Media Times Review    Google   
___









бизнес и икономика
 март 2002

Ще бъде ли някога защитено личното Ви пространство?
Дейвид Моргенстерн

Всички ние живеем с тревогите си. Ако не беше така, нямаше да намираме причина да ставаме от леглата си всяка сутрин. В повечето дни се опитваме да забравим за тези наши страхове и да продължим нататък. Но дали трябва да постъпваме по този начин и когато се касае за Интернет пространството?

'Не е нужно човек да е полудял, за да тревожи за личната си свобода - самият мен това ме интересува особено много', беше писал наскоро моят колега Дейвид Кърси в своята вестникарска колона, в статия, разглеждаща проследяването от 'Comcast' на интернет навиците на своите клиенти. Компанията твърдеше, че събраната информация се използва за подобряване представянето на сървъра. 'Хората там не смятаха, че вършат нещо нередно. Дори напротив, считаха, че по този начин помагат на потребителите', писа Кърси.

Много хора осъждат такъв подход, като не се интересуват нито от внимателните опити за проучване на частните навици на интернет клиентите, нито от спецификата на инцидента с 'Comcast'.

'Много интернет сайтове използват събрана информация, за да подобряват качеството на своите услуги или за да дефинират по-точно нуждите на своите клиенти, без да прибягват до принципите на персоналното идентифициране', спомена Тим Кук в едно свое писмо до медиите. 'Защо 'Comcast' трябваше да бъде по-агресивен от останалите? И ако това посегателство над личното пространство не е било наложително, защо все бе извършено? Точно тези въпроси вълнуват най-много интернет потребителите.' 'Един въпрос ме докарва до параноя, слушайки обясненията на това, защо 'DoubleClick' използва cookie-скриптове за идентифициране на потребителите си, защо в интернет сайтове има заложени дефекти, защо дори в интернет браузерите ни съществуват вградени помощни обекти - и всичките тези неща компаниите инсталират на нашите компютри без знанието и разрешението ни.', добавя Патрик Мичел. 'Ако информацията, която се събира, служи наистина за подобряване качеството на услугите и не е персонално идентифицираща, тогава защо не ни се каже какво точно се прави, а вместо това тайно се крадат лични данни. Не преувеличавам с термина 'кражба', тъй като това е единственото определение за вземането на нещо чуждо без знанието и разрешението на притежателя му.'

Съществуват обаче и противоположни мнения, според които тревогите за посегателството върху личното пространството в интернет са или силно преувеличени, или не са от съществено значение. Или дори безнадеждна кауза. 'Хакерите и въобще хората, които се опитват да крадат нашата информация ме притесняват много повече от тези, които се стремят да използват тези данни, за да удовлетворяват по-добре нуждите ни.', отговаря Кийт Джонсън. 'Имал съм близки контакти с почти всички компании, проучващи навиците на интернет потребителите. И като изключим лошите предположения за това, какви реклами бихте искали да виждате, не считам, че използват събраната информация по начин, който би притеснил когото и да било.'

'Във всеки момент който и да е администратор може да види целия трафик през своята интернет връзка. За да стори това, е достатъчно да бъдат стартирани няколко програми на рутерите.', обяснява интернет администраторът Браян Ван Мондфранс. 'Трансферите от рутер към рутер, както и от сървър до домашен компютър са описани в прост, некриптиран текстов формат. Така че, единственото, което можете да направите, е да преглътнете това посегателство към личните ви данни. Всъщност, до голяма степен може да се каже, че сте загубили част от личното си пространство още в момента, в който се включите в глобалната мрежа.'

Много врява се вдигна и около сравняването на действията на 'Comcast' по събиряне на потребителска информация с търговските магазини, изучаващи купуваческите навици с помощта на многократни купувачески карти. 'В бакалията, в която пазарувам, знаят за всяка една консерва риба тон, която някога съм купил. Защо? Защото използвам тяхната карта за намаление. Правя го, за да спестявам пари. Очевидно е, че те обръщат внимание на получените по този начин данни - това личи по постоянно изпращаните ми в къщи купони за допълнителни поръчки.', предполага Дийн Тозоли. 'Клиентът има право да знае, както и право да каже 'НЕ!' Ако на някого не му харесва подхода на 'Comcast' за събиране на потребителска информация, нека просто се откаже от нейните услуги. Това е. И тази реакция би засегнала 'Comcast' много по-тежко от каквито и да било решения на Конгреса.'

Абстрахирайки се за момент от дебата за личното пространство, от опита на 'Comcast' можем да извлечем един извод, който би бил добър урок за всяка една интернет компания: голям процент от потребителите са чувствителни към събирането на персонални данни. И дори към най-малкия намек за съхраняване на информацията им. Клиентът не винаги е прав. Нито пък винаги греши. И все пак, коя компания би искала да ги подлуди, дори и да е убедена в своите добри намерения и светостта на своите служители? Тук няма нищо лично, просто бизнес.