Media Times Review    Google   
___









преглед
 ноември 2005

Булгарно и противно

Том Уокър *


     Мачът тъкмо е започнал, когато над стадиона се развява огромен флаг с образа на Георги Илиев, заобиколен от хиляди малки постери, издигнати от верните фенове на "Локомотив" - Пловдив. "Няма да те забравим, вечно ще следваме твоя път", пише на един банер.
     "Струва ми се малко тъжно, че го обичат толкова", казва моят гид Цветан. След което накратко ми описва слуховете за добрия стар Георги - групово изнасилване, трафик на хора и органи, пет поръчкови убийства и изтезания на конкуренти. Наистина не звучеше добре и, изглежда, е имало поне няколко възможни причини президентът на "Локо" да бъде застрелян от снайперист.
     В полувремето на мача с "Болтън" феновете на стадиона на "Нафтекс" в Бургас се стараят още повече - гигантският портрет на Георги е заменен с пиротехническо шоу, покрило терена със задушлив дим и потресло служителите на УЕФА. Сякаш духът на покойния президент витае над мача, когато отборът му повежда, но после се въздава справедливост и англичаните връщат два гола за радост на президента им Нат Лофтхаус (не е известно да са му повдигани обвинения за трафик на органи). "Съвсем типично за нас, българите - винаги се давим на края на Дунава", коментира Цветан. Моля го да ми разясни тази поговорка и той разказва, че българите били царе на това да изтърват победата в последната минута. "А-а, като членството ви в Европейския съюз", подмятам.
     България. Два пъти съм идвал тук и признавам, че така и не разбрах кой е господар на това място, нито пък защо толкова много британци му се доверяват да се установят като пенсионери тук. Цветан прави всичко възможно да ме осветли какво е НДСВ, БСП, ДПС, СДС, "Атака"... Но няколко журналисти, които срещнах в София през първата ми вечер, споменаваха други абревиатури - СИК и ВИС, организации на престъпния свят, една сенчеста смес от бивши щангисти и борци, основали охранителни фирми след краха на комунизма и купили чрез тези компании политици в МВР и финансовото министерство. СИК например била свързана с БСП.
     Така че кой всъщност командва тук? Пак питам Цветан, докато пътуваме към "Мултиплейс", мястото на разстрела на Илиев и район, където Илиев и подобни нему са струпали част от милионите си. В един миг малкият му фолксваген почти е изхвърлен от пътя от огромен хамър със святкащи фарове, следван от три фучащи мерцедеса С-класа, пълни с бодигардове. "Ако не продаваш наркотици или оръжие, няма да те гръмнат, но и ще си караш цял живот фолксваген", обяснява Цветан.
     Спираме до близкия хотел "Хелена сендс", където са отседнали футболистите на "Болтън". Над рецепцията виси голяма снимка на Джордж и Барбара Буш. "Кои са тези", питам невинно. "А, това са приятели на нашия собственик", ми отговарят служителите. Поразпитах малко и се оказа, че предприемачът - Младен Мутафчийски, е управлявал държавната оръжейна компания "Тератон".
     Цветан иска да ми покаже още един от феномените на Слънчев бряг - вилнеещата спекулация с имоти, 80% от която се раздухва от британски инвеститори. Ейдриън Мъсгрейв от "Bulgarian Properties" твърди, че продава между един и три апартамента всеки ден. Цветан обяснява, че в Бургас и Слънчев бряг има над 1300 фирми за търговия с имоти, воюващи за растящия брой пристигащи британци. През 2001 г. те са били 69 хиляди, а през 2004 г. - 260 хиляди, като повечето от тях идват на лов за имоти.
     После се спускаме към Синеморец, за който ме уверяват, че приличал на рая от "Плажът" с Леонардо ди Каприо. Пътят е финансиран от ЕС, напомнят ни огромни табели, но вече е надупчен. Природата е незабравима, но като гледам как са построени някои хотели и курортни комплекси, очевидно никой не се е съобразявал с плажовете и съседните къщи, оставени затиснати и омърсени. Питам Ейдриън за местното планиране и той ми обяснява, че ако имаш хамър, бодигардове и торби с пари, разрешението за строеж идва значително по-бързо. Докато караме, прелитаме покрай магарета, строежи на вили и несъбран боклук. Когато се прибираме в Бургас, вече се е свечерило и комунистическите панелки се издигат в мрака. "Българският Лас Вегас", обявява Цветан.
     На сутринта той ме взема с колата и караме четири часа и половина до София. Слънцето над морето бързо се сменя от досаден дъжд във вътрешността. В столицата пием кафе в центъра, където цифров часовник отброява дните до членството в ЕС. Присъединяват се някои от познатите ми журналисти и аз продължавам усилията си да разбера тази страна, ВИС, СИК и правителството...
     В един момент се оказах с дълъг и оплетен списък с имена, трудни за произнасяне, пък и повечето от собствениците им така или иначе вече са мъртви. Константин Димитров, гръмнат на площад "Ван Дам" в Амстердам през 2003 г., и Илия Павлов, основател на "Мултигруп", убит същата година. Продължаваме през тримата най-богати българи според полското сп."Впрост". Васил Божков с прякор Черепа (aka 'the Skull'), собственик на футболния отбор ЦСКА и няколко хазартни компании. Втора е Дарина Павлова, вдовицата на Илия, а трети е Емил Кюлев, банкер и бивш служител на вътрешното министерство. Тримата, изглежда, са постигнали някаква степен на легитимност, но след тях се нарежда цяла кохорта от български гангстери, които си правят каквото искат, макар и това да е рисковано - 60 от тях бяха ликвидирани през последните 4 години. Битката СИК срещу ВИС включва хора, известни като Коце Маце (the Pussy Cat), Маймуняка (the Monkey), Пилето (Birdy), Златко Баретата (Slatko the Beret), Козела от Пловдив (the Billy Goat from Plovdiv), Малката Маслинка (the Small Olive) - мисля, че Голямата са го гръмнали - както и Клюна (the Beak). Повечето от тях правят парите си от търговия и трафик на наркотици и хора, а правораздавателната система е твърде слаба, за да укроти някого. Бързам да записвам, когато звъни мобилният телефон на Димитър - един от журналистите. Съобщавам му ,че нещо е станало край Сливен - взривили са някого в джип "Фолксваген Туарег".
     Което ни връща към Ейдриън Мъсгрейв, британците, цените на имотите и Димитър, който натъжено разказва как брат му яко печели от всичко това в Бургас. Стори ми се, че повечето журналисти искаха да влязат в търговията с имоти - правене на лесни пари и при всички случаи по-добре, отколкото в офиса да ти позвъни Малката Маслинка с предложение да си поговорите за твоето погребение.
     Дъждът продължава да вали и да размива ЕС-часовника, показващ 470 дни. Преди седмица от Брюксел изпратиха на българите доклад с червени, жълти и зелени секции, предупреждаващ за забавяне в определени области. Според българската преса в червената секция е правосъдието, което, докато не се справи със СИК и ВИС, очевидно е напълно безнадеждно.
     На аерогарата в София засичам група британци, коментиращи цените на квадратен метър и 26-те процента скок, който очакват през тази и следващата година. Може би страната на Златко Баретата е решение на пенсионната ни криза. Но тръгвайки си, имат неприятното усещане, че някой ще се удави на края на Дунава.
 
