Media Times Review    Google   
___









икономика
 май 2006

Живот без петрол?
Как икономическата свобода влияе на предлагането на петрол 1)

Стефан Браун и Ричард Алм 2)


     Цените на петрола се вървяха нагоре през последните години слагайки край на почти две десетилетия относителна енергия. Седмичната цена на барел петрол от вида West Texas Intermediate нарасна от $32.20 в края на 2003 година до $42.56 в края на 2004 година и до $59.49 в края на 2005 година /виж графика 1/. През април 2006 година петролът достигна най-високата си стойност за всички времена от повече от $75 на барел, измервана в текущи долари. 3)
 
Графика 1: Цените на петрола продължават да растат
 
     Обяснявайки днешните високи цени на петрола много анализатори посочват към увеличаващото се търсене от Китай, Индия и други бързоразвиващи се страни и цикличния растеж на потреблението в САЩ. Когато се добавят към съществуващото търсене в Европа, Азия и други страни, тези увеличение надвишава цялото увеличение на световното производство и намалява свободния капацитет до почти нула. Анализаторите очакват икономическото развитие да продължи бързо в Китай и Индия и техният апетит за петрол ще расте толкова бързо или дори по-бързо отколкото техните икономики. 4)
     Дали петролът свършва? Този въпрос винаги възниква когато цените на петрола растат. Някои експерти – включително Матю Симънс, авторът на “Залез в пустинята: Приближаващият саудитски петролен шок и световната икономика”, твърдят, че световното производство на петрол е близко до своя максимум и цените ще продължат да нарастват, вероятно към $200 на барел или повече. Отрасловият ветеран Т. Буун Пикънс също смята, че цените на петрола няма да се движат в никаква друга посока освен нагоре.
     Центърът на гравитацията сред енергийните експерти не е толкова паникьосан. Американската Администрация за енергийна информация, Международната енергийна агенция и Кеймбриджките експерти по енергийни изследвания на Даниел Иергин смятат, че има достатъчни петролни ресурси, които да задоволяват следващите поколения. Ценовият натиск ще намалее когато ново производство излезе на пазара.
     Днешните доказани резерви възлизат на 1.3 трилиона барела, но Американското геологическо изследване оценява оставащите конвенционални ресурси в света на 2.6 трилиона барела 5). Канадските катранени пясъци увеличават оценката на 2.8 трилиона барела.
     Поддържайки глобалната икономика работеща – включително Китай и Индия – изисква около 85 милиона барела на ден. При сегашното потребление, 2.8 трилиона барела са достатъчни за 90 години. Най-вероятно потреблението на петрол ще продължи да расте, но конвенционалните ресурси и катрановите пясъци ще бъдат достатъчни за 60-70 години. Други неконвенционални петролни ресурси, като шистов петрол, значително ще увеличат времевия хоризонт, в който петролът ще свърши.
     Да има петрол е едно нещо. Доставката му до растящ пазар е друго. Икономиките по света се различават значително в техния капацитет да организират предприятия, да възприемат нови технологии, да набират капитал и да доставят това, което потребителите желаят. Когато трябва да се увеличи производството на петрол, икономическите системи имат голямо значение. Повече петрол би се влял в световните пазари и цените биха били по-ниски ако основните петролни ресурси бяха в страни където производителите отговарят свободно на пазарните сигнали. Степента на икономическа свобода в страните с петролни запаси значително ще повлияе на това колко добре този петрол се доставя на потребителите.
 
Къде е петролът
 
     Световното петролно богатство е концентрирано в относително малко страни. Четири от петте страни с най-големи петролни резерви са в Близкия изток: Саудитска Арабия с 267 милиарда барела, Иран със 133 милиарда барела, Ирак със 115 милиарда барела и Кувейт със 104 милиарда барела. Канада се включва в челната редица с катранените пясъци в Алберта, които увеличават канадския потенциал за производство на петрол 15 пъти. Взети заедно, петте страни в челото на списъка представляват три пети от световните петролни резерви.
     Петролните резерви са големи и в Обединените Арабски Емирства, Венецуела, Русия, Либия и Нигерия. Добавяйки тези страни към петте големи производители повишава общата сума до 86% от световните резерви. Сериозни петролни залежи могат да бъдат намерени в около дузина страни, включително САЩ, Мексико, Катар, Алжир и Норвегия. Първите 20 страни контролират повече от 95% от световното петролно богатство; първите 30 – 98% (виж таблица 1).
     Икономическите политики на тези страни ще определят дали бъдещите доставки на петрол ще нарастват заедно с растящото търсене.
 
