Media Times Review    Google   
___









книги
 ноември 2006

Опус за българската контрабанда

Откъс от подготвяната за печат книга
на Петър Христозов



КРЪСТНИЦИ НА КОНТРАБАНДАТА В БЪЛГАРИЯ

През епохата на така наречения „зрял социализъм”, тоест от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век, контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България. Както и в много други „братски” по онова време страни. Контрабандните канали благозвучно са били наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначава държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и всякакви луксозни стоки. Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата носи десетки милиарди долари приходи. Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация. Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”. Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата. Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия - “Тексим”, “Деспред”, “Разноизнос”. Име-легенда в контрабандните схеми е създателят на българския търговски флот и на финансовата империя „Тексим” Георги Найденов – Гето. Легендарността на Гето в търговските операции е съизмерима с тази на Леваневски в партизанската борба. Георги е бивш партизанин, виртуозен финансист и икономист, предприемчив, амбициозен и склонен на риск, остроумен, диалогичен, владеещ езици и с голямо лично обаяние. С флотата на Гето, често пътуваща под чужд флаг, са извършвани крупни международни доставки на оръжие и боеприпаси, наркотици и прекурсори, луксозни и контролирани стоки. Гето има личната благословия на Тодор Живков, който му дава пълен карт-бланш за реализация на идеи и проекти. „Тексим” придобива анклавен характер - става държава в държавата и Гето, който почти не се задържа в България, а сключва сделки, пътува и регистрира фирми практически навсякъде, където е изгодно. В един момент решава, че трябва да се самовъзнагради за успешния мениджмънт, носещ на България милиарди, и започва да отчислява в частни банкови сметки. Тайните служби, обаче, го разкриват, което му коства детрониране от върха на бизнеса и затвор за няколко години. Притеснено от неконтролираната контрабанда на държавните предприятия и въоръжено с информация за „подвизите” на Гето Найденов, ръководното тяло на Държавна сигурност издейства скрития транзит да се съсредоточи в една търговска компания. Ала вместо “Тексим” през 1967 г. за монополен „контрабандист” е посочен “Кинтекс”, чиито служители в основната си част впоследствие са кадрови разузнавачи. Стоката е пристигала в България и след претоварване в базите на Кинтекс, е потегляла навън, най-често към Турция. На митниците тези камиони просто не са проверявани. За да бъде подсигурена пропускливостта на митниците, за началници на възлови митници са издигани агенти на ДС. Някои от тях са ставали такива доброволно, поблазнени от възможността за гарантирана кариера. Други са попълвали заявления за сътрудничество принудително, след като са били хванащани в злоупотреби, водещи до уволнения и съд. Цената на „прошката” е било агентство към Държавна сигурност. Такъв е случаят с легендарния покровител на контрабандните канали и доскорошен заместник-директор на Агенция „Митници” – Димитър Толев. Със Заповед №ХV-Р-57 от 22 септември 1967 г. Димитър Толев е наказан с дисципрлинарно уволнение за това, че в качеството си на служебно лице умишлено е съставил документ с невярно съдържание, като при обмитяването на транзистор „Селга” е вписал риба „Селда”, вследствие на което не е събрано дължимото мито. Два месеца по-късно Толев е назначен отново. Назначението му е предшествано от собственоръчно подписана молба до тогавашния финансов министър, в която Толев дословно моли за снизхождение и обещава да стане най-съвестния служител на митниците. Молбата му е одобрена от финансовия министър, като преди това върху горния й ляв край е поставена одобрителна резолюция от Второ главно управление на ДС. Директорът му в Пловдив полковник З. З. (Бог да го прости!) лично вербова Димитър Толев. Същият се връща в системата на митниците и започва да расте в йерархията благодарение на своите тайни покровители и безпрекусловното им подчинение. Точно по това време „скритият транзит” бележи апогей...


