Media Times Review    Google   
___









Перспективи
 март 2004

Wole Soyinka - портрет на един модерен човек

Миглена Христозова


Защо реших да пиша за Уол Сойинка (Wole Soyinka)? Защото, дори и да звучи парадоксално, когато чета негови книги и интервюта, аз мисля за България, за нашия живот, за нашата демокрация...

Wole Soyinka, роден на 13 юли 1934 в Исара, Западна Нигерия, е един от най-известните съвременни африкански автори. Спечелва популярност както с литературната си дейност, така и с намесата си в политическите процеси на Нигерия. Заради многобройните военни режими писателят е принуден да напусне Нигерия. Работи в престижни английски университети, отличен е с множество награди за литература и драматургия. През 1986 получава и най-голямото признание – Нобелова награда за литература.

Известен като поет, прозаик, драматург, артист и режисьор, Soyinka е творец, който създава странно съзвучие между африканския свят и западната култура, свързва представите на своя народ йоруба с модерните демократични и хуманни ценности.

В Европа името Wole Soyinka става популярно едва през 1986. Това е първият представител на Aфрика, отличен с Нобелова награда за литература. За българския читател Wole Soyinka е все още непознат. Непозната е Нигерия, непозната е Африка. Soyinka представя своето виждане за демокрация – не африканско, не нигерийско, а космополитно. “Нова Африка”, която ще напусне своето колониално минало и ще стъпи върху основите на своите собствени традиции.

Пред родна публика в Нигерия Soyinka се появява още в началото на шейсетте - отдаден на любовта към театъра и литературата на своя народ, но също така политически ангажиран в демократизирането на Африка. A Dance of The Forests е първата негова пиеса, която представя драматични моменти от историята на черна Африка - ненатрапчиво преливане на празнични традиции от народа йоруба (откъдето произлиза Soyinka) и европейски модернизъм. Един спектакъл, напомнящ на обществото за вкоренената непочтеност и злоупотребата с властта, които колониализмът е внедрил в африканските политици. ”Не мога да разгранича твореца от политически активния човек в мен. Разбира се, има и други творци, които създават изкуство, далечно на всички борби за човешки права, изкуство, което обогатява по своя начин. За мен няма разлика, но понякога ми се иска да съм от онези, “другите” творци...”, споделя Soyinka в едно от многобройните си интервюта години по-късно. Това, което критиците на Soyinka не успяват да оценят, е радикалната оригиналност в неговия апел за освобождаване на черна Африка от осакатяващите последици на европейския империализъм. Soyinka мечтае за автономна Африка, която да асимилира само онези прогресивни елементи на новата история, които са съвместими с нейната собствена автентичност.

***

Wole Soyinka израства с традициите на английски говорещо християнско общество, но също така в допир с културата на своите предци от народа йоруба. Детските години оставят отпечатък върху дейността му като начален сблъсък на две различни култури. Това е сблъсък, характерен за разпокъсания между християнство, мюсюлманство и множество местни религии нигерийски народ, опит за съжителство на чужди помежду си етнически групи в най-голямата по брой на население държава на африканския континент. Писателят съживява местното население в A Voyage Around,1989, и се завръща към годините на своето детство в Ake. The Years of Childhood, 1981, две от многобройните му автобиографични книги – литературни импресии за корените на един народ с митични представи за човешкото съществуване.

Soyinka завършва средно обазование в Абеокута, прекъсва следването си в Нигерия и заминава за Великобритания. В университета на Лийдс учи театрознание и литература. По-късно работи като драматург и артист в Royal Court Theatre, Лондон, където се състоят и предпремиерите на две от неговите пиеси (A Dance of The African Forest и The Invention). Допирът с европейската култура, главно с драматичното изкуство, го подтиква да се завърне през 1960 в Нигерия, за да изучава традиционния нигерийски театър.

В Нигерия Soyinka e известен предимно със своята драматургична дейност – той е автор на повече от двадесет пиеси, сред които The Swamp Dwellers, The Trials of Brother Jero, The Strong Breed, също така You in Your Small Corner - телевизионна пиеса, една от първите по рода си в Нигерия. Като член на научното дружество Rockefeller Research писателят се присъединява към английския факултет на университета в Ибадан и прави изследвания върху африканската драма. Появява се есето Towards a True Theatre, което е политическа сатира за критичното положение в Западна Нигерия. През декември 1964 Soyinka става един от основателите на сдружението за драматично изкуство в своята родина (The Drama Association of Nigeria). А три години по-късно оглавява факултета по театрално изкуство на Ибаданския универитет.

