Media Times Review    Google   
___









перспективи
 септември 2002

Глобализация, жива и здрава
 
Томас Фридман

Ако има състезание за най-твърдоглавото и погрешно предсказание за света след 11 септември, най-вероятно победа ще извоюва изявлението на известния професор от Лондонското училище по икономика Джон Грей, че "11 септември бележи края на ерата на глобализацията". Не само че 11 септември не бележи края на процеса на глобална финансова, търговска и технологична интеграция, но може да бъде запомнен като нещо отрезвило в определена степен анти-глобализационното движение.
Ако има нещо, което бие на очи от 11 септември, това е факта, че терористите произхождат от най-малко глобализираните, най-малко отворените, най-слабо интегрираните райони на света; а именно Саудитска Арабия, Йемен, Афганистан и северозападен Пакистан. Страни, които не търгуват със стоки и услуги, и които имат склонност да не търгуват с идеи, плурализъм и толерантност.
Може би най-важната причина глобализацията да живее и след 11 септември е, че докато на Запад разглезените университетски студенти и академици продължават да спорят дали страните трябва да се глобализират, двете най-големи държави в света- Индия и Китай - които представят една трета от човечеството - от дълго време се отварят към света, без да поставят под въпрос глобализацията. Те решиха, че отварянето на техните икономики към търговията на стоки и услуги е най-добрия път да изведат своя народ от жалката бедност и дебатът им днес се води само около въпроса как да се глобализират по най-стабилен начин. Някой от тях предпочитат бърза глобализация, други стъпка по стъпка чрез контрол и субсидии, но дебатът за посоката към която трябва да се движат, отдавна е приключил.
"Глобализационното износване е по-скоро характерно за Европа и Америка, докато в места като Китай и Индия вие ще откриете голямо желание за участие в процесите на икономическа експанзия - каза Жайрам Рамеш, висш икономически съветник в индийския конгрес - Дори тези, които бяха подозрителни, искат да намерят път за участие; път, който позволява управление на рисковете и стъпките. По този начин ние намираме пътища за "глокализация", ние намираме нашите собствени пътища… Скоро прекарах седмица в Германия и слушах как там хората ми казват, че глобализацията унищожава Индия и увеличава нейната бедност, от своя страна аз им отговарях: "Вижте, ако искате да говорим за идеология, може и да излезете прави, но на нивото на фактите, просто грешите."
Тази истина е най-забележима в Бангалор, Индийската Силиконова долина, където стотици хиляди млади индийци, повечето идващи от семейства от нисшата средна класа, изведнъж получиха социална мобилност, моторни скутери и апартаменти, след като излязоха от колежите и се присъединиха към индийските софтуерни и инженерни фирми, свързани от своя страна с най-големите световни корпорации, благодарение на глобализацията. Чиновниците в Бангалор казват, че всяко техническо работно място, създава 6,5 поддържащи работни места в производството и услугите.
"Информационните технологии направиха милионери обикновени хора (в Индия), само защото притежаваха ум, а не замъци, земя или наследство - каза Санджай Бару, редактор в индийския Financial Express - Индия просто осъзна, че процесите на глобализация й дават преднина."
Взетата преднина в глобалното развитие на ИТ технологиите е "голяма победа по отношение на външната търговия и самоувереността - допълва Нандан Нилекани, изпълнителен директор на Infosys, индийският софтуерен гигант - Толкова много индийци идват и ми казват "Когато сега преминавам през имиграционни служби на J.F.K. или Heathrow, служителите ме гледат с респект." Имиджът на Индия се промени, от държава от Третия свят, известна със своите заклинатели на змии и въжеиграчи, тя стана страната на софтуерните гении."
Живее ли все още мнозинството индийци в бедни села? Разбира се. Има ли нужда от това глобализацията да бъде по-справедлива, като се принудят богатите Западни страни да отворят своите пазари за стоките, които бедните страни могат да произведат - храна и текстил? Разбира се. Но забележете това - дебатът за глобализацията преди 11 септември просто бе глупост. Има две прости истини: Първата е, че глобализацията има своите добри и лоши страни, но държавите с добри институции и управление могат да я използват по най-добрия начин и да избегнат в голяма степен лошите ефекти. Второ, страни, които се глобализират забележимо и непрекъснато са и страни, които стават политически по-отворени, с повече възможности за своя народ и с млади хора, които искат да се присъединят към световната система, а не да я взривят.
 
Copyright 2002 The New York Times Company