Media Times Review    Google   
___









изкуство
 декември 2001

Писателят, който взе наградата
Интервю на Линтън Уийкс с В.С.Найпол
Washington Post

В съпружеския живот, казва Найпол, "много хора живеят половин живот, от който не знаят как да се измъкнат". Найпол получи Нобелова награда за литература за 2001 година и тези дни е във Вашингтон, за да представи новата си книга "Половин живот", както и да гостува в радиошоуто на Даян Рем.
Рем пита 69 годишния Найпол за проститутките, които е посещавал по време на своя първи брак. "Бях им признателен за това, което ми даваха"- казва той с добре обработена дикция и звучен глас.
"Какво ви даваха" - пита Рем
"Те ми даваха един вид сексуално освобождение, което не намирах в съпружеския живот"
Той е малък човек с много малки ръце. Сива коса, сиво сако, сиви панталони, сиви чорапи - сива гледка с черно-бяло шалче. Родителите му са хиндуси от северна Индия. Награден е с рицарско звание и сега може да бъде наричан сър Видия Найпол.
Втората му жена Надира Алви /48/ стои в съседното звукозаписно студио, докато той дава интервюто. Тя може да обясни шалчето. "Той е човек, който постоянно си въобразява че е болен - казва тя - Не се притеснява за големите неща като антракса и падащите самолети. Той се притеснява за малките неща. Студеният врат, например. Простудява се лесно."
Рем продължава да пита за проститутките. "Научи ли нещо от тях?" Найпул отговаря отрицателно. "Аз мисля, че всеки се учи сам. Това бяха предимно физически желания… Но за един млад човек те са много важни. Според мен няма нищо срамно в това…"
"Чувствате ли някакво разкаяние"
"Не, не чувствам разкаяние. Това вече е минало, нима мога да променя нещо?" Първият му брак продължи 41 години, а с Алви, пакистанската журналистка, е от 6 години. От близкото студио тя наблюдава интервюто на Рем и едновременно с това се опитва да чете "Приключенията на Хъкълбери Фин". Често се усмихва, но и отвреме на навреме въздиша. Смята, че "Рем трябва да остави въпросите около личния живот на Найпол"
На едно място Найпул споделя, че преди 30 години получава лъжливо съобщение, че ще получи Нобелова награда. Това не се случва. "Политически, нещата се движеха срещу мен."
На друго място Рем го пита дали политиката е изиграла някаква роля в избирането му за нобелист. Той казва, че не знае. "Остава мистерия. Наградата вероятно се дължи на някакъв вид затишие." Под затишие той разбира получилите вече през това десетилетие Нобелови награди за литература писатели като Гюнтер Грас, Дарио Фо, Сиймус Хийни и Тони Морисън.
Неговото семейство идва от Индия, а той учи в Англия. "Винаги съм искал да бъда навън, в големия свят. Никога не съм искал да остана на малкия остров, където бях роден… Желаех да се реализирам в реалния свят. Желаех да се съревновавам в реалния свят. Искам да бъда измерван със стандартите на реалния свят."
Той публикува първата си книга "The Mystic Masseur" на 25 годишна възраст през 1957 година. Оттогава той е публикувал две дузини книги. След радиошоуто на Рем той обядва във френския ресторант Citronelle, и докато се храни обяснява, че хората, които четат неговите книги, никога не биха слушали подобно ток шоу.
"Аз не харесвам хората, които са верни на своята малка реалност - казва той - Интересувам се от един по-глобален поглед." Той не може да понася "ограничените хора", тези които нямат "по-широк поглед в своите умове". Това са хората, които "живеят единствено своя собствен ограничен живот", тези, които "нямат интелектуално любопитство, нямат култура".
"Писането ме учи на моралност", казва той и отпива ароматна глътка Condrieu, любимото му бяло Cotes du Rhone.
Ще напише ли продължение на "Половин живот"? Той не мисли така. "Книгата завършва приятно".
От 31 години той живее в Уилтшир, Англия, близо до Стоунхендж, "Това е мястото, където намерих за първи път покой".
Никога не е имал деца. "Никога не съм искал." Неговата първа жена може би е искала в определени периоди, "но това бе много неприятно за мен", казва той. Не след дълго, смеейки се, Алви казва на Найпол да види бебето в една минаваща кола. Той се наостря и възкликва : "Виж, виж, какъв отвратителен малък звяр!"
Тя обяснява реакцията на съпруга си, с неговата духовитост. Той ни предлага два примера за своето остроумие. Романистът Елизабет Хардуик веднъж го пита защо индийските жени носят червено петънце на челата си. Той отговаря: "Това означава "моята глава е празна"
Двамата се смеят.
Друг път, когато Найпол е бил водещ в радио шоу, задава въпрос на един писател. Писателят отговаря. "Чудесно, чудесен отговор - казва му Найпул - но нека сега продължим с вашата жалка книга…"
Техният смях продължава.
Алви чувства, че мисията й е да разширява хоризонтите на лауреата. Когато пише за душевността, казва тя, Найпол пише за душевността на 50-те. "Той понякога не е в крак със света" казва Алви за човека, който винаги е искал да бъде в големия свят. Тя се опитва да го води на кино, а "той се държи лошо". Когато двама души започнат да се целуват на екрана, той затваря очите си и казва високо : "Свършиха ли?"
В Лондон има бар, който се нарича "Heaven", казва Алви. "Искам да го заведа там. Казвам му, че Бой Джордж се развява там"
Найпул пита: "Кой е този?"
Алви е щастлива тези дни, защото нобелистът не само получи вечно литературно признание, но и почти 1 милион долара. "Винаги сме се притеснявали за пари", казва тя.
Една сутрин тя чува мъжа си да плаче след като се е събудил. Тогава той споделя, че си спомнил, колко трудно е било в началото да стане писател.
Той обича Алви да му чете. Тя ще вземе една негова книга и ще започне да чете високо. "Той се удивлява на това, което е написал", казва тя.
И понякога така се вълнува, че плаче.