Media Times Review    Google   
___









перспективи
 октомври 2005

В търсене на проамерикански настроения

Ан Епълбаум*


Никога досега антиамериканските настроения не са се радвали на по-широка популярност. От Пекин до Берлин, от Сидни до Сао Пауло противниците на Америка вече наброяват цяла армия. Все пак не всички са се увлекли по антиамериканската мода. Къде, в кои среди все още се възхищават на Америка и защо? Моля, запознайте се с проамерикански настроените.

     Бях в Лондон на 11 септември 2001 година, ден, в който непознати хора, чули американското ми произношение в магазините, предлагаха мобилните си телефони, за да позвъня у дома. Всички партита, предвидени за онази нощ, бяха отменени. На следващия ден бях отменени и заплануваните политически събития. Мой приятел американец, живеещ в Лондон, получи съболезнователна картичка от съседите си, без дори да ги познава. И той не беше единствен. Първоначалната реакция на британците спрямо терористичните атаки срещу Вашингтон и Ню Йорк беше израз на дълбоко съчувствие и подчертана проамериканска нагласа.
     Такава беше и реакцията на много други хора в Европа и в целия свят. Няколко дни след 11 септември пътувах от Лондон за Полша, където живеех по това време. Същата вечер отидох на концерт в един провинциален град. Във фоайето на концертната зала беше поставено голямо американско знаме, заобиколено от свещички. В началото на концерта диригентът обяви, че в програмата са настъпили промени и вместо предвидените пиеси оркестърът ще изсвири „Реквием” от Моцарт в памет на жертвите от 11 септември. Това решение беше спонтанно и аполитично, тъй като никой не можеше да предположи, че в публиката има американец. Изминаха още няколко дни и, разбира се, не закъсняха и реакциите, обратни на гореописаните. Публиката в студиото на едно британско телевизионно предаване атакува в ефир бившия американски посланик с обвинения, че САЩ разпалват международна вражда и следователно носят отговорност за терористичните атаки. Влиятелното британско списание The New Statesman излезе с водеща статия, в която в общи линии се твърдеше същото. „Ще кажете, че американските търговци на ценни книжа са също толкова невинни и не са заслужили да станат жертва на тероризъм, колкото са невинни виетнамските или иракските селяни, писаха редакторите. И да, и не... Ако Америка създава впечатлението за алчна и арогантна сила, това е отчасти, защото народът й го е пожелал. Те предпочетоха Джордж Буш както пред Ал Гор, така и пред Ралф Нейдър.” Що се отнася до реакцията в други европейски държави, тогавашният министър-председател на Франция Лионел Жоспен прикани Съединените щати да „реагират по разумен начин”, а германският канцлер Герхард Шрьодер напомни, че „не сме във война”.
     Днес първоначалният повей на антиамерикански настроения от дните непосредствено след 11 септември вече придоби размерите на ураганен вятър. Според проучване на изследователския център „Пю” във Вашингтон, проведено през 2004 март година, 62% от французите, 59% от германците и 34% от британците имат силно или донякъде отрицателно мнение за Съединените щати. През януари 2005 година Би Би Си оповести резултатите от проучване, които сочат, че според 54% от французите, 64% от германците и 50% от британците САЩ оказват отрицателно влияние върху света. Подобни числа и данни дадоха хляб на много хора. Заглавни статии, документални филми и цели книги се посвещават на явлението антиамериканизъм, без признаци интересът към темата да затихва. В началото на тази година „Нюзуик” за пореден път постави темата на своята корица под заглавие „Америка води... но следва ли я някой?”
     При цялото това внимание, отделяно на антиамериканските нагласи през последните четири години, все пак буди учудване фактът колко малко се подлага на анализ тази първоначална реакция на 11 септември, както и въобще антиамериканските настроения. В крайна сметка Съединените щати, американският президент и американската външна политика все още се радват на одобрението на хората в някои страни. Дори най-смайващите данни, като например тези от проучването на Би Би Си, цитирано по-горе, сочат, че известен процент от населението дори на най-антиамерикански настроените страни в Европа и Латинска Америка си остава с проамериканска нагласа. Около 38% от французите, 27% от германците, 40% от китайците и 42% от бразилците остават убедени, че Съединените щати оказват положително влияние върху света. Кои са тези хора?
 
