Media Times Review    Google   
___









изкуство
 декември 2001

Идеите на
Бенджамин Барбър върху капитализма и конфликтите
не изглеждат вече
толкова академични


Разговор на Меган Розенфелд с Бенджамин Барбър
Washington Post

Мобилният телефон на Барбър звъни. В същото време телефонът в кабинета му в Университета на Мериленд също звъни. Професорът казва по клетъчния телефон "Задръж малко!" и се пресяга към слушалката на другия. "Може ли да се обадите в офиса ми в Ню Йорк?.. Не, не мога в четвъртък. Тогава съм в Канада."
Дните на Бенджамин Барбър са натоварени. Той е хронично зает човек. След 11 септември книгата, която написа през 1995 година - "Jihad vs. McWorld", се разлиства непрекъснато. Чрез нея хората се опитват да разберат защо се стигна до атаката срещу Америка. Днес книгата е бестселър с меки корици, който Ню Йорк Таймс преиздаде в 40 хиляден тираж.
Барбър публикува наскоро и друга книга - "Truth of Power" - в която описва не по-малко вълнуващите си наблюдения върху процеса срещу президента Клинтън. Причината за непрекъснатите молби за интервюта и разговори обаче е "Jihad vs. McWorld". В нея Барбър описва как културните разлики между племенния етнически и религиозен фундаментализъм и глобалният капитализъм се превръщат в неизбежен източник на насилие. Как съществуването на тези два полюса е заплаха за демокрацията. Според Барбър "McWorld" не означава само мулти-компаниите, за които националните граници са отживелица, но също и американските ценности, съдържащи се в масовата култура като поп-музиката, бързото хранене, филмите и видео-игрите. Джихад, от друга страна, е онази сила, която се страхува и противопоставя на модернизацията, това са хората, които се чувстват длъжни да "водят свещена война срещу нещо, което изглежда зло" казва Барбър.
За една телевизионна компания като Стар TV веселите шоута "Dynasty" и "The Simpsons" разпространявани из цяла Азия може да са просто бизнес, но в очите на служител от иранското правителство "тези програми подготвят международния империализъм и са част от един голям заговор, имащ за цел да изличи свещени и религиозни ценности". Американският пазарен стил изглежда като страховита завоевателна армия, особено в страните където разделението между държава и религия изглежда някаква мъглява идея.
Барбър е един от малкото учени, които се стремят да бъдат "ангажирани интелектуалци". Той е силен в идеите и дискусиите, в енергичните, груби и объркани дебати. Способен е да използва неразбираеми фрази като "тъждествена детерминираност" и да говори толкова бързо, че неговите студенти едва да записват бележките от лекциите му. Въпреки всичко, той притежава способността да привлича вниманието и умовете. Готов е да вкара анекдоти, взети както от вестниците, списанията и литературата, така и да извлече интересни истории от собствените си пътувания по света.
"Jihad vs. McWorld" се смята за неговата най-успешна книга, но въпреки, че бе преведена на 10 езика, първото издание не постигна читаемост, която може да бъде наречена масова. The American Reporter я нарече "една добре обоснована работа, елегантен и осветляващ основната тема анализ - унищожителният капитализъм срещу религиозният и племенен фундаментализъм". San Francisco Chronicle обаче я критикува "Толкова е лоша! Стилът на Барбър на места е толкова академичен, че не става за четене."
Пишейки по-скоро работи по политическа теория, отколкото предписания, Барбър често си навлича гнева от различни страни. Един от най-големите му критици е консерваторът Майкъл Новак, пишещ за Wall Street Journal, който казва "Барбър е слабо чувствителен към дълбочината и комплектността на религиозното чувство и удивително простодушен за политолог…" Новак се отнася с пренебрежение към критиките му към глобалния капитализъм.
Бенджамин Барбър преподава 32 години в Rutgers University в Ню Джърси, а тази година се премести в Мериленд. Сега той разделя своите седмици между Колидж Парк и Манхатън, където живеят неговата жена Леа Кройцер, хореографка, и десет годишната им дъщеря.
"Никога не съм искал да бъда учен и все още не искам - усмихва се Барбър - Искам да бъда…знам, че ще прозвучи претенциозно… интелектуалец. Искам да се занимавам с изкуство. Влязох в академичния свят с илюзията, че това е място, където хората отстояват идеите си, влязох заради преподаването, заради беседите и критичните размишления. Това, което открих обаче бе свят на ограничени, пристрастни професионалисти, много от които бяха там, защо са нямали идея къде другаде могат да бъдат. Така, вътре в академичните среди, аз открих един живот, който бе отражение на живота, от който исках да избягам."
Днес Бенджамин Барбър работи върху книга по политическа теория, върху новото въведение на "Jihad vs. McWorld" и няколко статии, свързани с днешните събития. Той е човек, който може да пише по всяко време на своя лаптоп, стига да има няколко свободни часа, като например по време на седмичните си пътувания с влака между Penn Station и New Carrollten.
Основна тема на всички негови работи е демокрацията - как се укрепва, как се разпространява, описва вариациите й в различните страни. Той е твърдо убеден, че нито екстремистите от Джихад, нито капиталистите, които създават "Mc World", обслужват демокрацията, защото и двете страни се опитват да я заобиколят или пренебрегнат.
