Media Times Review    Google   
___









книги
 март 2003

Пазарът като спонтанен ред


Приносът на Ф. А. Хайек

Стефка Коева


През ноември 2002 г. на българския книжен пазар се появи нова икономическа либерална книга. Тя се казва "Пазарът като спонтанен ред. Приносът на Ф. А. Хайек" и представлява проучване върху спонтанния ред на пазарното общество – парадигма, която представлява сърцевина на икономическата и социална философия на Ф. А. Хайек, изтъкнат представител на австрийската икономическа школа и лауреат на Нобелова награда. Това е едно от първите монографични изследвания върху творчеството на Хайек в България. В него парадигмата на спонтанния пазарен ред се разглежда като аналитична конструкция и организираща ос, която свързва и интегрира в една цялостна система концепции, принципи, методологически подходи, подчинявайки ги на обща логика, и по този начин придобива обхвата на мащабна теория.

Авторката на книгата Стефка Коева е доктор по икономика, доцент във Варненския свободен университет и Медицински университет – Варна. Директор е на програма “Икономика” във Варненския свободен университет. Завършила е Икономическия университет – Варна, специалност “Икономика и организация на международния туризъм”. Специализирала е в Ирландия, Холандия, Италия, Полша и Русия. През 1992 г. е поканена като гост-професор в катедра “Икономика” на Университета Делауер, САЩ, където води редовни курсове по “Икономика на прехода” и “Икономически теории”. През 1998 г. е стипендиант на Института за хуманитарни и социални науки към Кралската академия по изкуства и наука в Холандия. През учебната 1999/2000 г. печели конкурс в САЩ за Фулбрайт професор в Гетисбърг колидж, Пенсилвания, където освен икономика на прехода и икономически теории, преподава и специализиран курс “Източна и Централна Европа след социализма”. Член е на Eastern Economics Association, USA и е почетен член на “Българско дружество – Фридрих Хайек”.


Въведение

Настоящата книга е изследване върху пазара като спонтанен ред на взаимодействие на икономическите агенти - концепция, която представлява аналитична сърцевина на икономическата и социалната философия на Фридрих Август фон Хайек.

Изборът на подобна тема се нуждае от известно обяснение.

Самият Хайек едва ли трябва да бъде специално представян. Нобелов лауреат, един от най-забележителните либерални икономисти и социални философи на ХХ век, през цялата си дълга и плодотворна кариера той с удивителна последователност изучава и формулира принципите и градивните сили на социалния и икономическия ред. Възприел идеала за общество, управлявано от либерални институции, с пазарна икономика и правилото на закона, той посвещава голяма част от живота си на анализиране и критика на тенденциите, които според него са опасни за това общество.

Макар и да започва интелектуалната си кариера с изучаване на строго икономическа материя, през 30-те и 40-те години, в хода на една дискусия относно икономическата рационалност на социализма Хайек започва да обръща все по-голямо внимание на някои методологически и философски въпроси. Постепенно, но необратимо, той възприема за своя изследователска програма разработването на философията на свободата като обща философия на социалната промяна и на приложението на нейните принципи към проблемите на деня. Ядро на парадигмата на Хайек стават спонтанните градивни сили на социалния процес и неизбежната ограниченост на човешкото знание.

Според Хайек обществото не може да бъде изграждано целенасочено и съзнателно, по образец, нито пък да се развива по план. "Би било грешка да се вярва, че за да се постигне по-висша цивилизация, трябва да се приложат идеите, които ни ръководят" (Hayek, 1960:23). Идеите, концепциите, идеалите са постоянно подложени на преразглеждане поради изменящия се опит. Обществото еволюира в резултат на множество човешки действия, чиито непредвиждани последствия генерират спонтанния ред.

Следвайки традицията на шотландската морална философия, Хайек търси обяснението на социалните феномени по принцип и на пазарния ред като парадигмален техен пример, като системни резултати и процеси на равнището на индивида. Според него именно целенасоченото и индивидуално действие е двигател на социално-икономическата машина. Процесът на пазарна координация е възможен само ако индивидите са свободни и независими да планират дейността си и да изпълняват плановете си.