     * Том Уокър е дипломатически кореспондент на в. "Sunday Times". Статията е публикувана в последния брой на британското сп. "Spectator" под заглавие Bulgar and Nasty.

MTR Връзки

Кой ще ни защити казаните?

Ден-два след като Тим Уокър, дипломатическият редактор на неделното издание на британския вестник Таймс описа България като разбойническа държава, в която хората се гърмят по улиците, а англичаните без да мислят си хвърлят парите в недвижима собственост, в София бе извършено поредното показно убийство. Този път падна митничарка. Още кръв в злата мелница на надменните англичани, ще каже някой. Като прочетох писанието ме задави и гняв и срам. Исках да вдигна телефона и да му кажа да върви по дяволите с глупостите си. На второ четене си дадох сметка, че написаното е откровено впечатление на човек, които прекарва малко време в България.
Юлиян Попов

Ново убийство в България

България прие на 14 октомври нов Наказателно-процесуален кодекс, който трябва да послужи като "лек" за съдебната система, която е критикувана за неспособността си да постановява осъдителни присъди на добре известни престъпници. “ Неуспехът да се издаде една осъдителна присъда по обвинение в корупция е основание за притеснение. Необходимо е да се положат сериозни усилия, като никой не може да бъде поставян над закона. Времето на плановете за действия свърши. Комисията желае да види резултати”, заяви европейският комисар по разширяването на ЕС Оли Рен.
в. "Индипендънт"