Media Times Review    Google   
___









Технологии
 септември 2003

Блогове* - показване на мръсното бельо онлайн



Ръсел Смит


     Феноменът на блога е може би едно от най-странните явления в интернет. По-странно дори от невероятния брой на съществуващите порно-сайтове. Хиляди иначе съвсем незабележими хора публикуват всекидневно своите дневници. Понякога някои от тези блогове съдържат хумористични коментари за последните световни събития или за местните политици.
      Понякога - при това нерядко - те просто съдържат списъци с всекидневни дейности. "Отидох до пощата, успях да изпера насъбралите се мръсни дрехи, говорих с Джейсън за нашите отношения..." От кого всъщност се очаква да бъде заинтересуван и да чете тези неща?
     Разбира се, на първо място Джейсън. Повечето лични блогове са индиректно средство за комуникация с малък, ограничен кръг приятели, или дори с определен човек. Една дама от Полша публикува редовно попълван блог за вероятните изневери на своя съпруг. Тя описва неговите обяснения и моли читателите да й помогнат с техните мнения в преценката й. Какъв е смисъла? Вероятно тя би била щастлива ако съпругът й прочете този блог. Но е твърде плаха, за да се конфронтира пряко с него.
     Подобен е и случая с Джош от Калифорния, който, в безкрайно объркан блог, включващ публикации на група приятели, пише: "Хю, много съм щастлив, че успях да поговоря с приятеля си. Вече си мислех, че ще трябва да го убия... Трябваше да предположа, че той не може да каже такива неща. Както и да е, оказа се, че други хора са пуснали тези слухове; което, разбира се е съвсем глупаво, тъй като, първо, това изобщо не е тяхна работа, и второ, е крайно неприятно и вредно. Все пак хората, които са ми истински приятели и ме познават по-добре и от самия мен, не би трябвало да се интересуват от това, което останалите твърдят за мен... по дяволите, дойде ми до гуша от цялата тази драма... Вече изобщо не ме е грижа кой какво и на кого е казал, нито пък поради каква причина... и защо това да е важно?!??! То не е."
     Обожавам всичко в този постинг, неграмотността му на изразяване, неяанотата му, самодоволността от това да си в центъра на клюките, защото въпреки нечленоразделността си той описва оранжерийната околна среда на една младежка компания, от подобна на каквато всички ние сме били част. И нека отново си зададем въпроса коя е целевата публика на тези писания. Със сигурност не съм аз. Това са всички останали приятели от компанията. Хората, разпространили клюките за нашия разказвач, без съмнение ще прочетат постинга и с възмущение ще се пишат в техните блогове: "Хмм, разбрах, че някои хора отново са ме обвинили в разпространение на слухове за тях..."
     Когато аз бях в колежа, Интернет не съществуваше. По това време с няколко мои превзети приятели започнахме да си записваме Мислите на драскача, който да разпространяваме сред познатите. Този дневник изпълняваше сходна на Интернет функция: своеобразно обществено табло за обяви, един вид местен вестник, съставен от постоянни рубрики на няколко журналисти, които са и цялата аудитория на този вестник. Мислите бързо се изродиха в слабо замаскирани лични съобщения. Още помня очакването си всеки път, когато виждах дневника, надеждата ми, че в него ще има нови записки, и по-конкретно, че Уенди Питерсън ще е написала там нещо за мен.
     Интернет е своеобразен вид високотехнологична мрежа за разпространение на слухове: публично и общодостъпно място, изпълняващо множество частни функции. В публикуването, постването в интернет има нещо, което внася свеж въздух в личните взаимоотношения между хората; когато те бъдат изразени в писмен вид, като че ли стават по-важни, по-истински. 
     Признавам, че аналогията, която по-рано направих с авторските рубрики във вестниците, не бе само шега: дори утвърдените вече медии използват форуми, за да дадат възможност на читателите си да изкажат своите болки. Откъде друдаде бихме могли да почерпим идеи, ако не от споровете, водени около масата предишната вечер? И така, ние пишем: “Множество иначе достатъчно интелигентни коментатори наскоро предположиха... ” (което означава: този идиот – мъжът на как-и-беше-името от партито.) И тайно се надяваме споменатият съпруг да прочете колоната и да бъде накаран да замълчи пред унищожителното опровержение, което сме написали.
     Познавам множество журналисти, които са си измисляли въпроси и отговори на тях, които да използват като сюжет за саркастична критика на бивши свои приятелки, прегрешили пред тях. И това не е непременно лошо: в момента, в който нещо лично бъде разпространено, то се превръща в обществено. 
     А блоговете могат да бъдат неочаквано завладяващи четива. Можете да ги четете като социлогически изследвания – какво вълнува калифирнийските скейтъри, приказващи си насядали край брега по залез слънце? Можете да разглеждате блога на изневеряващ на съпругата си мъж все едно гледате сапунена опера – кога най-накрая ще го хванат в крачка? Блоговете задоволяват модерния апетит за клюки, който като че ли разраства с толкова голяма скорост, че даже технологиите не могат да го задоволят.
     Какви копнежи са задоволявани чрез публичното признаване, показване на лични отношения и връзки? Мисля, че същите, които ни водят и към изповеднята: изговарянето на една тайна на висок глас носи особено чувство на облекчение. Нещо повече, вече съществуват няколко интернет сайта за изповеди, където всеки може анонимно да опише своите грехове (обикновено групирани в седем категории, можете да се досетите кои са те). Важна в случая е идеята, че другите могат да узнаят тези грехове. Интернет предоставя илюзорното чувство за публично изказване. (Тези изказвания са публични чисто на теория, тъй като всеки би могъл да ги прочете, но всъщност с голяма степен на сигурност можем да считаме, че никой няма да строи това, освен ако не е лично заинтересуван от тях.)
     В приказките, главните герои, криещи ужасяващи тайни, ги прошепват към тревата или в дупки в земята. При липсата на такава поетична чувствителност – както и при отсъствието на истински свещеници – Интернет изпълнява ролята на попивателна за копнежи, гняв и признания. Като голямо, космическо ухо.
 

     * Блог – продължително, хронологично публикуване на лични мнения и мисли в интернет сайт. За повече информация вижте: http://www.marketingterms.com/dictionary/blog/

>>> към началото