухид, която се конкурира с тази на бин Ладен в набирането и разпределянето на средства.

Бин Ладен все още играе значима роля в движението, главно като пропагандатор, който ефективно използва масовите комуникации. Вероятно Съединените щати ще го заловят и тази демонстрация на американската сила ще деморализира много от бойците. Обаче, голямо значение има начина по-който ще бъде заловен или убит. Ако бъде заловен без бой, подобно на Саддам Хюсеин, което е малко вероятно, много от последователите му ще бъдат дълбоко разочаровани. Но ако излезе мъченик и неговите кохорти го обявят за герой, той ще остане вдъхновител на бъдещите генерации. Така или иначе, премахването на бин Ладен няма да спре войнстващия ислям.

"Бойците се опитват да разрушат Запада и да изградят на негово място глобална ислямска държава."

Грешка. Главната цел на ислямските бойци не е завладяването, а ответния удар, който те възприемат срещу агресивния Запад, когото подозират в опит да завърши проекта на омаловажаване, разделяне и унижение на исляма, започнат през Кръстоносните походи и колониалните периоди. Втората цел на бойците е изграждането на халифат или на единна ислямска държава в земите, в които има широко ислямско население. Днес тази държава трябва да обхваща Близкия изток, Магреб или Северна Африка, Андалусия в южна Испания, Централна Азия и части от Балканите, както и някои територии в Далечния Изток. Как точно ще функционира този утопичен халифат е неясно. Воините вярват, че ако всички мюсюлмани действат в съгласие с буквалната интерпретация на ислямските свещени текстове, ще последва една почти мистична трансформация към перфектно общество.

Радикалните ислямисти се опитват да отслабят Съединените щати и Запада защото това са двете пречки пред осъществяването на тази държава. През 90-те, бойците в страни като Египет, Саудитска Арабия и Алжир насочиха вниманието си зад граница, след като не успяха да променят статуковото в собствените си държави. Те чувстваха, че атаките срещу западните спонсори на арабските режими (или "далечният враг" в противоположност на "близкия враг") биха били най-добрия инструмент за промяна в собствената им държава. Тази стратегия, която бин Ладен и хората около него силно поддържат, остава спорна сред ислямските радикали, особено за тези, които са в Египет.

Все пак, както стана ясно след терористичните атентати в Мадрид през 11 март, атаките срещу "далечния враг", все още могат да бъдат използвани с голям ефект.

"Бойците отхвърлят модерните идеи, предпочитайки традиционната мюсюлманска теология."

Не. Въпреки че ислямските хард-лайнери копнеят по идеализирано съществуване, подобно на онова от седми век, те въобще не се притесняват да възприемат съвременните средства. Блянът по средновековието не пречи на бойците да използват ефективно интернет и видеокасетите за привличане и мобилизиране на правоверните.

На идеологическо ниво, известни идеолози като Саийд Кутб и Абу Ала Маудиди заемат много от организационната тактика на светските лефтистки движения и анархистичните революционери. Концепцията им за авангард е повлияна от теорията на Ленин. Най-важната работа на Кутб, Маалим фил-тарик (Крайпътни камъни) се разбира отчасти като ислямизиран комунистически манифест.

Най-често използваната арабска дума в имената на войнстващите групи е хизб ( например ливанската Хизб Алах, или Хизбола), която означава "партия" - е друга модерна концепция.

В действителност войнстващите ислямисти често изразяват своето недоволство с терминологията на Третия свят, позната на всеки съвременен антиглобалистки активист. В един скорошен документ, който се приписва на бин Ладен, САЩ се обвиняват за неподписването на Споразумението Киото за промяната на климата. Египетският ислямистки лидер Айман ал Зауахири заклейми мултинационалните компании като главното зло. Мохамед Атта, един от атентаторите от 11 септември, веднъж споделил на приятел колко е ядосан на световната икономическа система, която принуждава египетските фермери да сеят за пари ягоди, които после се изнасят на Запад, докато в същото време египетският народ едва осигурява хляба си. Във всички тези случаи бойците формулират политически проблеми, включително социална справедливост, преплетени с мистичния и религиозния разказ. Те не отхвърлят модернизацията per se (по същество), а по-скоро негодуват срещу невъзможността да се облагодетелстват от тази модернизация.

