Media Times Review    Google   
___









изкуство
 май 2002

Скок в бъдещето или поредния провал на музикалната сцена

"Вече сме в новия Милениум, нали?", пита Хърби Хенкок, докато разговаря с посетителите след първата песен от изпълнението си в "Ървинг Плаза" от последната събота на март. "Но къде е новата музика?"

Бен Ратлиф


"Ууууу!", крещи публиката.
"Това, което правим тук, има за цел да подтикне новите музиканти да напуснат комфортните си убежища и да покажат колко силна може да бъде човешката раса.", продължава авторитетно Хенкок. Неговата концертна банда, "Future 2 Future", с която през миналата година той записа албум в своето звукозаписно студио "Transparent Music", показва на сцената шоу, в което са комбинирани малко акустичен джаз, много електрически джаз-фънк, DJ миксове, създадени по компютърен път визуални ефекти, допълнително подсилени от звука, както и няколко зловещи философски коментари. На моменти музиката е приятна, в други - трудно смилаема, но при всички положения трудно можем да разберем твърдението на автора й, че тя няма нищо общо с бъдещето.
Изпълняваният от тях джаз-фънк - развиващ се без твърде предопределена мисловна посока, включващ дори електронното обработване на звука от тромпета на Уолъс Рони - по своя звук е много близък до живите изпълнения на Майлс Дейвис от 1983 година. Тоновете, излизащи от синтезатора на Хърби Хенкок някакси несъзнателно напомнят за музиката на Принс от 80'те. Почти недоловимите DJ мотиви и сола, изпълнени от DJ Disk от "Invisible Skratch Piklz", служат единствено за украса, и като такива представят зучене, което е било масово пренебрегвано и отричано през последните десет години.
Почти всичко останало изцяло принадлежи на музиката от 60'те години - от разтеглените пиано изпълнения на Хенкок чак до еуфористичните лудеещи линии по черния екран и "лозунгаджийската" философия от типа: "знанието е миналото, мъдростта е бъдещето".
На няколко пъти Хърби Хенкок възпира развилнелия се дух на импровизацията, сяда на пианото и свежда музиката до изпълнение на джаз квартет от соло музиканти, включващ тромпетиста Уолъс Рони, басиста Матю Гарисън и барабаниста Тери Лин Карингтън. За наколко минути сред публиката настъпва оживление - появява се Жак Де Жонет, сяда на високо столче и бавно подхваща ритъм с цимбала си. Скоро след този малък успех обаче групата се връща към музиката, с която се чувства по-сигурна - изпълнените с импровизация фънки и джаз мотиви.
Но Хърби Хенкок, междувременно отстъпил ролята на музикален директор на групата на втория кийбордист Дарел Диаз, вече изглежда напълно незаинтересуван от възможностите за музикална изява. За него "Future 2 Future" се е превърнала в поредната група-клише, ненужно обременяваща както себе си, така и своите слушатели с само-помощна модернистка реторика.