| Малкото оранжево петно в безкрая |
| Деян Енев |
|
| Да обичаш *in vitro* |
| Таня Илиева |
|
| Начален урок по лицемерие |
| Явор Костов |
|
| Stuck in the Moment |
| Златко Енев |
|
| Кой е в бъчвата |
| Баща
ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма
- човек си троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината
й не ще да гори, като че е направена от кости. Баща ми като
вира може да те удави в една гадна дума. Така е, защото е
заможен, а е заможен, понеже работи като вол. Но тия, дето
им плаща да му работят, ги кара да блъскат като десет вола
едновременно. |
| Здравка
Евтимова |
|
| Стихотворения |
| Илко
Дренков |
|
| Госпожица
Даниела |
|
Предпочиташе всичко да е ясно и просто: тоест плащаше си и
получаваше услугата. Хората отдавна го бяха измислили. Това
го изискваше възпитанието - Даниела никога не мамеше, даваше
на работниците си парите, които им дължеше на седемнайсети,
точно до стотинка, а те, блъскали цял ден по нивите й, казваха... |
| Здравка
Евтимова |
|
| Стихотворения
|
| Анита
Касабова |
|
| Пет
поеми |
| Никита
Нанков |
|
| Идеалистът
|
| Франк
О'Конър |
|
| Избори
(не само) в България – какво да се вземе предвид, преди решението
за коя партия да се гласува! |
| Арон
Леви |
|
| Полусънища
над океана |
| Лазарин
Лазаров |
|
| Цената
|
| Явор
Костов |
|
| Черният
Ролс-Ройс |
| Тази
вечер в Москва, в навечерието на Коледа на 1918 г., историята
можеше да поеме по друг път, но това не стана. Поводът бе
най-страхотният автомобил в Москва. Платен в злато. Солиден.
Нов-новеничък. С току-що смазан двигател. Всичко по него блести,
като че ли е излязло изпод ръцете на самия Кегрес, инженера
на царския гараж. Черният автомобил проблясва в нощта. Марката?
Ролс-ройс. Модел “Горски дух”. С платнен подвижен гюрук. Едва
на три-четири години. От кована и валцована стомана; дори
куршум от автомат не може да я пробие. Купето му като броня. |
| Йовица
Ачин |
|
| (в)местоИмения |
| Баща
ми, или дядо ми, или някой учител все пробваха да дадат напътствия
за житейската мъдрост, но аз нищо не приех наготово и сам
по свои пътища, чрез радости, мъки, сълзи, усмивки - трябваше
да стигна до изводи и да се намеря. А за да се намеря – Трябваше
да си отговоря на основните човешки въпроси. Когато си отговорих,
въздъхнах доволен и продължих със само-въпросите. |
| Илко
Дренков |
|
| Един
работен ден на ст.н.с. II ст., кфн Д. Даскалов |
| Драголюб
Даскалов, наскоро прехвърлил четиридесетте мъж с очила, прошарена
коса и брада и малко попрегърбена стойка, беше физик и работеше
от близо петнайсет години в БАН... |
| Лазарин
Лазаров |
|
| Глобалното
затопляне в личния ни живот |
| Любимата
фраза на човечеството е “Животът е кратък”. Или поне това
заключение си правя, прелиствайки спомените от някои лични
контакти. И много често човек, имащ нещо против подобни твърдения
се вижда безсилен да предпочете един по-различен начин на
размишление. И то по-скоро не към тиха съпротива, а директно
към афиширане на лична позиция: че животът не е никак, ама
никак кратък. |
| Мариан
Желев |
|
| История |
| Никита
Нанков |
|
| Стихотворения |
| Валентина
Добринчева |
|
| Приказка
за плетения стол |
| Един
млад човек седеше в своята самотна мансарда и изгаряше от
желание да стане художник... |
| Херман
Хесе |
|
| LONDON |
| Никита
Нанков |
|
| ±7 |
| Никита
Нанков |
|
| Къде
ли крие се душата ми? |
| стихове
на Борис Хагадисян |
|
| Дъждове |
| Вероника
Бикова |
|
| Венеция
завинаги |
| Марко
Бадзато |
|
| За
кротките чудеса в "Господи, помилуй" |
| Калин
Янакиев |
|
| Солено
и сладко |
| Деян
Енев |
|
| Спомени
за комунизъм |
| към
първа част на текста>>> |
| към
втора част на текста>>> |
| към
трета част на тескта>>> |
| Лазарин
Лазаров |
|
| PRO
& CONTRA |
| Никита
Нанков |
|
Доктор
ФАУСТ
(Драма
с действие) |
| Кристин
Димитрова |
|
| На
незнайсти мартември |
| Деян
Енев |
|
| ТИ
СИ МИ ОБРАТНОТО НА: |
| Никита
Нанков |
|
| ТИ
СИ МИ: |
| Никита
Нанков |
|
| По
високите въжета |
| Пол
Остър |
|
| Висящият
тореадор |
| Мариан
Желев |
|
| Торонто,
между другото |
| Фалшът
за разстоянията - това е първото нещо, с което човек се сблъска
в Америка, без значение къде се намира. Всичко е на две крачки,
само на някакви си два-три-пет часа път, по магистралите с
мощните пикапи (най-разпространения тип кола в Канада). Втората
илюзия е за обемите. Неща, като градове, сгради, улици, паркове,
езера изглеждат малки. А хич не са. |
| Андроника
Мартонова |
|
| Постмодерният
герой в "Междузвездни войни" |
| Ж.-Ф.
