Media Times Review    Google   
___









преглед
 юни 2005

Сърцето казва "не" на тялото

Тимъти Гартън Аш, в-к Гардиън


Французите да кажат "не" на Европа е все едно англичаните да кажат "не" на говеждото или руснаците на водката. Французите обаче не само отхвърлиха един претенциозен и недоизпипан договор за конституцията въпреки факта, че той бе дело преди всичко на един французин. Те казаха "не" на това, в което ЕС се превърна след падането на Берлинската стена. "Не" на един силно разширен Европейски съюз, в който Франция вече няма ръководна роля. "Не" на перспективата за членство на Турция. "Не" на икономическите реформи в англо-саксонски стил: дерегулация, либерализъм, тачъризъм, внасяни през Брюксел. И, разбира се, не на Жак Ширак и на правителството в Париж, които според тях са им обърнали гръб.

Това бе едно "не" от страх. Страх да не загубят работата си от станалия пословичен полски водопроводчик. Страх от имиграцията. Страх от промяната. Мотивите на комунистите и крайнодесните за отхвърляне на документа бяха много различни, но те си приличаха по едно: страха.

Дали бъдещите историци ще запишат датата 29 май 2005 г. като началото на края на ЕС? Би било глупаво да отхвърлим с лека ръка тази възможност. Всички предишни опити за обединяването на Европа, като се започне от Римската империя, са се проваляли. Защо този да бъде изключение? За разлика от всички предишни империи, постмодерната империя, наречена Европейски съюз, е изградена със съгласието на хората. Не само във Франция, но и в цяла Европа обаче хората все повече чувстват, че нямат думата за ЕС.

Това се нарича "демократичен дефицит". Сега резултатите от референдума във Франция показват, че хората най-после имат думата за европейския проект. Ако те оттеглят съгласието си, той ще се провали.

В другата крайност можете да чуете гласове, които твърдят, че това е само още един удар по пътя към пълното обединение на Европа. Европейският съюз, казват те, винаги е вървял напред на принципа "две стъпки напред, една назад". След период на объркване нашите лидери ще излязат с един нов договор, който запазва повечето от основните институционни промени, чиято цел е да направят ЕС с неговите 25 и повече членки по-работоспособен и да му дадат по-голяма тежест в света.

Оптимистите предполагат, че процесът на ратификация може да продължи и да приключи идната есен, както е планирано. Ширак също намекна за това при първата си реакция миналата нощ. Страните, които са отхвърлили конституцията, можело дори да бъдат помолени да преосмислят позицията си. Свръхоптимистите смятат, че може би с някои промени и с подкрепата на европейските лидери, "не"-то може да се превърне в "да", както водата във вино.

Аз лично не вярвам в това. По скалата между "апокалипсис" и "грешка на растежа" аз поставям тази криза някъде по средата. Едно френско "не" ще даде силен тласък за едно холандско "не" на референдума тази сряда. Ако две от страните основателки на ЕС отхвърлят договора, датските и полските избиратели едва ли ще се почувстват задължени да го подкрепят тази есен. И така ефектът на доминото би могъл да продължи.

В даден момент лидерите на ЕС ще трябва да се изправят пред реалността. И този момент може да дойде по време на британското председателство в ЕС, което започва през юли. Това може би е последното голямо нещо, която Тони Блеър може да направи. Той дойде на власт през 1997 г. с обещанието да реши проблема с историческото безразличие на Великобритания към Европа. Досега той се провали в това отношение. Сега той ще трябва да се сблъска с нещо много по-голямо - с безразличието на Европа към самата себе си.

При това подновяване на европейския проект Блеър би могъл да има някои неочаквани съюзници. Един отслабен Ширак би могъл да поиска от фаворита на Даунинг стрийт Никола Саркози да заеме премиерския пост. Германският канцлер Герхард Шрьодер изглежда ще загуби изборите през есента от Ангела Меркел, която като Блеър е проевропейски и проамерикански настроена. Но въпреки това бойните редици все още ще бъдат много рехави. Ширак и други политици може да се опитат да обвинят Великобритания за поражението. Икономическите реформи, разговорите за бюджета на ЕС и отварянето на вратите на ЕС за Турция биха могли да бъдат блокирани. Един от най-големите проблеми на ЕС е, че хората в различните страни са недоволни от него по толкова различни и несравняеми причини, че ако удовлетвори претенциите на една част от тях, ще предизвика още по-голямо недоволство у друга.

Последният път, когато французите отхвърлиха голям европейски проект, бе преди повече от половин век, когато френският парламент се обяви срещу предлаганата Европейска отбранителна общност. Британската дипломация тогава закърпи положението, създавайки сурогат, наречен Западноевропейски съюз. Той не бе дори наполовина толкова добър, но бе по-добър от нищо. Вчера французите отново прехвърлиха топката през Ламанша към Даунинг стрийт.

/превод: Румяна Божкова/

БТА