De-Phazz - Смъртта на шоколада

De-Phazz: Музикалният пъзел от Хайделберг

Стилът
Стилът е трудно доловимо качество в живота. Всеки се стреми към него, но твърде малко са хората, които могат да се похвалят, че го притежават. Повечето хора търсят Стила в погрешни посоки, опитват се да се сдобият, да си купят първия срещнат негов заместител. Това, което е Стил за някого, за друг може да бъде просто проява на лош вкус. Но докато по този въпрос би могло да се спори надълго и нашироко, никой не може да отрече, че музиката на De-Phazz е просто въпрос на добър Стил. Ни повече, ни по-малко.
Множеството различни стилове, използвани от групата, намират израз в коктейл, нещо повече от сбор на съставните му части. Дъб и диско, соул и джаз, електронни шансони и протяжни Зулу-ритми, танцова музика и всевъзможни латино мотиви – всичко това се смесва и превръща в нещо качествено ново, вълнуващо, невиждано и нечувано преди това. Можете да го опишете както си поискате, да използвате дори израза “кич със стил”, но може и да го наречете просто Музика. При всички положения, съществува едно важно нещо, освен музикалната сръчност и интелигентност на музикантите, без което не би могла да се получи такава секси, саркастична и фина музикална мозайка. И това нещо е Стила.

Хората
De-Phazz е създадена през 1997 година под формата на отворен проект от бившия радио редактор Пит Баумгартнер. В първоначалния й вариант попадат музикантите, участвали в записването на албума “Detunized Gravity”: Карл Фриерсон (вокали), Барбара Лар и Ото Енгелхард. Ето спомените на Пит за тези събития:
“Първоначално всички се срещнахме в едно студио, заради работата по Detunized Gravity. След като прослушах записите си помислих, че можем да добавим малко вокали, както и да направим допълнителни аранжименти. Така че поканих няколко гост изпълнители. Нещата се получиха чудесно и от деня, в който за пръв път свирихме на сцена, студийният ни проект се превърна в музикална група. Защото сцената е особен вид среда, трябва да говориш с хората, да играеш роля... Заради всичко това ние трябваше да включим и други хора, да изнесем творчеството си от студиото на сцената.”
Най-лесен за класифициране от музикантите е Карл Фриерсон – типичен джаз певец (или соул певец, или дори поп певец). Той допринася може би най-много за съчетаването в едно цяло на всички съставки в музиката на групата.
Барбара Лар, която е и първият соло изпълнител на новия лейбъл на Баумгартнер “Phazz-a-delic”, е може би най-емоционалния човек в De-Phazz, с определено труден характер, но и с най-голям принос за невероятната атмосфера в студиото и на сцената.
С музикалното развитие на De-Phazz непрекъснато нараства влиянието на Ото “Sugarlip” Енгелхард (тромбон, клавишни), който не само свири на всякакви видове музикални инструменти, но и буди възхищение с лиричните си изблици. Той е пазителят на класическия джаз в групата, човекът, който винаги връща музиката към идеята за свободата и импровизацията.
Продуцентът Пит Баумгартнер, по признанията си твърде мързелив, за да свири на китара и технически опитен дотолкова, доколкото да се справя със семплъра (факт, подкрепен от неговия ремикс на песента на Ела Фитцджералд "Wait Till You See Him", включен в компилацията "Verve Remixed"), казва за себе си: “Гледам на себе си повече като на редактор, който комбинира различни части от един музикален пъзел, отколкото на композитор”.
С времето към групата се включват и редица други изпълнители, които допринасят за развитието на музиката на De-Phazz.
Едно от тези нови лица е певицата Пат Епълтън, която прави впечатление с артистичните си изяви по време на концертните изяви, с умението си да пее на множество езици – немски, английски, френски, испански.
Перкусионистът Рой Рандолф също успява да намери своя път към De-Phazz. Заедно с Ян Фриде той съставя ритъм секцията на групата на сцена. А в студиото той внася специфичното южно-американско настроение (Рой е наполовина кубинец), което може да усети отчетливо в множество композиции на групата (примерно в “Havana Moon”).
Трябва да споменем и тромпетистът Джо Краус, придобил известност с работата си по записването на множество джаз албуми от края на седемдесетте, както и със скорошния успех на своя соло албум “Tab Two”.
Заради отворения характер на De-Phazz не можем да пропуснем и госпъл певицата Чарити Ди Сандърс. През по-голямата част от годината тя е на турнета с нейния хор, но когато намери време да се включи, успява да внесе особени религиозни и мистични елементи в стила на групата.
В различните албуми и концертни изпълнения на групата участват множество други изпълнители: Франк Спаньол, Екес Малц, Мат Дорсам, Бернд Виндлих, Хелмут Хатлер, Щефан Зобелей, Адакс Ауер, Бибер Гулац, Карола Франица, Педро Гонзалес, Едуард Мърфи...
Повечето от тези музиканти са съграждани на Пит Баумгартнет от Хайделберг, но както той казва: “Има гост изпълнители и от други държави, например моят съсед, моят бивш съсед Едуард Мърфи от Барбадос, който е истински автентичен раста. Или пък Рой Рандолф, който е с 50% кубинска кръв. Или пък London Raga Gays, които участват в записите на албума Daily Lama и са всички от Лондон. Всеки път когато някой ни потърси, ние сядаме и говорим с часове и мислим как бихме могли да използваме появилия се шанс да направим нещо заедно. Хайделберг е много малък град, но се посещава от множество туристи. Много хора идват тук заради Университета, тук има много американци, много европейци. И човек се среща с тях всяка вечер по клубовете. И за щастие може да чуе, да усети различията в тяхната музика.”

