Media Times Review    Google   
___









кино
 март 2005

Берлинале 2005

Разговор на Йоана Павлова с професор Божидар Манов по повод наскоро завършилия в германската столица кинофестивал


От 30 години професор Божидар Манов е на постоянна практика като кинокритик и журналист в печата, радиото, телевизията, автор на стотици публикации в български и чуждестранни издания. От 25 години преподава в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, а от 5 - ръководи катедра “Кинознание”. От 2001-ва година е вицепрезидент на ФИПРЕССИ, Международната федерация на филмовите критици. Многократно член на журита на международни кинофестивали. Автор на книгите: "Теория на киноизображението" (1996, награда на СБФД); "Дигитална аудиовизия" (2000); "Дигиталната стихия" (2003); "Еволюция на екранното изображение" (2004); "Неизмислено човече" (2004).

Дитер Кослик, директорът на Берлинале, обобщи темите за 55-тото издание на фестивала по следния начин: “За футбола, секса и политиката”. Беше ли успешна тази формула?
Г-н Кослик е добре известен като изключително енергичен и и жизнерадостен човек, който умее да излъчва положителни послания. Горната игриво формулирана тема идва от три аргумента. Германия ще е домакин на Световното първество по футбол през 2006 година. Затова футболната легенда - "кайзера" Франц Бекенбауер, председател на Организациинния комитет за първенството, бе сред официалните гости на Берлинале и даде специална пресконференция като част от ПР кампанията на футболния шампионат. Освен това един от четирите немски филма в официалния конкурс – "Един ден в Европа" на режисьора Ханес Щьор, е на футболна тема - нелоша комедия със сюжет от мача за Европейската футболна лига между турския отбор "Галатасарай" и испанския "Депортиво Ла Коруня". Толкова за футбола. Относно секса: както винаги селекцията на Берлинале е широко либерална по отношение на всякакви филми, третиращи тази тема в различни вариации. Така беше и сега. Дори една от престижните награди – "Сребърна мечка" за артистичен принос в сценария на тайванския филм "Капризен облак" в лицето на Цай Мин-Лиан, е тъкмо заради странния опус на порно/фентъзи/мюзикъл, в който "естетически връх" е обладаването на женски труп! А иначе от миналата година г-н Кослик е младоженец и млад татко на хубаво бебе! Остава политиката като трети елемент на селекцията. Е, без нея просто не може. Десетки филми се занимават пряко или косвено с политика и всеки добронамерен зрител ще забележи това на екрана.
 
Кое от богатата програма на Берлинале представляваше интерес за Вас?
Много заглавия от огромния денонощен филмов маратон изкушават, а след ненаситно десетднeвно гледане остават все пак и няколко добри заглавия. Защото нашата професия на критици и фестивални зрители е като тежък миньорски труд: трябва да се промият тонове скална маса, за да останат няколко златни люспи в шепата. Впечатлен съм от немските филми за Втората световна война и 60-годишнината от краха на фашизма. Никога досега Берлинале не е предлагало толкова качествени ленти в селекцията на домакините – както игрални, така и документални, при това радващи се на много добър зрителски успех. Очевидно новите поколения искат да знаят повече за това тъмно петно в националната им история и преглъщат горчивия хап на истината. Особено когато е поднесена остро, със силна художествена енергия и убедителна достоверност. Опитният майстор Фолкер Шльондорф (един от "бащите" на новото немско кино преди 30 години) е направил потресаващ филм под заглавие "Деветият ден" за концлагера Дахау, където са били депортирани много католически и протестантски свещеници и еврейски равини. Колегата му Оливер Хиршбигел пък се интересува от последните дни на Хитлер и неговото най-близко обкръжение в Берлинския бункер, дни преди окончателната капитулация на Райха. Немското заглавие е "Der Untergang" - в буквален превод "Залезът", но по-точно е да го разчитаме като "Крахът", защото това е тезата на филма и същевременно присъда над отвратителната нацистка идеология. Има обаче едно смущаващо омекотяване на Фюрера, което го представя едва ли не като жертва на обстоятелствата и това идва преди всичко от блестящата, сложно нюансирана игра на Бруно Ганц. Тук е и "Последните дни на Софи Шол" с две "Сребърни мечки" - за режисура на Марк Ротемунд и за женска роля на Юлия Йенш. Но най-могъща е разобличаващата сила на документалната лента "Експериментът Гьобелс", защото е построена само върху редове от неговия личен дневник и откъси от стотиците му френетични речи. Само тези четири филма да види днешното младо поколение, никога няма да забрави срама и вината от 12-те години Хитлерова Германия! И да помни смразяващото каре в самия градски център, току до Потсдамер плац, където стои указателна табела "Топография на терора". Тук, в разрушените подземия на зловещите централи на Гестапо и СС е постоянната фотоизложба за злокобните репресии на фашизма. А до тях, буквално само на един разкрач, е нарочно запазеният 100-метров участък от Стената – друг вцепеняващ символ на историческото безумие, просъществувало чак до 1989 година! Просто не е за вярване, че това са следи от цивилизацията на ХХ век!
 
