Media Times Review    Google   
___









изкуство
 септември 2002

ДАДА - Тотално отрицание
* * *
“Ние отхвърляме всичко, което е копие или описание, за да позволим на Елементарното и Стихийното да действат в пълна свобода”.
* * *
Диян Ангелов
Стара истина е, че през определени периоди, приблизително по едно и също време и в различни страни, възниква някакъв силен стремеж към създаването на нещо ново. Появяват се млади хора с нестандартно мислене, за които думи като "литература", "изкуство" или "култура" не означават нищо, единственото което желаят е да намерят пътища за изява на своя бунт, дори този бунт да се ограничава само в откриването на нови изразни средства.
Има много начини да се скъса със стария модел на мислене. Един от тях е пълното му унищожаване. Няма по-добър пример за подобен опит от появата на дадаизма по времето на Първата световна война. Течение, създадено в Цюрих от група млади хора, начело с Тристан Цара, което се бори по най-невиждания, брутален и весел начин срещу света, който не се поколеба да влезе в касапницата на войната.
Някъде по същото време (1915-16 г.) определен вид дадаизъм се роди и в САЩ, подобни настроения се усетиха и в Париж, главно сред групата на бъдещите сюрреалисти.
Името на Тристан Цара остава в историята на културата на първо и главно място като основател и вдъхновител на дадаистичния бунт, от който бе заченат и роден сюрреализмът.
Бунт срещу всичко и всички. Отрицание на всичко установено без оглед на история, логика или морал - това беше Дада, според неговия създател.
Дада означава конче на детски език, но също и любима идея. Самите дадаисти твърдят, че са търсили дума, която не означава нищо.
Пътищата, извървени от Цара, не само в географски (той е роден в Румъния), но и в духовен смисъл, са били дълги и сложни. За него Дада не е модерно течение, а постоянно състояние на духа. Ето защо въпреки присъединяването си към сюрреализма през 1929 година, той не губи нито цвят от ореола си.

"Нетърпението ни да живеем беше голямо, а отвращението се проявяваше към всички форми на т. нар. модерна цивилизация, към самата й основа, към логиката, езика и този бунт приемаше форми, където гротеската и абсурдът вземаха връх над естетическите ценности."- казва той през 1950 година.

Но да се върнем във времето, когато Цара беше въплащение на дадаизма. Стефан Гечев, който среща Тристан Цара през 1927 година, го описва като самоуверен бохем, театралничещ подобно на хората, стоящи на гребена на вълната.
Ман Рей, художник дадаист и фотограф, разказва един случай, който разкрива характерът на Цара и парижката авангардна атмосфера. Тристан се появява една вечер в ателието на художника, за да му съобщи, че на другия ден ще говори пред публика и че е обещал да включи в програмата дадаистки филм, създаден от... самия Рей. Рей му обяснил, че това е невъзможно, нямало време, а и никога не е правил филми. Цара бил категоричен: "Няма значение. Оправяй се както можеш." И той се оправил. Купил 300 метра филмова лента, проснал я на земята, посипал я със сол, чер пипер, гвоздеи, карфици, призмички, осветил така приготвената лента и на другия ден филмът бил прожектиран под акомпанимента на котешко мяукане и птичи крясъци. Ефектът върху публиката принудил полицията да се намеси, за да спаси от линчуване както вдъхновителя, така и автора на филма.
Това става по времето, когато Цара пише текстове на един никакъв френско-немски език, съставени от безразборно съединени букви и думи. Времето, когато пише поеми, съгласно рецептата от своя "Манифест на дадаизма":

"вземете вестник, изрежете от него различни думи, сложете ги в шапка, после ги вадете и ги нареждайте една до друга - и стихотворението е готово."

Жан Арп - художник и творец с изключително влияние върху модерното изкуство също е между създателите на движението. Той пише текстове и манифести, скулптира и рисува по правилата на дадаизма, т. е. - без никакви правила. Всичко предоставя на случайността. Например: взема шише мастило, излива го на белия лист и петното е вече дадаистична графика. Другият му любим начин за създаването на картини, е бил "автоматичното рисуване": сутрин, веднага след като се събуди, Арп започва да драска по листи, за да направи "спонтанна рисунка".

"Ние отхвърляме - заявява Жан Арп - всичко, което е копие или описание, за да позволим на Елементарното и Стихийното да действат в пълна свобода."

Един от прословутите скандали "Дада" става през 1920 година:

"Андре Салмон взема пръв думата. Рецитира се поезия. Публиката е доволна, защото все пак чува нещо като изкуство. Но скоро удоволствието се помрачава. Маскирани хора започват да декламират някакъв неразбираем текст от Бретон. Под акомпанимента на звънци и кречетала Цара чете статия от вестник, която обявява за поема. Публиката не издържа и ги освирква. Накрая показват картина от Пикабиа, абсолютно скандална от художествена гледна точка, наречена МНОО..."

Публиката, която посещава зрелището, макар и зажадняла за ново изкуство, е възмутена и започва да замерва актьорите с домати, яйца и котлети, а накрая дори се опитва да се саморазправи с тях. Полицията отново е принудена да се намеси.
Но тъкмо това желаят те! В техните манифести четем:

"Предоставям на разположение на моята аудитория Изкуство, Красота и всичко останало. Изкуство? Красота? - НИЩО."( Подпис: Филип Супо )

И още един контакт с публиката:

"На сцената чукат с ключове по кутии - това представлява музиката, докато публиката, полудяла, започва да протестира. Сернер, вместо да рецитира стихотворения, поставя букет в краката на един шивашки манекен. Глас, скрит под шапка във форма на бучка захар, рецитира поема от Арп. Хюлсенбек реве все по-силно и по-силно свои стихове, докато Цара, със същото кресчендо, удря в ритъм върху голям сандък. Хюлсенбек и Цара почват да танцуват, ревящи като малки мечки, или вмъкнати в чувал, с кюнци на главата, се клатушкат в упражнение, наречено "черен папагал". Цара импровизира химични и статични стихотворения..."

Програмата на Дада е изразена най-ясно в един от манифестите Дада, съчинен може би от Пикабиа:

"Няма художници, няма литератори, нито музиканти или скулптори, няма религии, нито републиканци, нито роялисти, нито империалисти, нито анархисти, няма социалисти, нито болшевики, политици и пролетарии, няма демократи, нито армии, няма полиция, нито партии, край на тези всички идиотщини, няма вече нищо, нищо, нищо, НИЩО, НИЩО, НИЩО."

Тотално отрицание!
"Истинския дадаист е против Дада! - възкликва Цара- Това е доведен докрай нихилизъм, който не признава дори себе си."
 
(в текста са използвани материали от “Френски поети - сюрреалисти”, Стефан Гечев)