Media Times Review    Google   
___









перспективи
 април - май 2007

ЕЛЕМЕНТИ НА ФАСАДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

От МОМЧИЛ БАДЖАКОВ

I. ОБРЕЧЕНИ ЛИ СМЕ НА ФАСАДНА ДЕМОКРАЦИЯ?

"Не само днешният, но и по-раншният исторически опит показва, че демокрацията все още не е изстрадана ценност за повечето българи. Както казва Стоян Михайловски България след своето освобождение от османско владичество не е свободна, а освободена страна, българите не са свободни, а освободени. Културната модернизация на българското общество изостава значително след неговата индустриална и политическа модернизация." целият текст

II. ЕЛЕМЕНТИ НА ФАСАДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

"Хората се отнасят все по-критично към реалностите на българската политика. Демокрация има, но тя или е само формална, неистинска, или е непълна, ограничена само в някои отношения. Ето това е реалният израз на фалша на демокрацията в България, на това, че тя служи за прикритие на съвсем различна политическа практика! " целият текст
III. ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В "ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ"

"Демокрацията е душевното спокойствие на гражданите…" - така накратко определя демокрацията Монтескьо още преди два века и половина. Това определение е много важно и съществено. Демокрацията, когато не е фалшива и фасадна създава у гражданите чувство на сигурност и спокойствие, че винаги правата им ще бъдат защитени, че свободният гражданин няма да е под овластения, че демокрацията е за всички, а не само за властимащите. Създава ли днешната българска демокрация такива чувства?" целият текст

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ БАДЖАКОВ е доцент по "Теория на политиката" в департамента по Политически науки на Нов български университет. Преподава и в Правно-историческия факултет на Югозападния университет Н.Рилски" Благоевград. Д-р по философия от 1988 г. Член на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството от тяхното основаване. Бил е говорител на Софийския клуб за демокрация в СДС и заместник-председател на Партията на свободата. Негови са книгите "Политика. Основи на политиката", "България в кръговете на аномията" (в съавторство с Ж. Владимиров, И. Кацарски и Т. Тодоров ) и "България след 1997 г. - ефекта на тунела" (в съавторство с Ж. Владимиров, И. Кацарски и Т. Тодоров )
Форуми Media Times Review
Автор:    
 Дияна Тушева
Дата:     24.04.2007, 13:23:30
Текст:     Г-н Баджаков,
Статията Ви е впечатляваща и поставя много въпроси.Водя ТВ предаването "Цайтнот"-за бизнес, власт и политика, което е външна продукция в 7 дни ТВ. Бих желала да Ви поканя за събеседник.Ще се радвам, ако ми се обадите и поговорим за това.E-mail-a ми е - dtusheva@yahoo.com Очаквам Ви!
Автор:    
 MPM
Дата:     28.04.2007, 23:57:30
Текст:     От Другата Страна на Фасадата

Отличният анализ на българската демокрация предложен тук от д-р Баджаков ми дава повод на свой ред да запозная аудиторията и с другата страна на фасадата. Имам предвид един друг вид фасадна демокрация, на пръв поглед точно обратна на българската. Ще използвам за пример Канада, първо защото живея в тази страна от доста години, и второ, понеже структурно и по манталитет тя е много по-близо до много западноевропейски страни и Австралия, въпреки че географски граничи със САЩ. Смятам да използвам структурата предложена от д-р Баджаков и да се опитам да опиша обратната страна на фасадната демокрация.

