Media Times Review    Google   
___









перспективи
 март 2005

Оранжевата революция и перспективите след нея

Вероника Бикова


Не можем да не симпатизираме на украинските граждани, които, за разлика от българите преди 15 години, не допуснаха да бъдат управлявани с фалшификации, лъжи и меркантилност, които се опълчиха срещу Путиновия диктат и категорично заявиха желанието си решително да отстояват независимостта на своята страна. Малцина не бяха развълнувани от гледката на бизнесмени, работници, учени, артисти и студенти, мръзнещи при отрицателни температури на техния майдан. Въпреки това обаче ситуацията в Украйна е много по-сложна затова е погрешно противопоставянето там да бъде характеризирано като борба между официозната проруска власт и свободните украински граждани. Играчите са много повече, а играта е много по-непочтена и объркваща.

Логично е първо да си зададем въпроса дали случилото се след фалшификацията на изборите е истинска революция, преврат или преразпределение на властта. Известният украински учен, доктор на философските науки, професор Сергей Кримски разглежда този проблем в контекста на цялостната история на Украйна и го интерпретира от гледна точка на поредицата социални събития, довели до най-жестоката предизборна кампания в историята на тази страна. Той твърди, че независимо от целия драматизъм и кървавите петна, които носи украинската история, там винаги са действали всички линии на съпротивата на злото: въоръжена борба и духовна съпротива. Не случайно един от първите лектори на Киевско-Могилянската колегия Лазар Баранович публикува още през XVII век книга с проповеди, носеща красноречивото заглавие "Духовен меч", в която той извежда на преден план върховенството на силата на духа над казахската сабя. Кобзарският епос пък разработва и проповядва идеята за това, че в нищо в националната история на Украйна не пропада, не губи шансовете си някой ден да стане потенциал на нацията. В този смисъл проф.Кримски вярва, че оранжевата революция черпи сили и духовна енергия именно от този епически ресурс, като, в известен смисъл, декодира по този начин националния потенциал на страната, утвърждавайки свободата, сърдечното единение и демократичните ценности.

Подобни бяха и повечето интерпретации на събитията в Украйна – украинският народ се изправи срещу руския диктат в политиката, срещу печално известните олигарси, контролиращи икономиката на страната за сметка на обедняващото население, срещу непочтеността и безочието на властта и имитацията на привидна демокрация. Това е така, но, все пак, това е само светлата, видимата страна на случилото се. Защото се отнася само за хората, но не и за лидерите им. По-точно, само за хората в Западна Украйна. А всяка революция има своята тъмна, невидима и не толкова романтична страна.

Изхождайки от българския опит с революциите не е трудно да направим аналогия не с конкретния исторически момент, а с обстоятелството, че, както вече добре знаем, има разлика между целите и желанията на борбата на хората, застанали на и под трибуната. Желанието за свободна, силна и независима Украйна безспорно е борбата на хората долу, което не означава, че борбата на всичките им лидери е за същото. Не можем да забравим, че когато в началото на 1997г. българският народ полагаше своите усилия да смени управлението си, на трибуните стояха личности, олицетворяващи се със справедливия бунт, които впоследствие доказаха, че начинът им на мислене и стилът им на работа няма нищо общо нито със справедливостта, за която се бориха симпатизантите им. Вече има индикации, че подобно падане на маските предстои и на украинската политическа сцена. И, съответно, съпътстващото разочарование и загуба на вяра в демокрацията.

Не случайно една от най-повтарящите се фрази на украинския майдан и в анализите на голяма част от наблюдателите беше: “Работата не е в Юшченко”. С други думи, проблемът е потъпкването на гражданските права от Путиновия режим, а не конкретната личност, кандидатирала се за президент. Само че горчивият опит показва, че в страни, в които никога не е имало сериозно десидентство, политиката в пост-комунистическия период се олицетворява от лидерите, а народът има не толкова голяма роля, колкото изглежда. Този опит също така показва, че спечелването на изборите и свалянето на правителства далеч не е най-трудната задача, пред която са изправени демократичните политически сили. Много повече усилия изисква отстояването на демокрацията чрез създаването на принципно различна атмосфера в политическия, икономическия и обществения живот. В Украйна това няма да е лесно.

Вече се е писало неколкократно кои са лидерите на “Сила на народите” – опозицията, издигнала кандидатурата на Юшченко, и се е поставял основателно въпросът с какво тези хора са по-различни от досегашните управляващи. Проблемът е, че всички те в един или друг момент от политическата си кариера са били свързани и с властта, и с едрия бизнес, което е достатъчно основания на някои анализатори да заявят, че случващото се в Украйна е не толкова борба между народа и властта, колкото борба между руските и украинските олигарси. И да предположат, че лидерите на “Сила на народите” са събрани от прекалено различни интереси, което означава, че може да се очаква разцепление.

