Media Times Review    Google   
___









време и хора
 ноември 2005

Човекът, който изигра Хитлер
или Цар Борис ІІІ
гонител или приятел на евреите

Самуил Ардити


продължение от октомври 2005,
към първа част на текста>>>

Книгата “Българи и евреи” бе издадена в края на миналия век от издателство ТАНГРА и организацията на евреите в България Шалом. Давид Коен пише във втора част на книгата (стр. 40) “През 1940 се полагат юридическите основи на държавната противоеврейска политика. По инициатива на цар Борис ІІІ, който готви присъединяването на България към Тристранния пакт, се изработва законопроект за защита на нацията (ЗЗН).” Но е известно, че Борис казва “аз много отлагах и не исках да го правим ние, но сега, след като го имат в Румъния и Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат.” По-нататък, на страница 45, авторът отбелязва, че антисемитските про-германски организации намират Закона за защита на нацията за прекалено мек. Това са организациите на “Легионерите”, “Отец Паисий”, “Бранник”, “Българският национален студентски съюз”.

Как цар Борис готви присъединяването към тристранния пакт четем в дневника на Филов, който бе отворен за широката публика. В него пише, че царят предпочитал да абдикира или да се хвърли в обятията на Русия, макар и да се болшевизираме. След като установихме факта, че България е окупирана страна, относно еврейският въпрос Борис ІІІ действа по следния начин – отлага и протраква работите, за да печели време. Като мъдър държавен глава той вижда цялата картина. А тя е, че времето работи срещу Хитлер.

В една еврейска приказка се разказва за един евреин, осъден на смърт от болярина. Евреинът казва на палача си: “Ако отложиш екзекуцията ми за една година, ще науча твоето куче да говори като човек”. Тогава един равин го запитал: “Бе ти луд ли си, може ли куче да говори?” А евреинът отговорил: “До една година може или болярина или кучето да умре…” Накрая Хитлер умря.

През 1960-а година Айхман, който се крие в Аржентина, е заловен от израелците, докаран в Ерусалим и даден под съд. В мазето на израелската полиция (Бюро 06), Айхман е запитан защо не е успял да унищожи българските евреи. Отговорът му е банален: “Царят саботира нашата политика, която се опитвахме да въведем спрямо евреите в България”. Айхман казва, че когато се обръща към Борис ІІІ с молба да предаде евреите от България, той се измъква с хитрите български приоми, казвайки, че евреите са му нужни за да строят стратегически пътища и не отстъпва. Айхман казва, че германците са знаели, че това са празни приказки, но са нямали възможност да използват сила, за да постигнат целите си. Царят също така бил подкрепен от духовенството, начело на което стоял митрополит Стефан и това допълнително накарало монарха да води политика в защита на евреите. Айхман добре знае, че ще получи смъртна присъда, не му е трябвало да лъже. От думите му ясно личи дали Цар Борис е бил приятел на евреите или не.

Главният прокурор Гидеон Хаузнер добре познава Холокоста по цяла Европа. В своята обвинителна реч в процеса срещу Айхман в Йерусалим, той казва за България: “В България имаше съпротива срещу унищожаването на евреите. Между тези, които се съпротивляваха, бе и самият цар Борис.” По-ясно и окончателно твърдение за спасителната роля на Царя не може да има.

Въпреки показанията на Айхман Давид Коен обаче не се отчайва. В ежедневника Фар, който се издаваше в Тел Авив, той пише: “Не Цар Борис, не правителството на Филов, не фашизираният парламент се застъпват в полза на евреите, както единогласно твърдят прокурора Хаузнер и неговият заместник Бар-Ор на процеса Айхман и както се мъчи да докаже това Б. Ардити. Историята се състои в това, че именно цар Борис, правителството на Филов и фашизираният парламент са направили всичко зависещо от тях, за да ликвидират без остатък българските евреи, така както ликвидираха беломорските и македонските. Ако те не успяха, това се дължи на българския народ.” Това е отличен пример за промиване на мозъка на народа и очерняне на лика на царя, въпреки точните доказателства на съда в Йерусалим. Показанията на Айхман са събрани в 3 500 страници и се намират в института “Яд ва Шем”. Езикът, на който е разпитван палача на еврейският народ, е немски.

Мнозина евреи, даже тези, които твърдяха, че царя спаси българското еврейство казваха: след Сталинград и Ел-Аламейн, Борис искаше да спаси своята династия. Американците го предупредиха, англичаните го помолиха да не предава евреите, това означава, че политиката на Царя е била явно егоистична и е имала за цел да спаси кожата на монархията в България.

