Media Times Review    Google   
___









перспективи
 октомври 2005

Няма вече супер-мощни

Робърт Самуелсън, Newsweek


Съединените щати са водещата световна икономическа сила, но вероятно няма да останат задълго лидер. Има разлика. Никой не се съмнява в необикновеното богатство и позиции на американската икономика. Тя е около 2.5 пъти по-голяма от японската, шест пъти по-голяма от германската и осем пъти от китайската. Доларът е царската валута на световната търговия и международните инвестиции, представлявайки около две трети от правителствените валутни резерви. Американските капиталови пазари и инвестиционни банки остават водещи. През 2003 година компании и правителства са продали повече от 5.3 билиона долара акции, бонове и други задължения, казва Thomson Financial; 58 процента от тези пари бяха произведени в САЩ и водещите пет застрахователни компании бяха американски (начело с Citygroup, Morgan Stanley и Merrill Lynch).

Суперлативите за американската икономика нямат край. Но лидерството е способност да поставяш и да постигаш цели като или налагаш своята воля, или привличаш другите да те следват. Това Съединените щати можеха да правят лесно в миналото. След Втората световна война Европа се нуждаеше от съживяване; САЩ й изпратиха пари чрез Плана Маршал. От 60-те години до 80-те, когато стойността на валутата беше неудобна за Вашингтон, САЩ просто я изоставяше. През 1971 Ричард Никсън девалвира долара; през 1985 година администрацията на Рейгън просто информира Европа и Япония, че трябва да се съгласят на голямо обезценяване на долара. Времената се промениха. В своята външна политика като цяло администрацията на Буш може да изглежда унилатералистка. Но в икономическите дела тя страда от загуба на влияние и честно казано, това се превръща в тенденция. Ирония е, но това отчасти е в резултат на успеха на американските идеи.

Защитавайки “глобализацията”, дори преди този термин да стане моден, Съединените щати несъзнателно отслабиха своето собствено лидерство. В един нарастващо глобализиран свят, конкуриращите се центрове на богатство и сила стават все по-видими; вече не става въпрос само за Европа и Япония, но и за Бразилия, Китай и Индия. Има фрагментиране на влиянието. Част от влиянието се поема от пазарите: тези безлични тълпи от купувачи и продавачи, които правителствата могат да управляват частично. Влияние оказват все по-силно и страните, които се стремят да преследват собствените си интереси и идеи. Така или иначе американското лидерство се подкопава.

Това означава, че втората администрация на Буш среща неизбежни ограничения в икономическото си лидерство. САЩ сега са по-скоро роб, отколкото господар на събитията. Това се вижда в най-малко три критични точки. Едната е нефта; дори през 2004 година бързото и неочаквано повишаване на цената му застраши възстановяването на световната икономика. Проблемът на Америка е прост: голямото ползване на нефт влошава ценовия натиск. До 1974 година САЩ бяха най-големият производител на нефт в света. Обилното производство успокояваше цените. Сега вносът задоволява 60 процента от нуждите на Съединените щати и с по-малко от 5 процента от световното население САЩ използват една четвърт от глобалната продукция.

Втората точка е взривяването на бюджетния дефицит на САЩ, което теоретически може да разклати стабилността на глобалната икономика. През 2004 дефицитът ще удари рекордните 664 милиарда долара, или 5.7 процента от БВП, както изчислява Дейвид Уис от Standard & Poor’s. Американците харчат далеч повече зад граница, отколкото получават. От друга страна чужденците използват своите високи доларови постъпления, за да купуват огромни количества американски акции, бонове, недвижимо имущество и цели компании. В края на 2003 година нетното външно инвестиране в САЩ е общо 2.4 билиона.