Свободата събужда индивидуалната инициатива и амбиции, тъй като поставя човека в съвършено нови условия, когато контролът върху средата и обстоятелствата от страна на други хора е в значителна степен редуциран. Хайек доразвива и разширява либералната доктрина, като я поставя върху епистемологични основи. Свободата събужда мислещото и оценяващо същество у човека, позволява му да оформя данните, с които разполага, и да преследва целите си на основата на собственото си знание и интелигентност.

Голяма част от социалната философия на Хайек е възникнала като отражение на предизвикателствата, породени от онова, което той разглежда като преход от свободния пазар и демокрация към планова и колективистка икономика и тоталитаризъм. Той остава верен на идеите си дори и тогава, когато теоретичните му модели, и особено тяхното приложение, се приемат като противоречиви и несъстоятелни от голяма част от икономистите и социалните философи. Струва си да се отбележи обаче, че настоятелността, с която той отстоява спонтанността и еволюцията в социалното развитие, и подчертаната му антирационалистична и антиконструктивистка позиция изглеждат забележителни за някои интелектуалци в обществата, експериментиращи с налагането на една мисловна схема.

Неочакваният провал на най-големия социален експеримент на ХХ век преди повече от десетилетие поставя нови въпроси пред теоретичната икономика и социалната философия, както и предизвикателства към теорията на самия Хайек. Ако големият австрийски учен е прав в скептицизма си относно способността на хората да проектират целенасочено обществото, какви са шансовете на отклонилите се от еволюционния път социални организми да възстановят позицията си по вярната историческа следа? Ако последователната му критика към заблудите относно силите, предопределящи цивилизационното развитие, е основателна, какво да очакваме от постсоциализма?

Тези въпроси са нелеки за отговор и се отнасят до потенциала на една система от идеи, послужила за основа на теоретичното отхвърляне на социализма, да даде адекватни отговори при обратния път към либерално общество и пазарна икономика. Адресирането на тези въпроси изисква прецизно проучване на цялата теоретична система от взаимосвързани идеи и принципи, които съставляват парадигмата на спонтанния пазарен ред. Тук следва да се изтъкнат още две важни причини, които ме подтикнаха към подобен изследователски проект, посветен на целенасоченото осмисляне на творчеството на един от най-големите мислители на ХХ век.

Първата от тях е свързана с обхвата на анализа му. Като гради върху предпоставките, зададени от икономиката, той включва в работата си и елементи на социалната, политическата, юридическата, моралната и, по-общо, философска теория, които в единство утвърждават и придават жизненост на идеята за свободния пазар. Като обяснява изследователските си цели в трилогията "Право, законодателство и свобода", Хайек отбелязва трудностите по изучаване на който и да е социален строй, като се имат предвид съществуващото разделение на научното знание и изолираността на сферите и предмета на икономиката, политологията, социологията, етиката и пр. (Нayek, 1973: 4). По друг повод Хайек изрича известната фраза (в духа на Дж. Ст. Мил): "Този, който е само икономист, не може да бъде добър икономист" (Нayek, [1963] 1967: 267). Едва ли има социален проблем, който да може да бъде разрешен на базата на една-единствена научна дисциплина. Уязвимостта на подобен подход е съществуването на "ничия земя", липсата на чувство за цялото и основополагащите му принципи. И ако това е вярно за установено и зряло общество, проблемът за разпокъсаността и липсата на съгласуваност в подходите на различните социални науки е в още по-голяма степен валиден за обществата, отчуждени от комунизма, но във всяко отношение носещи неговите белези.

Повече от десетилетие Източна Европа демонстрира уникална смесица от икономически практики, които нямат нищо общо с чисто учебникарските модели на общество. Макар и общоприето, понятието "преходност" съдържа в себе си нюанса на "свръхнормалност" ("донормалност" или "постнормалност"), маргиналност. Преходното общество е хибрид от организирани и целенасочени пазарни форми и спонтанно възникване на нови типове човешка дейност, то търси своята самоидентичност и бавно и постепенно започва да въвежда ред в хаоса на "междуцарствието".