1. Принцип на мнозинството

Този принцип в условията на канадската фасадна демокрация почти винаги не се спазва. Изборите са мажоритарни, а добре развитата социологично-статистистическа политология (ако знаеш как да я ползваш, разбира се) създава условия властимащата партия да редефинира електоралните райони според настроенията на населението в тях. Така, ако се дефинират 10 електорални района, в които "торите" печелят прогнозно 48% от гласовете, а "либералите" -- 52%, и други 5 района, в които торите печелят 80%, а либералите 20%, последните ще имат 10 представители в парламента, срещу 5 на торите, въпреки че "народният вот" може да бъде 2:1 в полза на торите. Употребявам кавички по отношение на този "вот", понеже като правило (а може би и като следствие от тази избирателна система), гласуващите са най-много 55-65% от имащите право на глас. В повечето случаи -- доста по-малко. Този проблем е решен по много прост начин -- ами просто не се говори за него. Идете на www.cbc.ca и се опитайте да намерите данни за електоралната активност в последните избори през 2006 г. Ще намерите всичко друго, даже и трите имена на лелите и вуйчовците на кандидат-депутатите, само не и тези данни. Отгоре на всичко, стана вече традиция в последните години страната да се управлява от правителство на малцинството. Тоест, много малка част, малцинство от избирателите, определя печелившата партия и, респективно, правителството. Поради това, дисциплинирани малцинствени, но политически много вокални лобистки групи като гейове, еколози, антиглобалисти и пр., могат да имат голямо и непропорционално влияние върху електоралните резултати. В резултат на това в страната се редефинира понятието "семейство", което сега се определя като "двама или повече човека живеещи заедно" и се узакониха се гей-браковете, въпреки че огромното мнозинство канадци бяха и са против това. Също така, сега се вземат драконовски анти-индустриални мерки под формата на "защита на природната среда" под давлението на разни псевдонаучни лобисти-еколози, въпреки че Канада като цяло е една от най-чистите страни в света. Прибавете към това, че избраният с подобно малцинство министър-председател е и шеф на парламентарната група на партията си (т.е. не само че си остава и депутат, нито той нито останалите членове на кабинета не може да станат министри, ако не са и депутати). Тази фигура назначава сенаторите, съдиите във Върховния съд, както и държавния глава (генерал-губернатора). Повече по тази сюжетна линия ще предложа в частта "Разделение на Властите".

2. Политическият плурализъм при фасадна демокрация

Такъв в Канада просто не съществува, ако този термин е дефиниран като "многообразие, не само на политическите партии но и на политическите мнения". Политически "некоректни" мнения са задушавани моментално от администрацията на всички нива. Още с постъпването в който и да е канадски университет, както студентите така и новоназначените преподаватели и професори са заведени на "ориентация", където буквално им се казва, че политически некоректни, негативни или критикарски мнения нямат място в "нашата уважавана институция", която се стреми да създаде "позитивна атмосфера" за всички и няма да търпи нагативизъм, отрицание и критикарство. В индустрията и услугите, положението е още по-трагично. По отношение на партийният политически плурализъм, създаването на парламентарно-представена партия на федерално ниво е просто утопия. Тоест, организирането на успешни популстки движения подобни на НДСВ или ГЕРБ, които да влязат в парламента (камо ли да спечелят избори) е просто невъзможно.

3. Разделение на властите

Когато прочетох академичния параграф на д-р Баджаков, че в "модерното време законодателят /парламента/ изпълнителната власт/ министерски съвет/ и съдебната власт не следва да бъдат съсредоточени в един властови център, а следва да бъдат отделени една от друга за да се сдържат и уравновесяват" се смях най-искрено. Та такова разделение в Канада е просто забранено. Както казах, министър-председателят е задължително и член на парламента, както и всички министри. Всъщност, не можеш да бъдеш назначен за министър, ако не си избран за депутат. Ако например аз съм министър-председател и искам да назнача красавицата Гана Гнидина за министърка на човешките ресурси (да, има такова министерство!), трябва да накарам някой тих депутат от сигурен избирателен район (т.нар. backbencher) да си подаде оставката, да се проведат частични мажоритарни избори в този район, да ги спечели Ганка, че чак тогава да й се сбъдне влажната мечта да стане министърка. Тъй като министър-председателят назначава и посланниците, тихият пожертван депутат се отправя посланник някъде и така "и посланник сит и министърка цяла". Отделен е фактът, че министър-председателят назначава съдиите във върховния съд, както и сенаторите и дори самият държавен глава. Така че, тази персона е много повече от цар и може да бъде преизбиран неограничено количество пъти чрез описаните по-горе "избори", стига някои социолози да не му подлеят вода и да не дефинират правилно и умно избирателните райони.

