Media Times Review    Google   
___









мастило
 ноември 2004

Събота вечер

Деян Енев

Из сборника разкази "Господи, помилуй"


От време на време пускам чистачките на колата — сст, сст, сст, сст. Навън вали като из ведро. Колата ми е паркирана незабележимо сред другите коли в тъмното.

Последната година времето ми мина в пушене. Кое е основното при пушенето? Това, че пушенето ти дава илюзията, че вършиш нещо. Пушенето е алибито на безделниците.

Какво правя в тази кола ли? Чакам едно момиче. Искам да я видя кога ще се прибере. И с кого. Макар че имам известни подозрения.

Напоследък животът ми е едно безкрайно чакане. А чакането върви с пушене. Ако натоваря във вагони фасовете, които съм изпушил, ще се получи доста дълга влакова композиция.

Тук в текста се появява един барабанчик, който пресича страницата, блъскайки с палките си по барабанчето си. Изглежда толкова тържествен.

Тя се казва Меги. На вид е тъничка — спокойно мога да закопчея часовника си на кръста и́. А на пипане — топла. Такава е тя.

А сега ще има малко камуфлаж. Когато и двамата бяха в първи клас, брат му се разболя. Наложи се да го изпратят в санаториум. Санаториумът се помещаваше в стара буржоазна вила в слънчев парк с вековен лес някъде в Горна баня. В неделя тримата с майка му и баща му ходеха на свиждане на брат му. За да не тъгува брат му сам в санаториума, му подариха едно влакче. Беше съвсем истинско — с релси, гари, вагончета и едно лъскаво локомотивче. Това в ония времена беше безценен подарък. Тайно в себе си той жестоко се обиди. Запази обаче гордост и никога, даже и когато брат му оздравя и се прибра след няколко месеца вкъщи, не поиска от него да му даде да си играе с влакчето. Но когато брат му го нямаше, той вземаше локомотивчето и дълго го разглеждаше. Веднъж брат му видя това. И попита — искаш ли локомотивчето? Той само преглътна. Дръж — каза брат му. Вече е твое.

От дъното на улицата сред потоците вода се задават две фигури. Мъжът не носи чадър. Момичето се смее. Дъждът плющи по косите им. Забелязал съм, че влюбените нямат нужда от чадър. Двамата вървят прегърнати в средата на улицата. Паветата лъщят като люспите на дракон. Нея бих я познал със затворени очи. Него — също! Знам какво ще стане сега. Ще се качат в квартирата, прозорецът ще светне за миг и ще угасне.

А аз ще си запаля в колата още една цигара, преди да потегля. Една цигара повече, какво значение има. И ще извадя от джоба си онова старо очукано локомотивче. Винаги правя така, когато ми е много кофти.

Тук барабанчикът отново минава по страницата. Но барабанчето му го няма. И палките — също. Изглежда страшно оклюмал. Стига до края на улицата и завива зад ъгъла. Нека му подарим това голямо О наместо барабанче. А тези две !! наместо палки. Не може да го оставим така в събота вечер.

Защото в събота вечер винаги има страшен глад за барабанчици.

Copyright© Деян Енев

Деян Енев е завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като учител и журналист. Има издадени шест сборника с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987), "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994), "Клането на петела" (1997), "Ези-тура", (2000) и "Господи, помилуй" (2004).
Третият, "Ловец на хора", е преведен в Норвегия, печелил е Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев". Петият, "Ези-тура", спечели Годишната награда на СБП за белетристика за 2000 г. и Националната награда "Хр. Г. Данов" за художествена проза за 2000 г.