Media Times Review    Google   
___









идеи
 март 2003

Либерализмът и Хайек

или "връщане на входния билет за Световната хармония"

Георги Киров*

"Триумфът на деспотизма се състои в това, да накара робите да се признаят за свободни"

Бенжамен Констан

***

Това есе не обсъжда понятия, изцяло присъщи на социалната философия. По-скоро ще се търси образа на света, които Хайек пресъздава. Всеки творец гради свят, в който представя своя човек и общество. Може би за това, често творбите на великите автори имат свой, автономен от създателите си, живот.

***

Често, когато се говори за либерализъм, се има предвид един идеал, който никога няма да може да бъде приложен към земния ред. Нещо повече, защитниците на регулирания от човека живот обвиняват либералните идеи в анархизъм.

Либерализмът не е идеал. Той не претендира за цялостта на живота. Напротив, обявява се срещу концентрирането на власт, срещу онази лудост, която за развитието си се нуждае от ограничаване свободата на отделния индивид. "Freedom cannot be absolute." (Friedman R. & Friedman M. "Free to choose") Либерализмът е идеята да се противопостави осъществяването на "абсолютния живот" - на абсолютната държава, "абсолютната" справедливост, дори и на абсолютната свобода.

Държавата е неоходимо зло.(Smith A., "Wealth of Nations") Либерализмът не иска да "убие" и премахне веднъж и завинаги това зло. Дали ролята на държавата някой ден ще бъде само да почиства улиците или да налага равенството между гражданите? Либерализмът слага акцента върху свободата на индивида. Държавата е редът, който отнема част от свободата на индивида, за да не загуби той цялата си свобода. Човек плаща своя "данък" - лишаването от част от свободата си, за да се застрахова срещу анархизма. За това Бенджамин Франклин пише, че "в този свят няма нищо по-сигурно от смъртта и данъците". Целта на либерализма не е да унищожи държавата, противопоставяйки свободата на индивида. Докато целта на регулативизма е крайното осъществяване на свободата или налагането на "механичната свобода". Механика и свобода са омоними и е абсурдно човек да се чувства свободен, когато му е снета отговорността да прави избор .(Канети, Е. разглежда уникалния стремеж у човек да се унижава и да се чувства свободен в "Masse und Kraft") Въпреки всичко, човек е доказал, че не се е уморил да преследва абсурди.

Ортега е прав, че либерализмът е дисциплина и висша форма на алтруизъм. Защо винаги алтруизмът трябва да се свързва с егоизъм? В този случай несебичността, т.е. да не бъдеш в себе си, е нещо по-космополитно. Държейки се "не на себе си" т.е. алтруистично, човек се абстрахира от чувствата си, излиза извън себе си и съди за света по-чисто. Излизането извън себе си не е забравяне на себе си, а по-скоро ограничаване на оприличаването на обществото със себе си. За това Хайек нарича "антропоморфиране" склонността, обществото да бъде сравнявано с личност. Обществото не е личност, която се сърди, смее се или скърби. Дори поведението на масите да наподобява поведението на личност, това не бива да значи, че обществото има мозък и обособени органи. Трудът на Хайек има една насока: човешкото знание за света не може да бъде с една гледна точка. Идеята за мозъка, който да планира и контролира света, не е реалност от човешкия свят, а по-скоро атавистично чувство, присъщо на дивака. Следният цитат може да бъде намерен в "Право, законодателство и свобода":

"Да осъзнаваш относителната валидност на собствените си убеждения и същевременно да ги отстояваш непоколебимо, това е разликата между цивилизования човек и дивака."

Знанието е разпръснато и най-ефективният начин за неговото алокиране е пазарът. Обществото не е личност, която с лекота може да контролира своите крайници т.е. то не бива да заповядва и проявява воля. Пазарът е ничията земя, стимулът, които кара хората да обединят своето знание. Незнанието движи света. Силата на пазара е да обединява разпръснатото знание.

Вярата, любовта и справедливостта не съществуват за личността без да претендират за истинност. Тези понятия, пренесени в реалността на обществото губят предишния си смисъл. Масовирането на конкретни за човека абстракции, превръща тези абстракции в лишени от смисъл думи. Социалната справедливост е невъзможна. Хайек е прав, като пише, че справедливостта е щастието на обществото. Човек преследва щастието, за да чувства пълнотата на живота. Но осъществяването на справедливостта е утопия, която може да коства много. Регулативизмът е този, които иска да постигне свободата и справедливостта. Либерализмът поддържа идеята за ограничаване на свободата. Социалното инженерство конструира от обществото безкласова маса от осреднени индивиди. Свободата, която либерализмът поддържа е абстрактна, следователно непостигаема.

