Media Times Review    Google   
___









перспективи
 октомври 2005

Бъдещето на бъдещето

Четирите революции, които оформиха света.

Алън Уебър, The Toronto Star


От Торонто до Токио, от Копенхаген до Чикаго, от Сан Пауло до Сан Франциско – в практически всеки голям град във всяка индустриализирана страна в света – бизнес лидери, правителство и неправителствени организации са заети с един и същ фундаментален въпрос: “Какво трябва да направим, за да сме конкурентни в икономиката на бъдещето?”

Въпросът може да варира леко в зависимост от историята на всяка страна или град. Например в Сан Пауло, с неговият експлозивен тренд на нарастване на населението до 20 милиона и националното богатство на неговата страна, строго разделено между малцината “имащи” и голямото мнозинство “нямащи”, въпросът става още по-конкретен като търси отговор на това какво трябва да направи Бразилия за да отгледа и поддържа една сериозна средна класа.

За Германия, Франция и Великобритания, борещи се да открият нови посоки в лицето на отхвърлянето на европейската конституция и объркващо мудната икономическа среда на Европа, въпросът, с много тревожни противоречия, е, какъв и кой е пътят напред?

За Канада и САЩ, с тяхното разнообразно население и по-отворени икономически системи, въпросът може да бъде по-прост от останалите национални икономики: Ако Съединените щати са толкова икономически ненаситни, а Канада така мека и гъвкава, дали една от двете страни има устойчива форма на капитализъм?

Привидно не е толкова трудно да се намери източника на това усилено търсене на духа на икономиката. Повечето наблюдатели могат да попълнят своя лист на обяснение до две прости думи: Китай, Индия. Почти десетилетие възхода на тези две нации се гледа като на разказ за успеха на развиващата се страна. Първо бизнес-лидерите, консултантите, икономистите и капацитетите отбелязаха прехвърлянето на производствени дейности към евтината работна ръка на богатите на население Китай и Индия. После дойдоха новините за трансфера на технологии, високо платени работни места, за по-сложни производствени операции и накрая за цялостни производствени дейности.

На следващият етап наблюдателите отбелязаха значителните инвестиции направени в Китай и Индия в образованието – Китай се опитва да настигне Запада в “производството” на специалисти с докторска степен, а Индия създава високо технологични университети. Това стана малко след като наблюдателите на световните тенденции отбелязаха прехвърляне на работни места в сферата на услугите към Индия и Китай и това не бяха само “call центрове”. Големи компании търсиха в двете страни специалисти, които да пишат софтуер, да правят уеб страници и да изработват сложни машини за болниците, автомобилната индустрия и домакинството.
През 2005 беше ясно откъде Китай и Индия очакват да дойдат високо платените им работни места. За всички останали въпросът бe: а ние?

След като прекарах една година в пътувания из пет континента и водейки разговори с бизнес, правителствени и неправителствени лидери, аз стигнах до този извод: дали осъзнаваме или не, дали искаме да признаем това или не, ние всички сме като акушерки, помагащи на раждането на бъдещето – едно бъдеще с нови правила и практики, нови реалности и нови възможности. Докато наблюдателите, които наблягат на възхода на Китай и Индия се прави да се фокусират върху мощната революция, която възстановява динамиката на бизнеса, работата, създаването на богатство, има още четири допълнителни революции, в които трябва всеки да участва, ако иска да определя бъдещето си, а не да гледа как то определя него:

- Сближаването на политика, религия и култура като мощна сила за национална и интернационална идентичност и промяна. През последните две години аз слушах как нобеловият лауреат Ширин Ебади говори за своите усилия в Иран да бъде прието съвместното съществуване на исляма и човешките права и по-специално правата на жените; аз слушах будисткия монах Тензин Палмо да описва страданията на тибетците, прогонени от домовете си и страната си от китайските агресори; и заедно с много други аз наблюдавах зле обоснованата война в Ирак как се превръща в глобален дебат върху конфронтацията между политическото християнство и политическия ислям.

- Преобразуващата сила на технологията и в частност на био-технологията и новите науки. На едно забележително събиране миналият месец, организирано от Waldzell Institute във Виена, Крейг Вентър, човекът, който дешифрира човешкия геном, описа своя нов проект: да научи как да се създаде живот от нищото.