МАЛКИ УТОЧНЕНИЯ ЗА „ГОЛЯМАТА” ПРОМЯНА

Ако до 1989 година контрабандните канали са необявена официална политика на еднопартийно контролираните тайни служби, то във времето на така наречения посткомунистически демократичен период незаконният трафик се е превърнал в хранилка на периодически сменящите се партийно-политически елити чрез посредничеството на сенчестия бизнес. И затова ръководителите на митниците винаги досега са били избирани според притежанието на няколко главно качества – покорство, лоялност, комбинативност, конфиденциалност и „финансов нюх”. Онези, които не са притежавали тези качества, сравнително бързо и безславно са си заминавали.

Според специалисти от икономическите аналитични звена на полицията през годините на прехода към пазарна икономика, от контрабанда българската държава е изгубила около 20 милиарда лева. В тази сметка, обаче, влиза само така нареченият регистриран контрабанден внос, известен още като полу-контрабанда. При този метод една част от превозваните стоки се обявяват в документите, обикновено със силно занижени недостоверни цени, а друга част въобще не се обявяват. За да може това да се случва, съществуват стотици техники на контрабанда и митническа измама. Приблизително на 10 милиарда лева се изчисляват загубите от нерегистрирания внос, така наречената „вдигната бариера”. Известен е още като „дива контрабанда”. При него превозните средства изобщо не фигурират във входящите дневници на съответния граничен пункт. Стотици камиони, самолети, цистерни, танкери и шлепове, превозващи цигари, алкохол, петрол и др. са преминали националната граница като фантоми. Една немалка част от тях са „превъртяни” през безмитните валутни магазини и бензиностанции, разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове.

И неизбежно се стига до фиктивня износ и реекспорт, загубите от които възлизат на приблизително същия размер, характерен за полу-контрабандата – около 20 милиарда лева. При него високостойностните и високоакцизни продукти като цигари и горива, софтуер и хардуер, само по документи напускат границата на България, но се реализират в страната. Дори една част от стоките да се изнасят, каквито се многобройните случаи с амортизираното оборудване на обявени в ликвидация предприятия, това става на нереално високи цени. Печалбата се формира от възстановените на „експортьорите” от данъчните служби суми за акциз и ДДС. Но вдигнатата бариера е възможна и при износа на стоки за чужбина. В този случай операцията не се оформя с митнически документи. Но се осъществява с помагачеството на граничните полицейски и митнически служители. За пример може да бъде посочен периодът на наложеното спрямо бивша социалистическа съюзна република Югославия ембарго. Никой не знае колко стотици хиляди тонове петрол, храни и акцизни стоки са преминали безотчетно по суша и вода. Едно от главните действащи лица тогава е Иван Тодоров – Доктора.

За последните 15 години държавната хазна на България е ощетена с около 50 милиарда лева от активното функциониране на входящите и изходящите контрабандни канали. Тези милиарди са в сиво-черната икономика и се мултиплицират по банков път и в сферите на търговията, услугите, туризма, строителството. С тези милиарди се купуват съвестите на държавници, министри, депутати и всякакви „отговорни фактори”.


ЩО Е ТО СЪВЕСТ И ИМА ЛИ ТЯ ПОЧВА ПО ВЪРХОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МИТНИЦИ?

През август на 2001 г. директор на митниците става Емил Димитров, наричан Ревизоро. Прозвището си дължи на факта, че е удостоен с наградата „Ревизор на годината” през 1998 г. заради разкрития на крупни митнически злоупотреби по време на различни управления. Констатациите му са отразени в три дебели книги. Ревизоро оглави митниците през август 2001 г. и 6 месеца по-късно бе освободен от поста. Макар Емил Димитров да е човекът, направил най-професионалните ревизии на митниците, това обстоятелство не го превръща автоматично в най-добрия професионалист сред митничарите. По-скоро му липсва визия за системата и задълбочени познания в обемистата нормативна материя. Екипното мислене му е чуждо. Наивно вярва, че ненадейните му солови инспекции в различни гранични учреждения с лоша слава, ще стреснат корумпираните служители и недобронамерените търговци. Но той не позволява чрез него да се легализира изпълнението на един по същество незаконен договор – този с частната британска консултантска фирма „Краун Ейджънтс”. Пред българските медии Емил Димитров открито заяви, че този договор е нагледен пример за корупция и клиентелизъм на най-високо правителствено ниво. Лично тогавашният премиер Симеон Кобургготски се опитва да го спечели за каузата на чуждестранните консултанти.

