НЕДЕЙ ПЛАЧИ,
не разтопявай
снежинките -
те също са сълзи
на някой, който крачи сред снега по склона
на небето,
самотен в тая бяла вечер
(ето -
под снега потрепна клона!) -
незабелязан
от весели момчета и момичета по склона,
които бият се със снежни топки -
изгубен
в мелодия за онова, което няма да се сбъдне никога:
Oh, Nikita, you will never know
Anything about my home...
Момичетата и момчетата по склона
в далечна бяла вечер също
самотни сред снега ще крачат
и ще се питат как тъй стана,
че крачат сред снега самотни,
изгубени,
незабелязани
от весели момчета и момичета по склона
на небето,
които бият се със снежни топки
(ето -
тръпне клона!).
Недей плачи,
не разтопявай
снежинките.
Oh, Nikita, you will never know
Anything about my home,
I’ll never feel how good it is to hold you,
Nikita, I will never know.
3 февруари - 2 март
2005 г.
СПОМЕН ЗА ЕДНА ЕСЕННА ВЕЧЕР
I
Вали.
Вила.
II
Вали.
Вила.
Виола.
Олива.
III
Вали.
Вила.
Виола.
Олива.
Воали.
Овали.
IV
Вали.
Вила.
Виола.
Олива.
Воали.
Овали.
- Вал...
- Love…
V
Вали.
Вила.
Виола.
Олива.
Воали.
Овали.
- Вал...
- Love…
Лави.
О!
VI
Вали.
Вила.
Виола.
Олива.
Воали.
Овали.
- Вал...
- Love…
Лави.
О!
Вяли.
О, вали...
5 март 2005 г.
ЗАЩО ЛИ?
Щом пъшкаш ми сякаш напомпана
и разни такива ги ръсиш,
защо любовта ни напомня ми
на вехтичко ножче за бръснене?
Когато стрелички ми мяташ
вербални - демек, се задяваш -
защо ли все хрумва ми щампата
“дано се с тез думи задавиш”?
А като ме ковкаш с пиронии
и с нерворезачката кастриш ме,
защо съм дръвце под триона ти
кастрирано, мой Фидел Кастро?
Щом скалпел цигулков по вените
опъваш ми с остро езиченце,
защо ли бисирам брътвенето
с “Bradvissimo, нежно момиченце ”?
Защо ли в катрени рева ти
с метафори все кръвопускащи?
Комай че не е за кревата
“защо-ли”-тo - хм, не допускаш ли? -
ами е за нещо по-другичко,
което по-секси усеща се...
Е да де, аз знам, че е трудничко,
но ти си ми Ph.D. - сещай се!
11-18
декември 2004 г.
7 май 2005 г.
МЕДЕН МЕСЕЦ
С тези папуци подпетени,
с анцуг, издут на дупето ти,
мамице, колко секси си!
За любовта ти съм петимен.
Булка, сърцето секва ми!
Потна, над кофа нагъзена,
в тениска мръсна, накъсана,
ох, леле, колко секси си!
Иде ми да те разкъсам: “ам!”
Булка, дъхът чак секва ми!
Твойта усмивка без пломба
масло налива в апломба.
Казах ли колко секси си?
Миличко, ти си ми секс-бомба.
Булка, страстта не секва ми!
С гнил дъх, подута, разчорлена,
с пришчица гнойна разчоплена,
божичко, колко секси си!
Чудя се как да те почна, а?
Булка... май кръста сецнах си...
8-16 февруари 2005 г.
11 май 2005 г.
ПЕПЕРУДКА
Тя бе пеперудка със сини крилца,
с лимоненко-жълти гащички.
Все хвъркаше си от мечта на мечта
да дири Голямото Щастие.
Тя бе пеперудка със сини крилца
с пенбенко чанте изящничко.
Все сбираше там стъкалца и перца -
тя найде Голямото Щастие.
Тя бе пеперудка със сини крилца
и мънинко май нещастничка.
Все хвърляше и стъкалца, и перца -
и дири Голямото Щастие.
Тя бе пеперудка със сини крилца,
несвъртнинка и без къщичка.
Все сбира, все хвърля луни и слънца -
да найде Голямото Щастие.
Тя бе пеперудка с безсилни крилца,
с напълнинко празна чантичка.
Все всуе ли хвърка и всуе мечта
и дири Голямото Щастие?
27 май-7 юни 2005 г.
