Мариан Желев - Посока запад

Посока запад

Мариан Желев


Влакът Варна - София лъкатуши по Лудогорието. Прави големи завои около възвишенията и се врязва в проходите. Наближава Попово. Пътниците едва стоят на местата си - по осем в купе. Не могат да станат, нито да мръднат заради хората в коридорите. Вагоните са препълнени. Някои дори посягат към вратата на тоалетната. Кондукторката едва успява да се промуши сред навалицата, щракайки с перфораторчето непродупчените билети. А какво остава за количката от вагон-ресторанта? Жената, използвайки все още благия тон, моли пътниците в коридорите да й направят място. Студент първи курс прави забележка: "Абе, тая е много нахална! Няма ли срам, не й ли е неудобно!" - казва го по-скоро на приятелите си, отколкото да се обръща към жената с количката от вагон-ресторанта. Тя отвръща: "Кафе, чай, сандвичи, сладки; кафе, чай…" такава й е работата. Мъчно се вади хляб в претъпкан влак.
Гара Попово. Никой не слиза. Но стотина души искат да се качат. За София. Лицата им изразяват почти едно и също: ужас; а повечето си мислят: "Това купе е пълно… целият вагон е пълен! Къде ще седна; пак не са пуснали други вагони! Отвратително, пак ще се тъпчем!" Вратите на вагоните не могат да се отворят. Претъпкано е. Става още по-лошо. Човекът в униформа на БДЖ едва-едва вдига палката. Дава зелен сигнал на машиниста, но си мисли: "Ако се отлепят колелетата - хубаво ще е." Чува се свирка и влакът отново тръгва - със скърцане и дрънчене по коловозите; с прилепнали по прозорците в коридорите пътници, някои стоят наклонени. Заради багажа в краката им. Други едва дишат в купетата.
Справка от Речник на символите сочи (стр. 156 - влак; железница): "Затруднение при качване в препълнен влак изразява трудностите при приспособяване към социалния живот…; състояние, което е белег на егоцентризъм, инфантилизъм, изолиране или прекалена интровертност. Ако влакът е препълнен с деца, сънуващият е вдетинен, но не е истинско дете в смисъла на чистосърдечен, прям и истински."
Влакът не е пълен с деца, а с изнервени, едва стоящи на местата си хора. И не е сън. По разписание влакът тръгва от Варна в десет и двайсет. И трябва обезателно да пристигне в София. Но до Горна Оряховица има още път. А това е едва половината път.
Наближава гара Стражица. Пътниците в коридора забелязват, че няма нито един човек на перона. Не знаят дали да се радват. Молят се някой да слезе.
Човекът с униформата на БДЖ се появява на перона. На няколко метра от него циганин се препъва в релсите. Опитва се да стигне до влака, като в същото време се мъчи да разгъне огромен лист картон. Пътниците си мислят, че е просяк, който иска да им покаже някои от онези надписи: "Помогнете ми! Имам шест деца!" за тяхна изненада обаче, циганинът току под прозорците на влака разгъва картона - на него няма изписани молби, а е нарисуван с черен въглен един голям…
Няколко часа по-рано.
Млад човек се събужда в Белослав. Градът е разделен на две от канала, по който корабите минават; животът на младия човек също е разполовен. Доскоро, когато ходеше до другия бряг на работа с ферибота, всичко си беше нормално. Сега е без работа - от месеци. Чувства се изолиран, объркан. Поглежда към другия бряг - онзи, далеч на запад. Решава с последните си пари да опита и своя късмет.
Фериботът е чисто нов - преди няма и две години е открит. Лично седемнадесетгодишната Мис Белослав е участвала в церемонията. Пътува на всеки десет минути. От единия до другия бряг прави точно две минути. Младият човек се качва сутринта. Не отива на работа, а бяга в Западна Европа. Като за начало гони влака Варна-София. Той пристига на гара Белослав към единадесет и нещо. И идва препълнен. Младият човек едва си намира място. Но при следващите гари става непоносимо; тъпчат се хора, ругаят се един друг, ругаят и жената, която си вади хляба с: "Чай, кафе…"
Гара Търговище, гара Попово; ето я и Стражица. Появява се началникът на гарата. Циганинът се препъва в релсите. Разпъва картона с нарисуван на него един голям… точно под прозореца на младия човек. До него, правостоящ младеж се обажда: "Вижте го пък тоя! Голям идиот!" Вика приятелката си. И тя да види. Да се посмеят. Друг някой подвиква на циганина: "Да ти се връща, манго, целият да ти се връща и не от картон!" Циганинът обаче се смее, разпънал картона точно под прозореца на младия човек.
Влакът потегля. Гарите следват една след друга. Ето го и Искърското дефиле. Красота. Но младият човек го гледа без да вижда. Мисли си още за циганина, мисли и за своя град, за миналото си. Към бъдещето не смее да гледа. Опитва се, но… картините там се сливат и все се появява картона на циганина, с изрисуван на него един голям…
Централна гара София…
Справка от Речник на символите:
"Гарата при пристигане рядко присъства в сънищата. Тя сочи, че невидимата дейност на развитието ни е довела до даден етап от нашата съдба."
Фериботът на Белослав продължава да прекарва коли и хора към другия бряг. Пътува на всеки десет минути. Долу-горе толкова са и автобусите, които се отправят на запад, към Западна Европа. Влакът Варна-София също пътува на запад. Циганинът обаче показва картона си на хората, пътуващи и в двете посоки.