Media Times Review    Google   
___









време и хора
 април - май 2007

Човекът, който изигра Хитлер
или Цар Борис ІІІ
гонител или приятел на евреите

Самуил Ардити


Първа част на текста >>>
Втора част на текста >>>
Трета част на текста >>>

За трагичната участ на цар Борис ІІІ

На 9 август 1943 година Беркеле кани българският държавна глава на нова среща с Хитлер. На 10 август същата година Филов пише в дневника си: “От дванадесет до един бях при царя, който ми съобщи за предстоящото пътуване. Безпокои се да не искат от нас по-голямо участие.” Срещата се състои на 14 август в тайната квартира на фюрера “бърлогата на вълка”. Там царят разговаря с Хитлер на четири очи. Срещата завършва в ледена атмосфера. Царят се връща в България с личния самолет на Хитлер, каран от личния му пилот. Ето какво пише Филов в своя дневник на 15 август: “В седем и половина ме повикаха при царя. Той никак не е доволен от сегашното си пътуване, макар че пред Беркеле се е показал съвсем весел. На връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, че да се свърши с него.”

Ето какво си спомня в интервюто за “24 часа” Сава Джеврев, който посреща царя при последното му връщане от Германия: “През 1943 година той (царя) се срещна три пъти с Хитлер. След последното пътуване Негово величество слезе от лявата страна на самолета, а официалните посрещачи (все пак той известяваше правителството за пътуванията си) бяха от дясната. Аз бях с колата отляво. Той мина под самолета, ръкува се с всички и после дойде при нас и седна до мен в колата. Като потеглихме генерал Жечев го попита как е, как е минало пътуването. “Генерале – отговори му царя като се потупа по сърцето – карбураторът нещо не ми харесва.” Жечев му каза, че вероятно е от разликата в налягането по време на пътуването и че скоро ще се оправи. “Да – отговори царят – но сега се качвахме много високо над облаците. Имаше буря и трябваше да слагаме кислородни маски.” Генералът каза, че някой ден на Чамкурия ще му се отрази добре, там може да балансира. Царят се съгласи като добави, че не му харесва тази работа. И се оказа прав. Няколко дни по-късно той почина.” Журналистът Красимир Иванов пита Джеврев от каква смърт според него е починал царя. Царският шофьор отговаря: “Категорично смятам, че той бе отровен. До този момент той никога не се е оплаквал от сърце. С него сме се катерили къде ли не по балканите. Сигурен съм, че той беше отровен, защото си беше здрав, прав. В тази кислородна бутилка, от която са му давали да диша в самолета или не е имало нищо, или е имало нещо друго, което е причинило по-късно смъртта му.”

Да видим какво пише за тези събития Беркеле, пълномощният министър на Германия в София. На 16 август 1943 година в дневника му четем следното: “Бренер съобщи, че веднъж царят е вечерял с фюрера съвсем насаме и е имал дълъг разговор с него за съдържанието, на който не се знае нищо.” По-нататък той казва: “Шьоноебек (въздушното аташе на Германия в София) ми съобщи, че днес сутринта му е позвънил Ханджиев много разтревожен и му казал, че царят внезапно заболял тежко и българските лекари са в недоумение относно заболяването. Помолил го да съдейства за незабавното докарване на лекар Зайц със специален самолет.”

В неделя 29 август 1943 година Беркеле пише: “Още рано сутринта позвъниха от бюрото на Министерския съвет. Отидох в легацията, където можах да изслушам тримата германски лекари, които през всичките тези дни не бяха пускани извън двореца, а също така не им разрешаваха да ми телефонират... Чувам, че в целия град се носят слуховете за това, че ние (германците) сме виновни за смъртта на царя. Едната версия е, че сме го отровили, а другата, че е рухнал още в Главната квартира на фюрера в резултат на неприятните и неприемливи искания.”

