Media Times Review    Google   
___









перспективи
 ноември 2006

В търсене на лекарството

Над една трета от населението на света няма достъп до основни лекарствени средства. Алчните фармацевтични компании, държавните бюрокрации и апатията създават пречки. Но високите разходи и бюрократичните спънки са дошли до гуша на някои смели учени. Те са изнервени, вбесени и търсят начини да се противопоставят на системата.

От Ерика Чек


     Доктор Петер Хотез винаги е бил изпълнен с интерес към онези страховити болести, чието споменаване предизвиква спазми в стомасите на повечето хора. На 13-годишна възраст той прекарвал часове вглъбен в авторитетния том “Тропически болести” на Менсън, държейки книгата да му е под ръка на нощното шкафче. Хотез избира професионална кариера, посветена на изучаването на анкилостомите – миниатюрни паразити с дължина под сантиметър и половина, които се впиват в организма на своите жертви и буквално изсмукват живота им. Още към средата на 90-те години изследванията на Хотез предизвикват пробив: той създава концепцията за ваксина срещу тази ужасна тропическа болест.

     Хотез започва да обикаля фармацевтичните фирми в търсене на някоя, която да пожелае да изпробва неговата ваксина. Но всички врати се затръшват. Той провежда разговори с ветеринарни фирми, с производители на антипаразитни каишки и дезинфекциращи средства за овце, тъй като анкилостомите заразяват и животни. Но и те отказват да работят с него. След като всички традиционни възможности са изчерпани, Хотез се пита дали не е влязъл в задънена улица. “Положението бе отчайващо, въздиша той. Абсолютно обезсърчаващо.” Той започва да обмисля преместване в Айова, където да стане детски лекар в малко градче и да загърби над двадесет години изследвания, както и надеждите на милиони болни хора.

     За съжаление перипетиите на Хотез съвсем не са изключение. Въпреки че така наречените пренебрегвани болести, каквато е и анкилостомата, засягат милиони хора, съвременната медицина отдавна им е обърнала гръб. Причината за това е проста. Типичните жертви на тези болести са прекалено бедни, за да плащат за лечение. Подобно на всички бизнес организации фармацевтичните компании се ръководят от възможността за печалба. Ако някоя от тях изразходва време и средства за разработване на ново лекарство, тя го прави с надежда да пожъне финансови резултати при продажбата на крайния продукт. Ако моторът й бъде лишен от комерсиална мотивация, той започва да се дави и в крайна сметка угасва. Изследване, публикувано през май от медицинското списание “Лансет”, констатира, че само 1% от 1556 лекарства, разработени между 1975 и 2004 година, са предназначени за лечението на пренебрегваните болести или туберкулозата. Преди 16 години авторитетен доклад на Комисията за здравни изследвания в развиващия се свят – независима международна инициатива, подпомагана от донори от 16 страни, определи проблема като “разминаване 10/90”: т.е. само 10% от отделяните в света средства за изследвания отиват за проблеми, които засягат 90% от световното население.

     Десетилетия наред не се забелязва никаква вероятност тази отчайваща ситуация да бъде променена. Голямата фармацевтика трябва да угажда на своите акционери, правителствата по принцип действат бавно, а научните изследвания се нуждаят от години, за да достигнат до окончателни резултати. Тези пречки години наред демотивират хората, търсещи лекове за болестите на света. Напоследък обаче се появяват обнадеждаващи признаци. Лекари, учени и предприемачи стават все по-изобретателни в избягването на бюрокрацията и намирането на решения, за които малко хора са се сещали в миналото. Това може и да не е революция, но расте броят на изобретателните, смели и загрижени за другите особняци, които прокарват пътища към снабдяването с лекарства на тези, които имат най-голяма нужда.

Мълчаливите убийци

      Слабо познати напасти безмълвно осакатяват и убиват хора в Азия, Африка и Латинска Америка от библейски времена насам. Според Световната здравна организация (СЗО) в развиващия се свят милиони страдат от пренебрегвани болести като анкилостомата, лимфната филариаза и гвинейския червей. Те убиват над 530 000 души всяка година, което води до загуба, равняваща се на 56,6 милиона години нормален живот. Други 460 милиона души биват засегнати от не по-малко пренебрегваната “велика тройка” – СПИН, туберкулозата и маларията, които отнемат 5,6 милиона човешки живота годишно. Твърди се, че всеки 30 секунди маларията отнема живота на едно дете.