“Корона от тръни” е книга, написана от Стефан Груев на Запад, по време на неговото изгнание. Стефан Груев е син на Павел Груев – началник на частната канцелария на Цар Борис. Книгата описва България между 1918-1943 година, когато е под короната на монарха. В България книгата бе издадена едва през 1991 година в тираж 207 000 броя. След 9 септември 1944 година Павел Груев бе даден на народен съд, а после екзекутиран. Ето какво докладва на читателите си относно неговия разпит вестник “Еврейски вести” в брой 9 от 30 декември 1944 : “Ето го Павел Груев. Мъчи се да даде смирен израз на лицето си. На пръв поглед като че ли е невинен. Царедворците са опитни артисти. Те умело превиват гърбовете си. Този старец е живял 25 години с превит гръб всред царските тайни и интриги. С политика не се занимавал. Нищо не знае за политическите ходове на своя господар. Наистина той пише речите му, той съчинява тронните слова, той дешифрира строго поверителните писма и телеграми, той се съвещава с царя и министрите и въпреки това той е невинен… Едва ли има наивници, които да му повярват. Цял народ пищи от едно управление на безправие и терор. Но той, първи царски съветник, от тишината на царските канцеларии и уютния си софийски апартамент, подарен му от Божилов, нищо не е видял. Наистина, Павел Груев се е погрижил голяма част от архива да бъде унищожена, може би много от доказателствата са заличени, но най-важното доказателство – катастрофата на България, е налице.” Архивата обаче не е унищожена, а прехвърлена в странство през Свиленград, в периода след смъртта на царя и 9 септември 1944. Това е частното мнение на автора. Именно с помощта на тази архива Стефан Груев пише своята книга.

Ето какво четем в “Корона от тръни” (стр.241): “Няколко седмици по-късно цар Борис беше опечален от една ужасна новина. Доктор Артур Мейер, един от неговите лични приятели в Германия, дошъл една вечер в къщата на Драганов много възбуден, за да му каже, че нацистките власти го подложили на груб разпит и бяха претърсили къщата му. Мейер, добър приятел на българите в Берлин, беше евреин. Властите казаха, че са получили напоследък няколко анонимни писма, обвиняващи го в незаконни сделки с чужда валута. Драганов повика спешно българския министър Поменов, който знаеше, че д-р Мейер е близък на царя от детинство, и двамата български дипломати се опитаха да го успокоят, като му предложиха да се намесят в негова защита.

Мейер все още много обезпокоен се върна в апартамента си. На следната сутрин Поменов и Драганов научиха, че доктора и жена му са се самоубили. Неспособен да понася повече нарастващия тормоз, Мейер се беше застрелял, след като беше застрелял жена си.

Цар Борис беше дълбоко потресен от смъртта на приятеля си. На 17 ноември 1933 година няколко приятели на семейство Мейер, които се осмелиха да присъстват на еврейското погребение, бяха изненадани от целия персонал на българската легация, воден от министър Поменов. Венецът, който той положи, имаше широка лента с надпис с едри букви: “От Вашия добър приятел, Борис, Цар на България.”

Венецът не остана незабелязан от нацистките кръгове. Това беше първата от редицата постъпки на българския цар, които постепенно го направиха подозрителен в техните очи. “Един бъдещ съюзник? Може би. Но никога един истински верен приятел” – вероятно мислеха много от тях.”

Годината е 1933 и Борис действа явно срещу нацистите в полза на един негов евреин приятел. Царят не очаква никаква облага от този протест. Посещението на неговият персонал на еврейското погребение е знак за дълбокото морално отношение към евреите и отношението му към антисемитизма. Тогава бе ли Борис гонител или приятел на евреите?

Между 1918-1939 отношенията между еврейската общественост и царя бяха повече от добри. Анти-монархистите идваха от кръговете на комунистите и социалистите. Съществуваше омраза срещу неговия баща цар Фердинанд, който бе обвинен за двата провала - Съюзническата война и Първата световна война. Земеделската партия също се противеше на монархията. Като личност цар Борис бе обичан от народа и евреите, обичан бе дори и от противниците си. Веднъж народният трибун Александър Стамболийски бе казал: “Като основем републиката, за неин пръв президент ще назначим Борис.”

Царят поздравяваше евреите на всеки техен празник. Имаше лични приятели между тях. През септември 1919 година се състоя деветата конференция на ционистите в България. Царят изпрати следната телеграма: “До доктор Рималовски, председател на българските ционисти. С истинско задоволство приех приветствията, които ми отправяте по случай деветата конференция на българските ционисти. Моята от сърце благодарност. Моите най-добри чувства към българските ционисти, които винаги са били добри граждани.” В книгата на Ели Барух “Нашите страдания” четем: “На осми май 1932 година се полага основния камък на болницата – паметник за увековечаването паметта на падналите евреи: офицери, подофицери и войници, паднали на бойните полета през балканската и европейските войни. На това тържество двореца изпраща д-р Ханджиев – секретар на царя. На тържеството се освещава знамето на Благотворителното Дружество на участвалите във войните български евреи. Военният министър генерал Кисьов говори: “Аз съм горд и щастлив да бъда кръстник на това свято еврейско знаме, защото добре познавам и високо ценя добродетелите на българския евреин.” След това той предава знамето на Буко Басан, председателя на благотворителното дружество на участвалите във войните български евреи, с възгласа: “Да живее върховния вожд на българската армия Н.В. Царя, да живее българската армия, да живее България и българското еврейство.” На тази реч Буко Басан отговаря с друга, високо патетична и назидателна реч. Така се каляваше дружбата между евреите и България. Тази дружба, посадена на бойните полета, когато до капката българска кръв се лееше и капка еврейска. Кръвта вода не става и затова България спаси своето еврейство. Но с приемането на ЗЗН (закона за защита на нацията) и приемането на България в Тристранния пакт, евреите чувстват, че царя ги забрави и предаде в ръцете на Белев.”