Творенето
Веднага след създаване си, благодарение на уникалния си звук, групата бързо завладява европейските денс клубове, и не много след това De-Phazz се превръща в едно от постоянните присъствия в местните денс чартове.
Но това не променя твърде много работата на музикантите по създаването на музиката. Вече шест години Пит и групата му от колеги и приятели се наслаждават на творческата свобода, и създават жива и електронна музика. По този начин те със сигурност си проправят път в музикалната история.
Обикновено процесът на създаване на един De-Phazz албум следва следната схема: Пит съставя няколко от своите така наречени “музикални мозайки” и ги изпраща на Ото Енгелхард, Карл Фриерсон, Пат Епълтън, Барбара Лар, Джо Краус и на няколко други близки до групата изпълнители. Всички те пишат, римуват, композират техните собствени идеи върху подадените им неща, и после връщат записите. От своя страна Баумгартнер отново ре-аранжира техните музикални виждания, за да им изпрати обратно новополучените De-Phazz конструкции. И така – напред и назад – докато всеки, участвал в процеса по създаването на музиката е удовлетворен и щастлив.
Учудваща е скоростта, с която този иначе трудно съгласуем и контролирн процес на създаване на музика, успява да даде резултати. Може би най-важна от всичко е атмосферата. Или както казва Пит: “Работата от разстояние е наистина забавна. Постоянно изпращам записи, получавам касети от цяла Германия. След което сядам в студиото и миксирам всичко. Самата идея за това, че хората могат да работят съвместно, без изобщо да се срещат, е невероятно интересна.”

Концертите
Особено голяма популярност бандата придобива със своите неповторими изпълнения на живо. Независимо от това, че самият Баумгартнер би бил напълно щастлив и само да се затвори и да работи на спокойствие в студиото си. “Това би ме устроило идеално. Сцената не е любимото ми място”, казва той. Но с течение на времето към De-Phazz се присъединяват и други изпълнители и всичко се развива по начин, независещ само от основателя й. Без да е планирано, опитвайки се единствено да се забавляват, музикантите създават групата, и оттам нещата поемат своя естествен ход.
Многото гост изпълнители успяват да запазят богатството на звука на групата на сцена, нещо, което рядко се удава на групи, с толкова многопластово звучене. Разбира се, изпълненията на живо се различават от студийните записи, но при все това успяват да запазят своята яркост и пълнота.
Но музиката е само част от представленията на De-Phazz на сцената. Концертите на групата се превръщат в истински феномен. Те включват хореография, осветления, специални ефекти, като през цялото време на изпълнението са съпроводени от видео шоу.
Самите концертни прояви на групата също постоянно се развиват. Първите изяви на De-Phazz биха могли да се определят като един вид караоке шоу на по-високо ниво. Шоу с певци и танцьори, с много музика на запис. Всички това се дължи на твърде голямата сложност на музиката на групата и невъзможността тя да бъде възпроизведена едно към едно на сцената. По тази причина в концертите започват да се появяват музиканти, свирещи на барабани, бас китара, клавишни. Така изпълнението придобива все повече и повече живи черти. Все още има неща, които се правят с помощта на компютър, тъй като е невъзможно да бъдат направени на сцената, но при всички положения те са много по-малко от първите живи изпълнения.