Таблица 1: Доказани петролни резерви, 2006
 
Петрол и икономическа свобода
 
     Облекчаване на настоящия натиск нагоре върху цените на петрола изисква изпомпване на повече петролни ресурси от земните недра и вкарването им във веригите на предлагане, които захранват бензиностанциите, авиокомпаниите и електроцентралите. Икономическата логика и историята ни показват, че свободните икономически системи, с тяхното уповаване на частното формиране на капитал и стимули, по-добре насочва ресурсите към ефективно посрещане на потребителските нужди. В една пазарна икономика, производителите на петрол, точно както фабрикантите на безалкохолни напитки и компютри, отговарят на високите цени и увеличават капацитета и производството.
     Търсенето на петрол и неговото производство изисква огромни инвестиции за дълги периоди. В САЩ, Канада и страните с история на стабилност и относително свободни пазари, тези ангажименти са свързани със стриктно икономически пресмятания. Повечето от петрола, който задоволява глобалното търсене, обаче, се намира под контрола на страни, които не възприемат пазарите толкова пълно. Някои подчиняват своите икономика, включително петролните ресурси, на обхватен държавен контрол. Други са политически нестабилни или корумпирани. Където пазарите не са развити, решенията за проучване и добив са изкривени от изопачени икономически сигнали, бюрократизъм и несигурност, която води до по-високи рискове, по-високи разходи, широкоразпространена неефективност и изкривени стимули.
     Фондацията Херитидж съставя годишна класация на готовността на отделните нации да позволят на пазарите и частната инициатива да насочва производството. На една скала от 1 до 5 – от най-добрите до най-лошите – индексът на икономическа свобода на Херитидж нарежда страните по политиките, които управляват търговията, инвестициите, финансите, държавните разходи, предлагането на пари, гъвкавостта на пазара на труда, държавната намеса и правата на собственост. Херитидж поставя оценки, класифицирайки икономиките като свободни, преобладаващо свободни, преобладаващо несвободни и потиснати. 6)
     Само 3 от 30-те страни, които контролират почти цялото петролно богатство получават достатъчно висока оценка, за да са сред нациите, които Херитидж категоризира като свободни – Великобритания, САЩ и Канада (виж таблица 2). Тези страни разчитат на частни компании да движат техните енергийни индустрии, но те притежават само 16% от световните резерви, почти 90% от тях са в Канада. САЩ преминаха своя максимум на производството през 1970-та година, а Великобритания вероятно е направила това наскоро. Нито една от двете вероятно няма да добави много към конвенционалните световни доставки.
 
Таблица 2: Свобода на петролните икономики
 
     Други шест от водещите производители получават оценка преобладаващо свободни от Херитидж. Тъй като Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените Арабски Емирства са в тази група, тя притежава много петрол – 38% от световните резерви. Относително добрият рейтинг на Херитидж показва, че икономиките на тези страни са стабилни и функциониращи, но във всички тези страни петролната индустрия е контролирана от държавата вместо от частни предприемачи.
     Останалите страни със значителни петролни резерви – общо 21 страни, с 44% от доказания петрол в света – са изоставащи в рейтинга на Херитидж, или преобладаващо несвободни, или потиснати. Те не са добри кандидати за увеличаване на петролното производство, защото техните икономики са съмнителни и техните петролни индустрии са контролирани от държавата.
     Иран поддържа една от най-затворените икономики в света. Производството на петрол във Венецуела спада откакто президентът Хуго Чавез уволни много от ключовите хора в държавната петролна компания. Граждански вълнения пречат на инвестициите в Нигерия, страна, която оперира своята петролна индустрия чрез концесии за чужди компании. Ирак, който в момента на получава оценка от Херитидж, не изглежда да е мястото, което ще увеличи инвестициите и петролното производство доколкото неговото бъдеще остава замъглено от бунтове и политическа несигурност.
     Вземайки под внимание държавния контрол върху петролните ресурси получаваме малко по-различна представа за петролните и пазарните сили. Индексът на икономическа свобода на фондация Херитидж включва мярка на държавната намеса, базирана частично на делът на приходите, извлечени от държавните предприятия. В богатите на петрол страни това почти винаги означава петрол.
     По тази скала, повече от половината световен петрол е в страни, които упражняват краен държавен контрол (виж таблица 3). Правителствата доминират петролното производство в Близкия изток със страни, които напълно притежават индустрията или позволяват само миноритарни дялове за частния сектор.
 