Договорът с агентите на короната се подготвя и сключва в условията на пълна секретност, като на заседа¬нието на Министерски съвет от 25 октомври 2001 г., на което е обсъден и одобрен, копия от него дори не са раздадени на министрите. Устно го представя тогавашния финансов министър Милен Велчев. Заобиколен е Законът за обществените поръчки, който изисква провеждането на тръжна процедура при доставка на услуги за над 30 000 лева. Цената на договора с англичаните е хиляда и сто пъти по-висока - 33 милиона лева. Тези под¬робности са грижливо пазени от властта до март 2002 г. Тогава бе публикувана в пресата изтеклата информация за ръководеното от премиера Сакскобургготски заседание на правителството. Намерено е удобно оправдание - точка 1 към член 6 от Закона за обществените поръчки, съгласно която законът не се прилага за обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на държавна тайна или тяхното изпълнение трябва да бъде придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство в страната. Но правната норма, която съдържа в себе си основанието да се използва процедурата на прякото договаряне, същевременно не допуска сключ¬ването на договор с конкретно избрания от управляващите без конкурсна процедура контрагент. Това е така, защото по смисъла на горецитирания член законът приема, че за определени обществени поръчки, които са свързани с националната сигурност, следва да бъде осигурено съхраняването на държавната тайна. А договорът с англичаните осигурява обратното - изтичане на държавни тайни. В старата редакция на алинея 3 към член 104 от Наказателния кодекс на Република Бъл¬гария, действаща към момента на сключването на до¬говора с агентите на короната, държавната тайна се определя като факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско и друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на репуб¬ликата. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавната тайна е приет от Народното събрание през 1990-та година и е заме¬нен на 30.04.2002-ра година от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Този списък е при¬ложение №1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), към който препраща новата редакция на алинея 3 към член 104 от Наказателния кодекс. Съгласно чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, държавна тайна е информацията определена в списъка по приложение №1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност или би увредил интересите на Република България, свързани с национал¬ната сигурност, отбраната, външната политика или защи¬тата на конституционно установения ред. Съгласно точка 22 към раздел първи от Списъка на категориите информация към ЗЗКИ, държавна тайна са сведения по вноса и износа на въоръжение, бойна техника и боеприпаси за нуждите на въоръжените сили на РБ. По смисъла на точка 23 към раздел втори от Списъка на категориите информация към ЗЗКИ държавна тайна е и дейността на граничните контролно-пропускателни пунк¬тове, като част от тази дейност е и осъществяваният мит¬нически надзор и контрол върху стоките, превозните сред¬ства и лицата съгласно ПМС №104 от 20 май, 2002-ра година за приемане на Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове. “Краун ейджънтс” е чужде¬странна организация. Първият й директор за България Морис Кембъл скоропостижно бе сменен след появилите се в печата информации, че е кадрови разузнавач на МИ-6. Абсолютно същата бе съдбата на втория директор на аген¬тите за България Джим Уилямс, който след двумесечна мисия бе отзован. Спо¬ред договора с англичаните, на агентите се осигурява достъп до зоните за грани¬чен контрол, имат право на инспекция и задържане на стоките и документите, свързани със съответната външно¬търговска операция. Консумиране на държавни тайни е достъпът на агентите до външно¬тър¬гов¬ския документооборот и информационните потоци на митниците. Те са с права да задържат митниченски декларации, фак¬ту¬ри, товарителници и външнотърговски договори, в това число и имащите отношение към Списъка по приложение №1 от ЗЗКИ лицензи и разрешения за външнотърговски сделки с оръжие. Същевременно агентите на короната не притежават удостоверения за достъп до съставляваща държавна тайна класи¬фицирана информация съгласно изискванията на закона. Техните прословути доклади за конкретните проблеми и задачи пред бълга¬рските митници се съставят на базата на постоянно предоставяна им класифицирана информация. Съветваните предоставят на съветващите информация и идеи, за да могат съветващите да ги върнат на съветваните перифразирани и редактирани. Ако не раз¬полагаха с пълна и точна информация за състоянието на българските митници, те не биха могли да изпълняват функциите си на консултанти, а това пък би означавало, че получават десетките милиони държавни левове даром. Неслучайно всички доклади на агентите към ръководст¬вото на Министерството на финансите и на Агенция “Мит¬ници” биваха засекретявани и бяха недостъпни за българската об¬щест¬веност. От обнародването им би станало ясно, че едно частна чуждестранна организация разполага с класифици¬рана информация, съдържаща сведения с ранг на държавна тайна, до каквато няма право на достъп по законов ред. С други думи, правителството на Симеон Сакс¬кобургготски разреши на чужда организация свободно да извършва шпионска дейност, като дори й заплати за това с пари на българските данъкоплатци.