Как ще коментирате награда като Златна Мечка за филма от ЮАР “U-Carmen eKhayelitsha”?
С изненада! "Кармен от Кайлича" е дебют на британския режисьор Марк Дорнфорд-Мей. Той е взел либретото на Мериме и музиката на Бизе, за да направи абсолютно неочаквана (и от какъв зор, да му се чуди човек!) "черна версия" на знаменитата любовна драма, в която обаче тъмнокожи изпълнители пеят полупрофесионално на някакъв местен африкански диалект. Филмът си отмина незабелязано в суматохата от заглавия и прожекции, докато журито не шокира абсолютно всички няколко дни по-късно с напълно неочаквана "Златна мечка" за този експеримент. Едва ли някой знае точните мотиви за това решение (пък и за някои други подобни присъждания), но едно предположение не е излишно: шеф на журито е добре известния американски комерсиален режисьор от немски произход Роланд Емерих ("Денят на независимостта", "Годзила", "На другия ден"). Той знае да прави касови блокбастери, лентите му печелят големи пари, но не разбира от артфилми, не ги чувства истински и изглежда сериозно се впечатлява от подобни външни ефекти. И още нещо – в журито имаше 3 актриси (две блондинки и една китайка) – твърде много за сериозна работа! Останалите членове бяха холандски продуцент, италиански дизайнер и слабо известен украински сценарист (два месеца след оранжевата революция на Юшченко, нали разбирате). И забележете – нито един критик. Не че се докачам за честта на гилдията, но сериозно жури без критик просто не става!
 
Може ли да се нарече изненада награждаването на толкова разнообразни ленти при наличието на едно такова “глобалистично” жури като на Берлинале 2005?
Всеки фестивал и всяко жури е потенциален генератор на изненади. Както винаги част от наградите са разумни и заслужени, други случайни и необясними. Разнообразието в наградите само по себе си не е лошо и не е излишно, след като формулата на фестивала е широко отворена за селекция на филми от целия свят. Друг въпрос е, че художествената мярка е винаги относителна и всеки зрител има "своите" награди.
 
Според Вас поканата към Роланд Емерих за председател на журито може ли да се тълкува като опит да се сложи край на враждата между “американско” и “европейско” кино?
Едва ли. За тази прослувата "вражда" вече никой не говори сериозно. Просто има реалности на кинобизнеса и хората в тази индустрия се съобразяват с тях. Ролята на Роланд Емерих е по-скоро знак за отваряне към масовото, зрителско, комерсиално кино. Ала той пък май се опита да се изяви като арт-ценител и се получиха отбелязаните вече изненади.
 
И все пак като че ли младите европейци се интересуват малко повече от предстоящото раздаване на "Оскар"-ите, отколкото от който и да било европейски фестивал?
Нямам такова впечатление. Поне статистиката на Берлинале показва невероятен зрителски интерес: 10 дни; над 300 филма от цял свят; 17 000 акредитирани участници, гости, журналисти; 1100 прожекции; 400 хиляди продадени билета! Това са шеметни цифри. Поразително е, например, че филми от третия свят на среднощни прожекции пълнят залите дори с правостоящи фенове!
 
