Media Times Review    Google   
___









перспективи
 ноември 2002

Как Иванка Иванова бе на една ръка разстояние

Елена Владова*


Иванка Иванова бе жена в крак с времето и не си позволяваше да изпуска новостите в живота. Това - радио, това-телевизия, всичко слушаше и гледаше с внимание. И списания четеше, на езици разни. И особено внимание обръщаше на рекламите. "Щом му правят реклама на нещо, значи то си струва. А щом си струва, значи трябва да знам за какво става въпрос. Утре ще ме срещне някой, ще ми се похвали, че си купил това и онова, а аз - какво? Да не знам?", разсъждаваше Иванка Иванова.
Един ден Иванка Иванова чу по телевизията реклама, в която се казваше, че нещо си било на една ръка разстояние. "Ей, че хубаво, каза си Иванка Иванова, всичко да ти е на една ръка разстояние".
И започна да обръща, премества и примъква нещата по друг начин. Но все така гледаше да ги променя, че да са й близичко, на една ръка разстояние. Само се протяга и хоп! - хваща ги.
И така се наподредиха всичките и различни неща около нея. И всичките - съвсем близо, на една ръка разстояние. Даже имаше и на по половин ръка, защото всичките не се събираха на по една ръка далечина.
Докато един ден Иванка Иванова не се оказа съвсем близо до един мъж. Толкова близо, че даже нямаше нужда да го обръща, премества и примъква, за да е по-близо.
Мъжът я погледна и каза:
- Госпожице, вие сте ми на една ръка разстояние, но не бих се оженил за вас. Прекалено сте в крак с времето.
 
Copyright © Елена Владова

Авторката е носител на награди за поезия и журналистика в областта на културата, член е на управителния съвет на “Alliance Francaise” - Варна, публикувала е във в. "Литературен форум" и е редактор на рубриката "Ателие" в LiterNet.