Също, в контекста на ислямските обичаи, тези нови бойци сунни, не се разглеждат като традиционалисти, а като радикални реформатори, защото отхвърлят авторитета на установеното духовенство и искат да имат правото да интерпретират доктрината сами.

"Възходът на ал Кайда маргинализира умерените ислямисти"

Неточно. Ал Кайда представлява побърканата, болната част от политическата мисъл в ислямския свят. Докато през последните години ал кайдизма си пробиваше път, само едно тясно малцинство от всичките 1.3 милиона мюсюлмани прие неговата доктрина. Много мюсюлмани симпатизират на бин Ладен и чувстват удовлетворение от способността му да атакува Съединените щати, но това не означава, че наистина искат да живеят в обединена ислямска държава, управлявана чрез стриктно следване на Корана.

Нито пък анти-западните чувства се превръщат в отхвърляне на западните ценности. Изследванията на общественото мнение в арабския свят, направени от организации като Zogby International и Pew Research Center for the People and the Press разкриват силната поддръжка за правителство, избрано от народа, за личната свобода, възможностите за образование и икономически избор.

Дори тези, които вярват, че "ислямът е решение" не са единни относно това, какви точно решения трябва да бъдат вземани и как да бъдат постигнати. Радикали като бин Ладен се стремят да разрушат държавата и да я заместят с нещо основано на буквалното тълкуване на Корана. Някои политически ислямисти обаче искат да присвоят структурите на държавата и на определени нива да ги ислямизират обикновено с цел да създадат по-голяма социална справедливост и да ограничат недемократичните и властнически режими. Пример за такива ислямисти е пакистанското движение Джамаат-е-Ислами (ДИ), водено в момента от ветерана активист Кази Хюсеин Ахмед. ДИ представлява значителна част от общественото мнение в Пакистан и въпреки че е заразено с определено количество антисемитизъм, то зае позиция срещу бин Ладен и талибаните. Често пъти подобни групи в Иран, Йордания и Турция са относително умерени и могат да бъдат използвани като полезни събеседници на Запада.

"Израело-палестинският конфликт е централен за каузата на войнстващия ислям."

Погрешно. Телевизионните картини, показващи израелски войници, които удържат с насилие протестиращи палестинци в окупираните територии, определено подсилват ключовото послание на войнстващите ислямисти, а именно че земите на исляма се атакуват и всички мюсюлмани трябва да се разбунтуват и да тръгнат на бой. И все пак дори израело-палестинският конфликт да получи решение, това едва ли би облекчило политическото напрежение в региона и би спряло заплахата от войнстващия ислям.

Корените на съвременните ислямски бойци сунни не могат да бъдат сведени до един единствен, макар и много труден, проблем. Ислямистите смятат, че уммата е под атака. Според тях Израел просто е аванпостът на Запада - по същия начин както през 12 век тези земи бяха кралството на Кръстоносците. Ако еврейската държава изчезне, ислямистите ще продължат да воюват в Чечня, Кашмир, Египет, Узбекистан, Индонезия и Алжир. Техният дневен ред обикновено се определя от локалните проблеми и недоволства, комбинирани с една дълга предварителна история. Например, въпреки че бин Ладен вече бе призовал за бойкот на американските стоки като протест срещу подкрепата за Израел в края на 80-те, той дълго време оставаше без намеса в атаките срещу израелски цели. Неговият първоначален фокус винаги е бил събарянето на режима в собствената му страна Саудитска Арабия. По същият начин дебелата книга на Зауахири от 2002 година "Рицари под знамето на Пророка" - отчасти биографична, отчасти военен манифест, който за първи път се появи под формата на серия от публикации през 2001 - е насочена почти изцяло срещу режима в неговата родина Египет.