Справедливостта изисква единственост. Думата "справедливост" не се използва в множествено число. Справедливоста има винаги само една изходна точка. От друга страна, справедливостта изисква "признателност от обществото" или по-скоро претендира за общовалидност. Справедливостта изисква съгласуваност с други справедливости. Противоречие не може да стои в обществото, докато в природата на индивида това не е така (Credo quia absurdum - "Вярвам, защото е абсурдно", Тертулиан). Пренасянето на понятието "справедливост" от философията на личността в социалната философия е внасяне на абсурд в свят, където логиката е езикът на общуване. Оттук идва и проблемът с антропоморфирането на обществото.

Нещо трябва да има над човек, за да може той по-реално да разсъждава за света. Човек не може да е обединител на всичкото знание. Това, което е присъщо за човека, не е присъщо за хората. Чертите човешки не са черти на обществото. Може би за това Хайек още преди да говори за закон и общество в "Право, законодателство и свобода" атакува рационалистичното мислене. Ако рационален значи ефективен, то рационалистичното мислене не е въобще рационалистично. Бердяев определя опитът за осъществяването на комунизма през ХХ век преди всичко като религия, несъвместима с други религии (Непоносимостта с други религии е свойство, което също и масовото християнство, и исляма са показали; Вж. Бердяев Н. А., "Философия на неравенството" и "Извори и смисъл на руския комунизъм") Човек не е господар на себе си и техническия оптимум на обществото не е възможен. В този смисъл Хайек е моралист. "Нашите морални традиции, подобно на много други аспекти в нашата култура, се развиват в конкуренция с разума ни, а не като негов продукт. Колко изненадващо и парадоксално да звучи за някого казаното, тези морални традиции превъзхождат способностите на разума." (Хайек, Ф.А. "Фаталната самонадеяност")Моралът трансцедира. Той надскача "сега". Неслучайно Кейнс се определя като аморалист.

Либерализмът на Хайек е наречен еволюционен. Между крайния индивидуализъм и крайния масовизъм (комунизъм/рационализъм) може да стой само една недокрай дефинирана философия. По-скоро динамичен и плаващ, отколкото безпринципен е еволюционния либерализъм. Легутко нарича хайековата философия - "Философия на неутрализма".(Легутко Р.,"Спороветe за капитализма") Наистина, нужна е дисциплина, алтруизъм - което ще рече неутрализъм - (вж. по-горе цитат от Ортега), за да се схване идеята на Хайек за денационализация на парите, например. За нормалния човек, живеещ през ХХ век, идеята е шокираща. Но парите не са естествен монопол на държавата . (Неновски Н., "Свободните пари")Щастието човек да се лиши от отговорност и да се освободи от тежеста на избора (Вж. Фром Е. "Бягство от свободата") в живота често се поема от държата. Парите са онази абстракция, иззета от държавната власт, която, както пише Хайек, е "инструмент за издирване, точно както телескопът увеличава звездите". Какво ще се получи, когато един човек насочва "телескопа"? (Понятието за държава много повече подлежи на антропоморфиране - държавата има органи, крайници и глава - изпълнителната власт. При обществото това не е така.) Най-вероятно видените звезди ще са от пагоните на някой генерал, отколкото действителни съзвездия!

Други идеи, наричани "трудни" от обикновения човек и "анархични" от прекалено-разбиращия, са например идеята за парламента с 15-годишен мандат или широкоскроените закони-правила. Философията на Хайек е едно "свикване" с относителността на живота. Великата метафора за човека, който връща билета (отказва се) от несъстоялия се спектакъл на Световната хармония (Достоевски, "Братя Карамазови") е метафора за тази философия. Обществения ред не може да има технически оптимум. Нещо повече - човек не може едновременно да е и инженер, и капитан (Вж. Мизес). Човешкият живот е динамичен и не подлежи на превръщане в статика. Еволюцията не може да е справедлива (Хайек "Право, законодателство и свобода") и именно за това светът на Хайек е незастинал и отворен. Въпреки че, идеите се развиват като обскурантизъм срещу етатизма, смисълът на въпроси (Въпроси, опиращи до конкретно-човешки реалности и чиито отговор не може да бъде даден от един човек.) като например за "свобода, но не на всяка цена", "закони, но не закони с конкретна тясна рамка", "пари, но не държавни", остава в задаването им.