Но най-важният факт от дневника на Беркеле е неговият доклад за мнението на тримата германски лекари. Ето какво четем: “Беркеле включва в телеграмата си от 29 август 1943 година под номер 1292 разговора с лекарите: ...днес, преди тяхното отпътуване, помолих да дойдат при мен германските лекари... Д-р Зайц каза, че той говорил с царя, докато още бил в съзнание, че той бил наясно, че положението му е тежко и че смята, че този път болестта го е пипнала и няма да остане жив и че има ангина пекторис. Той я приписва на уморителния излет до връх Мусала при Чамкурия, който царят направил миналата сряда. Поставих въпрос на господата, тъй като понятно е подозрението, дали те считат за възможно външно въздействие (отравяне) да е причина за болестта и смъртта. Тримата лекари веднага единодушно потвърдиха това въз основа на всеобщото отпадане. Епингер каза за една типична “балканска смърт”... С положителност това не би могло да се докаже, тъй като е необходима аутопсия. Те препоръчали такава и отначало изобщо отказали, но след балсамирането искали да я допуснат... И понеже това нямало никакво значение, те се били отказали от нея. Аз имам впечатлението, че въпреки ограничението на данните от научно установените неща, лекарите са вътрешно убедени за насилствената смърт. Те тогава казаха, че с оглед на професионалната тайна, правят това показание само на мен... Аз ги подкрепих в това им схващане, след като окачествих опазването на тайната даже като държавно задължение.”

Какво можем да научим от тези три извора на хора близки до събитията. Цар Борис е примамен да посети Германия за преговори по неопределени неща. Беркеле казва, че царят е бил на неофициално посещение. Филов пише, че са водени преговори за движения на български дивизии в Гърция, но царят отклонил тези искания на Хитлер. Сава Джеврев си спомня, че има оплакване от царя за болки в сърцето още при неговото слизане от самолета, идващ от Германия. От телеграмата на Беркеле се узнава най-ясно, че тримата германски лекари, които денонощно бдят над леглата на агонизиращия, категорично твърдят, че става въпрос за насилствена смърт. Когато един полицейски следовател работи над убийство, първият въпрос, който си задава е кой печели от убийството. Без съмнение в случая печелят руснаците и БКП, но царят винаги е пазен, както в България, така и в Германия. Руските агенти не могат да го засегнат. Аз имам друга версия. След дезертирането на английските дипломати в Ливан се узна, че в английското външно министерство и шпионажа е гъмжало от германски агенти. Борис прави опити за сепаративен мир с Англия и Америка. За тези агенти не е трудно да препратят тази новина на Хитлер. В последната си среща с царя той е бесен. За него е сяно, че войната е загубена. Едно време той като прост бояджия е обожавал царя, син на аристократична фамилия. Но сега Хитлер се вижда измамен от един балкански монарх. Нито е дал евреите, нито е пратил войска на източния фронт. Само обещание, думи и български маневри. Борис е поканен в “бърлогата на вълка” и на връщане, по заповед на Хитлер, е отровен.

След като царят бе погребан, костите му бяха пръснати по незнайни места от комунистическият министър на вътрешните работи Антон Югов. През 2000 година неговата плоча в Израел бе съборена от коалиция на гръцки, сръбски и български евреи от левицата. Трагичната му смърт е “табу” в историческите книги. Неговото убийство “разваля” заключенията на левите историци. Те казват, “не ми надувайте главата с факти.”

Можеше ли царят да спаси евреите от Беломорието и вардарска Македония?

До днес се спори дали България не е трябвало от самото начало да се противопостави на нацистка Германия. Това би било смело, но положително би коствало живота на хиляди българи и сигурно на всички български евреи.

Ако разгледаме влизането на България в тристранния пакт като дадено положение, нека видим най-неутрално дали царят е могъл да спаси моите сънародници. Ето какво пише Джеврев: “По това време нашите интелектуалци бяха вдигнали глас в защита на евреите – да си останат в България, да не ги даваме на Хитлер. Но нито те можеха да командват хода на нещата, нито пък никой друг.” С това накратко може да се отговори на твърдението, че българските евреи дължат своя живот на публичното мнение на българския народ, а не на действията на царя. Това твърдение не е адекватно, като вземем предвид факта, че в тази епоха правителството, войската, явната и тайната полиция получаваха заповеди от царя, не от народа. Изследователите на историята очевидно не са живели по времето на Холокоста и правят три грешни предположения:

•  Първо, тогава в на европейската сцена има няколко велики сили: Англия, Германия, Русия, Америка и може би Италия... но освен това има и още една велика сила – България, която си прави каквото иска.

•  Цар Борис е най-малкото като един Наполеон, Александър Македонски, Атила или Чингиз Хан – той коли, той беси в Европа.