"Аз казвах, че ако войната на Джихад срещу "Mc World" не бъде смекчена от една международна гражданска инфраструктура, вероятно ще причини експлозия. Това двойно противопоставяне не може да избегне сблъсъците и експлозиите, освен ако не намерим трети път. И ние не го намирахме. Въпросът е, ще го намерим ли сега, когато се оказахме зависими? Ще зависим ли само от СПИН, глобалното затопляне, оръжията за масово поразяване и тероризма или ще се обърнем към глобалните граждански и политически институции? Аз мисля, че днес сме принудени да действаме повече от всякога. На 10-ти септември, когато говорих за глобалната демокрация, хората си мислеха: "Какъв голям, очарователен утопист е този Барбър", на 12 септември те казаха - какъв политически реалист е той."
Америка е упорита сила, смята той, и в тази си упоритост се отнася с безразличие и апатия към останалите нации. "Ние искаме да бъдем обичани и разбирани, докато светът иска от нас да конструираме една глобална система, която ще позволи на останалите държави да се грижат сами за себе си. Те не искат нашата симпатия, не искат нашите чувства, те искат една справедлива система. Нашият сантиментализъм ни подвежда. Ние искаме да се харесваме, но сме в ситуацията на голям слон, който се мисли за малко коте."
"Америка изнася капитализъм, без демокрация, което става причина за анархия и тероризъм. Вече е въпрос на национална сигурност дали част от войната ще бъде насочена срещу политическите състояния, които произвеждат тероризъм. И това е въпрос на нужда, а не на някаква интелектуална визия върху това какво е добро и лошо за света."
Барбър смята за обнадеждаващо, че Съединените щати платиха десет годишния си дълг към Обединените нации, който достигна до 582 милиона долара, но е доста сдържан към износителите на поп-културата. "Има милиони хора в Америка, които се страхуват да изпратят децата си в обществени училища, защото се ужасяват от културата, която те ще възприемат там. Много хора смятат, че произвеждаме само в името на доларите и забравяме за влиянието на масовата култура, която обърква ценностите на децата… Аз не мисля, че американската държава обижда и прави хората от другите нации да се чувства колонизирани. Те се чувстват такива заради NIKE и Mc Donald's… Най-лошото е, че американците казват: "Ние не ви колонизираме, просто ви даваме това, от което се нуждаете."
"Аз мисля, че ние не изнасяме нашата най-добра култура - казва Барбър - ние имаме сериозна музика, джаз, поезия, необикновена литература и драматургия. Ние обаче изнасяме най-несериозното, най-лошото, най-ниското и тривиално от културата си. И наричаме това "американско". Половината свят не знае, че ние всъщност сме нация на църкви и религиозни хора. Светът си мисли, че ние сме "светски материалисти".
Бенджамин Барбър става интернационалист на 12 години. Той е син на двама театрали и расте в Greenwich Village. Неговият баща Филип Барбър, успешно поставя Elmer Rice като директор на Federal Theater Project в Ню Йорк и подпомага развитието на Living Newspaper. Неговата майка - Дорис Франкел, е драматург, който прекарва години в писане на сапунени опери като "Ma Perkins" и оформя много от ръкописите за TV сериали като "Всички мои деца" и "General Hospital". След техния развод бащата на Барбър /който се жени още 5 пъти/ го записва в Stockbridge School, едно прогресивно смесено редовно училище, основано от Ханс Майдер, германски социалист бежанец.
"Пет години преди съдебния процес "Браун срещу Образователния борд" това училище имаше 10 черни деца между останалите 100 ученици. Имаше израелци и араби живеещи заедно две години след войната за независимостта на Израел през 1948. Всеки ден учители и ученици, започваха часовете си, слушайки в съзерцателна тишина 20 минути класическа музика." Stockbridge School бе закрито през 1976 година.
Първите колежански години на Барбър са в Швейцария. Там той отново учи в една вече нефункционираща утопична институция - Albert Schveizer College, където само 60 студента от различни държави се събират за едногодишен курс, за да учат теология и етика. След това отива в Grinnell College, Айова, родният щат на неговия баща и прекарва една година в London School of Econcmics, преди да завърши Grinnell. Има и докторат в Харвардския университет.
"Ако имах възможност, щях да прекарам живота си театъра - казва Барбър - Аз харесвам театъра, обичам режисурата и писането на пиеси. Заплащането обаче е отвратително. Предполагам, че една част от мен, която съм възприел от методистката църква, ме задължава да се опитвам да построя един по-добър живот за всички нас. Предполагам, че в определена степен съм моралист. Аз съм гражданин и една част от мен винаги ме бута към демократичните теории."
Но тази театрална страна /той също държи да отбележи, че е втори братовчед на Мередит Уилсън, композиторът на "The Music Man"/ не е далеч от ролята му на професор и лектор. Той очевидно харесва своята активност и намира определена утеха в това, че е търсен, за да обясни събитията от 11 септември.
Не отиде на види разрушения Lower Manhattan "Аз обичам Ню Йорк. Израснах там. Може да ви изглежда страхливо, но не искам да видя трупа на една скъпа любов."