Самият Юшченко, успешен банкер и впечатляващ икономист, някога бе назначен за министър-председател на Украйна от олицетворението на фасадната демокрация, прикриваща недемократичен режим, Леонид Кучма. Факт е, че Юшченко се опитва да започне борба с корупцията, което предизвиква недоволството на много олигарси. Поради тази причина той е уволнен. Паралелно с нарастването на недоволството на украинците от режима на Кучма около бившия премиер се обособява коалиция от опозиционни партии, която заявява необходимостта от демократични реформи в Украйна и нейната интеграция в ЕС и НАТО. Въпросът е дали това е автентично желание или “яхване” на популярна тенденция с цел “народната воля” да бъде използвана за създаването на също толкова фасадна демокрация, но с други управляващи, и, съответно, с други интереси.

Опровергаването на тази теза ще бъде една от първите задачи на новото управление. Революцията (от гледна точка на хората, мръзнали 3 седмици на майдана) показа, че обявяването на националната независимост на Украйна е само начален етап, който трябва да бъде последван от разширяването на възможностите за избор, т.е. от прехода от декларации на демократични ценности към тяхното превръщане в норма в обществения живот, във въплъщение на националната идея. Това е всъщност най-трудната задача, пред която е изправен Юшченко и неговият екип. Бившият президент оставя след себе си държава, поразена от корупция, икономика, в която господстват влиятелни финансово-политически кланове, придобили огромни суми благодарение на беззаконно проведената приватизация. Първоначално Юшченко обеща, че незаконната приватизация на няколко предприятия ще бъде преразгледана, но малко след победата си направи крачка назад, като заяви, че подобни мерки биха могли да “предизвикат хаос”. В предизборния диспут с Янукович Юшченко подчерта, че най-голямата пречка пред украинската икономика и причина за бедността на украинския народ не е липсата на пари и ресурси, а незаконният им контрол от олигарсите, един от най-известните от които е Пинчук, зет на Кучма. Новоизбраният президент обаче не каза нищо за същите олигарси в собственото си обкръжение като, например, шоколадовият крал Петро Порошенко, който контролира производството на сладкарски изделия. И точно това ще бъде една от драмите на украинския ръководител – от една страна, той стана президент благодарение на вярата и борбата на украинския народ, от друга – в неговото най-близко обкръжение са хора, за чийто морал и неподкупност не може да се каже нищо хубаво, но които го подкрепиха преди изборите. Това ще бъде предстоящият сблъсък – между участниците в революцията, и нейните ръководители, като решаващата дума ще има Юшченко. Тепърва ще се разбере дали той наистина е толкова зависим от украинските олигарски и играе тяхната игра, както усилено твърдят руските медии, иронично наричайки го “глиненият човек”, или ще докаже с провежданата политика, че е президент на свободните украинци, а не на украинските олигарси.

Как той ще се справи с тази задача не е проблем само на Украйна. Оранжевата революция освен всичко останало е избор между две цивилизация, два стила на управление и два начина на живот, която я извежда от локалния на световния политически мащаб. Не случайно отношението към Русия беше централен пункт в предизборната кампания. Проф.Кримски подчертава, че тази страна винаги е била проводник на западни влияния. През Украйна минават идеите на хуманизма (най-вече на италианския хуманизъм), идеите на Коперник, виенският класицизъм е бил творчески развит и преобразен в произведенията на Бортнянски и Березовски. Сега Украйна има шанс да възстанови историческото си достойнство. Ющенко обяви, че първото му официално посещение ще бъде в Москва. В същото време обаче той постави под въпрос създаването на икономически съюз с Русия и Беларус - проект, на който настоява президент Путин. Юшченко също така е изразявал положителното си отношение към евентуално членство на Украйна в НАТО. Основната пречка пред това ще бъде не толкова съпротивата на Русия, колкото отношението на Източна Украйна към Запада и САЩ. Хората там имат исконно отрицателно отношение не само към тази цивилизация: те се кълнат, че Юшченко никога няма да стане техен президент. Янукович и ръководителят на предизборния му щаб Тарас Черновил също заявиха неколкократно, че ще бъдат “жестока опозиция”. Това е още едно нелеко предизвикателство към новия държавен глава – да докаже, че противопоставянето между двата западния и източния украински регион е рожба на руската пропагандна машина.

С други думи, борбата между двете цивилизации не е свършила с избирането на Юшченко, напротив, тя тепърва започва. А от нейния изход зависи не само животът на украинците. Процесите в Украйна ще имат огромно геополитическо влияние.

статията е публикувана във в-к "Детонация"

Copyright © 2005 Вероника Бикова

MTR връзки:
"Проблемът на чуждите медии е в това, че те не разбират, че на тези избори силите бяха не 2, а 3! ПИАР-кампанията на Юшченко целеше да създаде впечатление, че Янукович и Кучма е едно и също! Но аз съм готова да се закълна, че това не е вярно!..."
Катя Никитина

Вместо да укрепят руската държава, опитите на президента Путин да изгради федерация «отгоре надолу» може да накърнят способността на Москва да управлява страната, казва Фиона Хил от Брукингската фондация.