Media Times Review    Google   
___









преглед
 май 2006

Популистки интерпретации на Историята в путинова Русия

Дмитри Шлапентох, New Europe Review *


Изграждането на определена картина на миналото винаги е било важна съставка в идеологията на руските режими. Днешните руски телевизионни продуценти могат да извлекат някоя и друга информация от различни официални или полуофициални гледища за руската история от времето на предишни режими. Телевизията е, разбира се, тази, която оформя днес настроенията на руското население, както това става в много други индустриализирани общества.
Издигането на телевизията, като истински популярна медия, бележи важна промяна в социалните навици в пост-съветската ера. Съветската телевизия беше безкрайно скучна, силно политизирана и буквално непоносима за потенциалните зрители. В лицето на съветската публика печатните медии конкурираха без усилие малкият екран. (Руснаците можеха да се гордеят с репутацията си на най-жадни читатели измежду всички модерни нации.) Но от началото на елциновата ера броя на читателите -- особено на сериозна политическа литература -- рязко намаля и телевизията зае водещото място при оформяне на руското обществено мнение. Онези, които контролираха телевизията в елциновия период -- предимно няколко олигарси -- можеха да манипулират общественото мнение както си искаха. Общоприето бе, че телевизията подсигури елциновата победа в 1996 година и идването на Путин на власт в 2000. Путин съзнаваше добре ролята на телевизията и стремежа му да наложи държавен контрол върху тази медия бе една от главните причини за изгонването от страната на двама олигарси и медийни могули от елциновата ера -- Владимир Гусински и Борис Березовски. Днешните държавни (това означава буквално всички) телевизионни станции са обект на значителна цензура. Това е особено вярно за новините засягащи Путин. (Докато критики на президента се появяват отвреме-навреме в пресата -- особено в по-малко известни публикации -- по телевизията такива практически няма.) Следователно, историческата версия представяна по руската телевизия се ползва с официален или най-малкото с полуофициален статут.
Доста изкушително е да се сравнява сталиновата «национал-болшевишка» пропаганда с третирането на Историята в путиновите медии. Путин, както Сталин, управляваха в края на пост-революционни периоди (съответно в 1917-1921 и 1985-2000). И двамата се впуснаха да изработят пост-революционна идеология от своеобразна смесица на стари и нови съставни елементи. За Сталин, обаче, миналото представляваше сериозен проблем: постиженията на предреволюционната ера не можеха да бъдат напълно игнорирани, но не можеха и да служат за пример. Така, че Сталин се «ровеше» в миналото, най-вече с намерение да открие отделни героични фигури -- особено всемогъщи управници, необремемени от морални задръжки, като например Иван Грозни и Петър Велики. Ако съдим по пропагандата, в очите на Сталин някогашните руски управници са се провалили, тъй като не могли да изпълнят главното си задължение. А именно: да победят враговете на Русия. Путин, от друга страна, търси в миналото примери на националистична религиозност и събития, които демонстрират, че посвещението на руската нация и на православното християнство е по-важно от фактуална победа. Докато за Сталин съветската ера бе кулминационна точка в историята на Русия, за Путин това е просто «отклонение». Сталин изтъкваше имперската мощ на Съветския съюз, докато путиновата пропаганда, както изглежда, разпространява своего рода тесногръда и съмосъжалителна форма национализъм, произлизащ от колективното чуство на несигурност.
Подобно на сталиновата пропагандна машина, путиновата телевизия обръща голямо внимание на събития от миналото, които илюстрират патриотичния дух на руското население. По време на 625-годишнината от Битката за Куликово в 1380 година, когато руските сили побеждават за първи път монголската армия, един телевизионен коментатор превъзнесе не само «великия патриотизъм» на руския народ, но също така ролята на Православната Църква. Той даде да се разбере, че без благословията на Църквата победа нямало да има и постанови, че битката обединила руснаците в една нация.
Същият акцент върху патриотично единство и православен национализъм проличава и от честването на други -- по-близки до нашето съвремие -- събития. Така например, на стогодишнината от Руско-японската война от 1904-1905, телевизионен документален филм описва морската битка, в която руският крайцер Варяг (построен, между другото, във Филаделфия) е потопен от япоската армада. Японците обграждат Варяг с превъзхождаща мощ. Те не очакват съпротива и се готвят да приемат капитулацията на руската флотска единица. Но според филма, руските моряци -- представители на по-долните класи -- както и офицерите, са единодушни, че капитулация ще потъпче руската чест. За най-голяма изненада на японците Варяг атакува смело японския флот. Неравната битка се води недалеч от корабите на различни нации, на котва в съседно корейско пристанище -- така че целият свят е свидетел на руския героизъм. Документалният филм посочва, че завръщането на оцелелите матроси в Русия е придружено от патриотична еуфория и демонстрации на единство между правителството, царя и народа. Многозначително е, че филмът не споменава нищо за революцията от 1905 година, което щеше да унищожи така-представената «хармония» между руския народ и управниците му. Филмът все пак споменава за Битката на Цушима, в която японците потопяват руския флот. В Япония, това събитие издигна в култ победоносния генерал Хидеки Тойо, който по-късно стана министър-председател и бе на власт през по-голямата част от Втората световна война. Тази тема бе вмъкната очевидно с цел да се изтъкне, че японците са патриотичен народ, който поставя на пиедестал своите герои и религия, както патриотичните руснаци от предреволюционната ера.
