Media Times Review    Google   
___









перспективи
 март 2005

Във връзка с последните събития в Украйна ви предлагаме
мнение “от мястото на събитието”


Това, което стана в Украйна, не е революция

Катя Никитина


Катя е млада жена с две малки деца. Тя е от Донецк. Там се е родила и там е живяла през целия си живот. Макар че е била в много други страни, тя твърди, че “домът” й винаги я е превличал. Може би е искала вкъщи, защото е виждала, че може да направи нещо реално за развитието на нейния град. 10 години преподава музика на деца, а след като получава режисьорско образование, започва да организира големи детски празници. Тя признава, че в други държави би могла да живее по-добре и по-богато, но в същото време чувства, че мястото й е в Донецк, че там би могла да бъде полезна на хората.

Проблемът на чуждите медии е в това, че те не разбират, че на тези избори силите бяха не 2, а 3! ПИАР-кампанията на Юшченко целеше да създаде впечатление, че Янукович и Кучма е едно и също! Но аз съм готова да се закълна, че това не е вярно! Да, действително Кучма издигна Янукович като кандидат на властта, но Янукович не е имал намерение да продължава политиката му! Друг е въпросът, че програмата на Янукович, за разлика от програмата на Юшченко, предвиждаше по-тясно сътрудничество с Русия, не влизане в НАТО и статут на втори официален език на руския (на който говори половината страна). Само че в двете програми няма принципна разлика! Обективно погледнато, двамата кандидати не се различават. Може ли човек, който е работил в правителството на Кучма, да бъде демократ и да проповядва демократични принципи? Нещо повече, Юшченко е наричал Кучма “баща” (батьок – укр.). В отбора на Юшченко има повече от 20 души - бивши министри, които са работили в апарата на Кучма! А сега тези хора крещят, че са демократи! За какво да говорим, след като началникът на щаба на Юшченко, господин Зинченко, е бивш член на най-кучминската партия, която може да съществува! Това са хора, които искат реванш, това са хора, които се домогват до властта, нищо повече. И е цинично да се употребят чувствата на народа, който напълно искрено иска промяна! Формално има механизъм на избори, реално – няма. И не само в Украйна, така е навсякъде. Времето, когато кандидатите за властта наистина са били личности, е свършило завинаги. Започна времето на “театъра”. Така че сега, в Украйна, всички лидери са измислени, те са кукли на конци, а истинските просто биват избутани от играта. Не е ли очевидно, че Юлия Тимошенко, чието лично имущество възлиза на милиарди долари, и парламент, в който всеки депутат е милионер, могат да защитават само своите интереси и интересите на своите бизнес групи, а не интересите на народа, на обикновените работници и на дребния и среден бизнес, който им е трън в очите?

А какво правят обикновените хора тук? Ами някои заминават на запад да препечелят нещо, други с помощта на опитен счетоводител намират начини да заобиколят данъчната система. Някои пият водка, някои взимат подкупи, някои въртят дребен бизнес от типа на подстригване и маникюр, без да го регистрират, някои дават апартаменти под наем... Всеки се справя, както може.

До този момент хората бяха убедени, че са безсилни да променят системата. Сега тези, които гласуваха за Юшченко, получиха измамна надежда, защото приеха измислените лидери за истински. Истината е, че ние никога не сме се борили за своята независимост, а я получихме просто така. В страната никога не е имало движение, което би обединило целия народ. Ето такова движение е трябвало да стане оранжевата революция. А какво се получи? Лидерите узурпираха правото на народа на тази революция. Сега с “украинския народ” могат да се идентифицират само гласувалите за Юшченко. Случи се подмяна на понятия, би следвало ясно да се разбере, че “избори” и “революция” са съвсем различни неща. Ето, нас, хората от Източна Украйна, ни направиха врагове, защото отказахме да подкрепим лидерите на оранжевата революция.