Америка в най-добрия й вид
 
     Парадоксално е, че не е никак трудно да се намерят примери за известни личности – апологети на Америка, дори в генерално антиамерикански настроените Европа и Латинска Америка. Сред тях са политически реформатори като Вацлав Хавел, който споделя, че американската Декларация на независимостта е била източник на вдъхновение за основателите на неговата нация. Сред тях са и икономически реформатори като Хосе Пинера – човекът, създал чилийската пенсионна система, който се възхищава на американската икономическа свобода. Сред тях са и мислители като иракския интелектуалец Канан Макия, който открито отъждествява САЩ с разпространяването на политическата свобода. На състоялото се неотдавна честване на Макия във Вашингтон той публично благодари на американците за това, че са помогнали на страната му да се избави от Саддам Хюсеин. (Той получи топли аплодисменти, заредени с очевидно чувство на облекчение: „Поне един човек, който ни харесва!”) Всички тези хора изповядват съвсем ясна, либерална и демократична философия, хора, които или отъждествяват част от своята идеология с американските ценности, или са благодарни на Америка за подкрепата, оказана от нея в даден момент от националната им история.
     Има страни, в които идеологическата и емоционалната обвързаност със Съединените щати е характерна не само за отделни личности, а за цели групи. Тук визирам британските тачъристи, от чиито среди в известен смисъл произхожда министър-председателят Тони Блеър, както и бившите активисти на полското движение „Солидарност”. Макар че лейди Тачър (която беше открито проамерикански настроена) вече не е в управлението, нейните политически наследници и тези, които свързват името й с настъпването на положителни икономически и политически промени във Великобритания, все още имат положителна нагласа спрямо САЩ. Тяхното влияние намира израз във факта, че британците като цяло имат по-положително мнение за САЩ в сравнение с останалите европейци. Полските антикомунисти, които все още помнят подкрепата, оказана от президента Рейгън на „Солидарност” през 80-те години на XX век, имат същото влияние в своята страна, която остава по-проамерикански настроена от останалите страни от Централна Европа.
     Има и страни, в които САЩ се радват на симпатиите на още по-широки слоеве от населението. Данните от проучването на Би Би Си сочат, че 88% от населението на Филипините има „по-скоро положително” мнение за Съединените щати, един необикновено висок процент за света като цяло. Данните сочат също, че 54% от населението на Индия и 565 от това на Южна Африка са на същото мнение, а това са особено високи проценти за страни от развиващия се свят. Високият процент на одобрение в първите две държави се дължи отчасти на геополитически причини – и Филипините, и Индия се борят с войнстващи ислямистки групировки и съответно виждат с лицето на САЩ съюзник в борбата срещу тях. (Вероятно по тази причина и двете страни са сред малкото, в които преизбирането на Джордж Буш се възприема като по-скоро положително за света.) Вярно е също така обаче, че през последните 20 години и в трите споменати страни настъпиха промени, направили ги или по-богати, или по-свободни, или и двете заедно. И в трите случая е ясно, че хората имат основание да асоциират постигнатото благоденствие и свобода с действията на Съединените щати.