Таблица 3: Много петрол, голяма държава
 
     Две трети от петролните резерви са в страни, които Херитидж класира като преобладаващо несвободни или по-зле по отношение на държавна намеса. Добавяйки Ирак, една нация с история на държавен контрол, пропорцията се повишава над три четвърти.
     Въпреки че днешните цени дават на частните компании стимули да сондират за петрол, държавните министерства не винаги се възползват изцяло от пазарните възможности. Те могат да бъдат оплетени в бюрократизъм. Те могат да третират петролната индустрия като сребърна крава, избирайки да получават приходи без да извършват разходите за инвестиране в допълнителен капацитет. Те мога да предпочитат да получат полза от монополни цени. 7) Саудитска Арабия, например, поддържаше относително постоянен капацитет за производство на петрол от 1994 до 2001 година. Тя повиши капацитета си само малко за последните 5 години. Мексико обмисляше да покани външни инвестиции в енергийния си сектор, но държавната компания Пемекс запазва контрол и направи малко за увеличаване на капацитета.
     Класацията за държавна намеса на Херитидж се отнася за цялата икономика, не само за петролния сектор. Относително добрата оценка на Русия по този показател не отразява факта, че московските министерства остават доминиращ играч в енергийната индустрия. Въпреки скорошните инициативи за привличане на чужди инвестиции в петролната индустрия, отнемането през 2004 година на Юкос, един доскоро частен и богато осигурен производител, все още хвърля сянка върху руския енергиен сектор.
 
Последствия за цените на петрола
 
     Една голяма част от световните петролни резерви са извън достига на свободните пазари, с техните стимули и дисциплина. Цените на петрола нарастват – не защото светът свършва петрола, а защото повечето резерви са в страни, в които пазарните стимули не могат да работят изцяло или са в ръцете на монополисти, които могат да упражняват своята власт чрез намаляване на инвестициите.
     Заради несъответствието между резерви и икономически системи днешните цени на петрола са по-високи отколкото биха били в един свят на свободни пазари. Утрешните цени на петрола вероятно ще бъдат по-високи също, защото производителите, откъснати от пазарните стимули или със стимули да ограничават производството, вероятно ще инвестират по-малко от необходимото в нов капацитет.
     Високите цени на петрола наводниха производителите на петрол с пари. В същото време, те ограничиха бюджетите на домакинствата в потребяващите страни. Засега, обаче, икономиките на САЩ, другите важни индустриални страни и новите индустриализиращи се страни продължават да растат. Те издържат на ценовия шок, защото по-високата енергийна ефективност ги прави по-малко зависими от петрола и доставките нараснаха, за да задоволят нарастващото търсене.
     Въпреки това, много потребяващи страни са загрижени за перспективите от продължаващ натиск нагоре върху петролните цени докато пазарите остават затегнати. Те се чудят колко дълго техните икономики могат да издържат. Едно бъдеще с постоянно покачващи се цени не предвещава нищо хубаво за икономиките в много страни на света.
     В голяма степен нарастващите петролни цени са самоограничаващи се. По-високите цени на петрола насърчават спестяването на енергия и развитието на неконвенционални петролни ресурси и алтернативни горива. По-високите цени на петрола могат, също така, да помогнат за преодоляване на поне някои от трудностите при развитие на огромните конвенционални резерви, които не са напълно свързани с пазара. В дългата история на природните ресурси, перспективата за оскъдност и високи цени води до силни стимули за иновации.
 
Превод: Георги Ангелов
 
Бележки към текста:
1) Текстът е публикуван за първи път в: Economic Letter - Insights from the Federal Reserve Bank of Dallas, Vol. 1, No. 4, April 2006, Federal Reserve Bank of Dallas; www.dallasfed.org
2) Браун е директор на анализите по енергийна икономика и микроикономическа политика, а Алм е икономически анализатор в Изследователския департамент на Федералната резервна банка на Далас. Авторите благодарят на Джулия Картър и Рагхав Вирмани за помощта при изследването.
3) Ако използваме коригирани за инфлацията долари, петролът ще трябва да достигне $96 на барел, за да достигне рекорда от април 1980 година.
4) За Китай и Индия еластичността на търсенето на петрол спрямо дохода е около 1.4, което означава, че потреблението расте с 14% за всеки 10% нарастване на брутния вътрешен продукт. Годишните промени в енергийната ефективност малко намаляват ефекта на доходите върху потреблението на петрол.
5) Конвенционалните петролни ресурси са тези, които се произвеждат чрез сондиране на кладенци. Неконвенционалните петролни ресурси, като катранените пясъци, се добиват чрез други технологии.
6) Данните са от The Heritage Foundation, 2006 Index of Economic Freedom. Институтът Фрейзър публикува индекс с подреждане на страните, подобно на тези, показани тук, но осигурява не толкова обхватно покритие на страните произвеждащи петрол.
7) Виж “OPEC's Incentives for Faster Output Growth,” by Dermot Gately, The Energy Journal, vol. 25, no. 2, 2004, pp. 75–96.