4. Зад Фасадата на Закона

Доц Баджаков дефинира три необходими условия на законността: (а) ефективност; (б) безпристрастност; и (в) всеобхватност. В Канада може да се каже, че ефективността при налагането на законите е на изключително високо ниво за определени прослойки от населението. За други, обаче, предимно тези свързани с администрацията и властта (които пък от своя страна са свързани с определени бизнеси) правилата и законите са обект на интерпретация. Така, всеобхватността на законите е под голям въпрос. Хубавото е, обаче, че ако научиш правилата на "интерпретиране", "тълкуване" и "по-широко разбиране" на правилата и законите можеш и ти да преминеш от "всеобхватната" група граждани (т.е. тези, спрямо които законите се прилагат ефективно, безпристрастно и всеобхватно) към "необхватната" група богопомазани, за които тези принципи не важат. За целта, може и да си имигрант, цветен, чужденец, мюсюлмани, сикх и жена, обаче трябва да покажеш, че разбираш, че желаеш да те храни група от богопомазани гуровци, към които трчбва да си безкрайно и всеотдайно лоялен. Иначе -- ами марш обратно в групата на "всеобхватните" и бон шанс.


5. Политическо равенство при фасадната демокрация

Ккато вече се досещате, подобно нещо е невъзможно на каквото и да било ниво тук, така че просто няма да коментирам тази тема надълго и нашироко. Само ще вметна, че от четирите категории равнства: а) юридическо, б) социално, в) равенство на възможностите и г) икономическо равенство, може би само в) е що-годе възможно. Мога да прибавя отчасти и а) ако разбира се човек е начетен и може да се образова сам юридически за да се научи как да си защищава интересите.

6. Колко е политическата свобода в Канада и за какво тя служи?

Отговорът на този въпрос е сравнително прост. На ниво семейство -- свободата е пълна. Семействата имат пълната свобода да се разпадат, даже и многократно, жените имат свободата да придобият имота на мъжа си при това разпадане, а децата имат свободата да се държат като имбецили, да се дрогират и да не почитат родителите си и роднините си, като при това да им изтискват пари за да поддържат пороците си. На обществено ниво, обаче, теми, кото не са политически коректни са колосално табу дори и в междуличностните отношения. Неотдавна един колега споменал пред друг, че не одобрява редефинирането на понйатието семейство и разрешаването на гей-сватбите. След два дена го викат от администрацията и му казват да напише най-подробно изложение за да обясни "неприемливите" си изказвания. Човечецът се притесни, отслабна с 10 кг, намери си адвокат, който му написа изложенивто срещу 1000 долара и стана пишман, че изобщо е говорил на каквато ида било тема. Естествено, като се явил пред администрацията с изложението си и треперещи ръце, тя се усмихнала полуехидно, полуприятелски, прибрала изложението му в чекмеджето и го потупала по рамото с интелигентния съвет "да не прави повече така" и за в бъдеще от него да се чуват само "положителни неща". Сега този колега е един тих, скромен и примерен труженик, разведе се, даже не знам дали скоро няма да стане гей самият той.

7. Справедливост за всички.

Този прекрасен принцип може и да важи за субекти, които се хранят от касите на службата за социално подпомагане, обаче не и за обикновения данъкоплатец, комуто му се гади всеки път като си погледне фиша от заплатата и удръжките от него за да може службата за социално подпомагане да "помага" на все по-нарастващата армия от безработни по желание тунеядци, които от тийнеджерски хулиганизъм, преминават директно към обществен паразитизъм. За тях, разбира се, това е съвсем естествено и напълно справедливо.

8. Публичността в условията на канадската фасадна демокрация?

Такава, разбира се, напълно липсва. Всяка статия във вестник, дебат по тележизията, или дори разговор между хората е предварително преигран, ако не от грижливи редактори, то от твоята собствена вътрешна цензура. Обществените решения не се вземат в публичното пространство, а в кафенета, кръчми или на голф курса. Ползването на "връзки" е напълно прието в обчеството под термина "networking" и дори се стимулира, а непотизма е просто обществена норма. Поради това, публични разобличения за корупция са или невъзможни (защото винаги всичко може да се представи като напълно в реда на нещата), или много лесни (когато политическият момент го наложи). Тъй като ошашавените администратори знаят, че винаги могат да ги изкарат корумпирани стига властимащите да искат, тези хора работят с чувство, което бих характеризирал като подмазвателски страх, често граничещ с ужас "системата" да не ги изхвърли зад апетитния си борд. Затова, когато нещо може да се реши чрез публичен дебат, или чрез тих задкулисен шепот, под масата и дискретно, винаги за предпочитане са последните.