През лятото на 2004-та година тогавашният финансов министър Велчев подписа нов договор с британската консултантски фирма “Краун ейджънтс” до края на 2006 г. – този път за 10,795 милиона английски лири. Ходът е изненадващ и не е предшестван от предварителен дебат в парламента и об¬ществото за ползите и вредите от вмешателството на чуждестранна частна фирма в българската митническа система. Общата сума, която българският бюджет пожертва за “лукса” да му шетат чужди агенти в митническата администрация, е приблизително 65 милиона български лева. Присъствието на частната английска фирма не бе договорно обвързано с никакви крайни цели и ангажименти. Оправданието на Велчев е, че един 30-членен екип не е в състояние да свърши работата на администрация, чиято численост е над 100 пъти по-голяма. В крайна сметка не е повишена нито разкриваемостта на митническите нарушения, нито събираемостта на митнически вземания. Заради договора с британските агенти на короната, основателно заподозрени от българската преса за агенти на МИ-6, са прекратени стари и не са задействани предвиждани проекти по програма „ФАР” за подпомагане на българската митническа администрация и модернизиране на митническия контрол у нас.


КОЛКОТО ПО-ЗЛЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ! ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА!

НДСВ е нова партия в първата година от своето управление. Отвратени от корупцията и разграбването на държавните предприятия, избирателите са възложили надежда на новия бащица – Симеон Кобургготски. Чака се неговите министри да приложат чудодейна рецепта за повишаване на народното благосъстояние. Ала какво правят най-влиятелните хора на новата власт? Уговарят контрабандните канали с най-мащабния трафикант на цигари и дрога, действал не само в България, но и в Русия, Турция, Македония, Косово, Гърция и Италия – Иван Тодоров-Доктора. Та седи си Доктора заедно с колега от подземния свят – Петър Петров Амигоса в луксозна яхта край Монако, а до него все едни отговорни хора. Милен Велчев – министър на финансите, Пламен Петров – министър на транспорта, Мирослав Севлиевски – ковчежник на НДСВ, депутат, а впоследствие и енергиен министър. Там е и неофициалният спонсор на Симеон Сакскобургготски – бизнесмена Спас Русев. Но по-важното е това, че е там и неофициалният премиер на Република България, принц Кирил Кобургготски. Случайно или не – обърнал гръб на обектива на фото-операторите от италианските специални служби СИСМИ и СИСДИ. Каква по-голяма представителност за един контрабанден канал с множество разклонения? Още повече, че ръководството на митниците вече е в ръцете на „правилния” човек – Асен Асенов. Той е поставен там да мълчи и да се съгласява, да пита какво трябва да прави и колко да носи. Още повече, че има сериозни основания да се снишава. За него има достатъчно нелицеприятни данни като редови митничар в Калотина, откъдето е изтеглен от Елка Владова. Замесен в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера. При първата промишлени количества захар изчезват, защото били „отмити” от дъждове. При втората пък спиртът се изпарил в атмосферата. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Подписът на Асенов стои и под двата административни акта, сериозно увредили интересите на държавната хазна.