“Точно обратното, царят е твърдо решен да спаси евреите - четем при Б. Ардити в “Ролята на цар Борис Трети при изселването на евреите от България” (стр.22) - Той им даде един явен знак, че не ги е забравил. По повод рождения ден на престолонаследника централната консистория на евреите в България отправи поздравителна телеграма до царя. Държавният глава отговори по следния начин: До Йосеф Герон, председател на централната консистория на евреите в България. Аз отправям до вас, както и до еврейските общини в България, моите искрени благодарности за благопожеланията, които вие имахте любезността да ми пратите по случай годишнината на престолонаследника.” Тази телеграма е важна. Тя показва какво ще е занапред становището на царя. Размяната на телеграмите не остана незабелязана от германското посолство в София. Ако цар Борис беше антисемит и гонител на евреите, щеше ли той да прати тази телеграма към тях? Пратиха ли такива телеграми Филов, Белев и Габровски?

Виждайки черните облаци и злата буря, която приближава, евреите издадоха два сборника, с цел да отблъснат антисемитската атака. Първият бе издаден през 1937 година от редактора Буко Пити, заглавието беше “Българската общественост за расизма и антисемитизма – анкета”. В нея шейсет видни българи отговарят на въпросите – първо, какво мислят за расизма като теория и практика; второ, как си обясняват антисемитизма; трето, мнението им за еврейството въобще и в частност за еврейството в България. Вторият сборник, “Изпълнен отечествен дълг”, бе издаден през 1939 година от Леон Струти. Статиите в него са писани само от българи. Първата статия е писана от Сотир Янев от десницата. В сборника са дадени имената на 952 евреи паднали за свободна и обединена България през войните 1889, 1912-1913, 1915-1918. Там може да бъде намерено доказателство за любовта на българските евреи към България и царя: “Из писмото на оз подофицери български евреи, заселени в Тел Авив – Палестина, отправено до министъра на войната генерал Т. Даскалов, с което молят да им се изпратят възпоменателни медали за участието им във войните: Ние долуподписаните, заявяваме чистосърдечно, че обичаме и уважаваме страната, в която усетихме за първи път слънчевия лъч на Родината. Ние държим високо знамето и ценим името на Отечеството ни България и Ви уверяваме, че сме пред английските власти примерен елемент, с което славим името на Родината. Господин генерал, ние долуподписаните, Ви донасяме, че ако България ни призове още веднъж, ние сме готово пак да се жертваме за нашето Отечество и за нашия любим и мъдър цар Борис Трети.”

Българските евреи оз офицери, живеещи в Палестина, са далече от България. Те са под английска власт. Не можем да ги заподозрем, че със своето патриотично писмо преследват някакви изгоди или очакват да получат някакви привилегии от българските власти. Ако цар Борис беше антисемит и гонител на евреите щяха ли тези ветерани да бъдат готови да се жертват отново за България и Царя?

<<< към първа част на текста
следва продължение...

Самуил Ардити е роден в София. Произхожда от политическо семейство. Баща му е водач на ревизионистичната еврейска партия от дясното пространство в България. През 1949 година семейство Ардити емигрира в Израел. 1954-1956 Самуил Ардити служи в IDF. През 1960-та завършва Техническия университет в Хайфа. Днес е пенсионер, събира книги, вестници и статии, свързани с епохата на Холокоста. Изучава ролята на Цар Борис в спасяването на българското еврейство.

MTR архив

Царят - Обединител и спасяването на евреите в обединена България

Покрай чествуването на 60-годишнината от спасяването на българските евреи започна постоянно да възниква, поне в чужбина, нелекият въпрос за съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Този въпрос е бил поставян за обсъждане и преди, но напоследък се поставя във все по-остра форма в чужбина поради категоричното посочване, от страна на повечето официални български представители, на Борис III като един от основните спасители на българското еврейство.
Владимир Мутафов

Унищожените евреи

На всички ни е известно, че българският народ е спасил от нацистко изтребление евреите, живеещи в България през годините на Втората световна война. Проблемът е, че с името на българския народ се злоупотребява. Делата както на "добрите", така и на "лошите" българи са част от националната ни история.
Иван Генов