Media Times Review    Google   
___









икономика
 март 2005

Ниски данъци
=
бързо икономическо развитие

Георги Ангелов


     От теоретична гледна точка е ясно, че ниските данъци водят до повече стимули за спестяване и инвестиции, повече възможности за предприемачество, по-голям разполагаем доход. Освен това ниските данъци намаляват изкривяванията в ценовата система и намаляват т.нар. мъртво данъчно бреме. В резултат на това може да се очаква, че икономическият растеж ще бъде по-висок, ако данъците са по-ниски.
     Фактите напълно потвърждават очакванията, че в страните с ниски данъци има по-висок икономически растеж.
     Според данните, събрани от Heritage Foundation и Wall Street Journal във връзка с изготвянето на Индекса за икономическа свобода, страните, в които има по-ниски данъци, се радват на значително по-висок икономически растеж.
     На графика 1 страните от Европейския съюз са разделени на 3 групи – страни, в които данъкът върху печалбата е под 20%, страни, в които данъкът върху печалбата е между 20 и 30% и страни с данък върху печалбата над 30%. Страните с данък върху печалбата под 20% имат значително по-висок икономически растеж – при тях икономическият растеж е 5% при около 2% за останалите страни. Още по-висок е икономическият растеж в страните, в които данъкът върху печалбата е 15% или по-нисък – в тези страни икономическият растеж е средно около 6% годишно.
     На графика 2 страните от Европейския съюз също са разделени на 3 групи, но според данъка върху доходите – страни с данък под 35%, страни с данък между 35% и 45% и страни с данък над 45%. Най-висок е икономическият растеж (4.5%) в първата група страни, в които данъкът върху доходите е под 35%. По-нисък е икономическият растеж (3%) в страните с данък върху доходите между 35 и 45%, а най-нисък е растежът (1.7%) в страните с данък върху доходите над 45%.
 
Графика 1: Данък печалба и икономически растеж в ЕС
 
Графика 2: Данък върху доходите и икономически растеж в ЕС
 
     Разбира се, освен данъкът върху доходите и данъкът върху печалбата съществуват и други данъци, които също имат влияние върху икономическия растеж. По тази причина е добре да се разгледа влиянието на данъците върху икономическия растеж и от макроикономическа гледна точка, чрез разглеждане на данъчната тежест като данъчни приходи в процент от БВП. На графика 3 виждаме точно такава графика, която е създадена от списание Икономист по данни на Евростат. Съвсем ясно се вижда, че страните в ЕС с висока данъчна тежест имат нисък икономически растеж, докато страните с ниска данъчна тежест имат висок икономически растеж.
 
Графика 3: Данъчни приходи и икономически растеж
 
*** ***** ***
Reprint: Държавните финанси през 2004 година
Георги Ангелов
 
     На 28 януари 2005 година Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за декември и за цялата 2004 година. Като положителен може да се отчете фактът, че информацията не беше публикувана с обичайното забавяне.
     Приходите в консолидирания държавен бюджет са в размер на 15,9 милиарда лева, т.е. с около 1,5 милиарда повече, отколкото са заложени в закона за държавния бюджет. Разходите са в размер на 15,2 милиарда лева, или с над половин милиард лева повече, отколкото са гласувани от Парламента. От друга страна тук не са включени 340-те милиона за създаване на държавна компания за публични инвестиции, които също би трябвало да се отчетат като разход. С други думи, правителството е похарчило с почти 900 милиона лева повече, отколкото са одобрени от Парламента.
     Отнетите от икономиката и гражданите средства представляват 41,7% от БВП – най-високата стойност от всички новоприети страни-членки на Европейския съюз. Което означава, че изземването на средства чрез данъци в България е най-високо от всички страни-конкуренти за привличане на инвестиции. Не е чудно, че България е на дъното на класациите по благосъстояние и доходи.
 