     Добрата канализация и качествените водоснабдителни системи, както и достъпът до здравеопазване опазват хората от по-богатите страни от въпросните болести. Пренебрегваните болести засягат предимно хора, които и без това са бедни, като често задълбочават тяхната бедност. Вземете анкилостомата например. Анкилостомите се хранят от кръвта в червата на своите човешки приемници, като заразените пациенти стават слаби и анемични, лишени от енергията за поддържането на вниманието в училище или на работното място. Макар че съществуват обезпаразитяващи лекарства, те не предпазват хората от повторно заразяване. Поради това 740 милиона жертви на анкилостомата по цял свят се оказват хванати в клопката на хроничния цикъл от бедност и зараза.

     Друга широко разпространена, но в голяма степен пренебрегвана болест, е речната слепота. Тя се причинява от червей, който може да живее цяло десетилетие в човешкия организъм, развъждайки миниатюрно поколение непосредствено под кожата. Ако те инфектират деликатната повърхност на окото, уврежданията от инфекцията могат да доведат до пълна загуба на зрението. Болестта засяга внушителен брой хора – брой от 17,7 милиона, причинила е слепота на 270 000 от тях и отделно е увредила зрението на още над 500 000. Друг паразит – червеят, причиняващ шистосомиазата, засяга 200 милиона души. Той си прокарва път през човешката кожа и се храни с кръв, докато снесе хиляди свои яйца. Но тъй като тези болести са бич само за най-бедните в света, фармацевтичните компании просто не виждат причина да изразходват средства.

Добрата страна на СПИН

      Трагедията се състои в това, че тези болести не бива да бъдат пренебрегвани. Вземете например вируса на СПИН. В продължение на години той беше смъртоносна зараза, дошла неизвестно откъде. В края на 90-те години фармацевтичните фирми вече бяха разработили нови лекарства, които позволиха на много пациенти да живеят сравнително дълго време. Но СПИН вече бе започнал безмилостното си шествие по света.

     Повечето болни от СПИН – девет десети от тях живеят в Африка, Азия или Латинска Америка – не могат да си позволят скъпите лекарства. Разликите в нивото на получаваната медицинска помощ са зашеметяващи: към края на столетието САЩ изразходват 10 милиарда долара годишно, за да се борят срещу HIV/СПИН в своята държава, докато международната общност изразходва само 2 милиарда долара за борба с болестта в развиващите се страни. Активистките групи, добили влияние на Запад, настояваха фармацевтичните фирми да намалят цените си или поне да разрешат на компаниите в бедните страни да произвеждат евтини дубликати на лекарствата. Но големите фармацевтични компании останаха непоклатими, твърдейки, че поевтинените лекарства щели да ги доведат до фалит.

     През 1998 година, когато коалиция от фармацевтични компании даде под съд южноафриканското правителство, за да му попречи да внася и продава евтини лекарства срещу СПИН, светът научи за водещата се битка. Делото предизвика международно възмущение и бързо се превърна в катастрофа за отношенията между компаниите и обществеността. През 2001 година фармацевтичните компании оттеглиха съдебния си иск. “Южноафриканското съдебно дело беше водораздел”, казва Мери Моран, лекар и анализатор на политиката в областта на медицината в Института за международно здраве “Джордж” в Сидни, Австралия. “Дотогава компаниите изобщо не обръщаха внимание на гражданското движение.”

     Фармацевтичните компании бяха принудени да смъкнат цените си, да даряват безплатни лекарства или да разрешат на по-бедните страни сами да произвеждат евтини лекарства срещу СПИН. Активистите усетиха вкуса на победата. Заедно с това западният свят се пробуда за факта, че в бедните страни съществуват сериозни здравни проблеми, които са като гнойни язви, оставени без лечение и без надежда.

Въоръжени с мокси

      За съжаление останалите пренебрегвани болести не успяват да привлекат вниманието на Холивуд или – което е още по-важно – парите на Уолстрийт по същия начин, като СПИН. Но някои недоволни от тази ситуация лекари намират изобретателни начини да насочат съвременната медицина към пренебрегваните болести. Първото предизвикателство пред тях е да накарат фармацевтичните компании да разхлабят хватката около потенциалните лекарства, с които вече разполагат. Изглежда противоестествено да си инвестирал милиони долари, за да изведеш едно лекарство от епруветката до аптеката, а след това да криеш плодовете на своя труд в килера. Както установява д-р Ричард Шейсон, такъв е животът в царството на пренебрегваните болести, където свободният пазар действа по неведоми пътища.