     Подобни асоциации не са просто израз на най-общо отношение. Нови данни на компанията за международни проучвания „Глоубскан” и програмата за изследване на отношението на хората към международната политика на Университета в Мериленд сочат тенденциите в про- и антиамериканските настроения в зависимост от възрастта, доходите и пола на анкетираните. Ако се вгледаме по-внимателно в страните с отявлен проамерикански уклон, ще установим, че проамериканските настроения понякога имат изключително конкретни носители. Оказва се например, че в Полша, която като цяло е проамерикански настроена, хората на възраст между 30 и 44 години имат по-положително отношение към САЩ в сравнение с останалите поляци. Според 58.5% от представителите на тази възрастова група САЩ оказват по-скоро положително влияние върху света. Все пак тези данни не бива да ни учудват, тъй като става въпрос за възрастовата група, най-пряко засегната от събитията, довели страната до въвеждане на военно положение и до зараждане на движението „Солидарност”. Тогава тези хора са били юноши и вероятно помнят по-добре от всички подкрепата, оказана от американците на полското нелегално антикомунистическо движение.
     За разлика от тях младите поляци са доста по-резервирани към САЩ. Само 45.3% (т.е. с над 13% по-малко) от лицата на възраст между 15 и 29 години са на мнение, че САЩ оказват по-скоро положително влияние върху света. Но тези данни също не бива да ни учудват. Това поколение има смътни спомени от комунизма и изобщо не помни подкрепата, оказана от Рейгън на „Солидарност”. За тази възрастова група Съединените щати са най-вече страна, за която е трудно да получиш виза, а процентът на младите поляци, получили отказ за подобна виза, е твърде висок. След приемането на Полша в Европейския съюз пред тях се разкриват по-големи възможности да пътуват и да учат в Европа, за която вече не са им необходими визи. Младите поляци се настройват все по-скептично към САЩ, следвайки най-общата тенденция е Европа.
     Данните относно тенденциите при отделните възрастови групи в други страни, които са най-общо антиамерикански настроени, са не по-малко показателни. Например в Канада, Великобритания, Италия и Австралия – все страни с умерена до силна антиамериканска нагласа, хората над 60-годишна възраст са далеч по-положително настроени към Съединените щати от своите деца и внуци. Данните от проучвания сочат, че 63.5% от британците, 59.6% от италианците, 50.2% от австралийците и 46.8% от канадците на възраст на 60 години са на мнение, че Съединените щати оказват по-скоро положително влияние върху света. При представителите на възрастовата група от 15 до 29 години процентите са далеч по-ниски: 31.9% (Великобритания), 37.4% (Италия), 27% (Австралия), 19.9% (Канада). Но и това не бива да ни учудва: всички тези страни имат положителен опит от сътрудничеството със САЩ по време на Втората световна война и след края й. Британците от това поколение имат преки спомени или се позовават на спомените на своите родители за срещите на Уинстън Чърчил с Франклин Рузвелт; канадците и австралийците са се борили рамо до рамо с американските пехотинци, а много италианци помнят как същите тези пехотинци успяха да прогонят нацистите от страната им.
     Тези различия в мненията на отделните възрастови групи играят важна роля, тъй като носят едно основно послание, често забравяно от архитектите на американската външна политика – че поне в някои от случаите тази политика влияе пряко на мнението на чужденците за Съединените щати. Тази зависимост може и да изглежда съвсем очевидна, но напоследък тя често се поставя под съмнение. Антиамериканските настроения често се отдават на най-обикновено заразно модно влечение и затова някои коментатори представят феномена сякаш той няма нищо общо с действията на Съединените щати на чужда територия. Но тези действия имат значение, независимо от това дали са свързани с подкрепа на антикомунистически движения, или с визова политика. Доказателство за това ще намерим, когато погледнем проблема от по-различен ъгъл: хората са по-положително настроени към Съединените щати, когато личният им опит ги кара да се чувстват по-положително настроени.
 