Липсата на комплексен анализ на това общество е една от причините за многобройните зигзаги на политиката, непоследователността и нестабилността на промените, както и за необоснованите очаквания за бърза трансформация. Широката социална и икономическа философия на Хайек, с нейния либерален патос, акцент върху институционалната рамка и промяната представлява интерес при анализа на нововъзникващия социален ред, особено в по-дългосрочен план.

Втората важна причина за новия прочит на Хайек в условията на постсоциалистическата действителност е свързана със злоупотребите с идеите на австрийския учен. Както се изразява едно уважавано списание, "Ф. фон Хайек постига слава в по-малка степен в резултат на това, което е написал, отколкото на онова, което другите казват, че е написал" (The Economist, 1992: 75). За някои от претенциите към теорията на Хайек ще стане дума в последната глава на настоящото изследване. Тук ще отбележим само, че много нови етикети, при това поразително противоречиви, му се поставят именно във връзка с прехода и макар и парадоксално, това е още едно доказателство за необходимостта от добро познаване на теоретичната система на учения.

Начинът, по който е организиран настоящият труд, може да бъде представен накратко по следния начин.

Раждането на икономическата наука е свързано с научното откритие на спонтанната координация, която възниква от множество независими, локално ограничени и продиктувани от самоинтереса индивидуални действия и решения. Това откритие разпалва неподправеното интелектуално вълнение и любопитство на шотландските социални философи и класически политикономисти. "Чудото на пазара", начинът, по който сложното взаимодействие между действащи и свободно избиращи индивиди генерира един обществено-институционален ред, независим от каквито и да е предначертания - тази идея на А. Смит, подхранена от предшествениците му и съвременниците му Мандевил, Фергюсън, Хюм, предпоставя социално-философското мислене на Хайек, провокира и стимулира собствените му теоретични вдъхновения. Това предопределя и предмета на изследване в началната глава: темата за спонтанния характер на пазарния ред да бъде поставена в исторически контекст, като бъдат проследени двете главни нишки на влияние върху Хайековата парадигма - на британските (главно шотландски) просветители и тази на австрийската икономическа теория на К. Менгер. Въпреки че главата като цяло е посветена на теоретичните предшественици, отделни исторически ракурси се правят и в последващите глави, когато се търсят интелектуалните корени и първоизточниците на една или друга отделна идея.

Във втората глава са разработени философските основи на теорията за спонтанния ред на пазара: индивидуализмът, субективизмът и специфичната епистемология. Хайек не е нито пионер, нито особено оригинален в утвърждаването на индивидуализма и субективизма като аналитичен метод в социално-икономическите изследвания. Но той доразвива индивидуалистичния подход на шотландските икономисти и на своя ментор Менгер, като му придава необичаен и неповторим нюанс, обогатявайки го с темата за знанието. Хайековата епистемология има централна роля в цялата му икономика и социална философия и по-специално - в теорията му за конкурентния пазар. Именно теорията му за знанието и когнитивния процес подплатява интелектуалната последователност и решителност, с които през целия си живот той защитава пазарния ред и критикува мисловната схема и практиката на централно-планираната икономика. Това определя и мястото, отделено на епистемологията на Хайек във втората глава. Ето защо накратко ще очертаем и логиката на изследването в този конкретен пункт. Най-напред се разглежда психологическата рамка на идеите за знанието. Тезата, която тук се развива, е, че монографията по теоретична психология "Сензорният ред" съдържа теоретико-психологическата основа на водещата теза за "конституционното невежество" на човека. След това анализът се концентрира върху темата за разделение на знанието, която у Хайек има програмен характер, както и върху идеята, която се счита за един от оригиналните негови приноси в икономиката - разглеждането на ценовата система като телекомуникационна мрежа. Концепцията за неявното знание, ключов елемент в епистемологията на австриеца, е предмет на анализ в последната част от този параграф. Тясно свързана с нея е и темата за социалните институции в качеството им на носители на знание.