Всъщност това са две различни държави. Западна Украйна е била част от Австро-Унгария, а Източна – част от Руската империя. Става въпрос за два напълно различни икономически модела, две напълно различни менталности. За това всички политици знаят и много успешно се възползват, за да ни противопоставят. Ние никога не сме били единна държава. За тези 14 години не е било измислено нищо, което да ни обедини. Напротив, националната карта е била размахвана на всички избори. За Западна Украйна западният начин на живот е близък и естествен, а за Източна – не. Ние го възприемаме като експанзия, на която оказваме съпротива и която в никой случай не искаме да приемем.

Справедливо е да се отбележи, че Янукович беше единственият министър-председател, който дойде в голямата политика направо от региона. В Киев той е нов човек, за него никой нищо не знае, поради което беше много лесно избирателите да бъдат заблудени. Докато хората на Юшченко са вече 10 години в парламента и за тях всички политически игрички са нещо познато. Разбира се, че той не беше добър вариант. Да кажем, не най-добрия. Например, съдимостта му. За Кучма беше удобен точно такъв кандидат – всеки друг лесно би спечелил изборите. Още на първия тур. Юшченко просто не е лидер. Той е слаб и зависим човек. Зависим най-вече от своето обкръжение. Докато Кучма разчиташе на кандидат, когото поддържа рускоговорящия Югоизток, но не и Запада и Киев. Това е било необходимо заради възможността изборите да бъдат неуспешни и той да остане президент още един мандат. Всичко това стана ясно, когато започнаха преговорите, по време на които Кучма и Юшченко постигнаха компромис – Кучма няма да получи още един мандат, а ще се наслаждава на живота вместо да свърши на подсъдимата скамейка в Хага.

Това, което се случи в Украйна, не е революция. За революция говорим тогава, когато целият народ се надига срещу властта, сваля я и установява друг обществено-политически строй. Само че тук целият народ не се дигна. Привържениците на Юшченко си играха на революция, а привържениците на Янукович просто участваха в изборите като гласоподаватели. И не трябва да се говори, че хората са зомбирани или уплашени. Няма нужда да бъдат плашени, защото те помнят Юшченко като премиер. Помнят как той затвори мините, как милиони хора се оказаха на улицата, как отмени надбавките на участниците в афганската война, на участниците в Чернобилската трагедия, на инвалидите, военните и т.н. В същото време Янукович като губернатор на Донецка област успя отново да отвори мините и регионът оживя. През 2001 година, когато Юшченко затвори мините в Донбас, цели селища са умирали.

В никой случай не е редно да обвиняваме икономическата система от миналото за тези проблеми. Това не е проблем на икономиката на комунизма /социализма/. Вижте Китай, само един пример е достатъчен, за да се спре сипането на обвинения срещу комунизма, на което Америка научи всички. Разбира се, че социалистическата система има много минуси, но че пазарната икономика е по-логична от плановата, не се наемам да твърдя.

Не бих искала Украйна да тръгне по пътя на България. Държавата трябва да развива своя собствена икономика, а не икономиката на богатите европейски държави.

Също така не смятам за уместно обвързването на членството в НАТО със социалните стандарти в една страна. Това, че една държава влиза или не влиза в НАТО, не влияе на жизненото равнище. Вижте например Турция /член на НАТО/ и Швеция /която не е член на НАТО/. Тези страни съществено се различават една от друга далеч не в полза на първата.

НАТО – това е военен алианс, който е бил създаден с една единствена цел – противодействие на “комунистическата заплаха”. А сега с какво се занимава? С “умиротворителни” акции в Сърбия? С разправа с неудобни режими? Например, аз не бих искала армията на Украйна, да бомбардира Русия или Беларус, където живеят мои роднини и приятели. Има разлика между правителството на Русия и народа на Русия. Западните народи на Русия и Беларус са е наша плът и кръв и нашето правителство ще направи много голяма грешка, ако не отчете този факт.


MTR връзки:
"...ситуацията в Украйна е много по-сложна затова е погрешно противопоставянето там да бъде характеризирано като борба между официозната проруска власт и свободните украински граждани. Играчите са много повече, а играта е много по-непочтена и объркваща..."
Вероника Бикова