Документалният филм показва и руски емигрант, колекциониращ артефакти свързани с Варяг. Той и разказвача на филма сочат, че всичките беди сполетяли Русия след Революцията били причинени от изоставянето на православната вяра. Според тях, Православието трябва да се превърне отново в «гръбнака на Русия», за да направи страната толкова славна, колкото в миналото. Тази идеалистична визия на предреволюционна Русия наподобява поразително идеализираната визия на СССР от първите си години, отразена в съветските филми -- особено от десетилетията на брежневата ера -- тъй като Съветският съюз на сталиновата пропаганда все още търсеше да разкрие и порази без пощада заклети врагове.
Историческите описания от съветската ера и от путиново време предполагат също коренно различна историческа динамика. През съветския период, Историята е в непрекъснат възход. По путиново време, преходът от Имперска Русия към Съветски съюз е представен като чисто дегенериране. Това е също така отклонение от начина, по който бе описвана съветската история, веднага след рухването на комунизма. По времето на горбачовата «гласност» и през цялата елцинова ера, комунистическата революция и последиците й бяха интерпретирани като продукт на колектив от арогантни интелектуалци-марксисти с великоруски месианизъм и болшевишка жажда за власт. При путиновата версия, ролята на идеологията в революционния процес е явно умаловажена, докато ударението е поставено върху пари, корупция и лични амбиции. Например, един руски историк посочи неотдавна в интервю, че германците «купили» Ленин и болшевишата революция нямало да успее без парите на Кайзера. В очите на руските телевизионни анализатори съветският режим бил в най-добрия случай амалгама от утопия и безгранична корупция. Един историк заяви по телевизията, че Ленин имал обсцесия за световна революция и ограбил страната, за да финансира проекта си.
Според различни телевизионни коментатори, корупцията съществувала още от първите дни на комунистическия режим. Дадено бе да се разбере, че Ленин толерирал корупцията и я считал за почти нормално явление в живота. Още от началото на революцията болшевиките се очертали като мошеници, следващи своите материални интереси. А по-късно нещата се влошили: съветската бюрокрация от 20-те години присвоявала обществени средства, прала пари и проявявала всякакви други пороци -- както изглежда с благословията на Ленин. Сталин бил не по-малко корумпиран и под негово управление корупцията се превръща в главен инструмент за издръжката на режима, който бил изграден по такъв начин, че да гарантира на бюрокрацията си охолен живот за сметка на народа.
Следователно, главна тема на разговорите всред населението по време на съветската ера е моралната «зараза» на обществото от корумпираната и паразитна номенклатура. За да се аргументират, коментаторите прибягват често до по-скоро екзотични примери. Така например, според твърдения, нищожните заплати на руските манекенки от брежневата ера принудили много от тях да проституират (с понякогашната благословия на КГБ). Така, че не е чудно, че съветският режим се сгромолясва и отваря пътя за предполагаемо здраво, некорумпирано постсъветско общество -- духовно, набожно и патриотично.
Може да се спори, че в путинова Русия историческите описания отразяват дълбоката загриженост на режима по някои точки. А именно -- стабилитет, самооцеляване и статукво. Оттам идва и посвещението на социално единство и набожност, отреждайки в същото време на корупцията и декадентството ролята на главно историческо зло. На лице е също така явно нежелание за участие в честна и открита дискусия на както болшевишката революция така и антикомунистическата революция от 1990 година, като че ли режимът се опасяваше, че събитията разтресли Русия в началото и в края на 20 век може да се случат отново в бъдеще. Този страх обяснява и заместването напоследък на честването на 7 Ноември -- годишнината на Болшевишката революция -- с нов празник: Денят на руското единство, който бележи изгонването през 17 век на поляците от Москва. Онова, което виждаме тук е типичен пример на щателна и селективна реставрация на руското минало -- предназначена да служи за официален заместител на разочароващото настояще на Русия и нейното отчайващо неясно бъдеще.
 
* Дмитри Шлапентох е асистент във факултета по История при Университета Индияна Саут Бенд. Той пише често на теми, свързани с новата история на Русия, нейната политика и култура.