Media Times Review    Google   
___









бизнес
 декември 2001

Има ли място за обич в бизнеса?
Джефри Колвин
Fortune

Когато Джак Уелч избираше своя наследник в General Electric, отчаяно се питаше кой от тримата кандидати да предпочете. "Обичам ги и тримата" - повтаряше той.
Преди години, когато Джеф Имелт, евентуалният нов изпълнителен директор на GE, преживяваше един ужасен период, Уелч му бе казал: "Обичам те и знам, че можеш да бъдеш много добър".
Преди няколко месеца, когато Уелч бе поканен да чете лекция в един университет, някакъв студент побягнал преди беседата към него и прибързано го помолил за автограф. След това Уелч разказа пред аудиторията случката и поясни: "Обичам децата. Можех да го прегърна".
Това което имам предвид, напомняйки за тези няколко случая, които не са единствени, е да покажа, че Джак Уелч използва една положителна дума, която много хора не могат да свържат с образа на мастития изпълнителен директор на General Electric. Това го прави страшно необикновен, но не и неповторим.
Другият шеф /всъщност, също като Уелч пред пенсиониране/ с подобна склонност е Херб Келер, президентът на Southwest Airlines. Символът на тази компания е "LUV", което в началото беше шега, свързана до известна степен с маркетинга. Southwest все още се рекламира с познатата ни от години фраза: "Авиокомпанията, която обича да строи". Келер никога не се е срамувал да посочи причината за успеха на своята компания: "Една компания е най-силна, когато е свързана с любовта, а не със страха."
Ако сте сериозен бизнесмен вие не бихте оставили без внимание думите на двамата, чиито успехи излизат извън всички класации. Нито един президент на компания не е създавал толкова богати акционери, колкото създаде Уелч - компанията завъртя 300 билиона долара. А Келер изгради най-успешната международна авиокомпания, която отчита непрекъснати печалби за последните 28 години- рекорд, който ще надживее и тазгодишната най-голяма криза в бранша.
Уелч и Келер имат много общи неща. Те са американци от ирландски произход и се познават много добре, защото GE продава на Southwest двигатели. Но когато използват нехаресваната от бизнеса дума, те имат предвид различни неща.
Келер говори за основите на неповторимата корпоративна култура, на която според него се дължи успеха на Southwest. Ново доказателство за тази култура получихме съвсем наскоро. Някои авиокомпании в трудните седмици след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон призоваха работниците си да дарят част от заплатата си за укрепването на компанията им. Някои от служителите биха откликнали, но годините на отвратителни трудови взаимоотношения със сигурност си го връщат на работодателите. В Southwest работниците сами организираха даренията. И те започнаха веднага след 11 септември. Southwest е единствената авиокомпания, която завършва с печалба последното тримесечие.
За Уелч, да бъдеш невъзмутим, когато говориш за "любов", е естествен елемент на една нормална пламенна натура. Каквото и да чувства, той го чувства силно и е уверен, че тази особеност е решаваща за успеха в бизнеса. Той отдавна казва, че първото качество на един играч от А-групата е страстта.
Неговият фундаментален принцип на управление е да прави хората сигурни като ги прегръща, когато се нуждаят да бъдат прегърнати и да ги насърчава, когато имат нужда от насърчение. Повечето компании се отвращават от това. Той казва, че се е научил на обич от майка си.
Ние сме слушали много за важността на любовта в бизнеса. Знаем, че бизнесът преди всичко е взаимоотношения и обща полза, знаем, че е добре да се отнасяме с уважение и доброжелателство към партньорите и клиентите си, за да вървят нещата. Но тези аргументи много често звучат изкуствено, патетично и морализаторски. Уелч и Келер всъщност говорят просто за човешкото същество и за реалността в една среда, която често пъти е възприемана по неестествен начин. Кевин Робъртс, президентът на Saatchi & Saatchi, казва че вместо търговски марки, ние трябва да слагаме "любовни марки" - термин, който може за минути, според Робъртс, да изчерви цял директорски борд. Неговата проста позиция е в пълно съответствие с отношението на Келер и Уелч към бизнеса: "Ние се нуждаем от напомпване с емоционален сок докато правим бизнес".
Не става въпрос за тенденциите към одухотворяване на бизнеса. Тези момчета не са част от никаква тенденция. Те говорят и държат собствения си път вече 40 години. След go-go на 80-те и dot-com на 90-те, L-думата не стои категорично в модата. Уелч и Келер обаче не се притесняват за това и аз съм сигурен, че те дори не се и замислят. Промените във времето са това, което ние искаме да видим и точно днес, когато толкова много хора разсъждават, за какво е цялата игра, е много полезно да се вслушаме в думите на тези успели момчета.