- Революцията в изкуството и само-изразяването. Томас Хемпсън, един от най-известните класически певци, описа промяната настъпила в музиката от времето на Бетховен като промяна музиката да се прави вече не само за прослава на Бога, но и за изразяване на самия себе си. Днес тази артистична революция експлоадира и се превърна в глобално тържество: блогърите с техните собствени новини, музикантите и създателите на филми, използващи лаптопи и пускащи собствени песни и филми, писателите, публикуващи сами своите работи и намиращи пазар чрез Интернет.

- Глобалното търсене на личната ценност. Това, което преди бе считано за запазена привилегия на богатите днес е глобален фактор. Хората по света не само искат да сложат храна на масите си, да намерят добра работа и сигурност в домовете си, те също искат техният живот да има значение.

Тези четири революции – работа, политическа култура, наука и технологии, изкуство и стремеж към лична стойност и значение – са нишките, с които ние ще изплетем нашето бъдеще. За да разберем контекста на този далеко простиращ се процес на създаване ние само се нуждаем да се върнем 100 години назад към раждането на Модерността. Подобно на днес, това което тогава изглеждаше като буйността на един труден период, в действителност представляваше болката да станеш модерен. В науката Айнщайн променяше физиката; в рисуването Матис и Пикасо променяха представите ни за реалност; в бизнеса, в големите бизнеси, широко-мащабният капитализъм и масовото производство се опитваше да дефинира нови правила на играта; в литературата Джеймс Джойс ни запозна с вътрешният ни глас; в психологията Фройд предложи нови средства за разбиране какво точно означава този глас.

Днес петте революции са по-силни от тези преди сто години. И докато е прекалено рано да се види бъдещето, което се ражда, все пак е възможно да се уловят действащите правила, които ние можем да приложим, когато участваме в създаването на нашето бъдеще.

Първо иновацията и креативността са матрицата на реалността; талантът, различието, идеите и лидерството са елементите, от които е изградена тази матрица. Лидерите по целият свят, във всички сфери на живота, достигат до едно и също заключение: ако искате да бъдете водещи в бъдещето, вие трябва да освободите капацитета на вашата организация да иноватира и създава.

Това е истина независимо дали организацията е бизнес или неправителствена, дали е компания или държава. Както Матис веднъж бе казал: “Художникът е така устроен, че не може да се върне назад, освен ако не иска да умре. Той трябва да върви напред в каквато и да е посока, но напред, независимо къде ще го отведат неговите усилия – за всяка генерация земята зад нея е подвижен пясък.”

Така, ако вие искате да избегнете клопките на ниско-платените работни места, второкачествените технологии и образование, вие трябва да инвестирате в бъдеще, основано на мислене, създаване и иновации готови за конкуренцията.

Второ, ако ние искаме да видим бъдещето, трябва да си задаваме правилните въпроси за него. Водещият австрийски квантов физик Антон Зелингер отбеляза, че в квантовата физика, въпросът, който задавате, определя резултата на вашия експеримент.

Например, ако попитаме: “Как да имаме високо-платени работни места за в бъдеще?”, ние сме длъжни да имаме различен отговор, и да изградим по-различно бъдеще. Ако попитаме: “Как да създадем по-устойчива икономика, която включва повече хора за бъдещето?” Шведът Лейф Едвинсон, първият професор в света по специалността Интелектуален капитал, създаде ново научно поле “куизикс” – изкуството да си зададеш правилния въпрос, защото навсякъде въпросите, които задаваме ще определят и отговорите, които ще получаваме.

Трето, бъдещето ще бъде създадено чрез взаимодействието на тези четири революции и в границите на най-различни дисциплини.

Повечето от нас са обучени в една професия, една дисциплина, една кариера; и повечето от нас получават заплати от опита ни в една област. Все пак, бъдещето ще се нуждае от интердисциплинарно мислене, способността да се работи с различни категории и на границите на експертността. Бъдещето ще бъде родено там, където изкуството се среща с бизнеса, там където науката среща религията.

Превод: Цончо Цончев