Вече бе споменато, че социално-философските занимания и изследвания от по-глобален характер възникват за Хайек във връзка с дискусията относно възможността за съзнателно и преднамерено преустройство на обществото съобразно принципите на рационалност и планомерност, т. нар. дискусия относно социалистическото сметководене. Включването му в тази дискусия през 1935 г. по никакъв начин не подсказва, че това е началото на нов етап в неговия творчески път. Както се изразява К. Вон, която е сред най-ярките представители на съвременната австрийска традиция, въпреки че възниква като страничен момент, ролята на Хайек и ангажирането му с проблемите, свързани с въпросите на функционирането на алтернативни икономически системи, пазарната и командната, "с времето придобива всепоглъщащи размери" (Vaughn, 1994: 46). Макар и на пръв поглед да изглежда, че анализът на дискусията е прекъсване на логичния ход на общото изследване, всъщност ролята щ на отправен момент в хронологичен и теоретичен план на цялата последваща идейна система на учения оправдава мястото и съдържанието на трета глава.

Важен теоретичен резултат за Хайек от дискусията е теорията за спонтанните редове. Тя е във фокуса на вниманието в следващата, четвърта глава. Спонтанният ред на пазарното общество е само пример за широк кръг подобни редове в социалния свят и природата. Въпросите, които тук се третират, са свързани с произхода на двата класа редове, самогенерираните и съзнателно създадените, както и с факторите, определящи характера на редовете. Съвсем естествено, цялата теория е ориентирана към социалните спонтанни редове и в крайна сметка - към пазара.

Петата глава е централна в изследването. Моделът, който е най-разработен у Хайек и най-пълно въплъщава обобщаващите черти на социалните стопански редове, е пазарният ред. Именно в неговото разработване австрийският икономист прави едни от най-съществените корекции в ортодоксалната икономическа теория. В тази част от настоящата работа се анализира постепенното скъсване на Хайек с неокласическото разбиране за централния проблем на икономиката и тезата за общото равновесие в нейната ортодоксална интерпретация. Показано е специфичното концептуализиране на пазара като динамичен процес, основан на разделение на знанието в качеството му на фрагментирано, разпокъсано и ограничено знание. Специално внимание в главата се отделя на оригиналната интерпретация на конкуренцията като механизъм, чрез който се постига ред. Рамката за изучаване на конкуренцията е твърде различна от стандартния неокласически модел на съвършена конкуренция, тя иманентно включва знанието, времето и промяната. Такова едно разбиране се превръща в сърцевина на съвременната австрийска теория за пазара и осигурява връзката между основателя щ К. Менгер и днешните нейни сподвижници. Последната част на главата третира характеристиките на самовъзникващия пазарен ред в качеството му на каталактика. Пазарният ред е дефиниран като социално образувание, което има вътрешноприсъщи белези, свързани със степента му на сложност, епистемологични характеристики, координационни механизми.

Теорията за спонтанния социален ред съдържа иманентно темата за институциите. В хода на дискусията относно социализма се утвърждава разбирането, че пазарът може да бъде обсъждан само в контекста на специфичната институционална рамка, формалните и неформални правила, които ограничават поведението на пазарните агенти. При това положение напълно обяснимо е, че за Хайек дискусията предизвиква префокусиране на научния му интерес към теорията за спонтанните редове и еволюцията на социалните институции. В контекста на институционалната рамка към концепцията за спонтанния социален ред може да се подходи двояко (Vaughn, 1999a). Първата гледна точка е статична: редът представлява установена система от правила, които агентите съблюдават, преследвайки собствените си индивидуални цели. Действията, които те предприемат, са ръководени от различни мотиви, но ограниченията за тези действия се поставят от структурата на формалните и неформални институции. Така погледнато, пазарният ред може да бъде концептуализиран като процес на размяна в контекста на множество правила: правила и условности, свързани с търговията, законови изисквания и предписания и норми на пазарната култура. Втората възможна гледна точка е динамична: редът представлява систематична промяна в правилата, при които хората си взаимодействат, за да постигнат специфичните си интереси. Това второ разбиране на спонтанния социален ред представлява всъщност теория за възникването и еволюцията на институциите. В този смисъл спонтанният ред и еволюцията са "понятия-близнаци" (Hayek, [1966] 1978: 250; 1967: 77). През последните десетилетия от творческия си път австрийският икономист фокусира вниманието си изключително върху разработването на идеята за еволюцията на социалните институции. Изложената логика определя и структурата на шеста глава. В първия параграф се застъпва първата гледна точка - предмет на анализа са природата, функциите и структурата на системата от социални институции и начинът, по който те генерират ред. Следващият, втори параграф е посветен на развитието на институциите като еволюционен процес, т. е. на теорията на културната еволюция.

