Media Times Review    Google   
___









хора и идеи
 май 2006

Да разкриеш Спиноза

Интервю на Стефан Вайдър с Ребека Голдщайн,
автор на “Betrayng Spinoza”

Nextbook
(със съкращения)


“Betrayng Spinoza” е четвъртата книга от серията Jewish Encounters, където рационалистът от ХVІІ век Барух Спиноза е представен като първия модерен мислител и оригинален отстъпник от иешива. Неговото отхвърляне на традиционните догми и задаването на въпроса какво означава да бъдеш евреин скандализира амстердамската еврейска общност, на която е принадлежал, но вдъхновява последователи от Мойсей Менделсон и Айнщайн до Ребека Голдщайн. Новелист и професор по философия в Тринити Колидж, Голдщайн има смелостта да навлезе в ума на човек, който проповядва обективност и да разкрие ясно и в известен смисъл изненадващо как сефардиските корени на Спиноза се отразяват на неговата най-велика творба “Етика”.

Кой беше Спиноза?
Той е най-великият философ, който евреите дадоха на света. Той бе критикуван яростно и отлъчен от общността си преди да напише книгите, с които сега е известен. Амстердамската еврейска общност от седемнадесети век, общност на сефардистки евреи, т.е. на онези, които са се върнали към юдаизма, след като са били отделени от него от испано-португалската инквизиция, е използвала отлъчването като средство за контрол, както са правили и много други общности по онова време. Отделни хора често пъти са били поставяни под кхерем за дни, понякога за години, но е имало възможности за завръщане в “кошарата” и те обикновено са ги използвали. Отхвърлянето на Спиноза обаче е било окончателно, нямало е път назад. Върху главата на този 23 годишен, философски настроен, млад търговец паднали всички възможни клетви. Наистина е пълна мистерия какво този млад човек е сторил, че да разгневи до такава степен хората!
 
Има ли някакви следи оставени от него? Какво знаем за живота на Спиноза?
Имаме много от неговите писма, но за съжаление те са редактирани след смъртта му от неговите приятели, които са премахнали почти всичко лично. Но има едно свидетелство; след отлъчването си, той казва: “Добре, сега мога да правя това, което искам, а то е да разбера същността на реалността сам за себе си.” Той привлича малка група от последователи, мести се да живее на различни места три пъти, но винаги се опитва да стои настрани, в изолация. Предлагана му е професура в Хайделберг, но не я приема, защото не е сигурен дали ще му бъде позволено да мисли свободно. Свободата на мисълта, това е неговият живот.
 
Как предаваш Спиноза в своята книга?
Преди всичко аз се опитвам да разбера философията му като гледам човека Спиноза: защо в действителност той е достигнал до такива убеждения? Философски погледнато този тип подход е практически забранен, особено от “спинозисткият” модел. Моделът на мислене на Спиноза е най-неперсоналният от всички подходи към истината и да се върнеш към личността е все едно да изневериш на истинския дух на Спиноза. Второ, аз гледам на него като на евреин – това би било абсолютно неуместно според него. Но аз твърдя, че ние можем да влезем по-добре във философското съдържание на Спиноза, ако гледаме на него в контекста на личната му история, която всъщност е и еврейска история.
 
С какво твоята работа като философ е свързана с тази на Спиноза?
Аз преподавам история на рационализма през ХVІІ век от дълги години и много се интересувам от идеята за чистия разум и доколко е възможно да го постигнем. Но за първи път чух за Спиноза, когато бях ученичка в една ортодоксална девическа иешива като неговата история бе разказана със смисъл на предупреждение: това е рискът да задаваш забранени въпроси. Ако правиш това, ще бъдеш отлъчен еретик като Спиноза. Той е бил надарен с изключителен ум и би бил полезен за евреите, но вместо това е обявен за изменник. Това ми направи изключително впечатление.
 
Спиноза днес изглежда крайно религиозен, в книгите му Бог присъства много.
Но това не е личният Бог. В основата си Богът на Спиноза е логиката. Той е сумата от всички причини за всичко. Но това не е Богът, на когото се молим и определено не е Богът, който влиза в специални отношения с хората.
 