Снимките от скандалната среща край Монако са открити в дипломатическо куфарче на Доктора, след пореден неуспешен опит за атентат срещу него, когато през април 2003 г. е взривен мерцедесът му на булевард „Цариградско шосе” в столицата. Все пак, мократа поръчка е изпълнена на 22 февруари 2006 г. Доктора е разстрелян в личния си джип в столичния квартал „Лозенец” на път за среща с бившата шефка на Агенция „Митници” Елка Владова. Какво ли е трябвало да обсъждат?

След убийството криминалистите работят по няколко водещи версии за възможния поръчител. При първата съмненията падат върху хората, присъствали в яхтата край Монако. При втората заподозрените са хора от обкръжението на осъдените за контрабанда и пране на пари – братя Георгиос и Ираклис Антемидис. Говори се, че Доктора им дължал 400 000 евро за несвършена услуга. Една трета версия хвърля съмнения върху отстранения от заместник-директорското място на Агенция „Митници” Димитър Толев. Върху съвестта му тежи неизясненото убийство и на личния му шофьор Георги Дребчев през лятото на 1999 г. Седмици преди това Дребчев разпраща до пловдивски вестници компрометиращи материали за бившия си доверител и заплашва, че ще продължи с разкрития за крупни злоупотреби.

Доскоро мислех, че човек не се ражда престъпник, а става такъв по стечение на обстоятелства. Но едно осакатено от изкълчване борче сподели веднъж с мен, че краде от дете и чувства престъплението като нагон в кръвта си. Дядото на Димитър Толев е осъден за черноборсаджийство и спекула при управлението на цар борис Трети. При комунистите баща му, който е бил главен счетоводител на Болтовата фабрика в Пловдив, се самоубива след наложен ревизионен начет. Имала си крушката опашка!

Може да се спори кой кого въвежда в цигарената контрабанда –Толев - Доктора, или Доктора – Толев, но работят заедно още от 1994 г., когато Толев е директор на районното митническо управление в Пловдив. В играта е включен и първият братовчед на митническия началник – Тодор Толев. Подпомаган от своя роднина, Тодор завърта големи цигарени удари през Свиленград и Пловдив заедно с Доктора и хасковския подземен бос Свинаря. Приятел е и на Фатик и като него е убит с калашников откос на 16 юни, 2003 г.

Първата разкрита безнаказана дръзка далавера става през пролетта на 1995 г. Предмет на престъплението, ощетило държавния бюджет със 7 милиона щатски долара, са цигари собственост на Доктора, който използва като подставено лице Мохамед Салим Касем. Другият участник в схемата е бившият келнер и сътрудник на Второ управление Христо Александров, известен като Ицо Салфетката. На 02.02.2006 г. Окръжен съд – Пловдив осъжда Христо Александров за това, че в качеството му на управител на финансово-брокерска къща „Пловдив” е издал 27 фалшиви банкови гаранции. Документите са били представени на тогавашния началник на Районна митница – Пловдив Димитър Толев, за да обезпечат транзитното преминаване на голямо количество цигари от летище „Крумово” до митнически пункт „Дунав мост”. Пред Окръжния съд са представени доказателства, в това число и оригиналните митнически декларации, от които се вижда, че банковите гаранции (предмет на документа с невярно съдържание) действително са отбелязани в тези митнически декларации и са послужили при осъществяването на транзитното преминаване на акцизни стоки през територията на страната, за които се е установило в по-късен момент, че са били продадени в складовете на стоково тържище Илиенци, с което България е ощетена с над 7 милиона долара, представляващи неплатени мита, данъци и акцизи. Дори чистачката на митницата знае, че финансово-брокерските къщи не са банкови институции и не могат да издават банкови гаранции за обезпечаване на дължими митни сборове. Същото се отнася за ФБК „Пловдив”, за която е изпратено уверение от БНБ, че няма право да извършва банкови сделки, в това число – поемане на поръчителство, гаранции и други обезпечения . Въпреки изискванията на законодателството, Димитър Толев приема фалшивите банкови гаранции и ги подписва с насочваща резолюция „За транзит”, която има задължителен характер за митническите инспектори. По този начин в периода от 1 март до 31 юли на 1995 г. в митнически пункт „Аерогара Пловдив” са регистрирани 61 митнически декларации за транзит с тирове на цигари въз основа на незаконно одобрени от началника на митницата Димитър Толев нелегитимни и фалшиви банкови гаранции. В тази крупна афера наказателно отговорни са две страни – лицето издало и подписало фалшивите банкови гаранции, каквито е нямало правомощия да издава, и лицето приело и подписало нелегитимните и юридически нищожни гаранции, каквито е нямало правомощия да приема и подписва. Христо Александров понесе своята наказателна отговорност, но Димитър Толев продължава да избягва своята въпреки яснотата на юридическия казус и неопровержимите доказателства. Неслучайно новият главен прокурор Борис Велчев обеща, че проверките в различните звена на прокуратурата ще бъдат перманентни и при засилващ се интензитет. А на въпроса кой уби Иван Тодоров – Доктора, отговорът навярно завинаги ще остане неизвестен.