“Най-добре се чувствам в театъра”, казва Soyinka. “Дори когато е празен, когато там нищо не се случва. Има нещо, което ме кара да настръхвам. Може би защото идвам от общество, което е много богато на театрални традиции. От дете съм наблюдавал народни форми на театър и театърът се превърна за мен в естествено средство за израз... Разбира се, има и такива преживявания, чието въздействие изисква друга форма, различна от драматичната – една динамична миниатюра например е поемата, a в търсене на полемичното най-адекватна форма е есето. Романът за мен беше случайност. Аз не мога да определя себе си като романист...”

Доброволното напускане на Нигерия през 1969 поставя началото на втори етап в неговото творчество. Към най-съществената част от него принадлежат сбирка от поеми, A Shuttle in the Crypt (1972), както един роман, Season of Anomy (1973) – и двете горчиви отражения на годините, прекарани в затвора (вж по-долу – М.Х.). Soyinka изнася лекции и пише есета, които обясняват същността на неговото изкуство, подчертава корените си в традициите на йоруба и сравнява своите естетически принципи и дейност с тези на други писатели, както африкански, така и европейски. Част от съчиненията си Soyinka преработва и помества по-късно в Myth, Literature and the African World (1976). Онези, които не намират място там, са събрани десетилетие по-късно в Art, Dialogue & Outrage (1988).

През 1973 Soyinka става почетен доктор на Лийдския университет, а през 1986 идва и най-престижната награда – Нобеловата награда за литература. През 1993 писателят става и почетен доктор на Харвардския университет.

***

Soyinka взима отношение към процесите в Нигерия както чрез своята литературна и драматургична дейност, така и чрез намесата си в политическия живот. През 1965 писателят се противопоставя срещу изборна измама и застава за първи път пред съда, но обвиненията срещу него са свалени. През 1967 регионът Игбо в северната част на Нигерия се откъсва от официалното управление и провъзгласява своя собствена държава “Биафра”. Правителсвото успява да победи Биафра в разразилата се гражданска война – с цената на милиони жертви, а Soyinka за втори път е задържан, този път под предлог, че е подпомагал независимата Биафра. Той лежи две години в затвора, без официално да бъде осъден. В затвора на Кадуна написва своите поеми от затвора (Poems From Prison), а след това, живеейки в изгнание, издава и книгата The Man Died: Prison Notes of Wole Soyinka ( 1972). В интервюта години по-късно Soyinka споделя, че нигерийското общество се превръща във враг за самото себе си. “Военните режими брутализират хората, а брутализирането ще расте все повече, докато обществото не придобие доверие в себе си и не избере свое правителство.” Soyinka определя разпространеното сред африканските политици мнение, че демокрацията е форма на управление, предназначена единствено за богатите държави, че Африка има нужда от друга система, като проява на робски манталитет. “Защо трябва да се измислят отделни правила за африканците”, пита той и застава твърдо против режимите, които определят най-новата история на Нигерия.

***

Wole Soyinka пише на английски език, който е официален за Нигерия. Наред с английския обаче читателят намира множество определения и наименования на божества или традиционни предмети, характерни за йоруба. Затова обикновено книгите на африканския писател са придружени от подробен речник – обяснение на културния контекст. Без предварителни знания често е трудно за читателя да възпроизведе в съзнанието си картини, представи, личности, които Soyinka представя асоциативно, без хронологичен ред. Героите в неговите книги сменят постоянно своите имена – спрямо социалната роля, която заемат във всеки определен момент. Едно умишлено създадено объркване, наситено с множество детайли и апел към активния читател да се “пребори” с импресионистичността на текста.

В символично обръщение към младите писатели Soyinka споделя: “Да бъдеш писател, e занаят. И най-доброто научаване на занаята се състои в това, да наблюдаваш другите занаятчии. Това не означава да се влияеш от тях, а интуитивно да откриеш нишки и модели, които са необходими за създаването на пиеса, поема или пък роман. Важно е да “погълнеш” колкото можеш повече и веднага след това да забравиш всичко, което си консумирал. Защото в процеса на поглъщане ти вече си започнал да вплиташ своите собствени креативни схеми, без дори сам да го съзнаваш... “

***

The Burden of Memory, The Muse of Forgiveness, 1998, e пoследната книга – есеистична сбирка на Wole Soyinka. Книга за последиците на робството, за отговорността и изкупуването на грешките. Може ли потискането на човешки права да бъде забравено? Може ли да се опрости варварщината?

Въпроси за бъдещето на Африка и за демокрацията там. Но и въпроси за нас и нашата България.

Нека не отминаваме Wole Soyinka. Заслужава си!


Миглена Христозова следва сравнително литературознание и медийни науки в Ruhr-Universitaet Bochum, Германия. През 2001 година е стажантка в радио "Classic FM", София, а през 2002 - в немска редакция, предавания за чужбина на БНР.

статията е свободна за препечатване при следните условия>>>