Спиноза отхвърля всяко чувство за специални отношения или избран народ? Защо?
За Спиноза да бъдеш евреин е проблем, който трябва да бъде решен. Непрекъснатата самоидентификация на този народ и неговият упорит стремеж да бъде различен само привлича врагове и най-добрият начин да се прекъсне постоянното страдание, на което евреите са подложени, е да бъде излекувана тяхната вяра в различността. Когато е бил момче, той е слушал историите за евреи, върнали се в Португалия и изгорени на кладата. Тези истории без съмнение са му правили впечатление. Рационализмът на Спиноза е вид отговор към тази трагедия, към трагедията предизвиквана от расизма, защото инквизицията не беше просто религиозна омраза, но и расова. Расизмът няма нищо общо с рационалността и ако сме рационални същества, ние всъщност споделяме една и съща идентичност.
Част от нашето избавление – нашето светско избавление, както той смята – е да разрушим собствената си идентичност. Не мисля, че тази гледна точка би могла да бъде толерирана от юдаизма и не само от него, и не само по негово време, но и днес.
 
Чувал съм да казват, че Фройд, който е евреин, познава юдейският мистицизъм и го универсализира или секуларизира. Важи ли това и за Спиноза по някакъв начин?
Да, мисля, че важи. Има две много различни традиции в юдаизма – мистичната и талмудическата. По онова време в Амстердам, мистичната традиция, кабала, е била много, много важна. Двама от тримата главни равини в Амстердам по времето на Спиноза са били кабалисти. В своя “Политически трактат”, Спиноза разкрива, че познава кабала, но не размишлява много върху нея. И все пак той определено се занимава с две неща – с въпроса защо има повече нещо, отколкото нищо и със значението на страданието – това са двете основни мистерии, с които кабала се опитва да се бори. Спиноза също се бори с тях.
Също така платоническият дух на Спиноза може да е бил възприет от него чрез кабала. Маймонид е аристотелиански и еврейската философия е аристотелианска. През ХVІІ век обаче евреите не харесват Аристотел. Платон е много повече в духа на кабала. В него има много повече математически модели. Разбирането е нещо, което израства от абстракциите ни за него. И в Спиноза има едно действително завръщане към платонизма, не експилцитно, а имплицитно.
 
Смяташ ли, че има някакво месианство в творчеството на Спиноза?
Това е друг аспект на неговата еврейска същност. Той се фокусира върху въпроси като този: “Как спасяваме себе си? Как преодоляваме условията, в които сме поставени при своето рождение и как се пазим от страданието?” Тези въпроси са месиански. За Спиноза единственият начин да се справим със “съдбата” си е да мислим ясно, да разбираме и да се сливаме със света и по този начин да ставаме по-големи от себе си, да бъдем едно цяло със заобикалящият ни свят. Ние трябва да станем сами за себе си месии.
 
Каква е същността на Етика?
На този въпрос можем да отговорим, чрез упражненията на собствения ни разум, чрез борбата с основните въпроси, които религията и кабала в частност поставя. Ние можем да разберем защо света трябва да съществува и защо той съществува именно по точно този начин – защото логиката го изисква. Тази позиция дава на Спиноза отговор на проблема за страданието: светът не беше създаден със специалната цел ние да се чувстваме добре в него, което означава, че лошите неща, разбира се, ще продължават да се случват. Но ние можем да надмогнем този факт, ние можем да надмогнем себе си чрез мисленето, чрез разбирането на света.
 
Как изучаването на Етиката на Спиноза промени твоята етика?
Всичко, за което мисля, минава през тази матрица. Прекарването на достатъчно време в компанията на Спиноза те води до обективност. Отдалечавам се от себе си дотолкова, че мога да минимизирам страданието, когато нещата вървят зле и също така съм способна на повече благородство, отколкото предполагам, че имам.
 
Превод: Цончо Цончев