ФАЛШИВИЯТ РАСТЕЖ НА МИТНИЧЕСКИТЕ ПРИХОДИ

През последните години и месеци се наблюдава повишен номинален растеж на митническите постъпления, като реалното увеличение, обаче, клони към абсолютната нула. Детайлни анализи по тази тема са публикувани в множество популярни и специализирани български медии. Повишената събираемост на администрираните от митническата администрация налози най-общо се дължи на:

- непрестанното увеличаване на физическия обем обем на вноса, особено на обема на вноса на стоките с най-голям относителен дял в бюджетните приходи, каквито са енергоносителите;

- системното покачване на акцизните ставки и нормативното разширяване на номенклатурата на подлежащите на облагане с акциз стоки с оглед хармонизиране назаконодателството с това на Европейския съюз. От средата на настоящата година на митническата администрация вече е възложено и администрирането на вътрешния акциз;

- световната инфлация и драстично увеличаващите се международни цени на енергийните суровини. Така например от 2003 г. насам цената на суровия петрол е скочила 3 пъти. България не притежава енергийни суровини в недрата си и задоволява нуждите си от суров петрол и горива чрез внос.

Безвъзвратно е отминало в историята времето, когато журналистите внимават да не закъсняват за прес-конференциите на несменяемият директор на митниците Асен Асенов. Той е изгубил уважението им тъкмо с тенденциозното подхвърляне на сухи номинални цифри, лишено от задълбочена информация и компаративен анализ какво се крие зад тях. Изгубил го бе безвъзвратно и след майския мониторингов доклад на еврокомисаря по разширяването Оли Рен, когато решава да „произведе” поредния „рекорд” за местна и най-вече европейска консумация. В средата на юни от подопечното му ведомство обявяват „исторически” 60-процентен ръст на приходите за месец май. Отново не се обяснява, че това са само номинални стойности, но се оповестяват и недостоверни цифри на събраните приходи от глоби, санкции и лихви. Асенов претенциозно и хладнокръвно тръби, че събраната сума по това приходно перо е в размер на 59 581 008 лева, които се дължали главно на събрани вземания за стари задължения. От Централното митническо управление в София веднага изтича информация, че обявената сума от 59 581 008 лева по перо „Глоби, санкции и лихви” не е достоверна и не е постъпвала през месец май касово по сметките на републиканския бюджет, администрирани от митниците. Преди да обяви данните за приходите за май, директорът на Агенция „Митници” е изискал от петте регионални митнически дирекции справка за сумите на ефективно събраните вземания от наложени с административно-наказателни постановления глоби, санкции и лихви за 2000, 2001, 2002, 2003, 2004 и 2005 години. Именно стойностите от тези 6 години заедно с реално постъпилите суми за май 2006 г. са образували невероятните 59 милиона и половина. Оказва се, че новият „рекорд” не се дължи на фискално събрани вземания за стари задължения, както обявява пресцентърът на Агенция „Митници”, а на математически събрани стойности по стари плащания. По този начин истината, че тези суми са влезли в държавната хазна е преобразена в лъжата, че това е станало през месец май тази година. Разбира се, тази стъкмистика е очевидна измама, защото данните за касово постъпилите глоби, санкции и лихви през споменатите години са били ежемесечно отчитани и под никаква форма не следва да бъдат дублирани в отчети, отразяващи текущите параметри на събираемостта. Факт е, че досега нито едно ръководство на Агенция „Митници” не си е позволявало подобна фалшификация на данни, каквато безпорно е особено изкусителна предвид обстоятелството, че митниците са едноличен титуляр на информацията за глобите, санкциите и лихвите. Никой друг орган или организация не притежава този вид информация, освен ако тя не му бъде предоставена по законово определен начин. Коренно различна е ситуацията при другите три пера от митническите вземания, каквито са митата, акцизите и ДДС. Така например техните размери са достъпни за Агенцията по приходите, защото е нормативно предвидено митниците да изпращат на данъчната администрация екземляр от всички обработени митнически декларации. В книжен или електронен варианти, митническите декларации са носители на цялостна информация за външнотърговските операции, включително и за плащанията към бюджета.