Опасността идва от там, че една “криза в доверието” – намаляваща желанието на чужденците за долари – може да предизвика дълбок икономически спад. Ето как е възможно да стане. Американските акции и пазари на бонове могат да се сринат, ако чужденците купуват по-малко. В резултат на това доверието на потребителите и потреблението да се свият. Едновременно с това стойността на вече променливият долар да спадне рязко, а на другите валути като еврото и йената да се покачи. Това би направило експорта на другите страни по-малко конкурентен. Така доверието в тях и индустриалното им производство може да спадне драматично. Резултатът: каскадна загуба на доверие. Разбира се, кризата не е неизбежна. Но ако започне, чужденците няма да продават доларовите си вложения и всичко което трябва да правят е да спрат да акумулират нови вложения.

Накрая нека видим глобалните търговски споразумения. От Втората световна война е имало осем големи кръга на споразумения, водещи до премахване на митническите тарифи и другите търговски бариери. Деветият е на път да се случи. Настоящият кръг обаче почти рухна след като договорната сесия през септември 2003 в Канкун, Мексико, се провали. Развиващи се страни, водени от Бразилия и Индия, отхвърлиха като неадекватен предложения от Европа и САЩ план за намаляване на земеделския протекционизъм.

Заплахата тук е, че Съединените щати вече не могат да налагат своята воля върху глобалната икономика, дори когато действат с близки съюзници. На търговските разговори Робърт Зоелик, търговският представител на американското правителство, каза, че бразилците и индийците са “важни за успеха”.

Колкото за “доларовата криза”, Съединените щати не са създали едностранно тези масивни дефицити и не могат да ги премахнат едностранно. Причините включват по-бърз икономически растеж в САЩ отколкото в Европа и Япония, което усилва вноса в САЩ и пречи на експорта. Друга причина е отказа на азиатските страни, водени от Китай, да променят стойността на валутите си; това също наранява американския търговски баланс. Теоретично, спасението може да стане ако достатъчно правителствени централни банки започнат да купуват долари, а другите страни, водени от Китай, променят стойността на валутите си. САЩ вероятно трябва да забавят икономиката си, за да потиснат необходимостта от внос. Всички тези мерки изглеждат непопулярни и трудно ще се възприемат. Освен това не е сигурно дали те наистина биха възстановили доверието в долара.

Не само глобализацията отслабва американското икономическо лидерство. Отидоха си също и някои традиционни политически предпоставки. Нищо не бе по-важно от студената война. Главните американски търговски партньори бяха и главни военни съюзници. Те зависеха от американския отбранителен щит. Търговията и икономическата политика бяха част от по-широката стратегия за унищожаване на комунизма, чрез доказателството, че демократичния капитализъм произвежда повече просперитет и популярност, отколкото диктатурата на пролетариата. Така имаше далеч по-малко място за разногласия. Сега ситуацията се обърна: американските отвъдморски военни бази (да не забравяме Ирак) предизвикват гняв в чужбина. Наистина, днес е популярно да отхвърляш американското лидерство.

Съединените щати се облагодетелстват от своята доминираща позиция в международните икономически организации: МВФ, Световната банка и Световната търговска организация. Съединените щати все още доминират в тях, но не така, както преди. Още по-лошо – тези организации започват да губят от силата си. По време на азиатската финансова криза от 1997-98 МВФ нямаше достатъчно средства, за да спаси клатещите се икономики. Световната банка вече не е най-големият източник на финансиране за бедните страни. Според Обединените нации през 2003 година директните инвестиции на частните компании в развиващите се страни са стигнали до 172 милиарда долара. За контраст може да се каже, че заемите на Световната банка годишно са около 20 милиарда долара.

Публичното мнение е друга важна предпоставка. Сигурността през 50-те и 60-те години позволяваше на САЩ да прави някои отстъпки към другите страни. Сега американците са по-внимателни. Чистият протекционизъм залязва, казва политическият учен И. Дестлър от Университета на Мериленд, защото много индустрии се нуждаят от глобални операции. Но има също така и страхове за загуба на работни места, изместване на производството към Китай. Да вземем последното изследване на НАФТА. Повече от половината от респондентите смятат НАФТА за застрашаваща сигурността на работните места.

Нищо от казаното дотук не е обрекло на гибел американското лидерство, но ни подсказва, че природата на това лидерство се е променила. То все повече зависи от способността да убеждаваш, отколкото от грубата сила.