Таблица 1: Консолидиран бюджет: закон и реално изпълнение
Хил.лв.
Заложени в закона
Реално изпълнение
Преизпълнение
Общо приходи
14 361.7
15 858.1
1 496.4
Общо разходи
14 645.9
15 198.9*
553
* не са включени разходите, направени за създаването на компания за публични инвестиции, които са около 340 милиона лева
 
     Приходите в консолидирания държавен бюджет са 15,86 милиарда лева. Прогнозата на Института за пазарна икономика за приходите беше 15,82 милиарда лева. С други думи, разликата между прогнозата на ИПИ и реалното изпълнение е по-малка от половинката на един процент. По този начин се оказва, че за втора поредна година прогнозата на Института за пазарна икономика е най-добрата налична прогноза за приходите в държавния бюджет. Нито прогнозите на Министерството на финансите, нито тези на Международния валутен фонд са толкова точни. Министерството на финансите прогнозира в началото на годината с 1,5 милиарда лева по-ниски приходи от реализираните. След това през есента прогнозира приходи, които са с почти 400 милиона лева по-ниски от реално реализираните. Прогнозата на МВФ от своя страна се отдалечава от реалността с над 300 милиона лева.
 
Таблица 2: Прогноза на ИПИ и реално изпълнение на приходите
Хил.лв.
Реално изпълнение
Прогноза на ИПИ
Разлика %
Общо приходи
15 858.1
15 817.6
-0.3%
 
     Тук възниква въпросът за какво е направено с толкова много пари – както казахме разходите в бюджета са над 15,2 милиарда лева.
     Най-високи са социалните разходи – те надхвърлят 5,6 милиарда лева. Големият размер на тези разходи се дължи на нереформираните пенсионна, здравна и социална системи, на неефективни програми като “От социални помощи към заетост”.
     На второ място са разходите за текуща издръжка, които през 2004 година надхвърлят 4 милиарда лева. Тук се включват разходите за електричество, вода, парно, телефони, командировки, ремонти и т.н. Огромната сума на тези разходи показва колко голяма и неефективна е държавната машина. В тази посока можем да добавим и разходите за заплати и осигуровки, които са над 2,2 милиарда лева, което се дължи на това, че в държавния сектор работят между 30 и 50% повече служители, отколкото са нужни.
     Разходите за субсидии са над 860 милиона лева. За тези разходи от икономическа гледна точка може да се каже със сигурност следното: те не само не водят до увеличение на благосъстоянието, но напротив – създават стимули за намалението му чрез произвеждане на загуба. Очевидно е например, че тези субсидии през 2004 са отнели по 390 лева от всеки работещ в частния сектор или в несубсидирано държавно предприятие.
     Лихвите по държавните заеми са малко под 700 милиона лева, но можеха да бъдат по-малко, ако правителството изплащаше по-бързо държавни дългове вместо да харчи парите от излишъка за предизборни популистки проекти. Капиталовите разходи са 1,6 милиарда лева, но можеха да са по-малко, ако по-често, по-прозрачно и по-конкурентно се използваха възможностите за приватизация и концесиониране.
     Като цяло неефективното и безконтролно харчене продължава.

Статията е от "Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци".

За да прочетете целия бюлетин натиснете тук.


MTR архив:
Вярно е, че всяко преразпределение на доходи създава неефикасност поради мъртво тегло и изкривено насочване на ресурси. Но едно и също преразпределение може да бъде постигнато, в зависимост от използваните методи, с по-големи или с по-малки увреждания на ефикасността.
Георги Ганев

Димитър Чобанов

Нека да допуснем, че се приеме предложението за въвеждане на ставка от 10% за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски. Един от най-важните ефекти от подобно намаление на данъците е увеличението на чистата заплата, която получават работещите в България.
Георги Ангелов

Като най-голям успех в данъчната си политика правителството на НДСВ изтъква намаляването на ставката за корпоративния данък до 15% и максималната ставка по личния данък до 24%. За един мандат това може да изглежда много, имайки предвид стартовите условия през 2001 г. Но има и друг начин за оценка на политиката – не исторически, а сравнителен.
Лъчезар Богданов

България заема едно от последните места по равнище на доходите на човек от населението сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз. За да започне да достига по развитие тези страни, на българската икономика е необходим висок и устойчив растеж през продължителен период от време. Един от факторите за този растеж е равнището на данъчното облагане в страната и възможностите за неговото намаляване.
Димитър Чобанов

Към края на май 2004 година държавногарантираният дълг е 888 милиона лева. Само за няколко минути правителството го увеличи 1.4 милиарда лева, което представлява 58% нарастване. Подобни експлозивни темпове на растеж на държавногарантирания дълг са притеснителни заради опасността да се наложи държавата в крайна сметка да го плати със средства на данъкоплатците.

Георги Ангелов