•  Българското общество живее при демократичен и свободен режим. Има свобода на словото и печата, свободни медии...

Ще отговоря кратко на тези грешни позиции: България е слаба държава със слаба армия. След като превзе Западна Европа Хитлер разполагаше с 270 дивизии. В българската войска имаше един брониран полк от трофейни танкове. Цар Борис е държавен глава на една полуокупирана от германците страна. Режимът не е демократичен. При такъв режим народът не може да упражни нито натиск, нито влияние върху управниците. Трябва да гледаме на тази епоха с очите от 1943-та година, не с очите от 2003-та година. Да мерим събитията с аршина от 1943 година, не с този от 2003-та. Ще дам няколко факта, с които ще докажа, че царя не можеше да спаси от гибел евреите от Беломорието и вардарска Македония. Всички добри и честни българи, които надигнаха глас за спасяването на българските евреи, не казаха нищо за евреите от новите земи. В делегацията на Пешев, която се яви пред Габровски, участва и македонският войвода Куртев. Той даже заплашва вътрешният министър и му говори по “македонски”. Не е ли много по-естествено Куртев да ходатайства за евреите от Скопие, а не за евреите от Кюстендил? Дали Куртев не знае, че скопските евреи са събрани в Монопола? Минават петнадесетина дена от арестуването на евреите от новите земи до изпращането им към Австрия от ломското пристанище. Всички знаят за депортирането, но не протестират. Защо? Защото живеят тогава и знаят много добре, че Тракия и Македония не са истинска България, а области превзети от германците и предадени на България като залог до края на войната.

Митрополит Стефан е на път за Рилският манастир. Той вижда влаковете и веднага телеграфира в защита на евреите, но царят не отговаря. Не отговаря и царицата на молбите на еврейските водачи в София. При тези обстоятелства царят е гол. Всичката лъжлива пропаганда на Филов и Габровски за “царя-обединител” е една пълна лъжа, която ясно се вижда. Царят няма истинска власт в новите земи и не може да направи нещо за евреите. Добруджа също е нова земя, но присъединена към България по международния закон и точно това е причината Белев да не събира евреи от тази област.

В Израел още от началото на петдесетте години се водеха свободни спорове относно въпроса за спасяването на българските евреи. Даже и най-върлите противници на царя не го обвиниха тогава за гибелта на евреите от Тракия и Македония. Защо? Защото и те знаеха, че тези земи не бяха истинска България. Там господари бяха германците, които правиха каквото си искат. Да се обвинява царя за действията на германците е една много голяма неправда като се има предвид, че той без съмнение спасява българското еврейство, за което е и убит от Хитлер.

Павел Груев твърди, че Македония не е била под българска юрисдикция, а под германска. Мутафов и Генов, от страниците на  Media Times Review , твърдят, че юрисдикцията в Тракия и Македония е била българска. Аз смятам, че това са грешни исторически предположения. Тогава в окупирана Европа имаше само една юрисдикция – правото на по-силния. Кой бе най-силен на Балканският полуостров тогава? На това неприятелите на царя не отговарят и продължават с обвиненията си към цар и държава, за едно престъпление, извършено от Хитлер, Айхман и техните агенти в България.

В българското правителство има двама професионални германски агенти – ратниците Петър Габровски и Александър Белев. Но има и още един, това е премиерът Филов. Ето какво четем в дописката “Народният съд разпитва”, публикувана във вестник “Еврейски вести”, брой 9 от 30 декември 1944 година: “По интересен е доктор Липовански... бил се застъпил за по-човечно отношение към евреите, но вината била на Филов и Габровски, които се надпреварвали кой повече да услужи на германците. Габровски казал “Филов е станал по-голем германофил от германците”... Защо Филов бе така настървен по отношение на евреите, пита Владимир Димчев. Защото беше дал изглежда много сериозен ангажимент на германците. В затвора Севов ми разказа, че Филов настоял пред царя по искането на Беркеле всички евреи от Беломорието и България да бъдат изселени от страната, царят си замълчал. Впоследствие Севов отишъл при Филов да му каже да откаже на Беркеле и Филов много се ядосал. Той вече не могъл да откаже, защото бил обещал.”

