Media Times Review    Google   
___









Време
 юни 2004

НЕОКОНСЕРВАТОРИТЕ, МОЗЪЧНИТЕ ТРЪСТОВЕ И ПОЛИТИКАТА НА САЩ

Елена Николова


"Войната в Ирак бе маркетингов епизод на неоконсерваторите. Тези хора имаха идея за продаване и я продадоха когато се случи 11 септември 2001. Следователно това не бе войната, която искаха масите. Това беше войната на един елит. Мога да назова имената на 25 души всеки от които се намира в момента на нашия разговор във Вашингтон на 5 минути разстояние от това бюро. Ако преди година и половина тези хора бяха пратени на отдалечен остров, иракската война нямаше да се състои. Разбира се, това не е така просто" заявява Томас Фридман от "Ню Йорк Таймс" пред интервюиращия го Ари Шавит от израелския вестник "Ареетц". Това либерално израелско издание съвсем не споделя теориите за заговори и конспиративни планове, затова твърдението му, че онези 25 неоконсервативни интелектуалци са накарали президента Буш да промени историята, може да се възприеме насериозно. Списанието "Economist", самоопределящо се като "краен център", описва неоконсерванивните идеолози от мозъчните тръстове като "велики стратези", които преследват и могат да реализират в практиката големият план за трансформацията на целия Среден Изток.

Появата на тази група в американското общество беше един продължителен процес. Днешното им настъпление е само кулминация на 25 годишния стратегически съюз между бизнеса, идеологическия консерватизъм, правните изследвания и дейността на Републиканската партия, смята журналистът Робърт Кътнър. Това се потвърждава и в думите на "един от тях"- Ед Крейн- шеф на института "Cato", който формулира процеса като "сдържано, но самоуверено демонстриране на един тотален духовно-морално-стратегически триумф на консерваторите в националната борба на идеите." Такива борби, според него, се нуждаят от две или три десетилетия.

Във всеки случай днес със своите концепции неоконсерваторите определят интелектуалния дебат в САЩ, а левите среди понастоящем нямат много какво да противопоставят. Преди всичко обаче неоконсерваторите заемат ключови постове в американската администрация, откъдето могат да прокарват в практиката своите големи политически стратегии, готвени дълго време в Америкън Ентърпрайз Инститют /АЕI/, Проекта за новия американски век /PNAC/, в РАНД-корпорейшън (RAND) и други известни мозъчни тръстове. Влиянието на тези институти, фондации, икономически гиганти и на Републиканската партия върху днешната американска политика става все по-голямо и това се признава например и от носителката на нобелова награда за физика Хелен Кейлдикот. Тя говори за 32 -мата членове на администрацията на Буш, които принадлежат към военно-промишления комплекс, от който както в случая с Локхиид Мартин щедро се финансират фондации като Херитидж. 14 членове на института AEI са в президентската администрация.

Понякога думите им звучат фанатично: "Пробуждаме се за четвърти път за последните 100 години и страната ни тръгва по нов път." Това изявление е на професор Елиот Коен от Школата за съвременни международни изследвания във Вашингтон, който е и съветник на министъра на отбраната Ръмсфелд по въпросите на "голямата стратегия". "Врагът в тази война не е тероризма, а крайният ислям", казва Коен в една своя публикация още от ноември 2001 г. със заглавие "Четвъртата световна война - нека да назовем този конфликт, такъв, какъвто е", с която предизвика много реакции. Интелектуални приятели на Коен, според Вашингтон поуст, са "принцът на тъмнината" Ричърд Пърл, Майкъл Лиидън, Джеймс Уолси /от AEI/, Дениел Пейпс, Пол Уолфовиц /зам.министър на отбраната/ и Уилиям Кристъл /издателят на "Уикли стандарт"/, всички - членове на един друг известен мозъчен тръст- "Проект за нов американски век" / PNAC /. Идеите им се радват на вниманието на Доналд Ръмсфелд /един от основателите на PNAC/, както и на вицепрезидента Чейни. А книгата на Елиот Коен "Върховно командване: военни, държавници и ръководство в условията на война" беше четивото на Джордж Буш през последната му лятна отпуска миналата година.

Не всички мозъчни тръстове твърдят, както Коен и Уолси, че в ход е Четвъртата световна война. В една своя разработката за биокибернетичен тероризъм Денис Мак Брайд от Института за политически изследвания пише по-предпазливо за "възможно възникване на Четвърта световна война в настоящия етап, ако идеологически подхранваната омраза се опита да разруши една система като икономическия ред, чрез разпространение на неизлечими болести". Запитан относно атипичната пневмония ТОРС, той отговаря: "Не може да се изключи, че това е оръжие."

Политическият спектър на президентската администрация е по-многообразен, отколкото впечатлението, което създават неоконсерваторите, които безспорно държат контрола върху американската външна политика. Въпреки това не могат да не правят впечатление личните и идеологически връзки между консервативните мозъчни центрове, правителството и финансово силните фамилии и фондации, които ги покровителстват. Активни са и съпругите на изтъкнатите "мозъци", като Лини Чейни, Барбара Лидън и др. Много стипендии помагат на близки до тези кръгове да развият своята научна дейност. Дългогодишен стипендиант на АЕІ беше авторът Чарлз Мърей, който остави следа в процеса на обработка на общественото мнение с тезите срещу социални ангажименти на държавата и за коефициента на интелигентност на афроамериканците.

В мозъчния тръст "Проект за новия американски век" /PNAC/ са събрани също така и известни фамилии. В продължение на години той се прочу с призивите си за решителни военни действия. Негови основатели са Уилиям Кристъл, Робърт Каган и Дик Чейни. Негови членове са Доналд Ръмсфелд, Пол Уолфовиц, Джон Боултън, Левис Либи /автор на прочутия документ на Пентагона "Отбранителна стратегия за 90-те години"/ Майкъл Джоис, Джеймс Уолси- голямото американско лоби за нова близкоизточна политика.