      Шейсон, 52-годишен изследовател на инфекциозните болести в Института за обществено здраве “Блумбърг” на университета “Джон Хопкинс” в Балтимор, Мериленд, работи върху туберкулозата повече от 20 години. Повечето хора в съвременния индустриализиран свят свързват понятието туберкулоза с образите на викторианци от XIX век, които деликатно кашлят кръв в носните си кърпички. Болестта наистина не би трябвало да съществува през XXI век. Тя се причинява от бактерии и е лечима от времето на откриването на антибиотиците преди 60 години. Но в развиващия се свят туберкулозата е огромен и разрастващ се проблем. Над 14,5 милиона души страдат от болестта.

     Туберкулозата също е болест, чието име обръща в бягство фармацевтичните компании. Шейсон научава тази истина преди 8 години, когато един от неговите колеги в университета “Джон Хопкинс”, д-р Уилям Бишай, отива на международна среща за инфекциозните болести. Там германският фармацевтичен гигант “Байер” рекламира бурно новия си антибиотик моксифлоксацин като средство срещу пневмония. Бишай е заинтригуван и моли “Байер” да му пратят мостри от мокси, за да го подложи на изследване в своята лаборатория в “Джон Хопкинс”. “Байер” се съгласяват с удоволствие, тъй като за тях е важно учени като Бишай да потвърдят действието на новото им лекарство.

     В лабораторията Бишай слага мокси в петриева паничка, гъмжаща от туберкулозни бактерии. Той установява със смайване, че лекарството разчиства всички бактерии от колбите. Бишай след това изпробва мокси върху мишки, заразени с туберкулозо-подобна болест. И отново лекарството изчиства почти изцяло белите им дробове. Бишай и Шейсон започват да се чудят дали моксифлоксацинът не е онова мощно лекарство-чудо, което са търсили. За да установи това, Шейсон трябва да изпробва лекарството върху пациенти, болни от туберкулоза. Той се обажда на “Байер”, за да съгласува с тях идеята. От фирмата обаче не отговарят на неговите обаждания. Шейсон упорства повече от година и половина без никакъв резултат. “От фирмата даже не искаха да разговарят с мен, казва той. Съвсем очевидно беше, че те просто не желаеха лекарството да се разработва срещу туберкулозата.” В отговор от “Байер” заявяват, че мокси трябва да се използва в комбинация с други антитуберкулозни медикаменти и че компанията трябва да има гаранции за сигурността и ефикасността на лекарството след продължително изследване, преди да предприеме по-нататъшни стъпки. Шейсон обаче смята, че “Байер” се безпокоят, че ако мокси си спечели име на антитуберкулозно лекарство, лекарите ще спрат да го предписват срещу такива печеливши болести като пневмонията и лъскавото им ново лекарство ще бъде запокитено в сиромашкия заден двор на туберкулозното лечение.

     Това обаче не спира Шейсон. Той отива в Американската администрация за храните и лекарствата (АХЛ) с молба да одобрят моксифлоксацина като лекарство срещу туберкулоза. Дръзкото му действие е необичайно. Подобни искания обикновено се отправят от фармацевтични компании, тъй като АХЛ изисква огромен обем данни относно химията, безопасността и производството на лекарството, преди да даде ход на дадено искане за одобрение. Още повече че обикновено само компанията производителка притежава подобна информация, която се съобщава в придружаващата пазарния пакет на лекарството листовка. “Байер” обаче вече са представили такава листовка, когато са кандидатствали пред АХЛ за одобряването на мокси като лекарство срещу пневмония през 1998 година, така че Шейсон може просто да ксерокопира един екземпляр от документацията, да го приложи към своето предложение за тестване и да го представи на АХЛ. Министерството не само одобрява предложението на Шейсон, но и му отпуска 1 300 000 долара, за да изпробва лекарството в Бразилия срещу тази болест, която убива по-малко от 1500 американци годишно.