Тази дописка е написана от Йозиф Шамли, верен член на БКП. Без да иска в нея той прави едно важно откритие неизвестно на историците и изследователите. Царят праща своя съветник Севов да убеди премиера Филов да откаже на германците. Този път Борис не може да заповяда на Филов, защото не е господар в новите земи. По-късно, на 9 март 1943 година, той заповядва на Габровски да спре депортацията на българските евреи. Царят си избира бойното поле, на което да победи Хитлер. Условията нито в Скопие, нито в Серес, нито в Кавала, нито в Дедеагач, са в полза на българите. Защо? Защото, както обясних, в тогавашна Европа правото е на по-силния. Не е важно какво казва лъжливата пропаганда на Филов за обединена България. Важно е какво мислят германците. През 1942 година те решават за “окончателното разрешаване на еврейският въпрос”. При прочутата среща във вилата на улица Ванза те съставят един списък с евреи, предложени за унищожаване в Европа. В тази листа евреите в България са определени за 48 000. Значи германците са считали, че малцинствата от Македония принадлежат на Сърбия, а тези от Беломорието принадлежат на Гърция. Ако не е било така, то е трябвало да пишат в листата, че в България има 60 000 евреи.

Ето какво четем в дневника на Беркеле: “Узнах, че в Райха е издадена нова карта, в която България е обозначена като неутрална страна, а освободените територии като окупирани от нас. Тази карта предизвикала голямо безпокойство и се използва от вражеската пропаганда.”

В германски каталог за марки, издаден през 2000 година, са поместени модели, които Третият райх използва в окупираните или администрирани от него територии. На 210 страница от същия каталог се вижда, че българските пощенски марки за Македония са включени в администрираната “ Mazedonia ”. Значи германците считат, че няма българска юрисдикция в новите земи, освен в “златна Добруджа”, която е включена официално към България до ден днешен.

На 22 февруари 1943 година Белев подписва договор с пратеника на Айхман Данекер за изселването най-първо на 20 000 евреи от новите български земи “Тракия и Македония”. Но защо не и от Добруджа? Защото Добруджа беше част от истинска България, присъединена според международното право и призната като българска земя от Германия, Англия и СССР. Ако имаше 50 евреи в Добруджа Белев и тях щеше да изсели, но добре знаеше, че царят няма да позволи това нещо да се случи в българска територия.

Да видим какво пише професор Михаел Бел Зоар в своята книга “Извън хватката на Хитлер”: “Данекер казва на Белев “Вие не изпълнихте споразумението”. Белев отговоря, че евреите от Тракия и Македония са предадени. Данекер отвръща: “Тези евреи е можело да бъдат взети, защото това са техни евреи”.

Нека още веднъж се спрем на прочутия договор Белев-Данекер. Искам да докажа, че опита за депортацията на българските евреи бе частна инициатива на комисаря Белев. Постановление 127 на Министерски съвет, взето на заседание на 2 март 1943 година, протокол номер 32, възлага на комисаря по еврейските въпроси да изсели от пределите на страната, в споразумение с германските власти, до 20 000 души, заселени в новоосвободените земи. Преди това, на 22 февруари 1943 година, Белев е подписал договор с Данекер – споразумение за изселването най-първо на 20 000 евреи от българските земи Тракия и Македония в германските източни области. По-късно, в решението на министерския съвет, изрично е записано депортация на евреи от новоосвободените земи .

Какво е направил Белев? Той много добре знае, че по тези територии има горе-долу 12 000 евреи, въпреки това пише 20 000. Целта му е да вземе още и от стара България. Споразумението е подписано в два екземпляра – на немски и на български. След 9 септември е намерен само българският документ. Белев се е подписал със зелено мастило, със същото са задраскани и думите “от новите български земи Тракия и Македония”. Въпреки че договорът може да бъде видян на фотокопие, днес ясно се различават задрасканите думи. Фотокопието е показано на Айхман в Йерусалим, за да потвърди подписа на Данекер, неговият чирак. Акцията на Пешев е помогнала на царя да спре депортацията на българските евреи. Според доклад на Хофман, германското военно аташе в София, в нощта между 9 и 10 март Габровски е получил заповед от най-висша инстанция. Белев е голям убиец и лош фалшификатор. Но за съжаление фалшификацията продължава и след 9 септември 1944. Властите крият от общественото мнение тази фалшификация като по този начин злепоставят царя, че министерски съвет е одобрил депортацията на българските евреи. Това твърдение не само, че очерня царя, то очерня и България. Истината е, че началото на акцията е част от заговора на легионерите и ратниците с помощта на Беркеле. Белев не спазва решението на кабинета, Габровски и Филов го прикриват.

