Media Times Review    Google   
___









Перспективи
 ноември 2003

Свобода, икономика и християнство

Интервю с професор Леонард Лиджио *
Професор Леонард Лиджио е заслужил учен в Института за хуманитарни изследвания на университета “Джордж Мейсън”, САЩ и изпълнителен вицепрезидент на фондацията за икономически изследвания “Атлас”. Сферата на познанията му включва правна история, юриспруденция, икономика и право.

Бихте ли споделили някои от вашите размисли за връзката между религиозната и икономическата свобода с нас?
Разбира се. Преди всичко, аз имам щастието да имам добра подготовка по история, започвайки с античния свят и познания на библейските текстове и след това познания на текстовете на християнските отци. Сблъсквайки се с някои от твърденията на съвременни теолози-освободители аз се върнах назад и открих, че те не ползват акуратно писанията на юдейските и ранните християнски писатели и, също така, те изваждат нещата извън контекста. Едно от големите оплаквания на късните еврейски писания и християнските писания е за въздействието на събирачите на данъци върху хората. Събирачите на данъци са били хора, които са имали много пари – те са имали големи доходи, така че по-голямата част от критиките са към събирачите на данъци, които са станали богати именно защото са били събирачи на данъци. Това не са критики към богатството, изкарано на пазара, богатство, изкарано чрез нормални, естествени сделки, чрез размяна; това е критика на отнемането, извършвано от събирачите на данъци и от факта, че те са правили големи печалби. И в последната част на евангелията от Стария завет през Елинския период и след това в Римската ера, която е Християнска ера, това е, което е критикувано. Това е продължило когато Римската империя развива своята данъчна система. Римската империя страта от факта, че нейното правителство е твърде голямо – твърде много военни и твърде много бюрократи. Резултатът е, че римската империя започва да стагнира и в края на краищата да запада. Но те имат всички тези длъжностни лица, на които са искали да плащат, така че до времето на трети век римското правителство създава много подробни начини за събиране на данъци, които основно са замислени да накарат всички да стоят в същия район, на същата работа, и да плащат същите данъци като техните бащи. Те са имали всичките тези служители и те са искали да имат пари, за да им плащат. Икономиката е била смазана от това; те са изстисквали огромни средства от това и в християнските писания намираме много оплаквания за това. Отново, оплакванията са относно събирачите на данъци – правителството на практика прави богатите отговорни за данъците на техните съседи; ако съседите избягат или изчезнат, богатите трябва да платят техните данъци. Те са били смазани от тези армии от събирачи на данъци и църковните отци са писали усилено срещу това, казвайки, че отнемането на богатство от хората е в действителност форма на грях от страна на правителството. Така че имаме от началото на този въпрос за икономиката и религията много написано от християнските отци, което не е било забелязвано и третирано; хората не са много наясно с икономическата история на Римската империя, така че има много неща, които хората трябва да знаят. Резултатът е, че хората са доста бързи и неясни в това, което казват по въпроса. Когато стигнем до следващите векове, след период на упадък, има съживяване на търговията; съживяване на производителността в Европа; съживяване на паричната икономика; сечене на добра монетна система.
Резултатът е дискусия относно това съживяване сред философите и теолозите, защото това ново богатство, това съживяване на търговията и производството, също така означава съживяване на интелектуалните интереси. Това, което е било малки училища във всеки град, свързани с катедралите, сега става важни университети и така ние имаме възникването и издигането на университетите от това новосъздадено богатство. Дискусиите по въпроси относно богатството и търговията, относно видовете инструменти, които са използвани, като кредитни писма, полици и прочие, са били в повечето случаи много позитивни по отношение на обикновените сделки и критични, разбира се, към всеки, който извършва кражба или обсебване или нещо негативно. Има морална критика на лошото поведение, но не на нормалното икономическо поведение. Когато стигнем до 16 и 17 век има дори още по-голяма дискусия, сега и в католическите и в протестантските писания – и католическите и протестантските писания са много критични към растежа на правителството, който се случва по това време; проблемът на данъчното облагане, сумата, тежестта на облагането на хората и проблемите, които то създава. Много философи, пишещи в Испания, виждат ефекта на голямата правителствена бюрокрация, разрушаваща икономиката и разрушаваща гражданското общество и са писали критично за това. В северноевропейските страни има същия критицизъм на тези неща, така че има цяла история на тази тясна връзка между религия и икономика. По времето, в което стигаме до 18 век и по-специално в Шотландия – т.