Елена Владова - Как Иванка Иванова мисли за дзенбудизма и дископатията

Как Иванка Иванова мисли за дзенбудизма и дископатията

Елена Владова*


По едно време се случи така, че Иванка Иванова трябваше да мисли върху две неща - дзенбудизма и дископатията. Да се изправи лице в лице с едното и с другото. Или пък с двете заедно. Наведнъж. И да му разбере нещото.
Нямаше Иванка Иванова обичай да мисли за две неща едновременно. Затова раздели дзенбудизма и дископатията, като с нож ги преряза на две. И тупнаха се половините насред живота й - едната в сутрешните й мисли се настани, втората в нощните. Чак сън не й остана. И усмивка никаква.
Сутрините Иванка Иванова повеждаше с дзенбудизма. Причинно-следствените връзки се рисуваха в главата й такива, каквито трябваше да са. А те все не бяха такива, каквито трябваше. Бяха своеобразни. Бяха такива, каквито са.
Вечерите Иванка Иванова продължаваше с дископатията. Не като болест идваше тя в мислите й, а като спомен. За човек ли, за чувство ли… Но все спомен си беше. Такъв един, хем цял, хем недовършен. Хем своеобразен, хем конкретен.
"Щом така съм почнала, ще мисля поотделно и за дзенбудизма, и за дископатията", убеждаваше се наум Иванка Иванова.
И изгуби се лека полека душата й. Ей така се изгуби, и от нея самата. Потъна. Дзенбудизмът и дископатията станаха като мержелевини - аха да ги сграбчи и те изтичат. Като пот изтичат от пръстите й. А краят на мисленето все не му се вижда. Все не можеш да му разбереш нещото.
И като се обърка Иванка Иванова в объркването си, усети да направи друго. Да събере всичката мержелевина, що й се е насъбрала и да я подари. Цялата, без да я дели.
"Но затова как и на кого да я подаря, ще му мисля, когато му дойде времето", реши Иванка Иванова.
А на първо време реши друго: че не трябва много да му мисли.

Copyright © Елена Владова

Авторката е носител на награди за поезия и журналистика в областта на културата, член е на управителния съвет на “Alliance Francaise” - Варна, публикувала е във в. "Литературен форум" и е редактор на рубриката "Ателие" в LiterNet. Разказът, който Media Times Review публикува е от дебютната й книга "Истории на Иванка Иванова".