Естествено продължение на темата за свободния пазарен ред е темата за държавата. Анализът на Хайековата концепция за либералната държава, нейната роля и граници е поставен в по-широка рамка в седма глава. Защитата на пазарния ред и теорията за държавата са свързани преимуществено с основополагащия принцип на индивидуалната свобода и ограничителната роля на правилата и нормите. Именно от това произтичат и задачите на държавата - да защитава и стимулира свободата чрез поддържане и прилагане на законовата рамка и да дава простор на институциите, чрез които протича пазарният процес.

Заключителната осма глава естествено адресира въпросите, които бяха поставени в началото на настоящото въведение. Някои от посланията към преходните общества са по-ясно откроени, но за други е нужно усилие, за да бъдат изтълкувани. Като цяло разбирането, което е залегнало в работата, е, че тези послания не бива да се разглеждат като непосредствени нормативни указания или като прескрипции за икономическата политика, тъй като това би противоречало на самата същност на идейната система на австрийския нобелист. Те по-скоро могат да имат характер на предупреждения, на елементи на философията на прехода.

И накрая две бележки от по-конкретно естество.

Първата се отнася до ползваните литературни източници. В нашата икономическа литература има малко изследвания, посветени на системата от идеи на австрийския учен. Тук следва да споменем отделни разработки на Ив. Върбанов, А. Проданова, Н. Неновски. Най-значителната от тях е монографията на ст.н.с. І ст. д.ик.н. Атанас Леонидов "Неоконсерватизмът и буржоазната политическа икономия" от 1988 г. Настоящото изследване е, от една страна, по-фокусирано, то няма амбицията да представя цялостно икономическите възгледи на Хайек. От друга страна, в него парадигмата на спонтанния пазарен ред се третира като основна аналитична конструкция и организираща ос, която свързва и интегрира в една цялостна система концепции, принципи, методологически подходи, подчинявайки ги на обща логика. По този начин тя придобива обхвата на мащабна теория.

През последното десетилетие бяха преведени на български език няколко от произведенията на австрийския нобелист, които съм посочила в библиографската справка. В името на единството обаче и предвид собствения прочит на сложната и подлежаща на нееднозначен превод и интерпретация материя предпочетох да ползвам оригиналите на английски на всички произведения на Хайек, които съм включила в изследването. В някои случаи, които са споменати в работата, съм ползвала оригиналния текст на произведенията и на други автори, преведени вече на български (например "Богатството на народите" на Смит).

Втората ми бележка е от по-личен характер.

Първата ми среща с Хайек бе инцидентна, но с трайни последици в живота ми на академичен учен. В началото на 80-те години случайно попаднах в университетската библиотека на сегашния Икономически университет във Варна на стара книга, издадена през 1935 г., която има особено място в творчеството на самия Хайек. "Колективистичното социалистическо планиране", както ще стане ясно по-нататък в настоящото изследване, изиграва повратна роля в дискусията за икономическия потенциал на социалистическия обществен строй. Не би било преувеличено да се каже, че идеите на австрийците, и в частност - на Хайек, бяха откритие за мен. Ако се възползвам от поразително точното обобщение на полския философ Р. Легутко за влиянието на австрийския либерал върху някои интелектуалци в Източна Европа, това, което той ме накара да осъзная, бе, че "грешката в господстващата система бе не в неправилното приложение на благороден идеал", а че дълбоката същност на социалния, политически и икономически строй, при който живеехме, "бе дълбоко неправилна" (Leguthko, 1997: 156). Така се породи и трайният ми интерес към теоретичната система, която се оказа необятна. Овладяването на тази система неизбежно ми напомня за един образ, използван от австрийския учен, с който той илюстрира съотношението между съзнателното и несъзнателното в човешкия опит и социалния процес, една от предпочитаните от него теми. Аналогията, която се използва, са планинските върхове, които се издигат величествено над облаците, от една страна, и, от друга, целият огромен масив на планинското подножие, чието съществуване, макар и невидимо отгоре, задължително трябва да бъде взето предвид, за да се прецени относителната позиция на отделните върхове един спрямо друг. (Нayek [1952] 1963: 139). По същия начин и цялостната теоретична система на Хайек е мощна и разгърната, сложна за обхващане, невидима, но крепяща основните видими и всепризнати върхове на икономическата му и социално-философска мисъл.