Освен това, значителна подкрепа за ислямистката кауза идва от чувството на унижение, което изпитват мюсюлманите. Решението на израело-палестинският конфликт с образуването на две държави, все пак би оставило "ционисткото съществуване" непокътнато.

"Накажете Саудитска Арабия и целият проблем ще изчезне"

Не. Саудитска Арабия спомогна в голяма степен за разпространяването на радикализма чрез държавно подкрепяният износ на уахабистката нишка на твърдолинейния ислям. Тази политика израсна от безредиците в края на 70-те години, когато възмущението от корупцията на правителството и упадъка на кралското семейство подтикнаха хиляди ислямски радикали да окупират Голямата Джамия в Мека. Шиитската революция в Иран през 1978-79 година застраши саудитското лидерство в мюсюлманския свят и показа на Двора на Сауд, че може да бъде сполетян от същата съдба. В усилието си да се хареса на религиозните консерватори и да се противопостави на иранския режим, кралското семейство даде повече влияние на уахабистките духовници у дома и ги насърчи да разширят своята идеология зад граница.

Оттогава чрез квази-правителствени организации като Световната мюсюлманска лига парите на Сауд се изразходват за изграждане на хиляди джамии по целия свят. Освен това от същите пари се спонсорират и се дават финансови поощрения на твърдолинейни духовници. Пари от района на Персийския залив се вливат в Пакистан за подкрепа на експанзията на мадрасите или ислямските училища, които втълпяват в главите на невръстните си ученици и студенти опасната анти-западна догма. Този подкрепян финансово от Саудитска Арабия прозелизъм разрушава силно традиционната толерантност и плурализъм на ислямските обичаи в Източна и Западна Африка, Далечният Изток и Централна Азия. Уахабизмът определено не бе познат в северен Ирак до началото на 90-те, когато започна масивният натиск на мисионерите. Също така, много от джамиите в Германия, Великобритания и Канада, където се знае, че има активност на радикали, бяха изградени с дарения на частни и държавни източници в Саудитска Арабия.

Неравенството в саудитската социална система, където мнозинството от народа е изключително бедно и се управлява от супер богати духовници, продължава да създава чувство за неудовлетвореност, което от своя страна води до екстремизъм. Голяма част от най-войнствените проповедници (и някои от саудитските атентатори, които подготвиха терористичните атаки от 11 септември) идват от маргинализирани племена и провинции. Един по-добър стил на управление и едно по-справедливо разпределяне на богатството биха подкопали авторитета на местните ислямисти и биха намалили способността на радикалите да вербуват нови хора. Въпреки това, докато подобни реформи могат да забавят разпространението на уахабизма и организациите му извън Саудитска Арабия, злото вече е направено в по-голямата част от света. Подобно на израело-палестинският конфликт Саудитска Арабия е само една от многото причини за появата на модерния войнстващ ислям.

"Въпрос на време е ислямските радикали да се сдобият и да използват оръжия за масово поразяване."

Спокойно. Въпреки че ислямистите (включително бин Ладен) се опитаха да развият един първичен химически и биологически арсенал, тези усилия в голяма степен бяха неуспешни, заради техническите трудности за тяхното създаване. Като един от първите журналисти влезли в изследователските съоръжения на лагера Дарунта в източен Афганистан през 2001, аз бях поразен от тяхната примитивност. Терористичната група Ансар ал Ислам, за която се твърдеше, че има фабрика за химическо оръжие, която също посетих ден след тяхното залавяне през 2003, бе дори по-рудиментарна. Предполагаемите опити на една британска група да създаде рицинова отрова, въпреки сериозното намерение, могат да бъдат отхвърлени като абсурдни.

