Media Times Review    Google   
___









икономика
 март 2009

През 2008 можехме да станем двойно по-богати
или защо реформите са нещо добро

Георги Ангелов


С настоящия текст искам да ви убедя, че ако бяха извършени 10 реформи, през 2008 година всяко българско домакинство можеше да е два пъти по-богато отколкото е било през 2007 година. Не говоря за дълго чакане преди да се усети ефектът – става въпрос за неща, които можеха да се случат в рамките на годината и да дадат ефект веднага.

1. Топлофикация

През 2008 година правителството наля 240 милиона лева в софийската топлофикация, защото тя не е ефективна, не си събира вземанията, дестимулира редовните платци и трупа неплатени доставки на газ. В същото време, топлофикациите в Пловдив и Варна, които са собственост на чуждестранни стратегически инвеститори, подобряват събираемостта на вземанията си и си плащат навреме за използваната газ.

Ако топлофикацията беше приватизирана, в бюджета можеха да влязат може би 500 милиона лева. Отделно, нямаше да се налага да се наливат 240 милиона под формата на субсидии. С две думи, над 700 милиона лева печалба за данъкоплатеца.

2. Кремиковци

Ако в България имаше нормални (и бързи) процедури по фалит, още в средата на 2008 година Кремиковци щеше да има нов собственик (по онова време имаше много кандидати, още нямаше криза). С получените средства синдикът щеше да плати на кредиторите на комбината, включително на държавата. По този начин в бюджета щяха да влязат поне 300-400 милиона лева. Новият инвеститор щеше да инвестира поне неколкостотин милиона лева в съживяване на производството или замяната му с друго производство (всякакви производства и дейности могат да се развиват там). Щеше да открие работни места.

3. БДЖ

Железниците получават годишно около 350 милиона лева субсидии. Отделно, те са освободени от плащане на акцизи, а и не са много редовни платци на електричество, данъци и други подобни. Вероятно, общото подпомагане на тази държавна компания възлиза на 500 милиона лева годишно. Ако компанията стане ефективна (чрез смяна на управлението, приватизация, либерализация), тя може да се самоиздържа без да има нужда от субсидии. Дори ще внася пари в бюджета.

4. АЕЦ “Белене”

Проектът за АЕЦ “Белене” получи от държавата 300 милиона лева плюс 1.2 милиарда лева субсидия. Защото държавата иска това да е държавен проект. В много страни по света атомните централи са частни. Например, за АЕЦ “Белене” имаше две компании, които искаха да станат акционери с по 49% дял. И при това предлагаха да платят на държавата почти 1 милиард евро, а отделно да осигурят и финансиране за проекта. Ако държавата беше продала проекта АЕЦ “Белене” нямаше да дава субсидии и държавни гаранции за този проект, а обратното – щеше да получи веднага 1 милиард евро.

5. Насърчителна банка

Последната държавна банка получи 500 милиона лева финансиране от държавния бюджет през 2008 година. Вместо това, ако банката беше по-активна, можеше да си осигури финансиране от международни институции (ЕБВР, ЕИБ и др.под.). Вместо да взема пари от държавата, банката можеше да вземе тези пари – или дори повече - от чужбина и да ги вкара в страната. От което всички щяха да спечелят, а данъкоплатците да спестят много пари.

6. Харчене на излишъка

Отделно от всичко, споменато по-горе, правителството похарчи над 2 милиарда лева допълнително от излишъка в бюджета. Повечето от тези пари можеше да не ги харчи, трудно ще видим някакъв много позитивен ефект от тях. Поне досега не сме видели големи ползи от ударното харчене в края на годината. А от доста години подобни неща се случват.

7. Панаир

Пловдивският панаир вече е частен, въпреки че според закона е забранена приватизацията му. В бюджета на държавата не е влязла нито стотинка. Ето как забраните за приватизация не водят до нищо полезно. Трябваше да се направи точно обратното – да се обяви международен търг, да се привлекат първокласни инвеститори и панаирът да се продаде за стотици милиони евро. Тогава той пак щеше да е частен, но и в бюджета щяха да влязат огромни средства.

8. Заменки

Според изчисления на екологични организации държавата е загубила между 6 и 8 милиарда лева от заменки на гори. Ако държавата беше продала горите на търг тези средства щяха да влязат директно в държавния бюджет. Може би еколозите са преувеличили малко сумата, затова за всеки случай ще приемем по-консервативна оценка на загубите - да кажем 4 милиарда лева.

9. Еврофондове

Ако нашата администрация и съдебна система си бяха свършили работа, ЕС нямаше да спре еврофондовете. С тях можеха да се кофинансират някои смислени неща, от което държавният бюджет да спести средства.

10. Корупция в обществените поръчки

Според изследвания на Центъра за изследване на демокрацията България губи поне по 1 милиард лева годишно заради корупция и неефективно разпределение на обществените поръчки. Ако се въведе конкурентна система за провеждане на търговете за обществени поръчки с по-малко пари от бюджета ще могат да се строят повече инфраструктурни обекти. Чиста печалба за данъкоплатеца.

Позитивният ефект от горепосочените 10 мерки се равнява на над 14.5 милиарда лева. Дали това е много?

През 2007 година домакинствата в България имат доход от малко над 7000 лева за цялата година. Броят на домакинствата е малко под 3 милиона. Т.е. общият доход на всички домакинства в страната е около 21 милиарда лева. Като махнем косвените данъци (ДДС, акцизи върху горива и цигари) и други плащания към държавата както и местните данъци и такси, нетният доход на всички домакинства в страната е около 15 милиарда лева.

През 2007 година общият доход на домакинствата е около 15 милиарда лева. Посочените десет реформаторски мерки общо имат позитивен ефект от над 14.5 милиарда лева. С други думи, ако тези пари бъдат върнати на домакинствата под формата на по-ниски данъци или други плащания, разполагаемият доход на всяка домакинство през 2008 година можеше почти да се удвои. Отделно това щеше да стимулира икономиката и да увеличи още повече доходите на работещите. И всичко това – само с 10 реформи.

Ако някой ви каже, че “реформа” е изтъркана дума, не му вярвайте. Кажете му, че с 10 истински реформи можем да станем два пъти по-богати. Да не говорим какво би станало с 20-30 или 50 реформаторски стъпки.


Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество" и редактор в "Media Times Review". Също така е член на:
- управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация
- Американската икономическа асоциация
- Българско дружество "Фридрих Хайек"

MTR връзки
Статии и публикации

Георги Ангелов
Светла Костадинова