Сега в Берлин бяха представени рекорден брой немски филми - 64. Един от най-обсъжданите филми е също немски - ”Последните дни на Софи Шол”. В тази насока какво според Вас би могла да научи българската кинематография от немската?
Много можем да научим и на първо място - самовзискателност и самокритичност. Спомням си, че миналата година група млади немски режисьори (сред които Волфганг Бекер, авторът на "Гуд бай, Ленин") организираха дискусионна кръгла маса на тема: "Какво най-много не харесвам в немското кино". Когато българската режисьорска гилдия заяви себе си по този самокритичен начин, тогава няма защо аз да отговарям на горния въпрос.
 
Преди това издание на Берлинале се шумя много около представянето на Надежда Косева с “Поколение: Изгубени и намерени”. Разкажете ни за реакцията на фестивала след прожекцията на този филм.
Това беше единственото наше участие на Берлинале. Новелата на Надя Косева е първа от сборния филм на 6 млади режисьори от Източна Европа (Унгария, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Румъния, Естония, България), като целият филм беше дълго време с работно заглавие "Поколение" – това обяснява амбицията му. С този филм-омнибус бе открита програмата на 35-ия Форум на младото кино. Най-добри са нашата новела и сръбският епизод на много талантливия Стефан Арсениевич. А на премиерата българският копродуцент Стефан Китанов извади пред зрителите фолк-оркестъра от нашата новела, които свириха прекрасно и "на живо". Стана BG купон и малко поне ни забелязаха.
 
Доколко продуцирането на “Поколение: Изгубени и намерени” може да характеризира съвременния начин на филмопроизводство? Мислите ли че вместо да обхване по-голяма аудитория, една подобна копродукция размива представата за стратегическия си зрител?
Това не може да е модел на филмопроизводство, подобни филми са по-скоро програмни като заявка на една идея и цел. Сега Европа гледа с интерес (и с несигурност, впрочем) към Източна Европа и новите страни-членки на ЕС, та затова дава пари за подобни проекти. Те са шанс за отделни автори, но не могат да бъдат стратегия за развитие на киното. В подобни копродукции се правят много компромиси, които минават като начално поощрение, но "два пъти стомна за вода" – не става!
 
Как според Вас ще се развива Берлинале оттук нататък?
Като всеки голям фестивал Берлинале ще запази статута си и ще се опитва да налага модел. Той е и ще си остане сред трите най-важни кинофорума (заедно с Кан и Венеция), а като първи в годишния кинокалендар - винаги ще се радва на подчертан интерес. Много важен е и паралелният огромен Европейски кинопазар като част от фестивала. Ала амбицията на директора Дитер Кослик очевидно е да го направи най-могъщия плацдарм за младото кино – и чрез Форума, и чрез гигантския уъркшоп Talent Campus. Навярно в близките години това ще го отличава от иначе превъзхождащите го като арт-събития споменати фестивали.

Йоана Павлова е завършила психология и специализира "Управление на човешките ресурси". В момента учи II курс кинознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Заедно с нейни колеги от академията разработват уебсайта http://info-film.com, който цели да разшири достъпа до кино-темите и да ги направи достъпни и интересни за "широката публика". Към сайта е създаден и форум, отворен за всеки, желаещ да пише на тема кино. Можете да се свържете с авторката на mail адрес: j.pavlova@info-film.com


MTR връзки:
Години наред за българското кино се говореше с едни и същи блудкави клишета, които постепенно толкова се изтъркаха от употреба, че престанаха да изразяват каквото и да било. Във всеки форум за кино могат да се срещнат дежурните скептици, за които няма по-хубави от старите филми и нищо ново не заслужава внимание.

Йоана Павлова


Отдавна потребителите се разделиха с наивната представа, че Интернет ще бъде новата безплатна глобална зона. След като идеята на самия Интернет достъп е да бъде платен, онлайн пазарът се е разпрострял като фина мрежа, предлагаща всичко на достъпна цена. С това се променя и нагласата за възприемането на киното като изкуство. Дали ще се сбъднат най-мрачните прокоби на антрополозите и зрителят ще заживее в едно мултиплицирано от филмите суб-битие? Или пък внезапно човечеството ще бъде изправено пред алтернативни форми на творчество и киното ще заговори на нови езици? Можем само да се надяваме да бъдем тези “нови” зрители, свидетели на бъдещето.

Йоана Павлова