Едва през 1946 година народният обвинител, адвокатът Манчо Рахамимов открива, че договора е фалшифициран, преправян. Той е юрист. Ето какво четем в “Еврейски вести”, брой 70, от 1946 година: “След подписването на споразумението Белев извършва една фалшификация. Още на пръв поглед прави впечатление, че в заглавието на споразумението има задраскани пасажи (оригиналът се намира в консисторията). Заглавието на договора гласи “Споразумение по изселването най-първо на 20 000 евреи от новите български земи Тракия и Македония в германските източни области.” Задраскан е пасажът “от новите български земи Тракия и Македония”. Със задрасканият пасаж се получава следното: “Споразумение по изселването най-първо на 20 000 евреи в германските източни области”. Целта е ясна. Понеже в Македония и Беломорието няма 20 000 евреи, разликата от 8000 да се вземе от евреи, живущи в старите предели на страната.”

Оцеляването на българските евреи много пречи на изследователите. Тяхната теория е, че депортациите от новите земи са прелюдия и етап от окончателното изселване на евреите от България. Но нещо в теорията куца. Българските евреи в крайна сметка са спасени, което означава, че всъщност не цар Борис е приготвил депортацията от Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Трябва, според тези историци, да се докаже, че българските евреи не са спасени от царя, а въпреки царя. И така се измисля легендата, че спасението се дължи на нещо неясно като “българският народ”. Измисля се също и някаква демонстрация на българи на 24 май 1944. А истината е, че българите пасивно симпатизираха на евреите, но в недемократичния режим народът в никакъв случай не можеше да влияе върху решенията на властите.

Някои кръгове намекват, че българските евреи не помогнаха на своите сънародници, нямащи българско поданство, защото търсеха да си спасят кожата. Ако бяха избити още 49 000 евреи тази теория сигурно щеше да излезе успешна.

Цар Борис води битка за живота на евреите в София, Пловдив, Дупница, Пазарджик и още къде ли не в стара България. На това бойно поле той постига блестяща победа. Нито един евреин не е предаден на германците. Ясно е, че цар Борис не е инициатор на депортацията на моите братя. Всичко е направено под силния натиск на нацистка Германия и с помощта на нейните агенти в България.

Твърдението, че царят е трябвало да осуети гибелта на 12-те хиляди евреи, е една мъдрост впоследствие. Седи критика на дувара, чака края на събитията и казва: требваше да се направи така и така.

Много неща мога да кажа още: премълчава се отговорността на Великобритания, която издаде “Бялата книга” и спря емигрирането на евреите от Източна Европа и Палестина. Ако то бе свободно, можеше да бъдат спасени милиони евреи. Стотици евреи стигнали бреговете на Америка бяха върнати обратно в Европа. Англо-американците намериха самолети и бомби с цел да разрушат София и да избият сума невинни граждани, а когато еврейските организации помолиха САЩ да бомбардират лагера за унищожение Аушвиц и железопътните линии, които водеха към него, тяхното искане не бе прието. Бяха бомбардиране обекти в близките области. Защо партизаните на Тито не вдигнаха във въздуха железопътните линии, по които минаваха евреите от Македония? Какво направи Гърция, за да спаси своите евреи? Защо Славчо Трънски не нападна “Монопола” в Скопие? Защо съпротивата не прати ударна група, за да ликвидира Белев, както прати за Луков, Пантев, Сотир Янев и радио-инженера Янакиев? Могат да се зададат още много въпроси, които вероятно ще останат без отговор.

Цар Борис, след като спасява 49 000 евреи от стара България и е убит от германците, се смята накрая виновен за гибелта на евреите от новите земи. Но даже и след войната не е важно какво българите мислят, а какво германците вършат. Те не “купуват” тези “спонтанни” легенди. След като Беркеле е освободен от руския затвор, той се връща в Германия. Прокуратурата не го остави на мира и го гони като военен престъпник, отговорен за злодеянията, извършени спрямо моите братя.