Източник на вдъхновение – за някои
 
     Все пак прекият досег с политиката на САЩ не е единственият фактор, който оказва влияние върху мнението за една държава. Милиони хора по целия свят обвързват Съединените щати не само с конкретен политически идеал или определена икономическа теория, а и с възможности за издигане в обществото, с икономически прогрес, както и с безкласово общество (някои от тях вече не съществуват в Съединените щати, но това е друга тема). Рекламните директори разбират отлично феномена на обикновените жени, четящи списания, пълни с реклами на дрехи, които те не могат да си позволят. Те наричат тези жени социално амбициозни. Навсякъде по света има класи хора, които също са „социално амбициозни”. Именно тези „социално амбициозни” класи, към които принадлежат хора с възможности или желание з издигане в обществото, са преимуществено проамерикански настроени.
     Струва си отново да разгледаме някои страни, които са относително антиамерикански настроени. Съвсем ясно е, че във Великобритания например САЩ печелят най-силни симпатии сред представителите на групите с най-ниски доходи и с най-ниска степен на образование. Факт е, че 57.6% от британците с особено ниски доходи са на мнение, че Съединените щати имат по-скоро положително влияние. От друга страна, едва 27.1% от тези с особено високи доходи са на същото мнение. Подобна картина се получава и в Южна Корея, когато запитаните се разделят на групи според степента на образование – 69.2% от хората с ниска степен на образование са на мнение, че Съединените щати имат положително влияние, и само 45.8% от по-образованите поддържат това мнение. Тази тенденция се повтаря в много развити страни – тези, които са се устремили нагоре, са проамерикански настроени, а тези, които вече са покорили върха, са далеч по-скептични в това отношение.
     В някои от развиващите се страни се очертава обратната тенденция. Оказва се например, че ако един индиец е млад, заможен и високо образован, има голяма вероятност той да е проамерикански настроен. В това също има логика – за разлика от своите родители индийците от по-младото поколение имат опит в работата с американски компании и инвеститори. Едва през последните десетилетия Индия се включи пълноценно в международната икономика и едва през последните няколко години страната се отвори напълно за чуждестранни инвестиции. Бедните в Индия все още не са заразени от ефекта на глобализацията, но средната класа, включително и най-висшите й слоеве, т.е. тези, които виждат своето място в „англоезичната” международна икономика с доминираща роля на САЩ, за „социално амбициозни” и следователно проамерикански настроени. Всъщност около 69% от индийците с особено високи доходи са на мнение, че Съединените щати имат по-скоро положително влияние, 43.2% от тези със средни доходи са на сходно мнение и едва 29.6% от тези с особено ниски доходи оценяват влиянието на Америка като положително.
     Ако възприемем един малко по-различен подход е възможно да открием и страни, чието население като цяло, а не отделни класи от него, може да бъде охарактеризирано като социално амбициозно. В този контекст си струва да обърнем внимание на Испания, Португалия и Италия. Вярно е, че никоя от тези страни не е толкова подчертано проамерикански настроена, колкото Филипините. В Испания например имаше особено силна съпротива на войната в Ирак и правителството, изпратило военен контингент в Ирак, падна. Споменатите държави се отличават от останалите европейски страни не само по това, че за разлика от Франция и Германия те следват канадската и британската тенденция, при която по-ниско образованите и най-незаможните са проамерикански настроени, а и по това, че и трите страни избират подчертано проамерикански настроени лидери през последните няколко години. Бившият министър-председател на Испания Хосе-Мария Аснар и този на Португалия – Педро Сантана Лопес, както и настоящият министър-председател на Италия Силвио Берлускони поставиха близките отношения със САЩ в центъра на своята международна политика, като съответно и тримата изпратиха военни контингенти в Ирак.
     Вярно е, че по-положителната нагласа на тези страни към САЩ след 11 септември се дължи повече на разположението на силите на европейската политическа сцена – подобно на Великобритания и Дания на трите южноевропейски държави не им се нрави нарастването на доминиращата роля на Франция и Германия в Европа и затова гледат на американското влияние като на сериозен контрабалансьор. Не бива обаче също да забравяме, че Италия, Испания и Португалия са „новобогаташите” на Европа: всички те забогатяха още повече през последните десетилетия и във всички тях все още има множество желаещи да се издигат на по-високи стъпала на социалната стълбица. Това е още едно възможно обяснение за привързаността на техните политици към Съединените щати – държава, която според по-старите европейски критерии е класически пример за парвенющина. Този феномен вероятно е причина за учудващо високия процент на хора с проамериканска нагласа в страни като Виетнам, Индонезия, Бразилия и, разбира се, Филипините – те забогатяват подобно на американците, но все още не са забогатели дотам, че да се чувстват конкурентноспособни на тях.
 