     Администраторите на “Байер” са удивени от тактиката на Шейсон. Поставени пред свършен факт, те са принудени да бият отбой. В замяна на обещанието Шейсон да ги информира предварително за резултатите от изследването “Байер” не само разрешават неговото провеждане, но и даряват мокси за извършване на тестовете. Изследването на моксифлоксацина в момента се провежда в Бразилия и ще бъде приключено в края на годината благодарение на изобретателността на Шейсон.

     “Това нямаше да стане, ако първо не ги бяхме обградили от всички страни”, казва той.

     Шейсон има късмет. Той попада на потенциално лекарство за туберкулоза, дремещо в складовете на фармацевтичната компания. Неговата работа е просто да освободи лекарството от хватката на компанията. За повечето от изследователите, които работят върху най-пренебрегваните болести, нещата изглеждат по-различно. Те не откриват нови лекарства, скрити в аптечката на някоя корпорация. А най-вероятно няма и да открият, защото фармацевтичните компании не желаят да изразходват средства за търсене на такива лекарства. За тези болести учените трябва да намерят начини да попълват празнините, като сами разработват фармацевтични средства.

Човекът-лекарство

     Такава е била перспективата пред Петер Хотез преди шест години. След като е посветил 25 години на изследването на анкилостомата, той създава ваксина, която да избави пациентите от въртележката на повтарящото се лечение за обезпаразитяване. Той вече е свършил най-трудната работа, като с десетилетия изследвания е идентифицирал най-обещаващите съставки на ваксината. Оттук нататък му е трябвала само фирма, която да финансира изпробването на ваксината, след което тя би разполагала с продукт, готов за продажба. Никой обаче не проявява интерес. Такава ваксина би се продавала само на бедни страни и никога не би направила големи печалби. Именно в онези мрачни дни Хотез замисля да изостави голямата си идея и да се премести да живее в Айова.

     Преди обаче да се предаде, Хотез решава да направи един последен опит. Ако няма фирма, която да го подкрепи, дали не може да се справи и сам? Хотез знае, че милиардерът – собственик на Microsoft, Бил Гейтс е основал фондация, която спонсорира дейности, свързани с глобалното здравеопазване. Знае също, че Гейтс вече е дал пари за разработването на ваксина срещу маларията, която, както и анкилостомата, е пренебрегвана болест, причинена от паразит. Така че Хотез изпраща молба до фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, като на практика предлага да превърне своята лаборатория в университета “Джордж Вашингтон” в малка фабрика за производство на ваксината.

     Идеята е налудничава. Никой учен не е правил това преди Хотез, тъй като научните лаборатории просто не разполагат със средствата или квалификацията, необходими за производството на нови лекарства, изпробването им в големи клинични изследвания и прокарването им през лабиринта от документи, който трябва да преодолее за получаването на държавно одобрение. През 2000 година фондацията отпуска на Хотез 18 милиона долара (следвани от още един транш от 21.8 милиона долара миналата година) за създаването на това, което самият той нарича “фирма с гарантирана загуба” – производител на ваксина, който никога няма да отбележи печалба, тъй като това не е неговата цел. Хотез иска просто да докаже, че ваксината срещу анкилостомата работи успешно. Ако успее, той ще предаде ваксината на института “Институто бутантан” – медицински изследователски център в Сау Паулу, Бразилия, който да започне нейното производство и разпространение в развиващите се страни.

     Досега Хотез е успял да направи това, което преди се е смятало за невъзможно. Той успява да произведе една партида ваксина и да я изпробва върху 36 здрави доброволци в САЩ, за да провери нейната безопасност. Сега се готви да пусне своето домашно приготвено лекарство в обръщение. Тази есен в Бразилия ще започне следващата фаза на първите в света клинични тестове на ваксината срещу анкилостомата. Независимо дали ваксината ще се окаже ефикасна, фактът, че тя се подлага на изследвания, е историческо събитие, отразяващо напредък, който може да се окаже революционен за световното здравеопазване. В миналото лекари като Шейсон и Хотез биха се борили за тази справедлива кауза в продължение на години и накрая биха загубили. Дългата и бавна промяна в съзнанието, започнала с кризата около СПИН, ражда ново мислене, както и ново финансиране, посветено на изследването на пренебрегваните болести. Това на свой ред отваря вратата за проекти, немислими само допреди десетилетие.