Заключение

В тази статия обърнах внимание на три нови, неизвестни за широката публика, неща:

- Първо, че след изселването цар Борис е пратил двама пратеници до евреите-трудоваци. Единият е народният трибун Никола Мушанов, а другият духовника митрополит Кирил от Пловдив. Те обещават от името на царя, че няма да има изсулване извън пределите на страната. Също така те предават думата на царя, че изселените евреи до една година ще се върнат по своите местожителства. За повече информация може да се прочете книгата на Рувен (Доти) Бенароя.

- Второ, акцията на Пешев е направена под внушението и даже знанието на царя. Това може да бъде ясно забелязано в предговора на Илчо Димитров към дневника на Филов и при внимателно четене на самият дневник.

- Трето, Севов, съветника на царя, е пратен до Филов, с искане от царя да бъде отказано настояването на Беркеле евреите от Беломорието и стара България да бъдат депортирани. Виждаме още, че Филов работи пряко срещу Беркеле без знанието на царя (виж. разпита на народния представител д-р Липовански пред народния съд, първи състав).

Мисля, че успях да докажа как Борис изигра Хитлер. Когато фюрерът поиска евреите за работна ръка в източните територии на Райха, царят му отказа под претекст, че именно тези евреи са му нужни да работят по строежа на пътища в България. Когато Хитлер поиска евреите като саботьори, като опасни елементи, царят отказа и настоя, че българските евреи не се намесват във вътрешната политика на страната, каза, че били шпаньоли, а що се отнасяло до комунистите щял да прати на Хитлер няколко, но не му обещава да изпълни обещанията си. Накрая не праща никого. Когато най-накрая през месец май Данекер идва в София да си вземе евреите, цар Борис му отказва като обещава да затвори всички в концлагери, но само в пределите на страната. И това е още едно неизпълнено обещание.

Смятам, че в този кратък текст доказах, че царят бе приятел на евреите от България. От германските документи ясно личи, че именно той е спасил българските евреи от унищожение. Показах, че Вардарска Македония и Беломорска Тракия не бяха български земи. Това бе една илюзия създавана от режима за пред българския народ. Евреите от тези области бяха депортирани с помощта на германските слуги и агенти Филов, Белев и Габровски. Германската прокуратура вижда в Беркеле отговорния за престъплението.

Аз съм роден в София. През 1949 година семейство Ардити напусна България и емигрира в Израел. Произхождам от политическо семейство, баща ми бе водач на ревизионистичната еврейска партия от дясното пространство. През 1960 завърших Техническият университет в град Хайфа. Днес съм пенсионер. През последните години събирам, както в Израел и в България, книги, вестници, списания и статии, свързани с епохата на Холокоста; изучавам ролята на цар Борис за спасяването на българското еврейство. Забелязал съм, че историческата литература в България от следвоенната епоха е доста тенденциозна и тежи само на едната страна. Надявам се, че тази статия ще върне дори и с малко загубеното равновесие.


Самуил Ардити е роден в София. Произхожда от политическо семейство. Баща му е водач на ревизионистичната еврейска партия от дясното пространство в България. През 1949 година семейство Ардити емигрира в Израел. 1954-1956 Самуил Ардити служи в IDF. През 1960-та завършва Техническия университет в Хайфа. Днес е пенсионер, събира книги, вестници и статии, свързани с епохата на Холокоста. Изучава ролята на Цар Борис в спасяването на българското еврейство.

Из спомените на Самуил Ардити:

Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943:

Първа част

Втора част

Трета част

Четвърта част

Пета част


MTR архив

Царят - Обединител и спасяването на евреите в обединена България

Покрай чествуването на 60-годишнината от спасяването на българските евреи започна постоянно да възниква, поне в чужбина, нелекият въпрос за съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Този въпрос е бил поставян за обсъждане и преди, но напоследък се поставя във все по-остра форма в чужбина поради категоричното посочване, от страна на повечето официални български представители, на Борис III като един от основните спасители на българското еврейство.
Владимир Мутафов

Унищожените евреи

На всички ни е известно, че българският народ е спасил от нацистко изтребление евреите, живеещи в България през годините на Втората световна война. Проблемът е, че с името на българския народ се злоупотребява. Делата както на "добрите", така и на "лошите" българи са част от националната ни история.
Иван Генов