Портрет на американеца
 
     Накрая ще се спрем на един друг фактор, който се свързва в почти целия свят с проамериканска нагласа: е Европа, Азия и Южна Америка мъжете са далеч по-положително настроени към Съединените щати от жените. В някои от случаите числата са доста шокиращи. Разликата в отношението на двата пола към Съединените щати се равнява на 11% в Индия, 17% в Полша, като дори във Филипините положително настроените жени са с 6% по-малко от мъжете. Може би тази тенденция трябва да се подложи на по-задълбочен анализ, на който аз не съм способна, но поне мога да опитам с някои догадки. Вероятно името на САЩ се свърза с армии и нашествия, които в исторически план се нравят повече на мъжете. Вероятно САЩ се свързват и с външна политика на силата, а броят на жените по света, които участват или се интересуват от международна политика, е далеч по-малък от този на мъжете. Вероятно тенденцията се дължи на това, че властта, предприемачеството и капитализмът имат по-голяма притегателна сила за мъжете. Или просто Съединените щати импонират повече на мъжете по някакви интуитивни причини – може би същите, поради които Джордж Буш-младши се нрави повече на мъжете.
     Въпреки че данните за отношението на двата пола към Съединените щати не са толкова изненадващи, колкото други показатели, те ни помагат да дооформим профила на типичния проамериканец. Всички ние сме добре запознати с различните стереотипи на антиамериканеца. Това са гневният арабски радикал, демонстриращ на някоя легендарна арабска улица, редакторът на левичарски вестник, който громи с критиката си Америка, докато похапва на вечерно пари в Берлин, или френският фермер, който хули „Макдоналдс”. Сега може би трябва да добавим нови стереотипи: дребният британски бизнесмен, син на миньор, който някога се е възхищавал на Маргарет Тачър и е бил на почивка във Флорида. Или полският интелектуалец антикомунист, който през 80-те години е спорил с приятелите си от Париж за Рейгън и сега пак не е съгласен с тях за войната в Ирак. Или индийският бизнесмен от борсата, южнокорейският инвестиционен банкер и филипинският производител – всички те са в прекрасни отношения със своите американски клиенти, подкрепят американското военно присъствие в своя район и вероятно хранят топли чувства към президента Буш, които не биха споделили със съпругите си. Тези стереотипи, подобно на техните антиподи, трябва да станат неизменна част от репертоара на авторите на рубрики и на политическите коментатори.
     Те също имат значение или би следвало да имат значение за Съединените щати. Тези хора и техните еквиваленти в други страни са гласове в полза на Америка. Те може да не представляват мнозинство нито в света като цяло, нито в собствените си държави. Но не може да се твърди, че техният глас е без значение. В крайна сметка проамерикански настроените хора гласуват за проамерикански настроени политици, които понякога печелят изборите дори и в Европа. Тези хора оказват натиск върху своите правителства в подкрепа на американската външна политика. Те също така купуват американски продукти, сключват сделки с американски компании, ходят на почивка в американски курорти и гледат американски филми.
     С други думи, има смисъл да се полагат усилия за спечелването на доверието на такива хора. Тъй като техният брой е променлива величина, която се влияе от американската политика. Мнението на тези хора ще търпи промени в зависимост от това как се държат американските посланици в техните страни, от това с каква честота американският държавен секретар посещава градове в тези страни и от това как медиите отразяват американската политика. Преди да се примирят с мисълта, че проамериканската кауза е завинаги загубена в Европа, американците трябва да си припомнят, че не всички европейци имат отрицателно отношение към тях. Преди американците да са отхвърлили идеята да култивират мнението на „чужденците”, понеже не си струвало труда, те трябва да си припомнят, че цели части от света хранят естествени симпатии към тях и винаги ще ги имат, ако американците вложат необходимото старание.
 
     * Ан Епълбаум е автор на рубрика и е член на редакционната колегия на Washington Post.

Статията е публикувана във
Foreign Policy - България
, август/септември 2005