Милиардер – ракета носител

      С който и работещ в областта на пренебрегваните болести да разговаряте, неизбежно ще се спомене името на Бил Гейтс, който през последните години превърна глобалното здравеопазване в свое символ-верую. “Светът не оправдава очакванията на милиарди хора”, каза той на Световната здравна асамблея в Женева миналата година. “Богатите държави не се борят с някои от най-смъртоносните болести в света, тъй като те не са разпространени в тези държави.” В рамките само на едно десетилетие Гейтс използва своите фондации, за да насочи шест милиарда долара към изследването на пренебрегваните болести, което надхвърля сумите, изразходвани от всички държави заедно за същия период.

     Последиците на това са безспорно огромни; фондацията на Гейтс има пълното право да заяви, че вече е спасила живота на милиони хора. През 1999 година например Гейтс даде 325 милиона долара за основаването на организация, наречена Глобален съюз за ваксини и имунизация. Съюзът ваксинира бебета и деца в бедните страни срещу лесно предотвратими болести като хепатит В, жълта треска и полиомиелит. Само за шест години Гейтс е дарил 908,5 милиона долара на съюза, по чиито изчисления така са избегнати 1,7 милиона смъртни случаи, дължащи се на предотвратими болести. Всички световни правителства накуп са успели да допринесат общо едва 791,5 милиона долара.

     Гейтс инвестира точно в тези видове глобални здравни изследвания, които традиционната фармацевтична промишленост пренебрегва. Например работата на Шейсон върху моксифлоксацина частично се финансира от Глобалния съюз за разработване на лекарства срещу туберкулозата – това е група, която търси нови лекарствени средства и получава средства от Гейтс. Тестовете на анкилостомната ваксина на Хотез също са финансирани от Гейтс. Фондацията инвестира в проекти, посветени на редица други глобални здравни проблеми, включително маларията и някои детски болести, като например хроничната диария. Тези средства не просто подпомагат търсенето на нови лекарства. Висши служители в здравеопазването, които десетилетия са работили върху пренебрегваните болести, признават, че Гейтс е раздвижил тази безнадеждна в миналото зона. Това привлича обратно към масата за разговори някои опъващи се донори и недоверчиви правителства. “Гейтс хвърли светлина върху много от тези проблеми”, казва Хелън Гейл, бивша служителка на фондацията “Гейтс”, понастоящем президент на хуманитарната фондация “Кеър”. “На тези въпроси сега се обръща много повече внимание от когато и да е било преди.”

     Парите обаче сами по себе си не могат да решат всички проблеми. Появи се нов модел на публично-частни партньорства. Тези нови организации приемат факта, че фармацевтичните фирми просто няма да изразходват собствени средства за финансиране, изследване и продажба на лекарства за пренебрегваните болести. Поради това те се заемат да запълнят празнината, като използват за клинични тестове държавно или частно финансиране от организации, подобни на фондацията “Гейтс”. Съчетавайки опита на фармацевтичната промишленост с убедеността и познанията на учени и активисти, те се стремят да създадат вълна от нови средства за справяне с болестите, засягащи най-бедните в света.

     Подобни партньорства вече вкарват редица нови лекарства в една опустяла в миналото производствена линия. Според изследване, публикувано миналата година от Мери Моран и нейни колеги, в момента се движат поне 63 нови проекта за лекарства за пренебрегвани болести. За сравнение, в периода 1975 – 2000 година са одобрени само 13 лекарства. До 2010 година тези проекти ще доведат до създаването на минимум осем или девет лекарства, което е почти колкото за предходните 25 години, но за два пъти по-кратък период от време. А почти три четвърти от тези лекарства се разработват от подобни публично-частни организации. “Промяната от 2000 година насам е фундаментална, казва Моран. Вече стана ясно – разполагаме с модел, който ще доведе до създаването на нови лекарства срещу тези болести.”

     Изследването на Моран, изреждащо 92 публично-частни организации, които се занимават с проучване на пренебрегваните болести, установява, че почти всички те имат една пресечна точка – Бил Гейтс. Неговата фондация предоставя 60% от финансирането на тези групи. “Обществеността упражняваше натиск върху компаниите да открият тези лекарства, казва Моран. Гейтс предостави липсващите средства.”

Един свят, едно здраве?