Няма никакви сериозни доказателства, че радикалите ислямисти са близко до създаването на "мръсна бомба" (конвенционален експлозив зареден с радиоактивен материал). Твърдението, че Жозе Падила, набеден за агент на ал Кайда и арестуван през 2002 в САЩ, е имал намерение да подпомогне създаването на мръсна бомба беше отхвърлено изцяло. По скоро в този случай говорим за намерение, отколкото за практически план. Конструирането на мръсна бомба е по-трудно отколкото можем да си представим. Въпреки че Агенцията за атомна енергия предупреди, че повече от 100 страни имат неадекватен контрол над радиоактивни материали, само малък процент от тези материали е достатъчно фатален за да причини сериозни вреди. Освен това се изискват значителни технически познания, за да бъде изградено устройство, което може ефективно да разпръсне радиоактивния материал. Някои също така се опасяват, че ислямските радикали могат да се сдобият с "препакетирана" работеща ядрена глава от Пакистан. Това би се случило, ако властта в Пакистан бъде сменена с ислямски режим или ако високопоставените елементи в пакистанската армия развият по-голяма симпатия към ислямистите, отколкото имат сега.

Атаката с газ зарин на Аум Шинрикио в Япония през 1995 година разкри трудностите, пред които се изправят терористичните групи в разпространението на оръжия за масово поразяване. Въпреки че е притежавала сложни изследователски съоръжения, на стойност 1 милион долара, групата се проваля девет пъти преди да осъществи успешна атака в токийското метро. Сблъсквайки се с подобни пречки войнстващите ислямисти са далеч по разположени към използване на обикновени бомби и други конвенционални приспособления по един фантастичен начин, какъвто бе случая с 11 септември или през 11 март 2004 в Испания.

"Западът побеждава във войната с тероризма"

За съжаление - не. Военният компонент на войната с тероризма имаше някакъв значителен успех. Голяма част от хората, които бяха свързани с бин Ладен между 1996 и 2001 година, сега са или мъртви или в затвора. Способността на бин Ладен да поръчва и осъществява терористични атаки беше силно ограничена. Повишеното сътрудничество между разузнавателните служби по целия свят и увеличените бюджети за отбрана направиха по-трудно за терористите да прехвърлят парите си през граница или да организират и извършват успешно атаки.

Но ако държавите желаят да спечелят войната с тероризма, те трябва да унищожат своите врагове, без да създават нови на тяхно място. Те също така трябва да осъдят тези ислямисти, с които споразумението е невъзможно, но са подкрепяни от местното население. Подобна подкрепа помага и, в умовете на ислямистите, морално легитимира техните действия. Ако западните страни искат да успеят, те трябва да свържат твърдия компонент на военната сила с мекия компонент на културния апел. В този подход няма слабост. Всеки висш военен офицер с опит във воденето на война срещу бунтовници, ще ви каже, че този в този подход има здрав разум. Инвазията в Ирак прави тази задача още по-наложителна.

Бин Ладен е пропагандатор, който е насочил усилията си в привличане на тези мюсюлмани, които до този момент са отхвърляли посланието му. Той знае, че само чрез масово участие неговият проект ще успее. Неговият светоглед получи голяма подкрепа по света само за две години, да не говорим какво би станало 15 години след началото на тази кампания. Целта на западните страни е да елиминират заплахата от терор или най-малко да я управляват по начин, по който да не бъде засяган ежедневието на техните граждани. Целта на бин Ладен е да радикализира и мобилизира.

Превод Цончо Цончев


Джейсън Бърк е водещ репортер на британския Observer и автор на Al-Qaeda: Casting a Shadow of Terror (New York: I.B. Tauris, 2003). Статията е публикувана в Foreign Policy (брой май-юни 2004)

статията е свободна за препечатване при следните условия>>>

писмо до редакцията тук


world review

HARVARD
international
Review

Volume 25, Issue 4
Beyond Beliefs