Лиотар смята, че основното качество на легитимацията, което
отделя постмодерността от модерността, е героят на дадена
нарация в неговите ролеви качества: герой на свободата или
герой на универсално човешкото. Настоящият текст търси въпросните
качества в шедьовъра на съ-временното кино. |
| Калоян
Смилков |
|
| НАЙ-ПОНЯКОГА |
| Никита
Нанков |
|
| Поезия |
| Валентина
Добринчева |
|
(36)
Мицимоцо Сан
(Rap Song Featuring NN Cool K) |
| Никита
Нанков |
|
| Звезди
в косите |
|
И тези избори останаха зад гърба ни. Въпреки напудрените нови
предложения, българският народ се показа консервативен и си
избра парфюмът, с който е свикнал. Него си е ползвал, понякога
му додява или е твърде летлив... Или го задушава... Дано само
срокът му на годност не изтекъл. Не за друго – да не обринем
прекалено много. |
| Мариана
Иванова |
|
| Стихотворения |
| на
Йордан Ганчовски,
номиниран за втори пореден път за Поет на годината от Международното
сдружение на поетите в САЩ |
|
| Хълмове
на лешояди |
| Димитър
Събев |
|
| Приливите
на Олон |
| Когато
уличният музикант свърши песента си, в един от крайбрежните
ресторанти на Ле Сабль-д`Олон последваха още няколко секунди
мълчание. А после – аплодисменти и възгласи “Bravo!”.
Заслужено, защото старият вълк вадеше глас от морските дълбини. |
| Андроника
Мартонова |
|
| КОТАРАЧЕ/КУКУРЯЧЕ:
|
| (само)идентификацията
в ерата на глобализацията |
| Никита
Нанков |
|
| По
брега от нос Калиакра до село Тюленово |
| Тук
има съзнание за древност; тук има недокосната природа; тук
слънцето грее сякаш по-силно и отвява разума далеч от чувствата
на сърцето… Това е краят на огромната степ, простираща се
от Средна Азия през Южна Русия до Добруджа. Тук усещаш простор
и свобода. |
| Димитър
Събев |
|
| Един
ден когато |
| Никита
Нанков |
|
| За
България и българите |
| Златко
Енев |
|
| Стихотворения |
| Никита
Нанков |
|
| Диян
Ангелов - поезия |
|
| Имена
|
| Никита
Нанков |
|
| "Сбогом,
България" |
| Мариан
Желев |
|
| "Новогодишна
нищо и никаква приказка"
|
| Никита
Нанков |
|
| Алкошах
- изследване върху метода (доклад)
|
|
| "Трамвай" |
| Никита
Нанков |
|
| Принцеса
ИЯСИНТА-МАРИ |
| Никита
Нанков |
|
| На
улицата |
| Диян
Ангелов |
|
| ноември
2002 |
| "Околосветско пътешествие" |
| Никита
Нанков |
|
| Как Иванка
Иванова бе на една ръка разстояние |
| Елена
Владова |
|
| "Отляво-отдясно, отпред-отзад,
отгоре-отдолу" |
| Никита
Нанков |
|
| октомври
2002 |
| Как
Иванка Иванова мисли за дзенбудизма и дископатията - Разказ |
| Елена
Владова |
|
| октомври
2002 |
| За
удоволствията |
| Димитър
Събев |
|
| Посока
запад |
| Мариан
Желев |
|
| СЪБОР
НА РАЗОЧАРОВАНИЕТО |
| Мариан
Желев |
|
