Media Times Review    Google   
___









изкуство
 юни 2005

[за една изложба на флориан талхофер]
 
Florian Thalhofer -> 6600 резултата в Google
 
През януари 2000-та година, Флориан Талхофер си купува дигитална видео-камера от Малайзия. Започва да снима постоянно хората около себе си, навсякъде, а темата е една – алкохол. На 6-ти декември 2000 година представя [korsakow syndrom] като дипломна работа. Този документален филм представлява база данни от клипове – по време на интерактивната презентация зрителят решава как да се движи сюжетната линия. Разказът е нелинеен и уникален при всеки zapping. За да разработи проекта си, Флориан Талхофер използва [korsakow system] – софтуеър, който обединява база данни и динамичен интерфейс към нея. Вече 5 години тази система се използва за обучението по медии и визуални изкуства, но в същото време постоянно се ъпдейтва. Програмата е със свободен достъп и може да бъде свалена от тук.
Откакто се проведе онази прословута лекция на Питър Гринауей по времето на София Филм Фест, всички коментират бомбастичното изявление, че киното е мъртво. В известен смисъл, новите дигитални технологии наистина ще сложат / слагат край на медиите - такива каквито ги познаваме. “Ако някой иска да разказва истории, трябва да стане писател”, твърди авторът на “Тълс Лупър”.
От една страна, ако се осланяме на клишето за постмодернизма, наистина наблюдаваме разпад на литературния наратив. Масово настъпват клип-културата, кратките форми, chat-комуникацията. От Догма 95 до селекцията на Кан 2005 се доказва завръщането към неореализма и социалния документализъм. Визията е аскетична, режисьорското присъствие – дискретно. От друга страна, бокс-офис класациите се пълнят със заглавия, които презентират носталгията по големите епически разкази – “Троя”, “Александър”, “Небесно царство”, а даже и “Междузвездни войни”. В голяма част от тези творби историческата действителност е художествено изопачена по такъв начин, че истинноста на миналото губи всякакво значение. Всеки успешен филм се превръща във франчайз верига от телевизионен сериал, книга, саундтрак, видео-игри, комикси, рингтонове...
  
Не по-малка популярност е донесло на Флориан Талхофер неговото откритие. Наскоро в Goethe Institut организираха инсталации на негови проекти. Неизбежно, при моите посещения се оказвах единствена заинтересувана от идеята. Друг проблем беше невъзможността ми да се фокусирам за повече от 15 минути върху даден проект. Въпреки че всяко филмче има собствена фабула и е добре заснето, липсата на класическа драматургична конструкция ме разконцентрира и ми поомръзна. Техническата невъзможност да споделя избора за навигация през повествованието също трансформира околните наблюдатели в зяпачи.
Може би Дзига Вертов би видял в идеята на [korsakow system] осъществената си мечта за безпристрастното кино-око. Засега обаче подобен “документален” проект се възприема по-скоро като продукт на изящните аудио-визуални изкуства, отколото като “филм”. През 2000-та година Майк Фигис представи прословутата си творба “Timecode”. Комбинация от паралелен театрален спектакъл и психодраматичен ескперимент, показана в 4 екрана. Майк Фигис отдавна се е проявил като класически режисьор на интересни филми, но в “Timecode” проличава демократичното му отношение към образа. Освен режисираното звуково акцентиране, при оригиналното DVD на филма има даже възможност за прехвърляне на фонограмата между четирите екрана. Ларс фон Триер и Питър Гринауей от своя страна привличат естетически именно с диктатурата на ракурса. Последните им филми са снимани дигитално, с огромно количество камери / гледни точки, но тяхната авторска концепция не позволява загуба на фокуса. Макар и с големи заявки за експерименталност, традиционните драматургични елементи са запазени, напрежението се поддържа от очакването за кулминация.
Флориан Талхофер обаче продължава развитието си в посока абсолютен документализъм. Емблематично е участието му в Goatmilk Festival / Втори фестивал на спомените, Горна Бела Речка. Другите спечелили европейска субсидия проекти, включени в програмата на Goatmilk, са HiddenSpirits, Аз Живях Комунизма и DADA разказ на Paul van Zoggel. D.A.D.A., освен че буди асоциации за авангарда през 20-ти век и за неговия интелектуален анихилизъм, е абревиатура на Dynamic Audiovisual Data Archive. Масимо Каталфо е автор на системата D.A.D.A., която освен генератор на нелинейни разкази е и онлайн симултанен метод за организиране на база данни с видео, снимки, звуци и текстове.
Очевидно, след телевизията, reality парадигмата превзема и културната ни памет. Щом сетивата ни имат непреодолими биологични ограничения, изглежда съвсем нормално да пренесем възприята си в цифров формат и да създадем възможност за публична компилация. За мен остават обаче въпроси като: “доколко перцепцията може и трябва да се консервира по този начин?”; “крайният продукт на това консервиране художествен факт ли е или истина?”; “какви са етическите и естетическите граници на този mix & play нагон?”. Смятам че пътеката на посетените линкове ще ме отведе до отговорите им, някой ден.
 
[полезни връзки за флориан талхофер]
[korsakow syndrom]
[13terStock]
[7sons]
[LoveStoryProject]
[small world] / [kleine welt]
[get rich with art]
 
P.S. Апартаментът на Флориан Талховер в Берлин се дава под наем за времето, когато собственикът му пътува по света. Цената е съвсем приемлива – 700 евро на месец, а и жилището изглежда срахотно: http://scharnhorststr28.thalhofers.com/. Интересно дали има скрити камери, които събират материал за следващ [проект]? :)
 
Автор: Йоана Павлова

Йоана Павлова е завършила психология и специализира "Управление на човешките ресурси". В момента учи II курс кинознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Заедно с нейни колеги от академията разработват уебсайта http://info-film.com, който цели да разшири достъпа до кино-темите и да ги направи достъпни и интересни за "широката публика". Към сайта е създаден и форум, отворен за всеки, желаещ да пише на тема кино. Можете да се свържете с авторката на mail адрес: j.pavlova@info-film.com


MTR връзки:
Разговор на Йоана Павлова с проф. Божидар Манов

Години наред за българското кино се говореше с едни и същи блудкави клишета, които постепенно толкова се изтъркаха от употреба, че престанаха да изразяват каквото и да било. Във всеки форум за кино могат да се срещнат дежурните скептици, за които няма по-хубави от старите филми и нищо ново не заслужава внимание.

Йоана Павлова


Отдавна потребителите се разделиха с наивната представа, че Интернет ще бъде новата безплатна глобална зона. След като идеята на самия Интернет достъп е да бъде платен, онлайн пазарът се е разпрострял като фина мрежа, предлагаща всичко на достъпна цена. С това се променя и нагласата за възприемането на киното като изкуство. Дали ще се сбъднат най-мрачните прокоби на антрополозите и зрителят ще заживее в едно мултиплицирано от филмите суб-битие? Или пък внезапно човечеството ще бъде изправено пред алтернативни форми на творчество и киното ще заговори на нови езици? Можем само да се надяваме да бъдем тези “нови” зрители, свидетели на бъдещето.

Йоана Павлова