Остава истинска загадка откъде е дошъл куражът за такива безскрупулни фалшификации, при положение, че по перото „Лихви, глоби и санкции” за първите 4 месеца на годината средноаритметично са събирани 552 729 лева и изведнъж се появява 100 пъти „повишена” събираемост! Измамата се потвърждава през следващите месеци, когато прес-центърът на Агенция „Митници” огласява събираемостта при лихвите, глобите и санкциите - 1 075 304 лева за юни, 572 727 лева за юли и 525 350 лева за август. Този път размерите са верни и относими към традиционните.


КОГАТО ЖЕЛАНОТО СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНО

Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина. Това е крайна цел на пропагандата, изповядваща фалшив растеж на приходите. А и така на обществото не му остава време да се вторачва в скандалите, които са запазена марка на митническата върхушка. А скандалите се множат в геометрична прогресия и отекват в големите европейски столици. Като например този с международния съюз на превозвачите. През август 2006 г. в международният съюз на превозвачите IRU е взето безпрецедентно решение за изключването на България от международната конвенция ТИР, с всички произтичащи от това негативни последствия за хиляди български превозвачи, спедитори, търговци, застрахователи. Ударът идва като гръм от ясно небе за министрите Орешарски и Мутафчиев, които за да избегнат този невиждан позор, убеждават правителството да се откаже от искове за неприключени тир-карнети на стойност 4 милиона лева. А в основата на скандала стоят стотици камиони на Николай Методиев – Пилето, натоварени с китайска стока, контрабандно внесена като строителни и изолационни материали през Калотина. Каналът е действал под покровителството на зам.-началника на митница Калотина и кумец на директора на Агенция “Митници” – Иван Кожухаров. Освен това, специалните служби отдавна знаят, че Пилето е съдружник в контрабандния бизнес с печално известната Боряна Емилова, която Асенов назначава без конкурс за началник на митница Аерогара – София. Ръководството на митниците е нехаело с години за 4 милиона лева, които по закон е трябвало да потърси и събере от фирмите-нарушители, принадлежащи на Николай Методиев. Разбира се, това не е правено, защото Пилето се е „отблагодарявал” на Емилова, която пък е трябвало да бъде „лоялна” към своето ръководство. Вместо това исковете са отправени, и то в последния момент преди крайния срок, без да е бил предупреден финансовия министър Орешарски, към асоциацията на българските превозвачи АЕБТРИ, които за да ги платят, трябва да получат парите IRU. Така Асенов прехвърля проблема от главата на платилите си за услугата контрабандисти върху нищо неподозиращата международна гаранционна верига на съюза на превозвачите. В крайна сметка държавният бюджет олеква с 4 милиона лева и според прокурори и криминалисти от кариерата, на шефа на митниците Асенов трябва да бъде предявено обвинение за безстопанственост в особено големи размери, а именно за 4 милиона лева.