нар. Шотландско просвещение – няколко от хората, преподаващи в университета в Глазгоу или университета в Единбург, които са били големи центрове на презвитерианската мисъл, основават модерната икономика, най-важният от които е Адам Смит. Така че имаме много силна връзка при писането на икономически текстове и после, в голямата си част, когато икономиката е преподавана през 18 и 19 век в университета, тя е преподавана от професори по морална философия. Винаги е имало силна връзка между тях. Има, през 19 век, растеж на един вид от тесния утилитариански аспект на икономиката, който няма никаква връзка с религията, но той е много ограничена и безплодна форма и е извън преобладаващото течение на развитие на икономиката.
Има ли причинна връзка между религиозната и икономическата свобода? Дали големите правителствени бюрокрации водят до ограничаване на икономическата свобода?
Аз мисля, че те наистина водят до влошаване на религиозната свобода и на икономическата свобода. Също така, липсата на разбиране на нашата религиозна традиция е обикновено свързана с хора, на които им липсва разбиране за нашата икономическа традиция; така че западането на тези идеи е това, което води до растеж на голямо правителство. И в същото време растежът на голямо правителство от своя страна по-нататък подкопава религиозната и икономическата свобода.
Забравило ли е нашето поколение тази връзка?
Да, така мисля. През последните 50 години има намаляващо разбиране на нашите религиозни основи и на важността на религията в целостта на нашия граждански живот, което е повлияло на това как разглеждаме въпросите на обществената политика и им даваме различни анализи в сравнение с периода на предишните 150 години на съществуване на САЩ. От бащите-основатели до средата на 20 век религиозните основи означават, че въпросите на публичната политика се разглеждат с по-фундаментално разбиране на човешката природа и това, което е възможно. В последния половин век сме подчинени на хора без тази основа, които следователно без да разбират човешката природа са мислели, че е възможно – да бъдем по-точни, на които им липсва осъзнаване на първородния грях – и следователно са мислели, че всички утопични неща могат да се случат и че хората могат да се трансформират без дълбока промяна на техния характер или тяхното поведение. Ние сме страдали много от лоша публична политика заради тази ситуация.
Има ли лекарство? Оптимистичен или песимистичен визия за американското бъдеще имате?
Не съм сигурен за бъдещето. Има елементи и на двете. Има елементи на западане и има елементи на прогрес.
Какви стратегии бихте предложили за промяна?
Мисля, че нещата са се влошили и някои хора са наясно с това и това е възможност да опитаме и да работим с тях и да ги накараме да работят, за да обърнат тези политики. За съжаление, нещата са се влошили толкова много, че са привлекли много от вниманието на хората, което е липсвало или, по инерция, просто е игнорирало какво е ставало преди. Сега те виждат последствията от това и те не могат повече да седят и да ги игнорират, което е обещаващ знак.
Какви уроци от историята са най-ценни сега, но са най-пренебрегвани от нашето поколение?
Няма лек срещу непознаването на историята... един важен въпрос е как Евро-Американският свят е станал свободен и богат. Това е голям въпрос; сами преди три години Нобеловата награда беше спечелена от Дългас Норт, който преподава в университета Вашингтон в Сейнт Луис. Той спечели Нобелова награда по икономика, но той е историк – той спечели за своята работа по икономическа история. Той се е опитвал много пъти да обобщи това необичайно развитие – защо само на запад хората са постигнали свобода благотворен живот – икономически, по отношение на здравето и други аспекти, и той вижда това като резултат от религиозните идеи на запада. Тези западни религиозни идеи, това са християнските религиозни идеи, подчертават тази част от посланието на Христос за върховенството на духовното и религиозното над политическото и че политическото не е с най-голяма важност, а че идеалите и целите на човека произлизат от духовната и религиозната страна. Това произхожда от сблъсъка на Христос с фарисеите и монетата с образа на Цезар; да се отдаде на Цезар това, което му принадлежи, но да се отдадат на Бог нещата, които един всемогъщ бог заслужава да му се отдадат. Следователно западното християнство се различава, например, от гръцкото православно християнство или абисинското християнство, например, където владетелят се интерпретира като владетелите в Азия, Индия, Китай и Япония – владетелят се разглежда като божи представител на земята, а религиозните лица са бюрократи в една от дирекциите на краля. На запад религията се разглежда като по-висша, но абсолютно отделена от политическата власт. Политическата власт е подчинена на религията и на духовен съд – не на