9. Гарантирана ли е канадската демокрация?

Безусловно да, и то в описаната форма. Докато, разбира се, светът не завие към друга форма на управление, към която съм сигурен, че съществуващата "система" ще се нагоди за отрицателно време.

7. Създава ли днешната демокрация чувство за сигурност и спокойствие?

"Демокрацията е душевното спокойствие на гражданите". Красива, но куха фраза, изречена от един от празноглавците, дефинирали илюзиите либерте, фратерните, егалите и други подобни, да не употребявам много френски думи. че имам акцент. Ами по този параграф, Канада е една истинска демокрация. Да, тя създава чувство на сигурност и спокойствие на гражданите си.

Поради това, имам един единствн въпрос към д-р Баджаков, и той е -- защо?
Автор:    
 Цончо
Дата:     29.04.2007, 05:56:34
Текст:     Казваш, че "...всъщност, не можеш да бъдеш назначен за министър, ако не си избран за депутат." По тоя повод се сетих, че на последните избори в Квебек бившият и настоящ премиер Шаре без малко не загуби депутатското си място. CBC, долкото помня, до полунощ въртеше една и съща информация - че губи. Това, което ми направи силно впечатление бяха коментарите: никой не изрази съмнение, че при една победа на либералите, той отново ще е премиер, без значение вън или вътре в парламента. Когато стана ясно, че победата е сигурна, разговорите се завъртяха около това доколко трудно ще му е на премиера да управлява - първо, правителство на малцинството, и второ, вън от парламента...
Автор:    
 MPM
Дата:     29.04.2007, 11:04:58
Текст:     Цончо, не знам как е в Квебек, ставаше дума за федералния парламент. В Алберта също не може за премиера, но не съм сигурен за младшите министри и за зам. министрите. Всъщност, като се замислиш, дори и Шаре да беше загубил, веднага някой backbencher в сигурен избирателен район щеше да му отстъпи мястото си.

Факт е, обаче, че няма разделение на властите. Пропуснах и да спомена, че сесиите на провинциалния парламент се свикват по желание на премиера, да не говорим за това, че вотът на недоверие има морален, а не задължителен характер. Всъщност, правителство, което отказва да подаде оставка само може да се свали единствено ако предложеният от него бюджет не мине, вотът за това е веднъж годишно.
Автор:    
 MPM
Дата:     10.05.2007, 02:28:23
Текст:     Тъй като отговор на моя скромен въпрос няма, ще си отговоря сам и то съвсем накратко.

Не фасадността на демокрацията е причина за икономическата изостаналост на нашата страна и за повсеместната беднотия, а липсата на здрав и повсеместен законов ред, липсата на трудови навици у мнозинството граждани, непрекъснатото и арогантно неспазване на обществени норми и правила, ниската производителност на труда, неуважението и безпардонното нарушаване на интелектуалната собственост (също форма на крадене, водеща до липса на мотивация у изпълнители, артисти, иноватори и изобретатели) и, не на последно място, непрекъснатите промени в обществените, общинските и държавните структури, водещи до повсеместен хаос и обществена нестабилност, наричана гордо "риформа".
Автор:    
 Десислава
Дата:     14.11.2007, 23:04:50
Текст:     Не е свързано с зададената тем...Има ли хорасред вас които имат конкретно мнение по въпроса- Доколко институциите в България служат на целите на демокрацията?
Автор:    
 краси
Дата:     31.01.2008, 00:09:48
Текст:     г-н доц. този въпрос не е сварзан с темата.Осъждате ли комунизма от годините 1944-1989г.И мислите ли че демокрацията е правилния строи.Благодаря
 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___
Cibola 2000
MTR Blog
The hardware punks at Apple have changed the world more than the Sex Pistols, argues technology commentator and Mac user Bill Thompson.
----------------------
още от MTR Blog