      Една такава организация, финансирана частично от Гейтс – институтът “Здраве в единен свят”, е на път да отбележи първата значителна победа на новия бизнес модел. Тази фармацевтична компания с идеална цел е създадена през 2000 година от д-р Виктория Хейл. Преди това тя работи в Администрацията за храните и лекарствата и в голямата фирма за биотехнологии “Генентек”. На 37-годишна възраст Хейл започва да се замисля какво да прави по-нататък. “Животът ми стана твърде уютен и това бе обезпокояващо”, казва Хейл. Тя прекратява работата си в “Генентек” и решава да посвети останалата част от живота си на производството на лекарства за най-бедните хора в света.

     Първият проект, в който участва Хейл, е спасителна мисия. Лекари от благотворителната организация “Лекари без граници” установяват, че едно старо лекарство, наречено паромомицин, изглежда, действа успешно срещу смъртоносната болест висцерална лайшманиоза, известна още като черна треска, или кала-азар. Болестта поразява годишно около 500 000 души по целия свят, като води до болезнено подуване на далака и черния дроб. Както сънната болест, кала-азар се лекува, но само с дълъг курс болезнено медикаментозно лечение, което с течение на времето губи своето действие срещу болестта.

     През 80-те години “Фармация” – фирмата, създала паромомицина, прехвърля правата върху лекарството на СЗО. Лекарството почти не се използва в развитите страни, поради което нищожните печалби от неговата продажба не оправдават производствените разходи. СЗО се готви да прекрати производството през 2001 година, когато Хейл организира спешно мисия за неговото спасяване, като използва последните останали запаси в света и организира клинични тестове върху болни от кала-азар в Индия. През април 2005 година “Здраве в единен свят” потвърждават, че лекарството е излекувало над 94% от пациентите. Паромомицинът е толкова старо лекарство, че вече не е защитено от патент. Това дава възможност на Хейл да основе фирмата “Гланд фарма” в Хайдерабад, Индия, която да произвежда евтино лекарството. “Здраве в единен свят” скоро ще подаде официално искане до индийското правителство за одобряване на паромомицина за лечението на кала-азар.

     Светът има късмет, че паромомицинът е ефективен срещу една пренебрегвана болест. Но бедните пациенти обикновено нямат този късмет, поради което Хейл смята, че организации от рода на “Здраве в единен свят” винаги ще бъдат полезни. Някой трябва да разработва нови видове лекарства, които да заличат напълно пренебрегваните болести, вместо да се прибягва до бавно подобряване на стари медикаменти. Тези иновации обаче няма да дойдат от комерсиалните фирми. “Ясно е, че компаниите няма да държат медикамента срещу кала-азар в портфолиото си, когато на хоризонта се задава следващото велико лекарство срещу високо кръвно налягане, казва Хейл. Пренебрегваните болести нямат свой дом и ние трябва да им го създадем.”

     Хейл вече обмисля как “Здраве в единен свят” може да се превърне именно в такъв стабилен дом. Фондацията вероятно винаги ще се нуждае от благотворителност, държавно финансиране и помощ от фармацевтичната промишленост. Но за разлика от други публично-частни партньорства “Здраве в единен свят” кандидатства и за патентни права за нови лекарства, разработени под нейната шапка. Хейл мисли, че може би ще е възможно някои от тези нови лекарства да се продават срещу малка печалба на пациенти от средната класа в иначе бедни страни. Ако това стане, “Здраве в единен свят” може да се окаже новият прототип на успешен и стабилен генератор на изследвания на пренебрегваните лекарства.

     Въпросът дали тези публично-частни партньорства ще успеят е от голямо значение за всички, не само за милионите хора в бедните страни, страдащи от здравословни проблеми. Справедливостта на световните пазари също е поставена под въпрос. Групите от рода на “Здраве в единен свят” я подлагат на изпитание. Ще им се признае ли, че в крайна сметка са прави? Едва ли, ако не получат подкрепа. “Правителствата трябва скоро да започнат финансирането на тези начинания, защото иначе ще носят отговорността за захвърлянето на този тип лекарства”, казва Моран. Вече е невъзможно да се твърди, че хората не се опитват достатъчно упорито или че не мислят достатъчно творчески как да решат проблема с пренебрегваните болести. Ако хора като Шейсон, Хотез и Хейл не бъдат подкрепени решително, това ще бъде присъда и за самата система. Успехът или неуспехът на техните здравни изследвания ще бъде признак за състоянието на колективното морално здраве в света.


Статията е публикувана във
Foreign Policy - България
, август/септември 2006