върховния владетел – и това има голям ефект на запад. Това означава, че няма единен владетел на запад; ние сме имали много различни общини, окръзи и малки кралства. Това още повече се подсилва от религиозното противопоставяне срещу единовластието и обожествяването на владетеля. Това, което го няма е езичеството – основна част от езичеството е обожествяването на владетеля. Християните са измъчвани за това, че са отказвали да палят тамян пред образа на императора, така че западното християнство се облагодетелства от това, че осъзнава заплахите на езичеството. Основата на езичеството е обожествяването на държавата и обожествяването на владетеля и от това произлизат много от ограниченията на политическата власт, които не са съществували на тези други места. Това е непрекъснато подсилвано от християнството; идеята за съгласието играе важна роля в рамките на християнската религиозна организация и след това е трансферирана към гражданските организации. Дъглас Норт вижда това религиозно измерение като толкова важно за възхода на запада, защото то ограничава политическата власт; то е силно базирано на християнската идея, че обожествяването на държавата е езичество, че това е нещо, от което трябва да се опазваме и идеята, че магистратите и владетелите са винаги подчинени на закона и подчинени на религиозна критика; те не са представители на бога на земята. От това произлиза гражданското общество с цяла редица от ограничения – но винаги подсилвани от своите религиозни основи. Пред този век ние загубихме много от тези религиозни основи и жънем последиците от това... един от проблемите, мисля, в повечето школи по публична политика, е, че няма изследване на историята на публичната политика. Аз направих препратка, говорейки за икономиката и религията, към публичната политика на Римската империя. Но малко хора изучават публичната политика на Римската империя или публичната политика на 18 век и следователно малко хора имат представа, че всичко това е било пробвано и преди – и се е провалило.
Можете ли да споделите как естествения закон може да се приложи към нашата конституционна система?
Предполагам, че отново ще трябва да погледнем към историята на западната мисъл, която се връща към класическия свят и приносите на класическите писатели, които са преоткрити през 13 век, по-конкретно Аристотел и философите-стоици от класическия свят. Тези предхристиянски писатели, които се занимават с много от въпросите, от които християните се интересуват по отношение на душата, безсмъртието, моралните стандарти и съществуването на бог. Това има важно влияние върху западното мислене – ние имаме подарък от бога на човешкия разум, което ни позволява да анализираме нашия свят и да го разберем и това подсилва и съответства това, което бог ни е дал чрез откровението. Така че ние имаме предмета на естествената теология, как съществуването на бог е познаваемо чрез изучаване на света и подобни видове естествена етика; как етичните принципи са част от човешката природа. Ние трябва да разберем човешката природа и можем да извлечем съответствия на това, което знаем от откровението в човешката природа. Естественият закон е това, което откриваме по отношение на това, което бог е създал на света и реда, който той е установил на света, което е след това подсилено и развито чрез откровението.
Имаме два източника, разум и откровение, за да ни дават разбиране за света, така че ние можем, в определен смисъл, да чувстваме по-голяма увереност за това, което знаем от откровението. Същите общи идеи могат да произлязат от нашия собствен анализ на света и какво той означава и следователно можем да чувстваме дори още по-голяма увереност за това, което знаем от откровението. Естественият закон е вселената, която бог е създал и той е нещо, което, дали хората са християни или религиозни или не е без значение, защото естественият закон е нещо, което е независимо от откровението. Той е отделно потвърждение на това, което знаем от откровението и следователно хората, които не са християни или религиозни, могат да бъдат убедени по важни въпроси чрез този механизъм. Следователно въпросите, свързани с публичната политика, системата на държавно устройство или конституцията могат да се анализират чрез традицията на естествения закон, което е в действителност западната правна традиция за последните 2000 години. Така че мисля, че това е много важна област, защото това е област, в която хора, които не са религиозни, могат да бъдат приобщени по тези теми и дискусии; дори ако те не се интересуват от или отричат откровението, е възможно да се говори с тях по тези въпроси по начин, който е конструктивен.
Превод: Георги Ангелов
 
* Интервюто е публикувано в NeoPolitique, студентско издание в Regent University’s Robertson School of Government.

MTR Архив:
Лекция на лорд Грифитс, един от главните архитекти на приватизацията и децентрализацията във Великобритания по времето на Маргарет Тачър

Божидар Маринов

Даниел Дъяну