Media Times Review    Google   
___









мастило
 ноември 2007

De Vimy и човекът от класа...

Цончо Цончев, "Монреалски дневници"


DE VIMY

Излегнали сме се, гръб с гръб. Аз отново държа Макс Фриш, тя отново - Агата Кристи - "Слоновете могат да помнят", третият отдолу нагоре роман с Поаро, т.е. пред-пред последният случай на Поаро... Poirot is described as short, with an egg-shaped head and sparkling green eyes. He also has a waxed moustache that curls upwards....

Неделя, в левият край на De Vimy, един часа следобяд, на широката зелена пейка, под пъстрата сянка, гръб с гръб... Мисля си - на нея й е удобно, моят -широк и твръд, нейният - тесен и кокалест... Затова винаги иска така... Не издържам дълго и се пльосвам на тревата. Влажна, ухае, късо подстригана... ухаеща... и опасна... Преди години, в казармата, лежах на една поляна, слънцето ме топлеше и гледах един мравуняк, и както го гледах, съм позаспал, събудих се с ужасен световъртеж, два дни главата ми се маеше, бях като отнесен... Оттогава никога не лежа дълго на земята... С изключение на плажовете... Които, да си призная честно, ми липсват... Дългите, мързеливи дни в южния край на Албена, малко преди рекичката...

Избрах отново Макс Фриш, защото The time of the uprooted на Ели Вайзел се оказа разочарование... Взех го от библиотеката с очакване, а сега чак цъкам с език на глупостите му... Да ми прости старчокът... Старият дърдорко Кристофър Хитчинс се оказа прав: "Вайзел е празнословец, бърборко"... поне в последната си книга... Виж, Фриш е друга работа... "С какво се различава човекът от класа? Човекът от класа не спира никога, не се поддава на съмненията и страховете (които, обикновено, хората му внушават)... (Дотук нищо особено)... Човекът от класа не винаги е богат и известен, но се забелязва отдалече, човекът от класа... мдааа, човекът от класа, и това му е най-особеното, има невероятната способност да дава надежда, да насърчава, да кара хората да вярват, че могат да направят... това или онова... и наистна го правят... отчасти, благодарение на примера и живота на човекът от класа". Човекът от класа, бих допълнил аз, трудно осъзнава класата си...

Размърдвам се от земята... Една оса обикаля голите ми глезени. "Внимавай!" - казва Д... Не знам за човекът от класа, но аз, аз правя често глупости; но никога не се спъвам... А ето че преди седмица се спънах... в една декоративна, желязна порта и си порнах петата под глезена... "Осите ядат месо, нали знаеш?!" Аз се захилвам и си слагам чорапите и хоп, пак на пейката... De Vimy е тих, миниатюрен парк в Outremont , западният склон на Монт Роял, под гробището, 7 минути от метро станция Едуар Монпти... Една от най-тихите и чисти метро станции в Монтреал... В неделя de Vimy е тих, мирише на лайка, за два часа и половина минаха точно две семейства... Отсреща, в другият край на парка, на другата зелена пейка, млада жена чете книга, може би Агата Кристи, пуделът й, женски, рови в земята, върти се около нея и я обича... "Тия хора живеят в парк - викам на жена си - и събота и неделя отиват на вилите си нейде по устието на Сен Лоран... Какъв живот!.." Къщите подредени, тихи, строени около De Vimy, някои с плоски покриви, други тип "алпийски котидж"... Спокойствие...

HENRI SALVADOR

Той е човек от класа. Мъж от класа. Колко дълго мога да слушам Chambre Avec Vue?! Много дълго. Анри е роден в Суринам... Кой ти знае Суринам?! Все едно да кажеш България. Че и по-зле. България влиза в новините... с футбол, с убийства, с трафик на деца, с осъдени в Либия българи, зад които цялата нация застана (евала) и които днес са обругавани в свободното интернет пространство (машала, мозък не остана у тая нация)... А Суринам, какво? Граничи на юг с Френска Гвияна... Имах шестици по география... Френска Гвияна бе за мен специална територия върху геокартата, но защо, това е друга история...

Анри Салвадор дава интервю по телевизия Radio Canada, същата неделя, малко след завръщането ни от парка... Френският му е ясен като бистро поточе... На 90 години е, жизнен, подскача на стола, ръкомаха и не спира да се майтапи...

"От какво ви е страх?" пита журналистът.

"От това, че никога няма да умра"- хили се старчокът.

"Ооо, наистина, вие изглеждате добре!" - отвръща журналистът.

"Защо?! Вие да не сте доктор?..."

Салвадор харесва Франк Синатра (друг мъж от класа), признава, че Франк Синатра го е карал да тренира, още и още, докато постигне специфичното " murmure "... Ето, виждате ли, човекът от класа кара друг човек, който все още не е "от класа", да прави нещо, отново и отново, без да се предава, докато се превърне в класа, в случая в символ на "боса нова"...

Не знам за хората от класа, но аз сега куцам, с левия крак... Защото се спънах, най-глупашки, в декоративна, желязна портичка... и обувката ми се напълни с кръв, и аз, чувствайки се изключително тъпо, едва се довлякох до тоалетните на Westmount Square, сложих си една салфетка и се прибрах, куцук-куцук в къщи... където уплаших жена си...

Тя грижовно почисти раната и ми сложи лепенка... Аз не протестирах...

"Ако ще живеете вечно, кого бихте си взели за спътник в живота" - пита журналиста.

"Жена си" - отговаря Анри.

"Ако не е жена ви, кого друг?"

"Никой" - отговаря дядото.

Извод: до мъжа от класа винаги трябва да има жена (една или повече) от класа...

"Значи викаш, осите ядат месо, а?!" - питам Д. "Ами, да!" "Хм..." И отново обърнахме гърбовете си... Знае тя как да си осигури облегалка, знам я аз... Кокалите й се забиват в гърба ми, ама търпя...

Ето, дните ни минават, забравят се, а една нищо и никаква неделя, с някакви нищо и никакви пръснати мисли и усещания, беше увековечена, без да е заслужила, в слово...

P.S. Ха, всъщност Салвадор е роден не в Суринам, нито в Ел Салвадор, а в любимата ми Френска Гвияна... Нещо съм объркал...


Форуми Media Times Review