Media Times Review    Google   
___









хора и идеи
 ноември 2005

Светските пророци или най-големите съвременни интелектуалци

Те са популярни; те са критични, често пъти гневни; те са самоуверени, а може би себични; те са ренесансови хора по обхвата на своите знания; те имат едно общо качество – не се страхуват да кажат своята истина. Техен съдник ще бъде времето. Това са публичните интелектуалци – светските пророци на съвременния Западен свят.


Ноъм Чомски

Роден през 1928 във Филаделфия, САЩ, Чомски получава своите академични нашивки като млад професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт през петдесетте и шейсетте години на миналия век. Неговата теория на трансформационната граматика постулира, че способността да се формира структуриран език е вътрешно присъща за човешкия ум.

Широката публика обаче за първи път се запознава с Чомски благодарение на прямата му опозиция към Виетнамската война. За повече от 40 години в средите на академията той беше най-шумният и последователен критик на американската политика в къщи и зад граница. Чомски написа повече от 40 книги и продължава да изнася лекции - колкото чести, толкова и провокативни, както винаги.
Умберто Еко
Умберто Еко може да бъде познат като медиевист (специалист по история на Средновековието), но вероятно е по-подходящо да го наречем ренесансов човек. Въпреки че 73 годишният италианец е професор по семиотика в Университета на Болоня, неговите научни занимания се простират от изследване на философията на Тома Аквински до приложимостта на
естетиката през времето и културното влияние на комиксите. Еко стана познат на света с романите си Името на розата и Махалото на Фуко, като последният бе филмиран от Холивуд.
Ричард Доукинс

Ричард Доукинс експлодира на сцената през 1976 с книгата си The Selfish Gene (Себичния ген), която описа гена като автономна единица на естествения подбор (себична, защото се грижи само за своето разпространение дори с цената на унищожението на други разновидности на живота). Сега като професор по обществено разбиране на науката в Оксфорд,

Доукинс, на 64 години, е един от най-големите критици на организираната религия и вероятно най-гласовитият в световен мащаб атеист. В момента той работи по създаването на документален филм за религията с работно заглавие: Корените на всяко зло.

Вацлав Хавел

Роден през 1936 година в Прага Хавел става известен през 70-те години на миналия век с пиесите си, в които осмива абсурдите на живота в диктаторската държава. Заради участието си в инициативата “Харта 77” е вкаран в затвор, а пиесите и книгите му са забранени. През 1989 година, след като Берлинската стена пада, Хавел става лидер на “кадифената революция” и една година по-късно е избран за президент на Чехословакия.

След раздялата на двете републики Чехия и Словакия, той е президент на Чехия от 1993 година до 2003. Хавел остава политически активен в Европа, критикувайки Европейския съюз за своята безкритичност към спазването на човешките права в страни като Бурма или Куба.
Кристофър Хитчинс

Като млад троцкист Кристофър Хитчинс направи име през седемдесетте години на миналия век като политически автор в списание New Statesmen. След като осъзнава, че не го е грижа дали Тони Бен или Денис Хийли ще стане лидер на лейбъристката партия, той се премества в САЩ през 1980 година, като пише отначало за Nation, а по-късно за Vanity Fair и Atlantic. Серията от атаки, които предприема към Майка Тереза, Бил Клинтън и Хенри Кисинджър, му носи световна популярност,

но Хитчинс, сега на 56 години, е познат най-вече с отцепването си от антивоенната левица, заради конфликта в Босна, а по-късно и заради проамериканските си позиции по отношение на войната в Афганистан и Ирак. Хитчинс е известен със своята шумна подкрепа към войната с тероризма, предприета от правителството на Буш.

Милтън Фридман

Израсналият в Ню Джърси син на унгарски емигранти е най-известен със защитата си на индивидуалната свобода и с вярата си, че данъците трябва да бъдат премахнати “навсякъде, където е възможно”. Неговата теория на монетаризма, която набляга на важността за контрол върху паричните резерви, замени кейнсианството като доминиращо течение в икономическата теория.

Работата на Фридман в Чикагския университет изтласка неговите идеи в политиката и през 1976 година той получи Нобелова награда за икономика. Неговите идеи, предавани чрез Кейт Джоузеф и IEA, повлияха на политиката на ранните тачъристки правителства.
страницата е подготвена от Цончо Цончев

MEDIA TIMES REVIEW

Ноъм Чомски

Милтън Фридмън

Гари Бейкър

Кристофър Хитчинс

Вацлав Хавел