Музиката
В музиката на групата си дават среща различни стилове. “Аз нося вината за това”, казва Пит Баумгартнер. “Моето изкуство се състои повече в подбиране и смесване, отколкото в композиране. Но целта ми не е да спечеля пари от труда на другите – повече се интересувам от звуци, мелодии от даден период, отколкото от музиката на определен изпълнител или група.”
Нещата, предизвикващи изкуството на Баумгартнер, са разнообразни, често противоречиви: Били Холидей, боса-нова, боп, Едит Пиаф, Майлс Дейвис, Шекспир, реге, The Swingle Singers. Всяко едно от тях бива преосмислено, филтрирано през специфичното Phazz-а-delic усещане и атмосфера.
Баумгартнер съставя песните си от всевъзможни идеи. Обикновено в началото стои безсрамно копиран мотив, който впоследствие се развива в изцяло ново, непосилно за въображението ни парче, в което редом един до друг са използвани семпли и живи инструменти, звукови ефекти, парченца от диалози, както и прекрасните вокални изпълнения на Епълтън, Фриерсон, Енгелхард и много други изпълнители.
Но името на дадена музика, причисляването й към даден стил, определено не е най-важното нещо. Ето какво разказва Баумгартнер за процеса на създаване на музиката: “Аз просто се опитвам да творя, без да имам някаква предварителна концепция за това. Всичко е една игра със звуци, избирам си различни неща, обработвам някои от тях, смесвам в едно неща, които обикновено се считат за несъбираеми. И намирам това за безкрайно забавно. Мелодия от шейсетте се комбинира с drum and bass ритъм, или барабани от Африка се допълват с китара от Финландия. Трудно е да се опише всичко това. Ако можех да го обясня, вероятно щях да бъда писател, но аз съм музикант и се изразявам чрез начина, по който работя.”
De-Phazz умело смесват в произведенията си различни аспекти от електронната музика с живи инструменти и вокали. Дебютният албум на групата, “Detunized Gravity”, е едно истинско електронно изживяване, включващо дъб, трип-хоп мотиви, drum and bass, acid джаз. Самата мисъл, че в тези времена, в които вкусовете на хората са силно манипулирани от големите звукозаписни компании, можеш да откриеш творци, които не се поддават на музикалната индустрия, е освежаваща. Всяка композиция от “Detunized Gravity” е синтезис от елементи, простиращи се из целия спектър на съществуващите електронни стилове. И въпреки че в дадена песен някой жанр може би се откроява повече от останалите, De-Phazz заслужават одобрение заради лекотата, с която успяват да обединят в хармонично цяло толкова различни музикални влияния.
Албумът на De-Phazz "Death By Chocolate" от 2001 година, е един от малкото албуми, издадени в последните няколко години, на които човек може да се наслаждава от началото до края. С него музикантите ни потапят в море от автентичен поп, бийт мотиви, танцово реге, трип-хоп, джаз... би могло да твърди, чe това е новото world звучене.
Може би част от композициите от следващият албум на групата, “Godsdog”, биха се сторили твърде спокойни и улегнали на някого. При все това в него няма нищо изкуствено леко – всяка песен е нов експеримент, изпълнен с препратки, въображаеми докосвания. Но може би най-ценното в “Godsdog” е скрито във факта, че De-Phazz не повтарят нищо от нещата, вече правени от тях в миналото – не копират себе си – и въпреки това успяват да запазят своята идентичност.
През 2003 година творческото развитие на групата намира израз в техния нов албум "Daily Lama", в която се усещат елементи на самба, реге, конга и бонга ритми, френски и немски вокали.
Напоследък всеки издаван downtempo албум, се рекламира под етикета, че съдържа забележителна и разчупваща границите смесица от джаз, лаундж, соул, фънк, реге и т.н. (о, колко странно!). И като че ли De-Phazz не бягат от обичайното. Но докато повечето от тези албуми използват различните жанрове повече за реклама, нареждат ги един до/след друг без някаква ясно очертана идея, музикантите от De-Phazz успяват да обединят всички тези влияния в неповторими албуми, в които възхитителни песни следват една след друга – лесно запомнящи се, но с достатъчно богато звучене, каращи ни да ги слушаме отново и отново.
Трудно е да се каже дали музиката на De-Phazz e джаз. Но спокойно може да се твърди, че тя успява да възвърне доброто име на свръх-произвеждания в последно време украсен с джаз елементи нов лаундж. И докато групи като Incognito и Bland New Heavies изглежда все повече и повече се увличат в спирала около соул–джаз стила от седемдесетте, De-Phazz създават нов вид изкуство, опиращо се на леко поносим джаз-поп, което въпреки това е свежо, интелигентно, европейски звучащо, искрено и фино.

Самооценката
De-Phazz е опит за преоткриване на прекрасните класически хитове.
De-Phazz е старата любов към Да-да. Не смисълът, а звукът на думите ни разказва историята.
De-Phazz е сладкото предателство на джаз музиката.
De-Phazz е усъвършенстване, възстановяване, отдаване на почит към любими поп-стереотипи.
De-Phazz е духът на вариете театъра, акустично шоу, с щипка черен хумор, заършващо със сълзите на клоуна.
Пит Баумгартнер

автор: Милен Недев