От главата на скандалният директор, обаче, не пада и косъм, което потвърждава информацията за неофициална договорка в съвета на управляващата коалиция постът му да бъде бранен на всякаква цена. Запазването на статуквото изглежда още по-логично, ако се знаят редица факти и обстоятелства, за които са налице неопровержими доказателства.

На 10 октомври 2005 г. сутринта около 9 часа, на път за работа, е смъртоносно простреляна в главата директорката на дирекция „Последващ контрол” в Агенция „Митници” – Шинка Манова. Всички знаят, че тя е частната митничарка на „ВИС” и Косьо Самоковеца. Срещите й с хора от подземния свят не са демонстративни, но са явни. Живее в квартала на шефа си Асен Асенов, работи на етаж под неговия. Неин интимен партньор е покойния гангстер Димитър Димитров – Маймуняка. Шинка е счетоводителят на черната каса на митниците. През нея минават интегрираните плащания от контрабандата, преди да бъдат „инкасирани” от най-високото място. Вещите, които са открити на работното място на убитата и в дома й свидетелстват за стройна организация, в която с оглед на заинтересованите тя е само дребна пионка. Говори се, че са намерени валутни ценности и множество листове и бележки с информация за контрабандните канали – схеми на измамите, цени на различните услуги, лица за контакт, представляващи вносителите, отговорници от страна на митническата администрация, компрометиращи данни за митнически ръководители. От записките на Шинка Манова стават ясни приносът и пайовете на отделните шефове в черната каса, която се „осчетоводява” веднъж седмично. Изяснява се, че бившият зам.-директор Димитър Толев е използвал възложения му контрол върху митническите мобилни групи за откровен рекет и осигуряване на чадър над „лоялните” фирми. Другият заместник на Асенов – Георги Григоров отговаря за вносителите на месо и месни произведения и балансира противоречията между четирите основни конкурента. И наистина е бил оперативно засичан на редица срещи с представители на месарския бизнес, който е изключително печеливш, като се има предвид, че в България месото се внася на неколкократно занижени цени и с фалшиви сертификати за произход. Георги Григоров и Димитър Толев са висшите държавни чиновници, попаднали в прословутия списък на МВР за корумпираните държавни служители през есента на 2005 г. Димитър Толев, който става подгласник на Асенов в началото на 2002 г. на крилете на „Краун ейджънтс”, за пореден път е освободен от митниците. Георги Григоров, заедно с началника си Асенов се спасяват чрез ресорния заместник-министър на финансите Георги Кадиев. В митничарските среди се говори, че стимулът за него е бил по 1,5 милиона лева и от двамата. Може би така започва откупването на постове на компрометирани началници в рамките на новото правителство. Георги Кадиев, който е докаран от Лондон от зам.-председателя на БСП Румен Овчаров, променя шумно отстояваното си в предизборния период като кандидат-депутат от бургазки многомандатен регион крайно отрицателно становище за възмутителното състояние на българските митници и тяхното управление. Нещо повече, той стига дотам да обявява ни в клин, ни в ръкав пред няколко милиона зрители на БиТиВи за „липса на оперативна информация относно корумпираността на Асен Асенов”. Оперативната информация е най-строго охраняваната информация на МВР, до която достъп имат ограничен брой лица във връзка с преките им служебни задължения. Как така изведнъж Кадиев е започнал да разполага с оперативната информация на МВР, че и да я разгласява публично в най-гледани телевизионни предавания? Кой полицай противозаконно би предоставял оперативни сведения на външни лица, при това на зам.-финансовия министър, който като опърлен скочи срещу идеята МВР да разполага с част от информационния масив на митниците? Тези въпроси са реторични и нямат нужда от отговор....

Когато желаното се представя за действително, единственият резултат е, че действителността става все по-нежелана. Защото, рано или късно, узрелият цирей се спуква. И нечистотията хвърчи навред.