Media Times Review    Google   
___









Университетът
 май 2003

ЗЕН ЛИТЕРАТУРА
Димитър Събев
Зен литературата не е в голямо количество. Няма много книги за зен; книгите не са големи по брой страници. Ако нещо е в повече, това не е зен. Зен е достатъчно - нито повече, нито по-малко. Затова всичко зен трябва да се цени. Една книга за едни е зен, тоест има стойност на учител, за други същата книга може да е недоразумение.
Зен произлиза от санскритското "дхяна" - медитация. Дхяна е едно от средствата, които ще ни доведат до съзнанието на Буда. Съзнанието на Буда е истинска реалност. В медитацията не се набляга на знанието от книгите - класическата зен литература започва с: "Така чух"; "Това съм чувал". Да чуеш не значи да прочетеш. Книгите говорят само ако мислиш върху тях и помниш. Знаците на писаното по книгите учение не могат да пресъздадат пълно състоянието на неприсъствие. Неприсъствието и пустотата са реални, затова повечето книги за зен ще доведат само до натрупване на илюзия и стени от думи около това, което зен ни подтиква да освободим в себе си. Зен е вирус на освобождението в софтуера на ума ни.
Източността за мнозина е преграда да се присъединят и да практикуват. Наистина не е добре да се изучава източно учение в западна земя. Затова, когато попитали Шестия патриарх, проповядвал в Китай, вярно ли е: ако повтаряш молитвено името на Буда, ще се преродиш в Западната земя, земята на Буда? Той отвърнал по зен начин - Земята на Буда е там, където е съзнанието на Буда. Зен начинът е подходящият начин. Зен не е секта; не е религия, а начин на мислене, състояние на ума.
На калиграфията на снимката е йероглифът Татхагата - на японски ниорай. Татхагата е: "Който е дошъл; който си е отишъл". Същество без привързаност. Всичко на времето си. Всичко на качественото място и в количествено съответствие. Това е изкуството да се живее. Без връзки.
Основна добродетел в зен е скромността. Трите големи гряха са алчност, гняв , незнание. Затова няма много зен - литература. Защото всички са скромни и никой не иска да си присвоява образ на учител. Буда е учил, че който има образ (представа) за себе си, не живее в истинската реалност. Реалността са нещата сами по себе си, и реалността става видима чрез медитация. Медитацията е врата. Медитацията не трябва да бъде много, не и малко. Класическия зен начин за медитация е с кръстосани крака. Има начини на медитация, на брой колкото са медитиращите.
Зен е източна дума за нещо хубаво, което присъства без граници. Затова придържането към класическия път е само начално средство и знак по пътя. Зен - учителите учат, че способността за просветление е заложена във всяко човешко същество. Дългите разходки също са медитация. Целта на медитацията е да освободи. Но ако търсиш цел в медитацията си, забравяш за истинската цел. Зен - целта е зен.
Пътят е реален. Постижимото дао не е истинско дао. Когато пътуваш, разбираш пътя. Същото е зен - когато в зен, тогава зен. Трудно е да се говори за зен, смятат всички зенстващи. По-лесно е да живееш зен. Тогава най-често пътуваш - не само в пространството. Опитът сочи, че тези, които пътуват, имат зен. Затова един основател - Доген - казва: ако единствено ходя по планините и през реките, каква ще е ползата за вас? Макар да ми е хубаво? Но с полза за вас се спрях да напиша. (Обетът, който те прави сподвижник, е състраданието към всичко живо).
Диамантената сутра, "най-дълбока и ненадмината", обещава: ако вземеш само четири стиха от тази сутра, и ги наизустиш, и действаш според тях, и ги предадеш, ще си по-щастлив (доколкото има щастие), отколкото ако напълниш вселени с добри дела и ги поднесеш в дар. Това е моята гатха, която съм наизустил. Само четири стиха са нужни - затова няма много зен литература. Зен са най-вече стихотворенията - в три стиха, разкриващи ни реалността. Великото е в малкото: цъфнала вишня, огън за премръзнал странник, ято птици в планината.
Зен не разчита на интелектуално приемане, макар да е висок и интелигентен. Който ще търси интелектуално зен, може да го види съвременно и интелигентно в книги на Казандзакис, Хесе, Керуак, Пърсиг, Уайт. Има много други, които или съзнават, че пишат зен литература, или изобщо не им пука (затова са истински зен) как се казва литературата им - но са ходили достатъчно и искат да принесат полза за своите читатели, да им донесат освобождение. А някои се опитват - тръгвайки от малко към много и накрая без мярка за количество - да живеят зен. Да практикуват. Зен се практикува. Има хора, които се отнасят към зен с пренебрежение. Какво е тогава зен, щом допуска пренебрежително отношение?
"Още не бляска ли по върхове ми ледът?" е зен на Ницше. В превод на Гео Милев. Със зен се сблъскваш. Зен се приема внезапно.