Разбира се, не е възможно подобна система да бъде обхваната в едно изследване, макар и то да е плод на дългогодишен системен труд. За мащабната събирателна и аналитична работа ми помогнаха особено периодите на работа в американска академична среда, като гост-професор в щатския университет в Делауеър през 1992 г. и като Фулбрайт-професор в Гетисбърг колидж, щата Пенсилвания през академичната 1999-2000 година. Специална благодарност дължа и на Института за проучвания в областта на хуманитарните и социални науки към Кралската академия на изкуствата и науката на Нидерландия за предоставените ми през 1998 г. стипендия и отлични условия, дали тласък на изследването. Част от идеите бяха апробирани и в дискусии с колеги и приятели по време на участието ми в конференции на Източната икономическа асоциация и на Американската икономическа асоциация, както и в многобройни колегиални разговори.

Специално бих искала да благодаря на колегите и приятелите, участвали активно и с голяма ангажираност и задълбоченост в обсъждането на настоящата книга. Положителните оценки, препоръките и бележките, направени в рецензиите, отзивите и изказванията, бяха изключително стимулиращи и послужиха както за оформянето на окончателния вариант, така и като провокация за много нови творчески планове. Бих искала да изразя дълбоката си признателност на рецензентите - проф. д.ик.н. Методи Кънев от Стопанската академия в Свищов и проф. д.ик.н. Велчо Стоянов от Варненския свободен университет (ВСУ), които особено ми помогнаха и ме окуражиха при финалното оформление на книгата. Дължа специални благодарности на проф. д.ик.н. Здр. Ковачев - Икономически университет, Варна, проф. д.ик.н. Ив. Дочев - ВСУ, проф. д.ик.н. Цв. Коцев - Икономически университет, Варна, проф. д-р П. Близнаков - ВСУ, ст.н.с. ІІ ст. д-р Т. Хубенова - Икономически институт на БАН, ст.н.с. ІІ ст. д-р Е. Панушев - Икономически институт на БАН, доц. д-р Н. Кирова - ВСУ, доц. д-р Д. Канев - ВВМУ, Варна, доц. д-р Зоя Младенова - Икономически университет, Варна, доц. д-р И. Якимова - Икономически университет, Варна, доц. Н. Градев - ВСУ, доц. д-р Донка Иванова - Технически университет, Варна, гл. ас. И. Стамболийски - ВСУ, за вниманието, което отделиха за критичен, но доброжелателен прочит на книгата и задълбочените писмени и устни коментари и препоръки. Участието и на останалите колеги от програма "Икономика" на ВСУ в обсъждането и оказаната подкрепа за начинанието, което бях предприела, бяха от особена важност за мен. Специално бих искала да отбележа и ненатрапчивата, но прецизна редакторска намеса на Д. Железарова, с която ме свързва дългогодишно творческо сътрудничество и приятелство.

И накрая съм задължена да спомена един човек, който заема специално място в моя живот, съпругът ми. В много отношения идеите и цялостният облик на книгата са плод именно на неизчерпаемите семейни разговори и ожесточени спорове и бележки, които трябваше да осмислям почти всеки ден от последните години. Макар и остро критичен, той винаги и неизменно е вярвал в мен, насърчавал ме е и е бил непрекъснат източник на творчески импулси и кураж.

Разбира се, отговорността за всички пропуски и евентуални грешки остава изцяло моя.

Copyright © Стефка Коева

Представянето на книгата е подготвено от “Българско дружество – Фридрих Хайек”