РАНД Корпорейшън е известна с най-добрите си връзки с висшите военнополитически среди и с Еврейския институт по въпросите на националната сигурност - JINSA. Членове там са Пол Уолфовиц, Ричърд Пърл, Джеймс Уолси, Оливър Норт.

Когато преди години CPD II / Commitee on Present Danger II / създаде Коалицията за демократично мнозинство, една група от консервативни демократи, водена от Хенри Джексън, реши да поеме борбата срещу "Голямото зло"- Комунизма. Така всъщност се създаде базата, която по-късно се разшири с висши функционери от профсъюзите, с либерални и неоконсервативни интелектуалци като Ричард Пърл например и Майкъл Лиидън. Като спонсори на CDP II се посочваха Дейвид Пекърд от Хюлет Пекърд и петролния милионер Ричард Скейф със своите фондации. 33-ма членове на CPD II работеха в първата администрация на президента Рейгън.

В днешни дни е показателен примера за създаването на офиса към Пентагона по специални въпроси, който отделно от ЦРУ набираше информация и поставяше под въпрос докладите на ЦРУ. Това бюро трябваше да докаже неща, които липсваха в докладите на ЦРУ, но се лансираха от Пол Уолфовиц и неговият шеф Доналд Ръмсфелд, а именно, че Саддам Хюсеин е поддържал връзка с Ал Кайда, че Ирак притежава огромен арсенал от химически оръжия, а вероятно и ядрено оръжие. Ръмфелд и Уолфовиц вярваха, че ЦРУ е неспособно да оцени истинската ситуация в Ирак. Времето след войната показа друго.

В едно много детайлно проучване "Как консервативни филантропи и мозъчни тръстове променят политиката на САЩ" Сели Ковингтън напомня, че още през 1984 г. републиканецът Джон Салома предупреди за "мощното ново присъствие в американската политика". Ако нищо не му се противопостави, "новият консервативен лабиринт" ще измести силно надясно политическия център на нацията, пише той.

Широк е спектъра на въпросите, по които неоконсерваторите дават рецепти - от съкращаване на данъците до външната политика и световната роля на САЩ. Техните "истини" могат да бъдат открити в научните експертизи на фондацията Херитидж, института Cato, Манхетън Инститют, института АЕІ и др. И те пишат експертизите си ежедневно, като по поръчка.

"Богати консервативни бизнесмени подкрепят растящия брой изключително десни "мозъчни тръстове" като реакция срещу либералните университети и за да създадат теоретично обоснована база за техните проблеми. Тези "мозъчни тръстове" произвеждат погрешни и изпълнени с предразсъдъци изследвания, чиято единствена цел се състои в това, да подкрепят политическите мерки, които благоприятстват бизнеса на онези, които ги финансират.", пише Стиф Кейнгс.

Пет са големите спонсори, които помогнаха на големите дяснооринетирани "мозъчни тръстове" като Heritage, Cato, АЕІ да се утвърдят: фондация Линд и Хери Бредли, семейната фондация Кох, фондация Джон Олин, семейна фондация Скейф, фондация Адолф Коорс. Журналистът Дейвид Калахан пише в една често цитирана статия: "Успехът на Heritage /набирането на 85 милиона долара за изготвяне на "Ръководство за управление на Америка"/ е едно драматично доказателство за растящите финансови ресурси, които са на разположение на консервативните "мозъчни тръстове" през 90-те години. Голямата част от тези пари идва от фондации и богати бизнесмени и в тази връзка консервативните "мозъчни тръстове" настояват все повече и повече за "специални интереси" - пари.

Големи грижи се полагат за разпространение на идеите на "мозъчните тръстове" чрез интернет. Още през 1999 година в уебстраницата на Heritage имаше 100 000 "влизания" дневно.

Трудно е да се определи ролята, която консервативните "мозъчни тръстове" изиграха при тласкането на американската политика надясно, но всички наблюдатели във Вашингтон биха се съгласили, че влиянието им е безспорно и продължава да расте.

Президентът на фондацията Бредли Майкъл Джойс е ключова фигура в консервативните среди на спонсорите. Той беше президент на фондация Олин и председател на Филантропската кръгла маса. Фондацията Джон Олин е произлязла от богато индустриално семейство и подкрепя института АЕІ /American Enterprise Institute/, Манхетън институт и др. Ричърд Милън Скейф е член на богата банкерска и петролна фамилия. За него казват, че наистина е създал модерния консерватизъм. Парите от фамилната му фондация текат щедро към института АЕІ, Heritage и списание American Spectator, станало известено по време на аферата Люински.

Професор Пол Кругман пише, че за 29 години заплатите на повечето американски граждани са се увеличили с 10%. Годишните заплати на шефовете на фирми обаче са нараснали за същото време от 1,3 милиона долара / равно на 39 средни работнически заплати/ на 37,5 милиона долара /1000 средни работнически заплати/. Тази "експлозия" в заплатите на мениджърите свидетелства, според Кругман, за нова концентрация на приходите и жизнения стандарт в САЩ. Растящата част от приходите тече към 20% от семействата и най-вече в горните 5% на тази прослойка, докато семействата в "средата" получават все по-малко. Цялата добре финансирана индустрия обаче се стреми да отрича това, пише Кругман.

 


Елена Николова е завършила специалност "Международни отношения" в УНСС. Понастоящем - в Свободен Университет - Берлин.
Участник в първата европейска конференция "Новите лидери на 21 век". Член на международната организация "Млади европейци".
Работи за "Експерт-БДД"

Писмо до автора:eli23de@yahoo.de